Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр. Велико Търново, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на шести юли две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря
М.Н.и участието на прокурора Весела Кърчева, разгледа докладваното от
председателя касационно НАХД № 10166/2023
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от „НИКОМ-97“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ №15, ет. 10,
представлявано от изпълнителния директор С.Ш., чрез *** Д.К. от ВТАК, против
Решение № 157/24.03.2023г. по НАХД №20224110201151/2022г. по описа на Районен
съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24/18.08.2022
г. на Директора на РИОСВ – Велико Търново, с което на дружеството като
притежател на комплексно разрешително №428-Н0/2012г. за инсталация за
производство на керамични изделия (тухли), за нарушение по чл. 123в, т.6 във
вр. чл.164, ал.1 от ЗООС и на основание чл.164, ал.1 от с.з му е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 лева.
В
касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение
поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Излага
доводи, че въззивният съд не е обсъдил всички направени в процеса възражения и
неправилно е преценил фактическата обстановка и обстоятелства по издаване Развива
съображения за допуснати
процесуални нарушения при издаване и връчване на АУАН и НП. Според касатора НП
не отговаря на изисквания на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, тъй като посочената за
нарушена правна норма не регламентира срок за подаване на ГДОС. Намира, че АУАН
и НП са връчени в нарушение на чл. 40 от ЗАНН, което довело до ограничаване на
правото на защита. Излага доводи за наличието на основания за приложимост на
чл. 28 от ЗАНН.По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на
решението на районния съд и постановяване на ново, по същество, решение, с
което да се отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В
съдебно заседание не се явява и не се
представлява. В представената молба вх. № 3439/05.07.2023г. от упълномощения
адвокат заема становище по хода на делото и заявява, че поддържа касационната
жалба по изложените в същата съображения. Не претендира разноски.
Ответникът
по касация – Директорът на РИОСВ – Велико Търново, в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител гл. ***Г. и гл. юрк А. заема становище за
неоснователност на касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за
неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното
решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от РС – Велико Търново и наведените от
касатора възражения намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава “Дванадесета“ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира
жалбата за неоснователна. Аргументите за
този извод са следните:
Въззивният
съд е установил следната фактическата обстановка по делото:
На
22.06.2022г. от служители на ответника била извършена справка в деловодната
програма на РИОСВ – Велико Търново, при която било установено, че от
01.01.2022г. до 22.06.2022г. от „НИКОМ-97“ АД, притежаващо комплексно
разрешително №428-Н0/2012г., не е бил постъпил Годишен доклад за изпълнение на
дейностите през 2021г., чиито срок на представяне бил до 31 март 2022г.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол от 22.06.2022г. До изпълнителния директор на „НИКОМ-97“ АД била
изпратена покана с изх. № И-158/22.06.2022г., получена на 23.06.2022г.
(разписка за доставяне на л. 18 от първоинстанционното дело), за съставяне на
АУАН за извършеното нарушение в РИОСВ – Велико Търново на ул. „Никола
Габровски“ №68, звено административно обслужване (фронт офис) на дата 29.06.2022г.
от 15 до 17 часа. Поради неявяването на посочените в поканата дата и час бил
съставен АУАН № 28 от 29.06.2022г. в негово отсъствие и в присъствието на двама
свидетели – инж. Б.Х.Р.-Ч. и инж. В.Й.Т.-П. (присъствал на нарушението), и
двете на длъжност гл. експерт в отдел „Контролна дейност“ към РИОСВ – Велико Търново, за това, че на
01.04.2022г. дружеството „НИКОМ-97“ АД, като притежател на Комплексно
разрешително №428-Н0/2012 г. за Инсталация за производство на керамични изделия
(тухли), не е представило в РИОСВ - Велико Търново годишен доклад за изпълнение
на дейностите за 2021г. в срок до 31 март 2022г., с което нарушил разпоредбата
на чл. 123в, точка 6, във връзка с чл. 164, ал. 1 в частта за неизпълнение на
изискванията по чл. 123в от ЗООС. Съставеният АУАН е бил изпратен за връчване
чрез Община Велико Търново и е връчен на 07.07.2022 г. на изпълнителния
директор на дружеството, съгласно направеното отбелязване в разписката на л.14
от делото. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били постъпили възражения срещу
АУАН. Въз основа на този АУАН, от Директора на РИОСВ – Велико Търново е
издадено НП № 24/18.08.2022 г., с което на„НИКОМ-97“ АД за извършеното
нарушение на ЗООС и на основание чл.164, ал.1 от ЗООС му е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лева. НП е връчено на 22.08.2022г., съгласно
приложеното известие за доставяне (л.6 от делото пред РС).
За да
потвърди НП, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и отговарят на изискванията на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. ВТРС е намерил,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на
касатора и да са самостоятелно основание за отмяна на НП. Нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както
в АУАН, така и в НП, поради което правото на защита на жалбоподателя не е
нарушено. Прието е, че при съставяне и връчване на АУАН са спазени разпоредбите
на ЗАНН. Съдът е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил
визираното в НП нарушение, като е намерил за неотносимо подаденото от
дружеството писмо вх. №1465/15.04.2022 г., съдържащо план за прекратяване
експлоатацията на керамична инсталация, тъй като същото било подадено след
извършване на нарушението и не била изпълнена процедурата по чл. 12 от НАРЕДБА
за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни. Посочил е, че
деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.123в,
т.6 от ЗООС и за което е наложено предвидената в чл.164, ал.1 от ЗООС санкция в
минимален размер. С тези мотиви ВТРС е потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият
състав намира решението за правилно по изложените в него мотиви, които се
споделят от настоящия състав. Касационната жалба с оплакванията, формулирани в
нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни
доказателствени средства, както и след обсъждане на наведените от страните
доводи и възражения. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е попълнил
делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него
факти. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния
закон.
На практика заявени в касационната жалба възражения се свеждат до допуснати
съществени нарушения при издаване и връчване на АУАН и НП, както и че НП
не отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Тези възражения са неоснователни. Касационната
инстанция намира АУАН и НП за издадени от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила по ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения, които да
водят до незаконосъобразност на НП. Същите са в изискуемата от закона форма и
отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в двата документа са
посочени дата и място на нарушението, подробно са описани самото нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Налице е ясно посочване на нарушената правна норма - чл. 123в,
точка 6 от ЗООС, според която операторът
на инсталацията е длъжен да изготвя и предоставя на контролиращия орган годишен
доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно
разрешително. Вярно е, че в тази норма не указва срока, до който следва да бъде
представен годишния доклад, но същият е посочен в чл. 20, ал. 1 от Наредбата за
условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, а именно: до 31 март
на съответната година, следваща годината, за която се отнася. Налице е изрично позоваване и
посочване в текста на АУАН и НП на тази разпоредба от подзаконовия нормативен
акт, поради което възраженията в тази насока са несъстоятелни. Така ГДОС за
2021г. е следвало да бъде представено в РИОСВ – Велико Търново от дружеството,
в качеството у на оператор, притежаващо разрешително за инсталация за
производство на тухли, в срок до 31 март 2022г., като в този срок такъв доклад
не е бил представен. Дадената правна квалификация съответствала на фактическото
описание на нарушението. Предвид изложеното, не е налице твърденият порок в
съдържанието на НП и не е накърнена възможността на санкционираното лице да
разбере за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Налице е
редовна процедура по съставяне и връчване на АУАН на нарушителя в хипотезата на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Принципно, основен принцип е актовете за установяване на
административните нарушения да се издава в присъствието на нарушителя (чл.40,ал.1
от ЗАНН) като за да се преодолее евентуалната необективност при установяването
на обективните признаци от състава на съответното нарушение, актът следва да
бъде подписан и от свидетели, присъствали при извършването на нарушението или
на такива, които са присъствали в момента на установяването му, с което се
гарантира истинността на фактическите констатации, посочени в обстоятелствената
част на АУАН. Законодателят изрично е допуснал изключение от тези правила, като
дава възможност актът да бъде съставен в отсъствието на нарушителя в два случая
- когато той е известен, но не може да се намери или когато е поканен за
съставянето на акта и не се яви. В процесния случай, АУАН е съставен в
отсъствието на представител на дружеството нарушител, макар до него да е била
отправена покана от 22.06.2022г. за съставяне на акта. Актосъставителят и
посочените в АУАН в качеството на свидетели лица са участвали при установяване
на нарушението в съответствие с чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като самият АУАН е бил
изпратен за предявяване на нарушителя за запознаване със съдържанието му чрез
общинската администрация в съответствие с чл.43, ал. 4 от ЗАНН. В приложената
по първоинстанционното дело разписка /л.14/ и съгласно направеното в нея
вписване, се установява,че АУАН е предявен и връчен на 07.07.2022г. срещу
подпис на С.С.Ш., в качеството му на изпълнителен директор на „Ником-97“ АД,
който има надлежна представителна власт по отношение на юридическото лице. Същият
го е подписал и му е връчен препис, Следователно, не е налице твърдяното от
касатора предявяване на акта чрез друго лице, извън посочения кръг. Поради това,
съдът намира, че не са нарушени правата на санкционираното дружество в хода на
провеждане на производството, още по-малко е била препятствана възможността да
реализира правото си на защита в пълен обем.
Описаното в
НП изпълнително деяние е съставомерно и съответства както на посочената като
нарушена разпоредба, така и на приложената санкционна норма. Размерът на
наложеното му административно наказание е в предвидения в санкционната норма
минимален размер. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива
по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на
чл.28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този
изход на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи, като се присъди
такова в размер на 100 лв., определено на основание чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
157/24.03.2023г., постановено по НАХД №20224110201151/2022г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „НИКОМ-97“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново,
ул. „Васил Левски“ №15, ет. 10, представлявано от изпълнителния директор С.Ш., да
плати на РИОСВ – Велико Търново, разноски за настоящето производство в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.