Определение по дело №479/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК.

С Определение № 61/20.05.2014 год. по Ч.н.дело № 376/2014 год., в производство по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, Кърджалийският районен съд е извършил групиране на наложените наказания на Ю. А. Ю. от Г.М. по реда на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, за осъжданията му с влезли в сила присъди/споразумения, както следва: определил е за осъжданията му по НОХД № 957/2003 год. по описа на PC-Х., НОХД № 81/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 104/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 126/2004 год. по описа на PC-Харманли, НОХД № 12367/2007 год. по описа на Софийски районен съд и НОХД № 1133/2009 год. по описа на PC-Х., едно общо наказание, най-‗ежкото измежду наложените му такива, а именно - наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, към което е присъединил и наказанието „глоба” в размер на 1 000 лв., като от така определеното общо наказание „лишаване от свобода” е приспаднал изтърпяното наказание в размер 1 година „лишаване от свобода”; определил е за осъжданията му по НОХД № 256/2008 год. по описа на PC-К., НОХД № 496/2007 год. по описа на PC-Троян и НОХД № 830/2008 год. по описа на РС- К., едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно - наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години и „поправителен труд” за срок от 1 година и 10 месеца, при 20 % удръжки върху възнаграждението, заменено отчасти с Определение № 459/07.06.2011 год. по ч.н.д.№ 72/2011 год. по описа на ОС-К. с наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 дни, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като от така определеното общо наказание е приспаднал изтърпяното наказание „пробация“, считано от 17.05.2008 год. до 21.03.2011 год. и изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 дни. С определението първоинстанционният съд е постановил Ю. Ю. да изтърпи отделно наказанието, наложено му по НОХД № 54/2014 год. по описа на РС – К. – наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години, от което е приспаднал изтърпяната част, считано от 28.04.2014 год.

От посоченото определение е останал недоволен жалбодателят Ю. А. Ю. от Г.М., който го обжалва чрез защитника си, като счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбодателя. Защитникът на осъдения Ю. твърди в жалбата, че първоинстанционният съд е излязъл извън предмета на производството, за което съдът е бил сезиран, като с обжалваното определение е влошил положението на жалбодателя, като производството е възобновено по негово искане като осъдено лице. Твърди се в жалбата още, че съдът е следвало да обсъди дали са налице основанията на закона за определяне на общо наказание на Ю. по производствата, по които вече е имало наложени наказания с влезли в сила присъди, както и дали искането има годен предмет за разглеждане или не, а не да преповтаря вече постановеното в същия смисъл определение от предходен съдебен състав, което е било отменено с решение на ВКС. Счита, че с обжалваното определение първоинстанционният съд не е определил възможно най-благоприятното съчетание за осъдения, като е игнорирал, че Юлиянов вече има определено едно общо най-тежко наказание по ч.н.дело № 51/2009 год. по описа на РС – К. – „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което е било отложено за срок от три години на основание чл.66 от НК, по същите наказателни производства, при което не било необходимо ново групиране и било процесуално необосновано отново да се определя наказание по същите производства. Не била съобразена от първоинстанционния съд и нормата на чл.68 от НК, съгласно която императивно били посочени случаите, в които едно лице следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено по чл.66 от НК, което отново влошавало положението на осъдения Ю., като съдът е постановил съдебен акт, с който е определено Ю. да изтърпи ефективно наказание „лишаване от свобода”, което е било отложено по чл.66 от НК, и което вече било изтърпяно. Моли с жалбата да бъде отменено обжалваното определение и да бъде оставено без уважение искането на РП – К.. В съдебно заседание осъденият Ю. се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Прокурорът от О. П. – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като така извършеното групиране на наказанията на осъдения е правилно. Счита, че при извършеното групиране по втората група присъди най-тежкото наказание се явява наказанието „лишаване от свобода” за срок от 11 дни, а не както е посочил районният съд – наказание „пробация”. Моли обжалваното определение да бъде изменено в този смисъл, като алтернативно пледира същото да бъде потвърдено.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл НПК, съобрази следното:

Жалбата е частично основателна, макар и по съображения, различни от изложените от жалбодателя и неговия защитник.

Видно от събраните по делото доказателства, към момента на постановяване на обжалваното определение жалбодателят Юлиян А. Ю. е осъждан 10 пъти с отделни влезли в сила присъди/споразумения за извършени различни престъпления от общ характер на наказания „лишаване от свобода”, „пробация” и „глоба”, както следва:

1. С Присъда от 11.05.2004 год., постановена по НОХД № 957/2003 год. по описа на PC - Х., влязла в сила на 26.05.2004 год., за престъпление по чл. 159а ал. 2 т. 2, предл. 2-ро, във вр. с ал. 1 от НК, извършено на 29.09.2003 год., с която му е наложено наказание “ лишаване от свобода ” за срок от 1 година и наказание „глоба „ в размер на 200.00 лева, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила;

2. С Присъда от 05.10.2004 год., постановена по НОХД № 81/2004 год. по описа на PC - Харманли, влязла в сила на 20.10.2004 год., за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, извършено на 08.04.2004 год., с която му е наложено наказание „глоба ” в размер на 200.00 лева;

3. С одобрено от PC - Харманли споразумение по НОХД № 104/2004 год., влязло в сила на 12.11.2004 год., за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, извършено на 21.05.2004 год., с което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, като изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила;

4. С одобрено от PC - Харманли споразумение по НОХД № 126/2004 год., влязло в сила на 22.11.2004 год., за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, извършено през м. май 2004 год., с което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила;

5. С Присъда № 12367/12.02.2008 год., постановена по НОХД № 12367/2007 год. по описа на PC - София, влязла в сила на 28.02.2008 год., за престъпление по чл. 206 ал. 1, във вр. с чл. 2 ал. 2 от НК, извършено на 01.03.2003 год., с която му е наложено наказание „глоба” в размер на 500.00 лева;

6. С Присъда № 35/19.03.2008 год., постановена по НОХД № 256/2008 год. по описа на PC - К., влязла в сила на 03.04.2008 год., за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, извършено на 24.09.2007 год., с която му е наложено наказание „пробация”, с определени пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца ; „ Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца; и 160 часа годишно „Безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от 2 поредни години;

7. С Присъда № 32/12.05.2008 год., постановена по НОХД № 496/2007 год. по описа на PC - Т., влязла в сила на 28.05.2008 год., за престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК, извършено през месец Февруари 2006 год., с която му е наложено наказание „пробация”, с определени пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години; и 250 часа „Безвъзмезден труд в полза на обществото”;

8. С Присъда № 114/06.11.2008 год., постановена по НОХД № 830/2008 год. по описа на PC - К., влязла в сила на 21.11.2008 год., за престъпление по чл. 209 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, извършено в периода от 21.03.2006 год. до 17.04.2006 год., с която му е наложено наказание „пробация”, с определени пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години ; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години; и „Поправителен труд” за срок от 1 година и 10 месеца, при 20 % удръжки върху възнаграждението му. С определение № 459/07.06.2011 год., постановено по ЧНД № 72/2011 год. по описа на ОС - К. е заменена неизтърпяната част от наложеното с Присъда № 114/06.11.2008 год. по НОХД № 830/2008 год. по описа на PC - К., с Определение № 15/18.02.2009 год. по ЧНД № 51/2009 год. на PC - К. и с Определение № 140/17.02.2010 год. по ЧНД № 33/2010 год. на ОС - К. на Ю. наказание „пробация”, с наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 /единадесет/ дни, което е постановено да бъде изтърпяно от Ю. при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 61 т. 2, във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС;

9. С Присъда № 4/31.01.2011 год., постановена по НОХД № 1133/2009 год. по описа на PC - Х., влязла в сила на 15.02.2011 год., за престъпление по чл. 209 ал. 1, във вр. с чл. 2 ал. 2 от НК, извършено на 25.02.1998 год., и за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, извършено през периода от м. август до м. септември 1998 год., с която на основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено общо наказание „глоба” в размер на 1000 лева; и

10. С одобрено от съда споразумение от 10.03.2014 год. по НОХД № 54/2014 год. по описа на PC - К., влязло в сила на 10.03.2014 год., за престъпление по чл. 206 ал.6 т.1, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, извършено през периода от 26.03.2010 год. до 07.03.2011 год., с която му е наложено наказание „пробация”, с определени пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години.

Първоначално производството по групиране на наложените наказания с влезли в сила присъди/споразумения на осъдения Ю. е започнало по предложение на РП – К., по което е било образувано ЧНД № 46/2012 год. по описа на РС – К.. С предложението прокурорът е поискал да бъде определено едно общо наказание на осъдения Юлиянов за осъжданията му по НОХД № 957/2003 год. по описа на PC-Х., НОХД № 81/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 104/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 126/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 12367/2007 год. по описа на Софийски районен съд, НОХД № 1133/2009 год. по описа на PC-Х., НОХД № 256/2008 год. по описа на PC-К., НОХД № 496/2007 год. по описа на PC-Т., НОХД № 830/2008 год. по описа на РС – К. и НОХД № 629/2011 год. по описа на РС- К.. С Определение № 36/23.02.2012 год., постановено по ЧНД № 46/2012 год. първоинстанционният съд е извършил групиране на наказанията на Ю. Ю. по влезли в сила присъди/споразумения, като е формирал две съвкупности, по всяка от които е определил на Ю. общо наказание, и е постановил същия да изтърпи отделно наказанието, наложено му по НОХД № 629/2011 год. С Решение № 210/14.04.2014 год., постановено по нак.дело № 380/2014 год. на ВКС на РБ, I-во нак.отделение, е отменено по реда на възобновяването Определение № 36/23.02.2012 год. по Ч.н.дело № 46/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Отделно от това, с Решение № 427/24.10.2013 год., постановено по нак.дело № 1445/2013 год. на ВКС на РБ, II-ро нак.отделение, е възобновено наказателното производство по НОХД № 629/2011 год. по описа на РС – К., отменена е постановената по него Присъда № 83/16.06.2011 год. и делото е върнато на КРС за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. И двете цитирани решения на ВКС са постановени по искане на Ю., на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК – и двете производства са разгледани в отсъствие на Ю. Ю., като ВКС е приел, че Ю. не е знаел за образуваните срещу него наказателни производства.

След връщане на ЧНД № 46/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд за ново разглеждане, е образувано първоинстанционното ЧНД № 376/2014 год. по описа на РС – К.. В производството по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, районният съд е разгледал предложението на прокурора от РП - К. по същество, като е постановил обжалваното в настоящото производство определение, формирайки две съвкупности измежду наложените на Ю. наказания по осъждания с влезли в сила присъди/споразумения, както следва: определил е за осъжданията му по НОХД № 957/2003 год. по описа на PC-Х., НОХД № 81/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 104/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 126/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 12367/2007 год. по описа на Софийски районен съд и НОХД № 1133/2009 год. по описа на PC-Х., едно общо наказание, най-тежкото измежду наложените му такива, а именно - наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, към което е присъединил и наказанието „глоба” в размер на 1 000 лв., като от така определеното общо наказание „лишаване от свобода” е приспаднал изтърпяното наказание в размер 1 година „лишаване от свобода”; определил е за осъжданията му по НОХД № 256/2008 год. по описа на PC-К., НОХД № 496/2007 год. по описа на PC-Троян и НОХД № 830/2008 год. по описа на РС- К., едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно - наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години и „поправителен труд” за срок от 1 година и 10 месеца, при 20 % удръжки върху възнаграждението, заменено отчасти с Определение № 459/07.06.2011 год. по ЧНД № 72/2011 год. по описа на ОС-К. с наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 дни, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като от така определеното общо наказание е приспаднал изтърпяното наказание „пробация“, считано от 17.05.2008 год. до 21.03.2011 год. и изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 дни; както и е постановил осъденият Юлиянов да изтърпи отделно наложеното му междувременно с одобрено споразумение от 10.03.2014 год. по НОХД № 54/2014 год. по описа на РС – К. наказание „пробация”, с определени пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд е приел, че престъпленията, предмет на осъжданията на Ю. по всяка от двете отделни групи са извършени, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което са налице предпоставките на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК за всяка от групите. Съдът е приел също, че определеното общо най-тежко наказание по първата група осъждания на Ю. – наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, следва да бъде изтърпяно от Ю. ефективно, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, като за да постанови ефективно изтърпяване на това наказание, съдът се е основал на разпоредбата на чл.25 ал.4 от НК, както и е съобразил броя и тежестта на престъпленията, осъществени при реална съвкупност, дългия инкриминиран период от време, в който са осъществени отделните деяния, размера на санкцията и трайната престъпна упоритост на осъдения Ю. Към същото, на основание чл.23 ал.3 от НК , съдът е присъединил наказанието „глоба” в размер на 1000 лв., наложено на Ю. с присъдата по НОХД № 1133/2009 год. по описа на РС – Х.; а на основание чл.25 ал.2 от НК от така определеното по първата група осъждания общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година е приспаднал изтърпяното изцяло на 31.01.2014 год. това наказание.

Що се отнася до втората група наказания, наложени на Ю. с влезли в сила присъди/споразумения, първоинстанционният съд е определил за тях едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно: наказание „пробация”, с определени пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години ; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години; и „Поправителен труд” за срок от 1 година и 10 месеца, при 20 % удръжки върху възнаграждението му, неизтърпяната част от което е заменена с Определение № 459/07.06.2011 год., постановено по ЧНД № 72/2011 год. по описа на ОС – К. с наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 дни, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 61 т. 2, във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, като съдът е приспаднал на основание чл.25 ал.2 от НК от така определеното общо наказание изтърпяното наказание „пробация”, считано от 17.05.2008 год. до 21.03.2011 год. и изтърпяното на 12.02.2014 год. наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 дни.

Първоинстанционният съд е направил извода, че така извършеното групиране на наложените на Ю. наказания е най-благоприятно за осъдения.

При тези данни настоящата инстанция намира, че крайният извод на първоинстанционния съд при определянето на съвкупността от престъпления, за които може да се извърши групиране на наложените за тях наказания по реда на чл. 25 ал.1, във вр. с чл. 23 ал.1 от НК, е правилен, обоснован и законосъобразен. За да бъде определено едно общо наказание по реда на чл. 23 – 25 от НК, е необходимо всяко едно от множеството престъпления да е извършено, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, вкл. и за тези престъпления, за които са постановени отделни присъди. В настоящият случай е видно, че по отношение на десетте осъждания на Ю., предмет на настоящото производство, са възможни две отделни групирания на наказанията по правилата на чл. 25 ал.1, във вр. с чл. 23 ал.1 от НК, но не и групиране на наказанията по всички тях. Това е така, тъй като деянията, предмет на присъдите/споразуменията по НОХД № 957/2003 год. по описа на PC-Х., НОХД № 81/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 104/2004 год. по описа на PC-Х. и НОХД № 126/2004 год. по описа на PC-Х., са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е. по отношение на тези осъждания са налице предпоставките на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК. Всяко от деянията, предмет на осъжданията на Ю. по НОХД № 256/2008 год. по описа на PC-К., НОХД № 496/2007 год. по описа на PC-Т. и НОХД № 830/2008 год. по описа на РС- К., обаче, е извършено след влизане в сила на присъдата/споразумението по посочените по-горе четири осъждания /т.е. намира се в отношение на рецидив със същите/, поради което не би могло да бъде групирано с тях. Същевременно, престъпленията, предмет на осъжданията на Ю. по НОХД № 256/2008 год. по описа на PC-К., НОХД № 496/2007 год. по описа на PC-Т. и НОХД № 830/2008 год. по описа на РС- К. са извършени, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което са налице условÞята на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК за определяне на общо наказание измежду тях. Що се отнася до деянията, предмет на осъжданията на Ю. с присъдите по НОХД № 12367/2007 год. по описа на Софийски районен съд и по НОХД № 1133/2009 год. по описа на PC-Х., то е установено е от материалите по делото, че същите са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от осъжданията, включени в посочените по-горе две групи, т.е. наложените на Ю. наказания по тези две присъди биха могли да бъдат включени в която и да е от двете групи, което налага да бъде извършена преценка кое е най-благоприятното съчетание за осъдения. Настоящата инстанция намира, че изводът на първоинстанционния съд – че наказанията на Ю., наложени с присъдите по НОХД № 12367/2007 год. по описа на Софийски районен съд и по НОХД № 1133/2009 год. по описа на PC-Х. следва да бъдат включени в първата съвкупност, е правилен, обоснован и законосъобразен. Това е така, тъй като при включване на тези две наказания в първата съвкупност, най-тежкото наказание по тази съвкупност би било определеното от първоинстанционния съд – „лишаване от свобода” за срок от 1 година /наложено на Ю. с присъдите/споразуменията по НОХД № 957/2003 год. по описа на PC-Х., НОХД № 81/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 104/2004 год. по описа на PC-Харманли, НОХД № 126/2004 год. по описа на PC-Харманли и НОХД № 12367/2007 год. по описа на Софийския районен съд/, към което следва да се присъедини и най-тежкото наказание „глоба” в размер на 1 000 лв./наложено с присъдата по НОХД № 1133/2009 год. по описа на РС – Х./, а по втората съвкупност най-тежко наказание се явява наказанието „лишаване от свобода” за срок от 11 дни, наложено на Юлиянов в производство по реда на чл.451 и сл. от НПК, във вр. с чл.43а т.2 от НК като замяна на неизтърпяната част от наказанието „пробация”, с определени пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години ; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години; и „Поправителен труд” за срок от 1 година и 10 месеца, при 20 % удръжки върху възнаграждението му. Докато ако биха били включени наказанията по посочените две присъди - по НОХД № 12367/2007 год. по описа на Софийски районен съд и по НОХД № 1133/2009 год. по описа на PC-Х., или по която и да е от тях, във втората възможна съвкупност, това би довело до определяне и при тази съвкупност на общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и/или присъединено на основание чл.23 ал.3 от НК наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., т.е и по двете групи би било определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, или поне наказание „глоба”, което би било по-неблагоприятно за осъдения Ю. от извършеното от първоинстанционния съд групиране.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е постановил наказанието, наложено на Ю. със споразумение от 10.03.2014 год. по НОХД № 54/2014 год. по описа на Кърджалийския районен съд – наказание „пробация”, с определени пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години с периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години, да бъде изтърпяно от осъдения Ю. отделно. Това е така, тъй като деянието, предмет на посоченото дело Ю. е извършил при условията на продължавано престъпление през периода 26.03.2010 год. – 07.03.2011 год., т.е. същото е довършено след влизане в сила на всички присъди/споразумения, предмет на настоящото производство, вкл. и на най-късно постановената такава – Присъда № 4/31.01.2011 год. по НОХД № 1133/2009 год. по описа на РС – Х., влязла в сила на 15.02.2011 год. При това положение деянието, предмет на споразумението по НОХД № 54/2014 год., се намира в отношение на рецидив към всички останали деяния, предмет на посочените по-горе осъждания на Ю., поради което наказанието за това деяние не може да бъде групирано с което и да е от останалите такива.

Неправилно, обаче, първоинстанционният съд е определил общото най-тежко наказание по второто групиране на наказанията по осъжданията на Ю. – тези по НОХД № 256/2008 год. по описа на PC-К., НОХД № 496/2007 год. по описа на PC-Троян и НОХД № 830/2008 год. по описа на РС- К., а именно: наказание „пробация”, с определени пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години ; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години; и „Поправителен труд” за срок от 1 година и 10 месеца, при 20 % удръжки върху възнаграждението му. Както бе посочено и по-горе в мотивите, неизтърпяната част от посоченото наказание е заменено в производство по чл.451 и сл. от НПК, във вр. с чл.42а т.2 от НК с Определение № 459/07.06.2011 год., постановено по ЧНД № 72/2011 год. по описа на ОС – К., с наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 дни, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 61 т. 2, във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС. При определяне на общо наказание по реда на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК, съдът е длъжен да отчете настъпилата със замяната на наказанието „пробация” с „лишаване от свобода” промяна и да съобрази наказанието, което е действащо към момента на постановяване на определението, с което се извършва кумулацията. При това положение, след влизане в сила на определението за замяна на наказанието „пробация” с наказание „лишаване от свобода”, макар и в размер на 11 дни, именно последното е наказанието, на което се счита за осъден Юлиянов, а не на първоначално наложеното наказание „пробация”. И тъй като лишаването от свобода е по-тежко по вид наказание, то е следвало първоинстанционният съд да определи именно това наказание като общо и най-тежко такова по второто групиране, а не наказанието „пробация” /макар и с отбелязването, че същото е заменено с „лишаване от свобода” за срок от 11 дни/. Ето защо, следва обжалваното определение на първоинстанционният съд да бъде изменено в частта му, с която за осъжданията на Ю. по НОХД № 256/2008 год. по описа на PC-К., НОХД № 496/2007 год. по описа на PC-Т. и НОХД № 830/2008 год. по описа на РС- К., е определено едно общо наказание, а именно - наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години и „поправителен труд” за срок от 1 година и 10 месеца, при 20 % удръжки върху възнаграждението, неизтърпяната част от което е заменено с Определение № 459/07.06.2011 год. по ЧНД № 72/2011 год. по описа на ОС-К. с наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 дни, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като за тези осъждания на Юлиянов следва да бъде определено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 дни, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. чл. 61 т. 2, във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, което на основание чл.25 ал.2 от НК следва да бъде приспаднато изцяло, като изтърпяно.

С оглед изложеното по-горе настоящата инстанция намира за неоснователни оплакванията на защитника на осъдения Юлиянов, изложени във въззивната жалба. Не е налице твърдяното излизане от първоинстанционния съд извън предмета на производството, за което съдът е сезиран. Действително, производството пред първоинстанционния съд е образувано за ново разглеждане на делото от друг състав на съда, след отмяната с Решение № 210/14.04.2014 год., постановено по нак.дело № 380/2014 год. на ВКС на РБ, I-во нак.отделение,по реда на възобновяването на наказателни дела на постановеното Определение № 36/23.02.2012 год. по ЧНД № 46/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което съдът е извършил групиране на наказанията, наложени на Ю. по 10 бр. присъди, включително и Присъда № 83/16.06.2011 год. по НОХД № 629/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, респ. не е включвал при преценката си относно групиране на наказанията наложеното такова на Ю. с одобреното споразумение от 10.03.2014 год. по НОХД № 54/2014 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Следва да се посочи в тази връзка, обаче, че при постановяването на определението, предмет на проверка в настоящото производство, правилно първоинстанционният съд не се е занимавал с наказанието на Ю., наложено му с Присъда № 83/16.06.2011 год. по НОХД № 629/2011 год. по описа на Кърджалийския районен съд, доколкото същата е отменена по реда на възобновяването и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като към момента по същото няма постановена влязла в сила присъда. От друга страна, към момента на постановяване на обжалваното определение, вече е имало и ново осъждане на Ю. – това по одобреното споразумение от 10.03.2014 год. по НОХД № 54/2014 год. по описа на Кърджалийския районен съд, което няма как да бъде игнорирано от съда при определяне на общо наказание, а напротив – съдът е длъжен да извърши преценка дали наказанието по това осъждане може да бъде групирано с друго такова, или следва да бъде изтърпявано отделно, тъй като е длъжен да съобрази дали са налице условията на чл.25, във вр. с чл.23 от НК по отношение на всички известни му осъждания на Ю. към момента на постановяване на определението. Именно наличието на ново осъждане на Ю., което не е било предмет на извършени по-рано кумулации, прави наложително произнасянето на съда по отношение на всички негови осъждания, поради което по делото е налице годен предмет за разглеждане – ново групиране на всички наложени с влезли в сила присъди/споразумения наказания на Ю. Несъмнено, в правомощията на съда е да извърши новото групиране на наказанията по начин, различен от този по предходни кумулации, като съобрази най-благоприятното за осъдения съчетание, което в настоящият случай първоинстанционния съд е и направил, както бе посочено по-горе в мотивите. Не е налице и твърдяното от защитника на осъдения Ю. влошаване на положението на последния, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, предмет на първото групиране на наказания по влезлите в сила присъди/споразумения по НОХД № 957/2003 год. по описа на PC-Х., НОХД № 81/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 104/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 126/2004 год. по описа на PC-Х., НОХД № 12367/2007 год. по описа на Софийски районен съд и НОХД № 1133/2009 год. по описа на PC-Х.. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.25 ал.4 от НК, когато по една или повече от присъдите лицето е било освободено от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл.64 ал.1 или чл.66 от НК /както е в случая/, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне. С други думи, не съществува законова пречка дори и при отложено на основание чл.66 от НК изпълнение на всички отделни наказания, включени в групирането, то при определяне на общо най-тежко наказание за тях да бъде постановено ефективно изтърпяване на същото, ако съдът счете, че по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието. Именно това е направил и първоинстанционния съд, като извода си за необходимостта от ефективно изтърпяване на наложеното на Ю. общо наказание по първото групиране съдът е мотивирал с броя и тежестта на престъпленията, извършени при реална съвкупност; дългият инкриминиран период от време, в който са извършени деянията, включени в съвкупността; както и демонстрираната от осъдения Ю. престъпна упоритост при извършване на множество престъпления, сочеща, че налагането на наказания „лишаване от свобода” с отлагане на изпълнението им по чл.66 от НК не е постигнало целите на наказанията, визирани в чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите, както и да се въздейства предупредително и възпиращо спрямо него. Ето защо настоящата инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд – че е необходимо така определеното на Ю. общо наказание по първото групиране да бъде изтърпяно от него ефективно, като не е налице твърдяното нарушение на материалния закон в тази връзка.

В останалата му част, извън наложителното изменение по отношение на второто групиране, посочено по-горе, определението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва същото да бъде потвърдено в тази част.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Определение № 61/20.05.2014 год. по ЧНД № 376/2014 год. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ, с която на Ю. А. Ю. от Г.М., с ЕГН *, за осъжданията му по НОХД № 256/2008 год. по описа на PC-К., НОХД № 496/2007 год. по описа на PC-Троян и НОХД № 830/2008 год. по описа на РС- К., е определено едно общо наказание, най-тежкото измежду тях, а именно - наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 3 години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 3 години и „поправителен труд” за срок от 1 година и 10 месеца, при 20 % удръжки върху възнаграждение‗о, неизтърпяната част от което е заменено с Определение № 459/07.06.2011 год. по ЧНД № 72/2011 год. по описа на ОС-К. с наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 дни, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като ОПРЕДЕЛЯна ЮЛИЯН А. ЮЛИЯНОВ от Г.М., с ЕГН *, за осъжданията му по НОХД № 256/2008 год. по описа на PC-К., НОХД № 496/2007 год. по описа на PC-Троян и НОХД № 830/2008 год. по описа на РС- К., едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 дни, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. чл. 61 т. 2, във вр. с чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, като на основание чл.25 ал.2 от НК ПРИСПАДА изцяло така определеното общо наказание, като изтърпяно.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.