№ 2428
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513948 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20186660 от 16.09.2021 г. по гр.д. № 4159/2021 г. по описа на СРС,
140 с-в, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2
ЗЗДискр. от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, срещу К. ЕЮП.
АД., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, и АТ. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. ****, за установяване на дискриминация
спрямо ищеца в качеството му на жалбоподател по преписка № 317/2017 г. по описа на
КЗД, изразяваща се в отказ ответниците да разгледат дело № 31/2017 г. по описа на
КЗД, в качеството им на членове на комисията, предвид направен отвод от страна на
ответниците от разглеждане на делото, въз основа на признаците „лично положение“ и
„обществено положение“, както и за осъждането на ответниците да се въздържат в
бъдеще от по-нататъшни нарушения.
Решението е постановено с участието на Комисия за защита от дискриминация,
като подпомагаща страна на страната на ответника - АТ. Г. М..
Решението е обжалвано в срок от ищеца Т. Д. П. с излагане на доводи, че е
неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и поради
необоснованост. След като ответниците не са посочили причина за отвода си, то, това
поведение представлява дискриминационно такова и съдът е следвало да го отчете при
постановяване на решението си. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на
1
решението и уважаване на исковете.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ответника АТ. Г. М., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба. Излага доводи за правилност на постановеното от СРС решение. Отправя
искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - Комисия за защита от дискриминация
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищеца не е
доказал фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва
на дискриминация, като неизпълнението на възложената на ищеца доказателствена
тежест е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове, както в случай,
тъй като не е приложима презумпцията на чл. 9 ЗЗДискр.
Решението е правилно.
Производството е образувано по предявени от ищецът Т. Д. П. искове по чл. 71,
ал. 1, т. 1 и т.2 ЗЗДискр. В подадената искова молба са изложени твърдения, че спрямо
ищеца е налице дискриминационно отношение от страна на ответниците К. ЕЮП. АД.
и АТ. Г. М., изразяващо се в отказ ответниците да разгледат дело № 31/2017 г. по описа
на КЗД, в качеството им на членове на комисията, предвид направен отвод от страна на
ответниците от разглеждане на делото. Поддържал е, че неоснователният отвод на
ответниците е довел до отмяна на решението на КЗД, поради незаконен състав.
Ищецът твърди, че причина за това поведение на ответниците се явяват множеството
2
дела, които е инициирал пред КЗД. Намира, че е дискриминиран по признака
„обществено положение“ е оглед качеството му на лице, подало сигнал пред КЗД,
както и по признака „лично положение“ - заради неговата личност с характерните
личностни особености. Ето защо, моли да бъде установено нарушение на ЗЗДискр.
спрямо него, както и да се укаже на ответниците в бъдеще да се въздържат от
по¬нататъшни нарушения.
Ответниците - К. ЕЮП. АД. и АТ. Г. М., оспорват исковете, като твърдят, че не
са осъществили акт на дискриминация спрямо ищеца. Твърдят, че не са се отвеждали
от разглеждането на дело № 31/2017 г. по описа на КЗД, като е прекратено участието
им, тъй като през м.07.2017 г. е изтекъл мандатът им като членове на КЗД, поради
което не са имали законово основание да продължат участието си при разглеждане на
сигнала на ищеца. Ето защо, молят исковете да бъдат отхвърлени.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че фактите, въз основа на които може основателно да се
предположи, че той е жертва на дискриминация са били доказани в производството.
Както правилно е посочил и СРС в своето решение и настоящата инстанция възприема
изцяло, по предявен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т.2 ЗЗДискр. ищецът е
длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи,
че той е жертва на дискриминация. Съответно ответникът носи доказателствената
тежест да установи обратното - че правото на равно третиране на ищеца в конкретния
случай не е нарушено /определение № 819 от 29.11.2019 г. по гр. д. №. 2956/2019 г.,
ВКС, III ГО; определение № 757/10.11.2020 г., гр. д. № 2169/2020 г., ВКС, III ГО;
определение № 10/10.02.2022 г., гр. д. № 2557/21 г., III ГО; решение № 183/08.06.2015
г., гр. д. № 7381/2014 г., IV ГО/.
В този смисъл с цитирания нормативен акт - ЗЗДискр. се забранява всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона. Според
чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко понеблагоприятно третиране на
лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а според чл. 4, ал. 3 непряка
дискриминация е поставяне на лице въз основа на същите признаци в
понеблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако те са обективно оправдани с оглед
законовата цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
От значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващ
недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от
ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при
осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания.
ЗЗДискр. цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно
3
положение според признаците, изброени в разпоредбата н а чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., или
на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна. Два от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. са "лично положение" и "обществено положение". За разлика от други
защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, които са иманентно
присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, прието
обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки
конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който
позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния /материален и
персонален/ обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация.
Признакът "лично положение" може да включва различни характеристики на
личността: местоживеене, ръст, цвят на косата и очите, тегло, стаж, професионален
опит, съдимост, дали лицето получава социални помощи, майчин език, акцент или
диалект, хранителни навици, културни обичаи, дееспособност и поставяне под
запрещение и много други черти, които отличават един човек или група хора от
останалите. Съгласно практиката на ЕСПЧ тук се включват характеристики, които
могат да се определят като лични в смисъл, че са вродени или вътрешно присъщи.
Такива примери са сексуалната ориентация, физическите увреждания. Друг случай,
когато Съдът е приел, че има разграничение по признак "лично положение", касае
признака местоживеене. Защитеният признак "обществено положение" също няма
легална дефиниция, но най-общо включва професията на лицето, местоработата му,
заеманата позиция и др. във връзка с неговото социално поведение и функции.
С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация.
Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между
ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Той е
длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи,
че е жертва на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената
тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране
на ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на
възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за
постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск /в този смисъл е трайната
практика на ВКС - решение № 511/27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г. на III ГО,
решение № 1002/07.01.2010 г. по гр. д. № 3800/2008 г. на ІV ГО, решение №
115/02.08.2012 г. по гр. д. № 626/2012 г. на ІV ГО, решение № 62/19.06.2014 г. по гр. д.
№ 3920/2013 г. на ІV ГО, решение № 183/08.06.20 и др./.
В случая, чрез представените материали по преписка № 31/2017 г. по описа на
КЗД, същата е била образувана по сигнал на ищеца Т. Д. П.. С разпореждане от
28.02.2017 г. на председателя на КЗД ответниците са определи за членове на състава на
4
КЗД, който да разгледа сигнала на ищеца. С разпореждане от 30.08.2017 г. на
председателя на КЗД е отменено разпореждането, с което ответниците са определени за
членове на състава на КЗД, който следва да разгледа преписката по сигнал на ищеца, и
са заменени от други двама членове на КЗД. Липсват данни за отвод на ответниците, а
съгласно представените писмени доказателства към отговора на исковата молба,
подаден от ответника М., посоченото е наложено от изтичането на мандата на
ответниците като членове на КЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не доказва твърдените факти, от
които да се направи обосновано предположение за неравностойното му третиране при
разглеждането на преписка № 31/2017 г. по описа на КЗД. Не се установява да е налице
отказ от страна на ответниците да разгледат дело № 31/2017 г. по описа на КЗД, в
качеството им на членове на комисията, предвид направен отвод от страна на
ответниците, доколкото ответниците са заменени от други членове на КЗД с
разпореждане на председателя на КЗД поради факта, че мандатът на ответниците като
членове на КЗД е изтекъл. Не се доказва да е осъществена пряка или непряка
дискриминация на ищеца по някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а
именно - пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или друг признак, установен със закон.
Следователно, исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр.,
следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20186660 от 16.09.2021 г. по гр.д. № 4159/2021 г.
по описа на СРС, 140 с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаването му от
страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6