С Присъда № 404/06.07.2005 година, постановена по НОХД № 216/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Михаил Георгиев Пеев от гр. Кърджали за виновенв това, че на 05.09.2004г. в гр.Кърджали, при управление на лек автомобил марка “Застава”, с ДК № К 96 91 АК, нарушил правилата за движение-чл.97,ал.2,3 и 5 от ЗДвП - на път в населено място не изместил незабавно на място, където е разрешено паркирането, или извън платното за движение, пътното превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, не обозначил повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин така, че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства, когато изместването е било невъзможно и не използвал включването на авариен сигнал или габаритни светлини като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство; чл.40, ал.1 и 2 от ЗДвП – преди да започне движение назад, не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и не е наблюдавал непрекъснато по време на движението си назад пътя зад превозното средство и като е извършил маневра на заден ход в лявата лента на платното за движение, се блъснал в правилно движещия се по тази лента лек автомобил марка „Пежо”, модел 206, с ДК № К 98 85 АК, управляван от Златко Станков Момчилов от гр.Кърджали и собственост на Илко Георгиев Илиев от гр.Кърджали, вследствие на което предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 1 093 лева на лек автомобил марка “Пежо”, модел 206 с ДК № К 98 85 АК, поради което и на основание чл.343,ал.1, б.”а”, във вр. с чл.342, ал.1 във вр. с чл.54 и чл.2,ал.2 от НК го е осъдил на наказание пробация, като на осн. чл.42а от НК е определил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 (десет) месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца. Съдът, на основание чл.343г във вр. с чл. 343,ал.1, б. "а" във вр. с чл.37 т.7 от НК е лишил Михаил Георгиев Пеев от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, считано от отнемането на свидетелството за управление на МПС. Присъдени са разноски. Недоволен от присъдата на Кърджалийския районен съд е останал жалбоподателят Михаил Георгиев Пеев от гр. Кърджали, който чрез своя защитник - адв. Янев, я обжалва като неправилна поради нарушение на материалния закон и като необоснована. В жалбата си сочи, че изводите на съда не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Не било налице виновно поведение на жалбодателя, тъй като нито бил длъжен, нито могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици и в случая било налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. При управление собственото му МПС аварирал и бил ударен от неправилно движещият се с превишена скорост лук автомобил марка “Пежо”, управляван от св. Момчилов. Ако се приемела вината на жалбодателя, то било налице съпричиняване. Движението на заден ход представлявало защитна версия на св. Момчилов. Приетите от районния съд нарушения на правилата за движение били две взаимно изключващи се такива. От една страна бил приел, че автомобилът се движел на заден ход в лявата лента , а от друга- че МПС е било спряло. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло присъдата на първоинстанционния съд, вместо което да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия Михаил Георгиев Пеев, или да измени присъдата като намали лишаването от право да управлява МПС за срок от шест месеца. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура-Кърджали като намира, че жалбата е неоснователна и необоснована и моли съда да остави същата без уважение и да потвърди присъдата на Кърджалийския районен съд. Окръжният съд, при извършената на основание чл. 313 от НПК проверка изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в жалбата, констатира следното: В проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени всички факти и обстоятелства. Направените от първоинстанционния съд изводи относно извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него; характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; формата на вината на извършването му, почиват на обстоен и подробен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са включително и противоречията в доказатÕлствените материали и е изложил защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. След самостоятелна преценка на събраните във всички инстанции доказателства въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка, аналогична с възприетата от районния съд: На 05.09.2004г. около 18,00 часа подсъдимият Михаил Георгиев Пеев управлявал собствения си лек автомобил марка „Застава”,модел „Юго”,с ДК № К 9196 АК по бул. „Христо Ботев” в гр.Кърджали, в близост до бл.13 на кв. „Възрожденци”. Подсъдимият предприел изпреварване на движеща се пред него лека кола и навлязъл в лявата лента за движение, но в този момент горивото свършило и автомобилът останал на пътя. Пеев направил опит да приведе колата в движение, като запали двигателя, но не успял и тъй като не можал да я измести встрани от пътя, решил да я пусне на свободен ход назад с неработещ двигател по наклона на пътя, за да стигне до близката бензиностанция на фирма „Бислав” и да зареди с гориво. Започнал движението си назад на свободна предавка, като пуснал колата по инерция. В същото време в лявата лента по посока на движението се движел лек автомобил марка „Пежо”,модел 206, с ДК № К 9885 АК, собственост на свидетелят Илко Илиев от гр.Кърджали и управляван от свидетеля Златко Момчилов от с.гр., в който се возели и свидетелките Пламена Кирева и Мария Бакалова. Този автомобил излизал от ляв завой, изпреварвайки друг автомобил и тъй като нямал видимост, св.Момчилов забелязал в последния момент движещия се на заден ход в посока срещу него автомобил на подсъдимия. Поради предприетото изпреварване, при което дясната лента била заета от друга кола, набраната инерция, скорост и липсата на видимост, поради разположените високостеблени храсти в тази част на завоя, св.Момчилов възприел придвижващия се на заден ход автомобил на подсъдимия Пеев на разстояние, което не било достатъчно,за да използва спирачки и двата автомобила се сблъскали. Двамата шофьори излезли от колите, като подсъдимият бил с кървяща рана на главата, за да огледат щетите, след което същият влязъл в неговия автомобил и превключил на първа скорост. След известно време на мястото пристигнал свидетеля Илко Илиев, собственик на лекия автомобил ”Пежо” и служителите на сектор КАТ - ПП при РДВР-Кърджали – св.Милена Делинова и Христо Васев, пред които подсъдимият обяснил, че му свършило горивото и пуснал колата на заден ход, за да стигне до бензиностанцията и да зареди с бензин. Полицейските служители съставили на подсъдимия Пеев АУАН № 1579/05.09.2004г. за нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДП, за това, че извършил маневра на заден ход в лявата лента на платното за движение и се блъснал в правилно движещият се л.а. „Пежо 206”с рег.№К 9885 АК, управляван от Златко Станков Момчилов, който изпреварвал друго МПС, вследствие на което настъпило ПТП с материални щети. Съставен бил и протокол за ПТП № 0560298, в който като обстоятелства и причини за ПТП вписали, че участник 1 (подсъдимият Пеев) се движел на заден ход в лявата лента на платното за движение и се блъснал в правилно движещия се участник 2 (свидетелят Момчилов), който изпреварвал друго МПС. При извършената проверка на двамата водачи за употреба на алкохол с техническо средство “Дрегер” № 0178 не били отчетени положителни резултати. От приложената справка на сектор КАТ при РДВР-Кърджали (л.36 от дознание № 196/10.09.2004 г.) се установява, че подсъдимият Пеев е правоспособен водач на МПС с категории В,С,D,Е,М и Ткт и до този момент е бил наказван за неспазване на ЗДвП с НП № 2220/23.12.2003г., за това, че поради нарушение на чл.179,ал.1 т.5 предл.1 от ЗДвП причинил ПТП, за което му били отнети 10 контролни точки. Видно от заключението по назначената на предварителното разследване автотехническа експертиза, щетите на лек автомобил марка "Пежо", модел 206,с ДК №К 9885 АК възлизат на 1093 лева; щетите, нанесени на лек автомобил марка „Застава”, модел „Юго”,с ДС№ К 9691 АК, възлизат на 5 лева. Освен това, подсъдимият не е имал техническа възможност да предотврати или избегне ПТП след като двигателят му бил изгаснал в лявата лента на движение, в условията на завой при ограничена видимост, а водачът Момчилов също не е имал възможност да избегне ПТП чрез маневра, т.к. непосредствено преди ПТП изпреварвал товарен автомобил и нямал възможност да се прибере в дясната лента на движение. Съгласно заключението на вещото лице инж. Дончо Драганов същият би могъл да избегне ПТП, ако не е бил предприел изпреварване в зона с ограничена видимост. Освен това, ако л.а. „Застава” не се движел назад, то, свидетелят Момчилов би могъл да го забележи на разстояние 38,0 м преди мястото на удара и би имал техническа възможност да спре, в случай, че се е движил със скорост по-ниска от 58,5 км/ч. В случай, че л.а.”Застава” се е движила със скорост 6,0 км/ч, то, водачът на л.а. „Пежо” би могъл да го забележи на разстояние 33,6 м преди мястото на удара и би имал техническата възможност да спре и да предотврати удара, ако се е движел със скорост по-малка от 54 км/ч. На следващо място, в.л. Драганов след оглед и измерване на място установил, че наклонът на платното назад бил 3,0 % и движението на заден ход с неработещ двигател било възможно. Мястото на удара се намирало в лявата лента за движение в платното към комплекс „Зорница”, което се намирало на разстояние 11,50 м от ориентира, мерено по левия бордюр и на разстояние 1,50 до 2,00 м от него в лявата лента. В с.з. вещото лице добавя, че скоростта от 6 км/ч е условна и при наклон от 1,5% автомобилът може да бъде пуснат да се движи назад. В случая наклонът бил 3%, поради което автомобил би могъл да се движи назад с тази скорост, респ. автомобилът на подсъдимия би могъл да тръгне назад. Видно от назначената допълнителна автотехническа експертиза видимостта на свидетеля Момчилов в завоя била ограничена от два храста, чиято височина по време на ПТП била по-висока от височината на леките автомобили. Същите били подрязани по време на извършване на експертизата и не ограничавали напълно видимостта. В случай,че л.а. „Застава” не се движел назад, то, свидетелят Момчилов би могъл да го забележи на разстояние 38,0 м преди мястото на удара и би имал техническа възможност да спре и да предотврати удара, ако се е движел със скорост по-ниска от 58,5 км.ч. В случай,че л.а. „Застава” се движел назад със скорост 6,0 км/ч,то, водачът на л.а.”Пежо” би могъл да го забележи на разстояние 33,6 м. и би могъл да спре и да предотврати удара, ако се движил със скорост по-ниска от 54,0 км/ч. От заключението по поставената допълнителна задача в с.з. от 01.06.2005г., както и от разпита на в.л. Драганов в с.з. се установява,че до изхода на бензиностанция „Бислав” за посоката на движение към комплекс „Зорница”, на една стоманена тръба били поставени един над друг два пътни знака: отдолу пътен знак В26 - „Забранено движението със скорост по-висока от 40 км/ч” и от горе предупредителен пътен знак А2 „Опасен завой наляво”,като тези два знака били поставени преди завоя на разстояние 50м и забраната за движение важала до края на завоя. Освен това, липсвали други предупредителни и пътни знаци, въвеждащи забрани, действията на които да важат за мястото на ПТП. Разстоянието от мястото на ПТП до изхода на бензиностанцията в посока комплекс „Зорница” било 250 м,като същото от мястото на ПТП до центъра на завоя е 200 м,а от центъра на този завой до изхода на бензиностанцията - 50м и пътят бил наклонен след завоя. Установява се,че л.а. „Застава” модел “Юго”, при тръгването си от място се движел равноускорително и достигнал скорост 6 км/ч след 13,5 сек. от тръгването си и изминал разстоянието 11,3м. Горната фактическа обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд, се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Обсъдени са всички доводи на защитника на подсъдимия, като аналогични се правят и във въззивното производство. Районният съд е обосновал защо изцяло възприема показанията на св. Радев- очевидец на пътната ситуация, като същите се възприемат и от въззивният съд като последователни и логични. Неговите показания относно поведението на подсъдимия на пътя се подкрепят и от показанията на пътните полицаи, пристигнали на произшествието - свидетелите. Делинова и Васев, които сочат, че подсъдимият им обяснил причината, поради която е изгаснал автомобилът му на пътя и целта на спускането му на заден ход, а именно – да придвижи автомобилът до близката бензиностанция, за да зареди с гориво. Независимо от обстоятелството, че тези свидетели не са възприели непосредствено действията на подсъдимия, те са първите, пристигнали на местопроизшествието и пред тях той е обяснил причината за ПТП. В този смисъл, противоречия в показанията на св. Радев не се съдържат. Съдът не споделя изложеният довод в жалбата, че показанията на свидетеля Момчилов били защитна позиция, т.к. това лице има процесуалното качество на свидетел и няма причина, поради която да изгражда защитна позиция. Показанията на този свидетел са последователни, като се подкрепят от обсъдените гласни доказателства, включително и от заключението на автотехническите експертизи, изготвени и изслушани по делото. Механизмът на настъпване на транспортното произшествие е точно установен и описан във фактическата обстановка по делото. Не се споделя и доводът, че съдът приел за допуснати от подсъдимия на две взаимно изключващи се нарушения на правилата за движение по пътищата. Това е така, тъй като при движението си на заден ход, водачът не е изпълнил задължението си по чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДП. Установено по делото е, че преди да вземе решението си да пусне автомобилът на заден ход, превозното средство се е намирало с изгаснал двигател в лявата лента на пътното платно, като подсъдимият се е опитвал да го приведе в движение. Тогава именно, е имал задължението по чл. 97 ал.2, ал.3 и ал.5 от ЗДП - да го измести или да го обозначи по съответния начин. Едва след като автомобилът е престоял известно време на пътя, без да изпълни задълженията си по тази разпоредба, водачът е решил да го пусне на заден ход, при което е нарушил и разпоредбата на чл. 40 от ЗДП. Не са събрани доказателства в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че тъкмо автомобилът му бил спрял и се канел да слиза, за да го обозначи с триъгълник, когато св. Момчилов се блъснал в него. Тези обяснения са изолирани от доказателствения материал и представляват защитна позиция на подсъдимия. Доводът, направен и обсъден и пред районния съд, че подсъдимият не носел наказателна отговорност, тъй като се касаело за случайно деяние, е неоснователен. ПТП е настъпило не поради свършване на горивото на автомобила, а поради това, че подсъдимият не е изпълнил задълженията си като водач, регламентирани в ЗДП за обезопасяване на аварирал автомобил, впоследствие за движението му на заден ход, което изключва каквато и да е случайност на деянието. Настъпилият съставомерен резултат е в причинна връзка с допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, вменени му с обвинението. Така, правилен е изводът на районния съд, че подсъдимият Пеев е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.343,ал.1,букв. "а" във вр. с чл.342, ал.1 от НК, по който текст е признат за виновен и осъден, а именно затова, че на 05.09.2004г. около 18,30 часа на бул. „Христо Ботев” до бл.13 на кв. „Възрожденци”, гр.Кърджали при управление на личния си лек автомобил марка “Застава”, с ДК № К 96 91 АК, нарушил правилата за движение-чл.97,ал.2,3 и 5 от ЗДвП - на път в населено място не е изместил незабавно на място, където е разрешено паркирането, или извън платното за движение, пътното превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, не е обозначил повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен триъгълник или по друг подходящ начин така, че то да бъде забелязано навреме от водачите на приближаващите се пътни превозни средства, когато изместването е било невъзможно и не е използвал включването на авариен сигнал или габаритни светлини като допълнителен сигнал за обозначаване на повредено пътно превозно средство, а също и чл.40, ал.1 и 2 от ЗДвП – преди да започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и че не е наблюдавал непрекъснато по време на движението си назад пътя зад превозното средство и като е извършил маневра на заден ход в лявата лента на платното за движение се блъснал в правилно движещия се по тази лента лек автомобил марка „Пежо”, модел 206, с ДК № К 98 85 АК, управляван от Златко Станков Момчилов от гр.Кърджали и собственост на Илко Георгиев Илиев от гр.Кърджали, вследствие на което предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 1 093 лева на лек автомобил марка “Пежо”, модел 206 с ДК № К 98 85 АК. Правилни и обосновани са изводите, че настъпилите имуществени вреди от деянието са значителни, предвид стойностния критерий за определянето им - установените от вещото лице щети на л.а. „Пежо” модел 206 те са над 1000 лева,а именно 1093 лева. Подкрепят се и доводите, че деянието е осъществено от подсъдимия при форма на вината непредпазливост - същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. При определяне на наложеното на подс.Пеев наказание, основавайки се на принципите в разпоредбата на чл.54 от НК, първоинстанционният съд е преценил обществената опасност на деянието като типична за този вид престъпления, а обществената опасност на дееца като ниска с оглед чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, напредналата възраст и лошото му материално положение. При превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът му е наложил предвиденото алтернативно в закона наказание пробация и на основание чл.42а от НК е определил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 (десет) месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 (шест) месеца. Съдът е съобразил и обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие са последвали различни закони, а именно в чл.343, ал.1, б. „а” от НК наказанието поправителен труд е заменено с пробация (ДВ,бр.103/23.11.2004 г. в сила от 01.01.2005г.), като е преценил кой е по-благоприятния закон с оглед разпоредбата на чл.2,ал.2 от НК. Възприетото становище, че наказанието пробация, което включва в себе си различни по вид и тежест пробационни мерки, е по-благоприятно за дееца от отмененото наказание поправителен труд, е правилно с оглед на обстоятелството, че подсъдимият е пенсионер и на практика би било невъзможно изпълнението на такова по вид наказание. Следва да се има предвид, че съдът е определил на подсъдимия най-леките по вид пробационни мерки, които с оглед характера и тежестта на деянието, личността на дееца биха постигнали целите на наказанието по чл. 36 от НК. Не се установи и обстоятелството причинените от прÕстъплението имуществени вреди да са възстановени, което би довело до приложението на чл.78а от НК и освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Това се установява на-напред от Илко Георгиев Илиев и Златко Станков Момчилов, които изрично заявяват, че не са получавали парични суми за обезщетение на причинените от престъплението имуществени вреди. Такива не са изплащани и от застрахователя ЗК “Български имоти” АД – гр.София, което се установява от приетото като доказателство писмо изх. № М – 2697/21.07.2006 г. ето защо обосновано и правилно първоинстанционният съд не е приложил разпоредбата на чл.78а от НК и не е освободил подсъдимия Пеев от наказателна отговорност. На основание чл.343г, във вр. с чл. 343, ал.1,б. „а” във вр. с чл.37 т.7 от НК, на подсъдимия е наложено и административно наказание “лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 6 (шест) месеца, считано от отнемането на свидетелството за правоуправление. Съдът намира, че определено в този размер, лишаването от право по чл. 37 т.7 от НК не е явно несправедливо – подсъдимият Пеев като водач на МПС е допуснал множество нарушения на правилата за движение, които са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат; същият е наказван по административен ред за извършени други нарушения на правилата за движение. Ето защо не са налице основания за намаляване на така наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца. Имайки предвид изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъда потвърдена присъда № 404/06.07.2005 година, постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 216 по описа за 2005 година същия съд. Ето защо и на основание чл. 334 т.6 от НПК и чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 404/06.07.2005 година, постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 216 по описа за 2005 година същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: Членове: 1.
2.
|