№ 11588
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110107500 по описа за 2025 година
Предявени са конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за
отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 26/30.12.2024г. на работодателя „Ес
Еф Ей Ритейл 2“ ЕАД, за възстановяване на заеманата до прекратяването длъжност
„Информатор приемна“ – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищецът В. А. В. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „Ес Еф
Ритейл 2“ ЕАД, по силата на сключен трудов договор № 35 от 30.10.2024г. като
изпълнявал длъжността „информатор приемна“ при уговорен шестмесечен срок за
изпитване. Посочва, че трудово правоотношение е прекратено със Заповед №
26/30.12.2024г. на основание чл. 71, ал. 2 КТ, като му било връчено копие от същата.
Поддържа, че атакуваната Заповед № 26/30.12.2024г. не изхожда от изпълнителния
директор на ответното дружество и е издадена без негово знание. В допълнение
посочва, че евентуалното издаване от пълномощник обуславя незаконосъобразност
на същата. По същество твърди, че причините за прекратяване на трудовоправната
връзка не са неизпълнение на възложените задължения или несправяне с възложената
работа, а с личностен характер като излага подробни съображения в тази насока. Моли
уволнението да бъде признато за незаконно, както и да бъде възстановен на заеманата
преди това длъжност.
Ответникът „Ес Еф Ей Ритейл 2“ ЕАД е депозирал отговор в законоустановения
срок по 131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено законосъобразно, с формена
по надлежния ред заповед, издадена от упълномощено от работодателя лице, за което
представя доказателства, съответно предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ следва да се отхвърли. Предвид изводите относно изхода по главния иск,
намира че обусловения - за възстановяване на заеманата от ищеца длъжност преди
уволнението, също следва да се отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото
относими доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
1
и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е прекратил
трудовото правоотношение законосъобразно на основание чл. 71 КТ в срока за
изпитване, в частност наличие на трудово правоотношение между страните с валидно
уговорена клауза за изпитване в полза на работодателя, както и прекратяване на
договора от страна на работодателя в срока за изпитване.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е
съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор №
35/30.10.2024г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „Информатор
приемна“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1417,56 лева и в
който е била уговорена клауза за шестмесечен срок за изпитване в полза на
работодателя, както и че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №
26/30.12.2024г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Видно от приетия към доказателствената съвкупност трудов договор №
35/30.10.2024г. същият е сключен със срок за изпитване от 6 месеца – до 30.04.2025г.,
уговорен в полза на работодателя. В т. 3.1. страните са уговорили още, че до
изтичането на изпитателния срок на договора работодателят може да прекрати
договора по всяко време без предизвестие.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ, когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното
приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6
месеца.
В действащата нормативна уредба е предвидено, че договорът със срок за
изпитване /чл. 70, ал.1 КТ/ се сключва с цел да се провери годността на работника да
изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в полза на работодателя), както и
с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него (срок в полза на
работника). Когато в договора не е отразено в чия полза е срокът, то съгласно чл. 70,
ал.2 КТ се счита, че срокът е уговорен в полза и на двете страни. В настоящия случай,
е налице първата хипотеза на чл. 70, ал. 1 от КТ, доколкото срокът е уговорен в полза
на работодателя, съответно процесният договор е прекратен именно от него. В срока
на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да
изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а
до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор
без предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението
му. От значение е единствено преценката на работодателя дали служителят изпълнява
възложената работа в обхват, достатъчен да го удовлетвори, без тази преценка да е
обусловена от обективно съществуващи критерии. Поради изложеното, право на
работодателя е да прекрати трудовия договор в срока на изпитване без предизвестие и
без да посочва мотивите си за това, като това поведение е допустимо от закона и не
представлява нарушаване на трудовите права на работниците/служителите. Изводът,
който се налага, е че в срока за изпитване, прекратяването на трудовото
правоотношение, при съблюдаване на изискванията по чл. 70 КТ, е резултат от
преценката на работодателя, което е законосъобразно негово поведение и което му
позволява прекратяването да стане по по-облекчен ред, включително без мотиви,
предизвестие и закрила по чл. 333 КТ. Разбирането е застъпено в Решение № 108 от
25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4838/2013 г., IV ГО, ГК, Решение № 178 от 18.02.2000
2
г. на ВКС по гр. д. № 1132/99 г., III ГО; Решение № 234 от 23.04.2001 г. на ВКС, III ГО,
решение № 118 от 04.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение №
261 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 1477/2014 г. на IV ГО; решение № 369 от 03.02.2014 г.
по гр. д. № 3037/2013 г. на IV ГО; решение № 27 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 2868/2013
г. на IV ГО; решение № 366 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 1023/2009 г. на IV
ГО.
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява
писмено. В настоящия случай работодателят е отправил изявлението си в срока по чл.
3, ал. 1 от договора във връзка с чл. 71 от КТ, със заповед в писмена форма, която без
съмнение е достигнала до адресата, което обстоятелство не се оспорва по делото.
Същевременно доводите на ищеца за незаконосъобразност на атакуваната заповед
предвид връчването на копие от същата, съдът намира за неоснователни. В акта на
работодателя, приложен към исковата молба, изрично е отразено, че на работника се
връчва копие на документа, с който се прекратява трудовото правоотношение.
Последното, по мнение на настоящия състав не опорочава процедурата по
освобождаване на ищеца, доколкото не съществува законова пречка оригиналът на
заповедта да се съдържа и съхранява в досието на работника, а на последния да бъде
предоставена копие от същата. При съобразяване на обстоятелството, че ищецът
изрично признава, че е запознат със съдържанието на уволнителната заповед, следва
да се приеме, че е завършен фактическия състав по чл. 71, ал. 1 КТ. Следва да се
посочи и, че съобразно цитираната съдебна практика, страната в полза на която е
уговорена клаузата със срок за изпитване не е длъжна да мотивира прекратяването на
договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната
преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не
подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от
свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов
договор.
По довода за недействителност заповедта, поради липса на валидно изразена
воля от страна на работодателя.
В исковата молба ищецът се позовава на липса на представителна власт на
лицето подписало уволнителната заповед, тъй като вместо изпълнителния директор
Евгений Градинар, същата е подписана от трето лице, действащо съгласно
пълномощно, а именно Н. Б.. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като
от една страна по делото е приета справка от общ регистър на нотариус Лили Лакова, с
район на действия СРС, вписана под рег. № 151 в НК, видно от която управителят на
ответното дружество е упълномощил лицето Н. И. Б. да води преговори, сключва,
изменя и прекратява всякакви договори, които права са предоставени на
пълномощника със срок до 31.12.2024г. От друга страна съдът съобразява, че на липса
на представителна власт може да се позовава само представляваната страна, но не и
трето за правоотношението лице, какъвто е работникът по трудовото правоотношение
в настоящия случай. Поради това не е необходимо да се обсъждат вътрешните актове
на дружеството, относно начина му на представителство.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не изследва въпроса за
вътрешните отношения между ищеца и други служители на ответното дружество,
доколкото е ограничен от предметния обхват на предявения иск по чл. 344, ал. 1 , т.1
КТ за проверка на законността на уволнението на посоченото основание, в случая
чл.71, ал.1 КТ и наличието на предпоставките за това.
Предвид изложеното и при въведените опорочаващи възражения в исковата
молба, съдът намира уволнителната заповед за законосъобразна, поради което искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.
3
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска предполага незаконност на уволнението. Настоящият
съдебен състав не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което
акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност – „Информатор приемна“ при ответното дружество, също
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ответникът, но
такова искане не е заявено в хода на производството по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. В., ЕГН ********** срещу „Ес Еф Ей Ритейл
2“ ЕАД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № № 26/30.12.2024г. на основание чл. 71, ал. 1 от
КТ, в рамките на уговорения в полза на работодателя срок за изпитване, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „Информатор приемна“ при „Ес Еф Ей Ритейл 2“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4