Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 526

гр.Видин , 08.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински  районен съд, гражданска колегия,  в  публично  заседание на  осми октомври през две хиляди и деветнадесета година , в състав:

 

                                                                   Председател:Нина Николова

                              

 

при секретаря  К.Илиева , като разгледа  докладваното от съдията  Николова  гр.дело № 1927 по описа за 2018г.,и за да  се произнесе взе предвид следното:

 

            Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.124 ГПК, във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и чл.9 и чл.11, т.7 и 11 от ЗПК  .

„БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж  рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България  , с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, със законнен представител –Димитър Димитров-Заместник управител, и представлявано от пълномощник Николета Матева, е предявило против   В.К.Б. с ЕГН:  ********** и адрес ***  иск за установяване на вземане на ищеца против ответника за сумите 10 336.00  лева главница по договор  за кредит PLUS -13631807/21.07.2016г, ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането по реда на чл.410 ГПК в заповедно производство на 19.01.2018г. до окончателното издължаване, 10889.12 лева възнаградителна лихва за периода 20.01.2017г. до 20.08.2021г., 936.84 лева- обезщетение за забавено плащане за периода 20.02.2017г.- 11.01.2018г., които суми са дължими по силата на посочения сключен  между страните договор ,  както и за присъждане на разноските в заповедното производство по ч.гр.д. №1927/2018г.на ВРС в размер на 443.24 лева ДТ и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, при отхвърляне на претенцията, с оглед настъпила предсрочна изискуемост се предявява осъдителен иск за  заплащане на сумите. Претендират се и разноските в исковото производство.

Поддържа се, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен между страните договор за потребителски паричен кредит PLUS -13631807/21.07.2016г. По силата на същия, ищецът е предоставил на ответника  сума в размер на 10 000.00 лева , от която е удържана такса ангажимент в размер на 350.00 лева и ответникът е получил 9650.00 лева, представляваща паричен кредит която ответникът се е задължил да върне, ведно с уговорена добавка, представляваща печалбата на ответника на месечни вноски, 60 на брой и в размер от 429.02 лева всяка, както и застрахователни вноски в размер 56.00 лева месечно по застрахователна премия в размер 3360.00 лева. Твърди се, че застрахованият плаща застрахователната премия,финансирана от застрахователния посредник- ищеца, като застрахователят осигурява 30 дневен гратисен период, в срока на който при неплащане на поредната дължима застрахователна вноска, застрахователните покрития остават в сила.В 24.00 часа н аденя, в който изтича гратисния период, индивидуалнот застрахователно покритие се прекратява автоматично, поради което от 20.07.2017г. застраховката е анулирана и е спряно начисляването за застрахователна премия. Сочи се, че сумите по застрахователната премия за периода на действие на застраховката са финансирани от застрахователния посредник/ищеца/ и са превеждани директно на застрахователитеза сметка на кредитополучателя, непогасената част от същите за периода от 20.01.2017г. падежната дата на първата непогасена вноска,  до 20.06.2017г. месец преди анулиране на застраховката , са дължими от кредитополучателя.

Ответникът е погасил 4 месечни вноски и е преустановил плащанията на 20.01.2017г. На 20.02.2017г се твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. 

            Иска се Съдът да постанови решение , с което да установи по отношение на  ответната страна вземанията, ведно със законната лихва върху главницата , считано от предявяване на иска до окончателното издължаване, както и направените по делото разноски.

Ответникът в срока за отговор, чрез назначен особен представител, е депозирал такъв, не е сочил доказателства. Прави се възражение за недействителност на уговорения размер на договорна лихва, като противоречащ на добрите нрави.

Видинският районен съд, като взе  предвид станавищата на страните и събраните доказателства, намира за установено следното: Безспорно е по делото ,, че с   договор  за кредит PLUS -13631807/21.07.2016г,  ищецът е предоставил на ответника  сума в общ размер   10 000.00 лева , от която е удържана такса ангажимент в размер на 350.00 лева и ответникът е получил 9 650.00 лева, представляваща паричен кредит която ответникът се е задължил да върне, ведно с уговорена добавка, представляваща печалбата на ответника на месечни вноски , 60 на брой и в размер от 429.02 лева всяка, в която сума е включена и застрахователна премия в размер 3360.00 лева  ,разбита на месечни застрахователни вноски в размер 56.00 лева, част от общата месечна вноска от 429.02 лева.  

Ответникът е погасил 4 месечни вноски и е преустановил плащанията на 20.01.2017г.

Не се събраха доказателства , че сумите по застрахователната премия за периода на действие на застраховката 21.07.2016г. до 20.06.2017г.  са финансирани от застрахователния посредник/ищеца/ и са превеждани директно на застрахователите за сметка на кредитополучателя. За  периода от 20.01.2017г. падежната дата на първата непогасена вноска до 20.06.2017г. за който се претендира сумата от 336.00 лева/ 6 х 56.00лева/ , липсват доказателства, че ищецът е превел сумата на застрахователя, както и че е имал такова задължение. В чл.7 на ОУ за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите „Кредит класик“ , е предвидено, че в зависимост от срока и   размера на кредита , застрахованият заплаща месечна или еднократна застрахователна премия. Еднократната се финансира от договорителя, и се изчислява като процент върху сумата на отпуснатия кредит, умножена по продължителността на кредита в месеци, а месечно платимата премия е за сметка на застрахования и се изчислява като процент от финансираната сума на кредита. Видно е от договора, че в настоящия случай е уговорено месечно плащане на застрахователната премия.

По отношение на възражението за недействителност на клаузата на уговорения лихвен процент на договорна лихва в размер на 36.17 процента, съдът намира същото за неоснователно. Размерът на лихвата не е ограничен, като се уговаря от страните. С ПМС 426/18.12.2014г. е определен годишен размер на законната лихва върху просрочени задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ за текущата година +10 процентни пункта.Съгласно чл.19, ал.4, и 5 от ЗПК е предвидено ,че годишния процент на разходите /ГПР/ , по договорите за потребителски кредит не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с ПМС, а клаузите, надвишаващи този размер  , се считат нищожни.Видно е, че ГПР по кредита, съдържащ и размера на лихвения процент , е под установения размер от ЗПК, поради което не би могло да се обоснове извод за несъответствие на размера с добрите нрави, след като е в допустим от закона размер.

По отношение на твърдяната настъпила предсрочната изискуемост на кредита на 20.02.2017г, съдът не приема факта за установен, тъй като  не са събрани доказателства в производството. Липсват такива ,които да установяват и опит за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочно изискуемост, поради което съдът приема, че не е обявена такава с оглед приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., ОСГТК на ВКС. Поради тази причина, когато кредитодателят не е упражнил правото си валидно и волеизявлението му не е достигнало до кредитополучателя, тогава заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист нямат правно действие спрямо вземанията, за които не е настъпила изискуемост. В този случай, въпреки че заявлението очертава предмета на делото – така Определение № 487 от 30.06.2010 г. по ч. т. д. № 171/2010 г., II т. о. на ВКС, може да се направи извод, че то ще бъде безпредметно в частта, в която се претендира установяване на неизискуемите вземания. Поради тази причина при предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, същият трябва да бъде отхвърлен в частта му относно неизискуемото вземане . 

Предвид евентуално предявения осъдителен иск за частта от вземанията, чиито падеж е настъпил след подаване на заявлението на 19.01.2018г.съдът намира същия за основателен за периода от 19.01.2018г. до 30.09.2019г, до която дата са установени изискуемите вземания /с настъпил падеж по погасителен план/ от  заключението на вещото лице. 

До тази дата съдът намира, че изискуемата главница е в размер на 10 000 лева, тъй като се установи, че това е размера на кредита , видно от Договора за потребителски паричен кредит PLUS -13631807/21.07.2016г.  Сумата от 336.00 лева, включена към размера на главницата по кредита, са застрахователна премия, която е различно по основание вземане, произтичащо от друг договор,  и не е претендирано нито в заповедното производство, нито в исковото.Установи се в производството и размера на  договорната възнаградителна лихва до датата на предявяване на вземанията в заповедното производство- 19.01.2018г., след приспадане на размера на платената от ответника част за периода 21.07.2016г.- 22.12.2016г. -1492.08 лева / 373.02 лева х 4 месеца /, видно от заключението. За периода 20.01.2017г. до 19.01.2018г. дължимата договорна лихва е в размер 3500.67 лева, видно от Приложение № 1 към заключението на вещото лице за посочената дата. Размерът на обезщетението за забавено плащане на главницата , за исковия период - 20.02.2017г. деня  на падежа на първата просрочена вноска до 11.01.2018г. е в размер на 936.84 лева , видно от заключението на вещото лице. Размерът на договорната лихва за периода 20.01.2018г. до 30.09.2019г., за който е предявен евентуално осъдителен иск е в размер на 4 933.46 лева,  видно от Приложение №1 към заключението на вещото лице. В останалата част до пълните претендирани,  исковете следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да понесе  и направените в производството разноски, съобразно уважените претенции – в заповедното производство - юрисконсутско възнаграждение – 43.50 лева и ДТ – 385.41 лева, в настоящото - 396.72 лева ДТ и 87.00 лева юрисконсултско възнаграждение, 95.70 лева възнаграждение за вещо лице и 1039.65 лева възнаграждение за особен представител.

               Воден от горното, Съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

              

           ПРИЗНАВА ПО ОТНОШЕНИЕ на В.К.Б. с ЕГН:  ********** и адрес ***   дължимостта на вземането на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж  рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България  , с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, със законен представител –Димитър Димитров-Заместник управител,  към В.К.Б. с ЕГН:  ********** и адрес ***  за следните суми   10 000.00 лева главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS -13631807/21.07.2016г. , ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на 19.01.2018г. по ч.гр.д.№ 216/2018г.на ВРС до окончателното издължаване, 3500.67 лева договорна лихва за периода от 20.01.2017г. до 19.01.2018г. и  936.84 лева - обезщетение за забавено плащане за периода 20.02.2017г.- 11.01.2018г.

ОСЪЖДА  В.К.Б. с ЕГН:  ********** и адрес ***   ДА ЗАПЛАТИ  на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж  рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България  , с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, със законен представител –Димитър Димитров-Заместник управител  сумата 4933.46 лева договорна лихва за периода от 20.01.2018г. до 30.09.2019г .

В останалата част до пълните претендирани размери  ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни.

ОСЪЖДА В.К.Б. с ЕГН:  ********** и адрес ***  да заплати  на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж  рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България  , с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, със законен представител –Димитър Димитров-Заместник управител,  разноските, направени в заповедното производство   в размер на 385.41 лева ДТ и 43.50 лева юрисконсултско възнаграждение , и в настоящото – 396.72 лева ДТ и 87.00 лева юрисконсултско възнаграждение, 95.70 лева възнаграждение за вещо лице и 1039.65 лева възнаграждение за особен представител.

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Видински окръжен съд. 

               

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: