МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА
по НОХД №5194/2010г.
по описа на СГС, НО,27 състав
С
обвинителен акт, внесен за разглеждане в СГС,
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу М.И.С. ЕГН **********, за това че ,на 26.02.2010 год. около 19.30ч. в гр.С., на ул. „ Д.Д. „ пред №
26 е отнел чужди движими вещи :дамска чанта на стойност-31.00/тридесет и един/
лева; лична карта, карта за градски
транспорт, карта за народната библиотека, пропуск за СУ „К.О.„ 5/ пет / бр.секретни
ключа-без стойност; един брой мобилен
телефон Н. 2610-на стойност 37.00/тридесет и седем/ лева;обикновено синджирче с полускъпоценен камък към
него, един брой пръстен обикновен- без стойност,един брой очила с диоптър в твърд калъф-на стойност 60.00/шестдесет/
лева,сумата от 300 /триста/ лева,30 /тридесет/ евро - 58.67лв,14
/четиринадесет/ полски злоти - 7.02лв, всичко на обща стойност 493.69 /четиристотин деветдесет и три лева и
69 ст./, от владението на А.Ц.И.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -
изблъскал И. на улицата и издърпал дамската и чанта от ляво рамо , като е
извършил престъплението при условията на опасен рецидив - след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година,изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и - след като е
бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, както следва: 1.по
НОХД № 867/08 г. на СРС влязло в сила на 28.05.2008 г. за престъпление по чл.
198, ал. 1, пр.2 от НК с наложено наказание дванадесет месеца лишаване от
свобода, 2. по НОХД № 257/05г. на
СРС влязло в сила на 30.11.2005 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, вр.
чл. 194, ал.1, вр. чл. 54 от НК с наложено
наказание една година лишаване от свобода, 3.С протоколно определение от 15.03.06 г. СРС налага на основание
чл.25ал.1 вр.чл.23,ал.1 от НК измежду наказанията наложени по НОХД № 3090 от
2001 ;НОХД № 10191/2001 г.;НОХД № 2895/2004 г. и по НОХД № 257/05г. на СРС едно
общо наказание най-тежко лишаване от свобода за срок от три години.На основание
чл.24 от НК увеличава общото най-тежко наказание ЛОС за срок от три години с
една година лишаване от свобода,като следва да се изтърпи наказание лишаване от
свобода от 4 години; 4. по НОХД № 7109/05Г. на СРС влязло в сила на
18.04.2006 г. за престъпление по чл.
195, ал. 1, т.3, пр. 1 и т.7 , вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл. 55,
ал.1,т.1 от НК с наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. 5. По НОХД № 2929-2007 в сила от
02.06.2007г.на СРС,НК,2-ри състав .влязла в законна сила на 02.06.2007г. за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, предл.2,
т.4, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б "а" и б."б" от НК му
налага наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и шест месеца-престъпление по
чл.199, ал.1, т.4,
вр. чл.198,ал.1, пр.1, чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа обвинението. Счита,
че в хода на съдебното следствие са събрани достатъчно доказателства, които анализирани в своята съвкупност, сочат, че
подсъдимия е извършил деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност. Относно реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
пледира за налагане на наказание ЛОС в размер
към средният предвиден за това престъпление ,а именно 7 години ЛОС.
Служебния защитник на
подсъдимия,в лицето на адв.С.С. от САК
смята, че обвинението не се подкрепя от събраните доказателства и
подсъдимия следва да бъде оправдан. Твръди,че извършеното разпознаване е
опорочено,а свидетелката Ц. в показанията си пред съда не сочи с категоричност
подсъдимия като лицето извършило деянието.
Подсъдимият С. не се признава за
виновен. Дава обяснения, в които твърди, че няма нищо общо с деянието.
Действително на инкриминираната дата е освободен от СЦЗ и е носел 4 чанти ръчен
багаж. При проведеното разпознаване сочи,че другите съпоставени лица били от
ромски произход ,единствено той бил бял.
В последната си дума твърди ,че е
невинен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.13 и 14 НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.М.И.С. ЕГН **********,***, живущ ***,българин, български
гражданин.със завършено основно образование, безработен,осъждан.
Към 26.02.2010г. подсъдимият С.
е осъждан както следва: по НОХД №
867/08 г. на СРС влязло в сила на 28.05.2008 г. за престъпление по чл. 198, ал.
1, пр.2 от НК с наложено наказание дванадесет месеца лишаване от свобода, по НОХД № 257/05г. на СРС влязло в сила
на 30.11.2005 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл. 54 от НК с наложено наказание една
година лишаване от свобода, С протоколно определение от 15.03.06 г.
СРС налага на основание чл.25ал.1 вр.чл.23,ал.1 от НК измежду наказанията
наложени по НОХД № 3090 от 2001 ;НОХД № 10191/2001 г.;НОХД № 2895/2004 г. и по
НОХД № 257/05г. на СРС едно общо наказание най-тежко лишаване от свобода за
срок от три години.На основание чл.24 от НК е увеличено общото най-тежко наказание ЛОС за
срок от три години с една година лишаване от свобода,като следва да се изтърпи
наказание лишаване от свобода от 4 години;по
НОХД № 7109/05г. на СРС влязло в сила на 18.04.2006 г. за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т.3, пр. 1 и т.7 , вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр. чл.
55, ал.1,т.1 от НК с наложено наказание шест месеца лишаване от свобода,по НОХД № 2929/2007г в сила от
02.06.2007г.на СРС,НК,2-ри състав, влязла в законна сила на 02.06.2007г. за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З, предл.2,
т.4, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б "а" и б."б" от НК му
налага наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и шест месеца.
На 26.02.2010 г.
около 19.30 часа св.А.Ц.И. -ЕГН ********** *** 24 се прибирала към дома си. На около десет метра от
входа на дома й- пред № 26, непознат мъж изскочил зад нея и със
заплашителен тон и разпоредил да му даде чантата си. Св. И. се обърнала и
застанала с лице към непознатия за нея мъж, който я приближил и започнал да
дърпа чантата й която св.И. стискала силно.След като не успял да издърпа
чантата , мъжът я блъснал силно с двете ръце в областта на гърдите.В резултат
на силния удар св. И. загубила равновесие и паднала на земята, при което
изпитала болка, тъй като си наранила дясната ръка.
В този момент нападателят успял
да издърпа чантата и се отдалечил от местопрестъплението бягайки. Свид.Ц.
викала за помощ ,на което се притекла нейна съседка донесла и вода и й
помогнала.
Пострадалата И. сигнализирала незабавно
органите на МВР,дала подробно описание на извършителя.Ето защо с нея е извършвано процесуално-следствено действие
по разпознаването му, отразено в протокол
от 13.03.2010г.,в което свид.Ц. разпознава от съпоставените лица това под № 4 –М.И.С..
Подсъдимия
М.И.С. на 26.02.2010г. в 16.50 часа бил Освободен по изтърпяване от СЦЗ по НОХД
7387/2009г. по описа на СРС –наказание ЛОС в размер на 1 година.
Заключението на СОЕ гласи ,че общата стойност на отнетите от владението на А.Ц. И. вещи е
- 493.69 лв.
По доказателствата
Гореизложената фактическа обстановка, съдът
прие за безспорно установена въз основа на следните гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства
а именно: показанията
на св. А.И. ; протокол за разпознаване на лица /л. 14-15/; показанията на св.Ц.Н.
,показанията на св.Д.С./л 17от ДП , прочетени по реда на
чл.281,ал.5,вр,ал.1,т.4 от НПК
съдебно-икономическа експертиза л.71 до 73 от ДП, справка за съдимост на подс.
С. л.31 от НОХД ,справка ГДИН л.28 от НОХД. , извлечение от АИС БДС ,
/л.151 до 155 от НОХД/.,писмо от ГДИН
л.148 от НОХД.
Основните си фактически изводи съдът гради
върху показанията на свидетеля Ц., които
намира за последователни, подробни и житейски достоверни, като в тях
обстоятелствено се описват механизма на извършване на деянието и външността на
извършителя. Тези показания се подкрепят
от показанията на
св.Н. и показанията на свид.А., последните прочетени със съгласието на
подс.С. и защитника му.
По категоричен начин се доказва авторството
на деянието чрез проведеното разпознаването
на лица на 13.03.2010г. при спазване на процесуалните изисквания на чл.170 и
чл.172 от НПК, като протоколът за това разпознаване е годно
доказателствено средство за извършените действия и за идентификацията на
извършителя на престъплението в лицето на подсъдимия М.И.С..
Съдът взе предвид особеното положение на пострадалия в
наказателния процес, правото му да се конституира като страна в процеса ЧО
и/или ГИ ,нещо което пострадалата Ц. не е сторила и въпреки това показанията й
бяха подложени на внимателен анализ както отделно, така и в съвкупност с
останалите доказателства.
Съдът намира ,че от показанията на свид.Ц., което се явява единственото пряко
доказателство, могат да се направят изводи относно авторството на деянието и
извършването му от подс.С.. Свид.Ц. в показанията си сочи ,че е разпознала
лицето,за което е съставен и посоченият по-горе протокол за това ПСД. В хода на
съдебното следствие действително същата заявява ,че подсъдимия според нея е по
–нисък от нападателят й. Но външността
му като цяло е същата. Свидетелката при предявяване на протокола за
разпознаване заявява ,категорично, че е подписала същият , че е била наясно с
процедурата. Поддържа извършеното от нея разпознаване. В тази връзка съдът отдава несигурността
и колебливостта й по отношение ръста на нападателят й на избледняване на
спомена, считано от датата на деянието
и при съобразяване на възрастта й -78г. Следва да се отбележи, че
деянието е извършено на 26.02.2010г.,
разпознаването на 13.03.2010г., а показанията й в хода на съдебното следствие са от
08.02.2011г.
Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитания по делото свидетел, тъй като същите са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондират помежду
си и с останалия събран по делото доказателствен материал, като между тях няма съществени противоречия .
Показанията на свид.Ц., кореспондират с изложеното от
свид.Н. ,който се явява незаинтересовано от изхода на делото лице,както и с
показанията му прочетени по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК и
показанията свидетелят А. прочетени по реда на чл. 281,ал.5,вр. ал.1,т.
Съдът
намира обясненията на подсъдимия, за негова защитна версия, всъщност той
отрича да има нещо общо с деянието , посочва пред съда данни за ръста си,както
и че след освобождаването си е носил няколко чанти багаж.
Съдът намира, че не съществуват обективни пречки за
придвижването на подс. С. от СЦЗ до местопроизшествието, считано от 16.50 ч. до 19.30 часа, дори и с 4
чанти багаж.
Съдът възприе заключението на СОЕ, като изготвено от експерт със съответните специални знания, обективно и не оспорено от страните.
Съдът
цени и получените след образуване на съдебното производство доказателства -
справка за съдимост ведно с заверени преписи от съдебни бюлетини за подсъдимия С.,справка
от ГДИН за изтърпените до момента наказания „лишаване от свобода" от
подсъдимия.
Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени
доказателства, защото същите кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, логически свързани са с него. Същите коректно
отразяват и потвърждават правно релевантни по делото обстоятелства включени в предмета на доказване.
Съдът намира, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично и непротиворечиво установяват в нейната пълнота и цялост изложената
фактическа обстановка, поради което съда
възоснова на тях изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
При така приетата фактическа обстановка
съдът счете, че подсъдимия М.И.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 пр. 1, вр.
чл. 29, ал. 1,6. „а" и б."б" от НК, като на н а 26.02.2010 год. около 19.30ч. в гр.С., на ул. „ Д.Д.” пред № 26 е отнел чужди движими вещи: дамска
чанта на стойност-31.00/тридесет и един/ лева;, лична карта, карта за градски транспорт,
карта за народната библиотека, пропуск за СУ „ К.О. „ , 5/ пет / бр.секретни
ключа-без стойност;един брой мобилен
телефон Н. 2610-на стойност 37.00/тридесет и седем/ лева;обикновено синджирче с полускъпоценен камък към
него, един брой пръстен обикновен- без стойност,един брой очила с диоптър в твърд калъф-на стойност 60.00/шестдесет/
лева,сумата от 300 /триста/ лева,30 /тридесет/ евро - 58.67лв.,14
/четиринадесет/ полски злоти - 7.02лв, всичко на обща стойност 493.69 /четиристотин деветдесет и три лева и
69 ст./, от владението на А.Ц.И.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -
изблъскал И. на улицата и издърпал дамската и чанта от ляво рамо , като е
извършил престъплението при условията на опасен рецидив. Съображенията за това са следните :
Въз
основа на приетата за установена фактическа обстановка по делото съдът прецени
от правна страна, че в случая подсъдимия обективно е реализирал състав на
престъплението „Грабеж" по смисъла на чл. 198, ал. 1,пр.1 НК доколкото със
собствени действия е осъществил физическо
отнемане вещите, инкриминирани като предмет на престъплението и описани
по-горе, от техния владелец- свид.Ц.. По
този начин той е реализирал посегателство върху вещи, които са били чужди по
отношение на него и с действията си е лишил свид. А.Ц. от фактическата власт,
която упражнявал върху тях до момента на деянието. Отнемането на тези вещи е
било съпроводено с упражняване на сила върху
свид.Ц., подс. С. изблъскал И. на улицата и издърпал дамската и
чанта от ляво рамо. В случая е за прекратяване на съществуващото
владение не е било достатъчно деецът С. да вземе вещите, а извършването му е
наложило принудителното преодоляване на връзката на пострадалия с тези вещи.
Обстоятелството, че престъплението е извършено след като подсъдимият С. е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 и е
извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, определя извършения от него грабеж като реализиран
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а" и
б.”Б” НК и оправдава възприетата от прокуратурата правна квалификация на
поведението му по чл. 199, ал. 1, т. 4 ,
вр. чл 198, ал. 1 ,пр.1 НК.
От субективна страна при извършването на
деянието подсъдимият е действал с пряк умисъл като е съзнавал, че вещите, които
отнема, са чужди по отношение на него, че
те се намират у свид. Ц. и че тя не е
съгласна те да й бъдат отнети.
Съзнавал е и това, че несъгласието на свид.А.Ц. преодолява, използвайки сила, предвиждал е преминаването на тези вещи в свое владение
и е искал и е установил такова владение над тях. Умисълът се извежда от
всичките действия на подсъдимия, оформили една логична и последователна система
от постъпки за осъществяване на деянието
Представите на подсъдимия
безусловно са обхващали и факта на предходните
негови осъждания.
Този извод се основава на свидетелството за
съдимост и справката на ГДИН.
С оглед на изложеното съдебният състав призна
подс. М.И.С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4
вр. чл. 198, ал. 1 , пр.1 , вр.чл.29,ал.1,б.а и б.б. от НК
По
вида и размера на наказанието;
За престъпление по чл.199,ал.1 ,т.4 вр.
чл.198, ал.1 п.1 вр. чл.29, ал.1, „6.”а” и
б."б" от НК, е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години и по преценка
на съда конфискация на до една втора от
имуществото на виновния.
При индивидуализация на наказанието на подс.С. на осн.чл.54 НК, Съдът
отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство това
,че деянието е извършено в същият
ден на
освобождаването му от СЦЗ поради
изтърпяване на наложено му наказание
ЛОС.
В тази насока съдът отчете
като смекчаващи обстоятелство сравнително младата му възраст и доброто процесуално поведение на подс. С..
Като съдът прие, че съответно
на извършеното престъпление, както
и за постигане целите визирани в чл.36 от НК
справедливо в конкретния случай е
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ
ГОДИНИ , което на осн. чл.61,т.2, вр.чл.60,ал.1 от ЗИНЗС да
бъде изтърпяно при условията на първоначален „Строг режим" в затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът като съобрази семейното и материалното
положение на подсъдимия, счете че следва да се възползва от правото си
на преценка, дадено от закона в чл.199, ал.1 от НК и в чл.55, ал.3 от НК и не
наложи на подсъдимия по-лекото наказание, предвидено допълнително кумулативно в
санкционната част на наказателноправната норма - конфискация на до една
втора от имуществото на виновните.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.
189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия да ЗАПЛАТИ направените
разноски по делото в размер на 120 лева , както и
5 лева за служебно издаване на 1 брой изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: