Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 31.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в закрито заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Георгиева
търг. дело № 2509 по описа на съда за 2019 година,
взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
вр. с чл.25 от Закона за търговския регистър.
Образувано е по жалба от „“Г.С.“ АД с ЕИК******,
чрез адвокат Ж.Д. против Отказ № 20191015161118 от 11.11.2019 г. на длъжностното лице по регистрация при
Агенцията по вписванията, постановен по заявление образец Б7 вх.№ 20191015161118
от 15.10.2019 г. за вписване на обстоятелства по чл.
63, ал.1 и ал.4
от Закона за мерките срещу изпиране на пари. В жалбата се прави искане
отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията –
Търговски регистър да извърши вписване на заявените обстоятелства по партидата
на дружеството.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и като се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да обжалва отказа на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията – Търговски регистър.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
В случая е подадено по електронен път заявление образец Б7 с вх. №20191015161118/15.10.2019 г., с което е поискано вписване по партидата на “Г.С.“ АД на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. Към заявлението са приложени нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, декларация по чл.13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, адвокатско пълномощно, документ за внесена държавна такса.
По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че с него не е заявено за вписване физическо лице действителен собственик; че съответно на целта на закона е само идентифицирането на физическите лица действителни собственици на юридически лица или друго правно образувание, не е предвидена хипотеза, в която да се декларират юридически лица от веригата, притежаващи пряко едно в друго дялово участие, поради което е счел за недопустимо вписването на обстоятелства в поле 550 на заявлението на юридическо лице като действителен собственик. Приел е, че е налице е изключение на §2, ал.1, т.1 от ЗМИП.
Съдът, за да се произнесе взе предвид, че регистърното производство е охранително и изисква извършване на проверка за наличието на законовите предпоставки и ако се констатира очевиден порок, следва да се постанови отказ. По подаденото заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно т. 4 и т. 5 от същата разпоредба, длъжностното лице по регистрация е задължено да провери дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, т. е. извършва се проверка на съдържанието на представените документи, а не само на формалното им съществуване. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 8 от ЗТРРЮЛНЦ (нова – ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система.
В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства. В случая заявлението е подадено от легитимирано лице – адвокат с писмено пълномощно, с което за вписване са заявени данни за действителните собственици, с пояснението, че собственици на търговското дружество са “И.Д.Х.“АД, което притежава 50 % и „Пътища и съоръжения- ГМС“ ЕООД, което притежава 50 %. Първото дружество притежава 100% от дружествените дялове в капитала ЕООД и неговите акции се търгуват на българската фондова борса.
Законът за мерките срещу изпирането на пари поставя изисквания с разпоредбите на чл.59, ал.1, чл.61, ал.1 и чл.63, ал.1 за идентифициране на физическите лица, които са действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
В разпоредбата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на "действителен собственик" по отношение на корпоративните юридически лица, която изключва случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В подаденото заявление като действителен собственик на 50 % от капитала на дружеството заявител е посочено юридическо лице – публично акционерно дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗППЦК. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица, каквото е дружеството-заявител, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 в съответния регистър, който в случая е Търговския регистър, действителните си собственици съобразно дефиницията по § 2 от ДР на ЗМИП, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Посочената легална дефиниция за "действителен собственик" гласи – "действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия… " В т. 1 на същата алинея са дадени условията, на които следва да отговаря действителния собственик по отношение на корпоративните юридически лица – физическо лице, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Така дадената дефиниция и цитираното изключение, съдържащо се в нея, са напълно идентични с тези, дадени в чл. 3, ал. 6, б. "а", т. "i" от Директива (ЕС) 2015/849.
В конкретния случай изключението, регламентирано в закона, е приложимо към процесното заявление. От справка в Търговския регистър по партидата на "И.Д.Х.“АД, както и в регистър за публични дружества, свободно достъпен от електронния сайт на Комисията за финансов надзор, се установява, че същото е публично дружество, по смисъла на чл. 110, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар. Предвид това обстоятелство, дружеството е адресат на разпоредбите на ЗППЦК и подзаконовите актове по прилагането му, които предвиждат специален ред за разкриване на дялово участие в публично дружество, уреден в Глава единадесета, Раздел I от ЗППЦК. Предвиденото в ЗМИП изключение по отношение на публичните дружества е именно с оглед на специалния ред, по който се оповестява информация за акционерите в този вид търговски дружества. Дружеството собственик на останалите 50 % от капитала е вписано в ТР и негов едноличен собственик е "И.Д.Х.“АД.
Доколкото в случая собствеността на „Г.С.“ АД не се разкрива чрез понятието "действителен собственик" по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, а при условията на специален закон и предвидения в него ред за публични дружества, то и заявителят не може да бъде задължен да заяви действителни собственици – физически лица по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗМИП, а само да посочи, че собственост има публичното дружество. Действителните собственици на публичното дружество, упражняващи пряк или непряк контрол върху дружеството, имащо задължение да обяви действителните си собственици подлежат на обявяване по специалния ред за това – с уведомление пред КФН. В случая заявителят е посочил именно наличието на публично дружество, което упражнява непряк контрол върху него, което е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по отношение разкриването на действителните собственици.
След като оповестяването на информация за действителен собственик по смисъла на ЗМИП е изключена по отношение на дружество, чийто акции се търгуват на регулиран пазар, съгласно § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, то по отношение на неговото дъщерно (или контролирано от него) дружество е достатъчно да се посочи публичното акционерно дружество като действителен собственик. Тъй като в случая собствеността на капитала на публичното дружество, посочено като действителен собственик по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП, не се разкрива този ред, то на дружеството заявител не може да бъде вменено да заяви действителен собственик – физическо лице по смисъла на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Заявителят е достатъчно да посочи само публичното дружество по смисъла на ЗППЦК, както е сторено в случая. В този смисъл и съдебната практика - Решение № 1203/02.07.2019 г. по т. д. № 1165/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-5 състав, Решение № 1710 от 2.10.2019 г. на СГС по т. д. № 1913/2019 г. и др.
По изложените съображения и предвид, че със заявлението са представени редовни от външна страна документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, съдът намира, че постановеният отказ на длъжностното лице по регистрацията като неправилен следва да бъде отменен и да бъдат дадени указания за извършване на вписване на заявените обстоятелства.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от „“Г.С.“ АД с ЕИК******, чрез адвокат Ж.Д. против Отказ № 20191015161118 от 11.11.2019 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписванията, постановен по заявление образец Б7 вх.№ 20191015161118 от 15.10.2019 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Решението може да се обжалва пред САС в седемдневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: