РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Бургас, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в заседание при закрити врати на пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Търговско дело №
20242100900212 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
Образувано е по молба на “Царско село – Симеоново“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, жк.“Слънчев бряг“, Бизнес център Корал
Сити, ет.4, ап. офис С5, представлявано от Иван Христов Стоянов, с искане за откриване на
производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност.
Твърди се, че молителят е предоставил в заем на “А и Л Търговско представителство“
ЕООД сумата от 744915 лева за срок до 19.06.2017г.. Заемателят дължи и договорна лихва от
15000 лева. Заемът бил предоставен по банков път, сключен бил и договор с нотариална
заверка на подписите. Изпълнението на задължението на заемателя било обезпечено с
договор за особен залог върху търговско предприятие, вписан в Централния регистър на
особените залози. С настъпване на ковид кризата обаче заемателят не могъл да реализира
търговските си намерения, за които бил сключил заемния договор и понастоящем не може да
върне дадения му заем. В търговското му предприятие не е налице имущество, което да
обезпечи заема. Твърди се, че молителят дължи във връзка с извършената от него търговска
дейност данъци в размер на 296805.38 лева, които не е в състояние да заплати. Дружеството
е участвало в съдебни процеси, като по т.д. № 365/2020г. на БОС било осъдено д заплати
сума от 205091.91 лева в полза на БОС държавни такси. Против молителя било образувано
изпълнително дело, по което се дължат 214046.12 лева, като сумата не е събрана. Твърди се,
че към днешна дата дружеството има публични задължения в общ размер на 510851.50 лева.
Дружеството няма никакви активи, има вземания към клиенти, които обаче са несъбираеми.
1
Срещу него има образувано изпълнително дело за плащане на публични вземания, които то
не може да изпълни. Моли се да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството и да
бъде открито производство по несъстоятелност. С последваща молба е заявено, че началната
дата на неплатежоспособността е 14.06.2024г., понеже това е падежа на задължението на
заемателя “А и Л Търговско представителство“ ЕООД по дадения договор за заем. На
падежа заемателят не върнал парите на молителя-заемодател, като така молителят бил
поставен в невъзможност да изпълнява собствените си задължения.
С протоколно определение от 05.09.2024г. на основание чл.629б от ТЗ съдът е
определил първоначални разноски за производството по несъстоятелността в размер на
10000 лева и е указал на всяко заинтересовано лице, че може да заплати тези разноски в
двуседмичен срок от обявяването в ТР. Обявяването е станало на 05.09.2024г. До изтичането
на дадения срок на 19.09.2024г. и до настоящия момент определените начални разноски не
са предплатени, нито е поискано продължаване на срока, за да се стори това.
След съвкупна преценка на доводите на молителя, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира следното:
Молбата е основателна. Според чл.607а, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен. Молителят „Царско село – Симеоново“
ЕООД е търговско дружество. В чл.608, ал.1 ТЗ са описани условията, при които търговец е
неплатежоспособен. В случая се касае за хипотезата на чл.608, ал.1, т.2 ТЗ, според която
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.
Твърденията на молителя, че има вземане спрямо “А и Л Търговско представителство“
ЕООД се доказват от представения договор за заем от 09.06.2017г., с който “Царско село-
Симеоново“ ЕООД като заемодател е предоставило на “А и Л Търговско представителство“
ЕООД в заем сумата от 744915 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 19.06.2017г.,
ведно с договорната лихва от 15000 лева. В последствие е сключена спогодба към договора
за заем, с която задължението от 744915 лева е признато от заемателя, като всички вземания
са новирани с падеж на 14.06.2024г. На тази дата е следвало да се върне цялата заемна сума,
ведно с всички лихви и неустойки, като се плати и неустойка в размер на 12% за всяка
година от срока на договора. Изготвената съдебно-икономическа експертиза е дала
заключение, че молителят има следните задължения: 296805.38 лева към ТД на НАП Бургас
и 214046.12 лева по изп. дело № 126/2024г. по описа на ЧСИ Делян Николов, или общо
задълженията са в размер на 510851.50 лева. Вещото лице е посочило, че според баланса на
дружеството към 31.12.2023г., задълженията му към тази дата са по-малко, а именно 178000
лева за данъчни и осигурителни задължения. Към датата на подаване на молбата за
обявяване на несъстоятелност, дружеството има вземания към трети лица от общо
14071137.78 лева, които са вземания от клиенти, вземания по договори за цесия и
споразумение, вземания по предоставени заеми, както и вземания за лихви. Вещото лице
сочи, че вземанията на дружеството фигурират в балансите на дружеството от 2015г., 2017г.
и до 31.12.2023г. Съгласно отчет за приходите и разходите, дружеството няма дейност за
2
2023г. Начислени са само възнаграждения и осигуровки на персонала в размер на 5000 лева
и тази сума е записана като финансов резултат – загуба. Ето защо експертизата приема, че
затрудненията на дружеството не са временни, а с траен характер. Към 31.12.2023г.
молителят не разполага с никакви дълготрайни и краткотрайни материални активи. Налице
са акции в размер на 20000 лева, парични средства в брой в размер на 3000 лева, вземания
от клиенти в размер на 12000 лева и други вземания в размер на 14040000 лева. Вземанията
в по-голямата си част датират от 2015г. и 2017г. – в размер на 13090000 лева и към момента
събираемостта им е нулева. За част от тях са образувани съдебни дела, т.е. вземанията имат
условен характер. Според вещото лице, предвид и обстоятелството, че част от тези вземания
са погасени по давност, без да са отписани, то и тези вземания на практика са несъбираеми.
Чисто математически длъжникът разполага с финансови активи от 14 милиона лева, които
да покрият задълженията му от 510851.50 лева, но практически не са налице условия за
удовлетворяване на вземанията му. Вещото лице е на мнение, че активите на дружеството са
достатъчни по размер да покрият задълженията му, но не са ликвидни и тяхната
събираемост е абсолютно несигурна. Плащанията към кредиторите са спрели на 14.06.2024г.
Наличните средства в брой към 31.12.2023г. са 3000 лева. Според експертизата, активите на
дружеството по принцип са достатъчни да удовлетворят кредиторите му, но не може да се
направи преценка дали и кога във времето тези активи ще бъдат осребрени. В съдебно
заседание вещото лице е заявило, че най-старите вземания на молителя са записани в
баланса му още през 2015г., но няма данни да са погасявани, а няма и изгледи да бъдат
погасени. Тези 3000 лева в брой, са били налични към 31.12.2023г. и експертът не може да
каже дали в момента ги има в касата.
При това положение съдът намира молбата по чл.625 ТЗ за основателна. В нея като
основание за откриването на производство по несъстоятелност е посочена настъпилата
неплатежоспособност на длъжника. Неплатежоспособността е обективно и трайно
икономическо състояние на дружеството. Легалното й определение се съдържа в чл.608, ал.1
ТЗ, като тя се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни посочените в тази
разпоредба видове изискуеми парични вземания. Съдът трябва да извърши преценка дали
търговеца може да посрещне плащанията по т.нар краткосрочни, съответно текущи
задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите
задължения включват освен краткосрочните, а също и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Трябва да се
прецени способността на предприятието да погаси тези задължения като се анализират
активите му. Дълготрайните активи не служат за извършване на плащания по
краткосрочните и текущите задължения. Ето защо трябва да се извърши преценка на
краткотрайните /текущите/ активи на длъжника, понеже те могат да генерират текущи
постъпления на парични суми, с които да се погасят задълженията.
По отношение за задълженията на молителя, експертизата е посочила, че са налице
задължения към НАП и ЧСИ в общ размер от 510851.50 лева, от които 296805.38 лева към
НАП /за данъци и осигуровки/ и 214046.12 лева по изпълнителното дело по описа на ЧСИ
3
/за държавна такса към съда по търговско дело и разноски по изпълнението/. Тези стойности
са на базата на представената с молбата информация. Вещото лице е уточнило, че според
баланса на дружеството към 31.12.2023г., задълженията към НАП са по-малко, а именно
178000 лева. Така че в първия случай задълженията на молителя възлизат на 510851.50 лева,
а във втория случай – на 392046.12 лева /сбор от 178000 лева за данъци и осигуровки и
214046.12 лева по изпълнителното дело/. Съдът намира, че по-правдоподобна е първата
хипотеза, според която длъжникът има дългове към НАП и ЧСИ от общо 510851.50 лева,
тъй като втората хипотеза касае данните към 31.12.2023г., а не към настоящия момент, като
тези вземания постоянно генерират и лихви за забава. Касае се за публично-правни
задължения към НАП и съда, т.е. към държавата, свързани с търговската дейност на
молителя, доколкото се дължат данъци, осигуровки и такси по търговски дела. Тези
вземания са изискуеми и няма данни да са погасени с плащане. Така че молителят е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл.608, ал.1 ТЗ.
В настоящия случай е видно от експертизата, че към 31.12.2023г. молителят не
разполага не само с дълготрайни, но и с краткотрайни материални активи. Налични са само
акции в размер на 20000 лева и парични средства в брой в размер на 3000 лева. В съдебно
заседание вещото лице е обяснило, че дружеството има купени акции и може евентуално да
ги изкупи, но даже и да ги изкупи, това няма да може да погаси задълженията към НАП и
ЧСИ. Впрочем акциите не са изкупени и за тях дружеството не е получило приход от
изкупуването им. Паричните средства в касата в размер на 3000 лева са били налични към
31.12.2023г., като няма сигурни данни дали са налични и към днешна дата. Така че
дружеството няма свободни парични средства, които да послужат за покриване на дълговете
му. Наистина дружеството има вземания към трети лица в големи размери, а именно
14040000 лева. При преценка на ликвидността на вземанията на длъжника към трети лица са
от значение редица фактори, като налице ли е забава на изпълнението, какъв е периодът на
забавата /при забава повече от 1 година се приема, че вземането е трудно събираемо/,
изтекъл ли е давностният срок /ако е изтекъл вземането е несъбираемо/, вземането
обезпечението ли е и каква е реалната възможност обезпечението да бъде реализирано и на
каква стойност. В случая експертизата е установила, че вземанията в много голямата си част
датират от 2015г. и 2017г. и събираемостта им е нулева. Част от тях са погасени по давност и
са на практика несъбираеми. Те не са ликвидни и сумите по тях няма изгледи да постъпят в
касата на молителя. Дружеството не разполага с тези суми и не може с тях да покрие
задълженията си към НАП и ЧСИ. Молителят само формално е титуляр на вземанията, но те
не могат да бъдат събрани.
Следователно, дружеството няма реални краткотрайни активи, с изключение на
акциите за 20000 лева, но те не са осребрени в пари. Сумата от 3000 лева в касата на
дружеството е била налична по счетоводни данни към 31.12.2023г., но няма сигурна
информация дали и към момента е налична. Дори и обаче акциите да бяха осребрени и
сумата в касата да беше налична, това в най-добрия случай би значело, че молителят има
парични средства от 23000 лева, което е крайно недостатъчно да покрие задълженията му. Те
4
са изискуеми, попадат в хипотезата на чл.608, ал.1, т.2 ТЗ, като дружеството не е в
състояние да ги погаси чрез плащане. Налице е и хипотезата на чл.608, ал.3 ТЗ, според която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Плащанията
тук са спрели, понеже задълженията към НАП и ЧСИ са изискуеми, т.е. трябва да се платят,
но плащане не е последвало поради липса на парични ресурси.
По горните съображения съдът намира, че молителят е неплатежоспособен.
Задълженията му са изискуеми, но не са погасени чрез плащане. През 2023г. и досега
дружеството не извършва дейност. Вземанията му от клиенти са в голям размер, но са
практически несъбираеми, понеже падежите им са настъпили отдавна, а и следва да се
приеме, че са погасени по давност. Краткосрочните активи включват акции за 20000 лева и
евентуално пари в касата в размер на 3000 лева, ако още са налични. Няма сигурни данни, че
парите в касата са налични и към днешна дата, а акциите не са осребрени. Други парични
средства длъжникът няма и не е в състояние да заплати задълженията си към НАП и ЧСИ.
При това положение се установява неплатежоспособност на търговеца, тъй като той
не може да погаси задълженията си.
Доказва се неплатежоспособност, поради което трябва спрямо молителя да бъде
открито производство по несъстоятелност. Затрудненията на длъжника да заплаща
задълженията си очевидно не са временни и той не разполага с имущество, достатъчно да
покрие плащанията. По тези съображения съдът приема, че е налице хипотезата на чл.607а,
ал.1 вр. чл.625, предл.1 от ТЗ и по отношение на дружеството-молител следва да бъде
открито производство по несъстоятелност.
Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда,
трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и
състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка,
публичноправно задължение към държавата и общините или такова по частно държавно
вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с
датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай от експертизата
става ясно, че датата, на която са спрели плащанията към кредиторите е 14.06.2024г. Това е
датата, на която се позовава и самият молител. Съдът съобразява, че по делото няма данни за
точния падеж на задълженията към НАП и ЧСИ. За задължението към ЧСИ е налице
изпратена покана за доброволно изпълнение от 30.04.2024г., т.е. при липса на други данни,
може да се приеме, че това задължение е падежирало през 2024г. Молителят е имал вземане
към “А и Л Търговско представителство“ ЕООД, което по силата на спогодба към договора
за заем е с падеж на 14.06.2024г. На тази дата задължението не е платено на молителя, а то е
в размер на 744915 лева само главницата. Ако тази сума беше платена, то молителят на
14.06.2024г. щеше да има достатъчно парични средства, за да погаси задълженията си към
НАП и ЧСИ. Ето защо, с неплащане в полза на молителя на сумата на падежа – 14.06.2024г.,
той е изпаднал в неплатежоспособност, понеже не е могъл да плати собствените си
задължения. Преди тази дата, е било налице правно очакване сумата да бъде платена на
молителя, за да може с нея той да плати задълженията си към фиска. След като падежът е
5
настъпил и сумата не е платена, дружеството е изпаднало в състояние на
неплатежоспособност по отношение на кредиторите си. Следователно,
неплатежоспособността датира от 14.06.2024г.
По отношение на налично имущество за покриване на първоначалните разноски по
несъстоятелността съдът съобразява, че според експертизата дружеството към 31.12.2023г. е
имало в касата си налични пари в размер на 3000 лева, но няма данни тази сума още да е
разполагаема и към днешна дата. Освен това, дори и да беше налична, сумата е малка и не
покрива плащанията за възнаграждение на синдик за най-малко шест месеца. Ето защо
началните разноски по несъстоятелността не могат да бъдат покрити.
Тъй като дружеството-молител не разполага с налично имущество за покриване на
началните разноски по откритото производство по несъстоятелност и тези разноски не са
предплатени по реда на чл.629б от ТЗ, съдът приема, че производството по несъстоятелност
на дружеството следва да се открие при условията на чл.632, ал.1 ТЗ.
Държавна такса за образуване на производството не следва да бъде присъждана в
полза на съда, понеже с подаване на молбата молителят е представил доказателства, че я е
заплатил.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособност на “Царско село – Симеоново“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, жк.“Слънчев бряг“, Бизнес
център Корал Сити, ет.4, ап. офис С5, представлявано от Иван Христов Стоянов.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 14.06.2024г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на “Царско село – Симеоново“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, жк.“Слънчев бряг“,
Бизнес център Корал Сити, ет.4, ап. офис С5, представлявано от Иван Христов Стоянов.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и на
сметките на “Царско село – Симеоново“ ЕООД, ЕИК *********, както и възбрана на
недвижимите имоти, собственост на длъжника.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на “Царско село –
Симеоново“ ЕООД, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА “Царско село – Симеоново“ ЕООД, ЕИК *********, в несъстоятелност.
ДОПЪЛВА фирмата на длъжника с добавката „в несъстоятелност“.
СПИРА производството по несъстоятелност на “Царско село – Симеоново“ ЕООД,
ЕИК *********.
УКАЗВА, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено
в срок една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор.
6
Възобновяване се допуска, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или
ако се депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски. Ако не бъде
поискано възобновяване на производството, то ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на търговеца от търговския регистър.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в 7-
дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ДА СЕ ВПИШЕ в Търговския регистър по партидата на дружеството.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенцията по вписванията заверен препис от решението.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7