РЕШЕНИЕ №
гр. Р.,
04.07.2019г.
Р.нският
окръжен съд наказателна колегия в публично заседание на двадесет и седми юни ..през двехиляди и деветнадесета.....година в състав:
Председател: СВИЛЕН СИРМАНОВ
ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
Членове: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
при
секретаря ….Светла Пеева.....в присъствието на прокурора ...Валентина Личева….като разгледа докладваното
от........... съдията Пейчева ...ВАНД № 392 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.378 ал.5 от НПК, във връзка
с глава ХХI от НПК.
С Решение № 325/13.05.2019г. по
АНД № 1985/18 на РРС обвиняемият Р.П.Б. е признат за виновен в това, че на 03.04.2017г. в село П., област Р., като проявил жестокост
към гръбначно животно – мъжко куче, порода болонка/пудел, на 3 години,
собственост на И. К. М. от с.П., му причинил противозаконно тежки увреждания –
фрактури на трети и четвърти метатарзални/пръстни/ кости и на трети пръст на десен заден крак и
фрактура първа метатарзална/пръстна/
кост на заден ляв крайник, и трайно увреждане – трайна форма на лекостепенна куцота, съпроводена
с болева реакция при движение и при пипане на десен
заден крайник, със средство – огнестрелно оръжие-ловен автомат „Stoger-Wood MCH“, кал. 12х76, №024902, опасно за живота на
хора и животни , поради което и на основание чл.325б
ал.2 т.2, вр.ал.1 и чл.78а ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 1000 лева.
На основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК са отнети, като вещи послужили за извършване на умишлено престъпление: 1 бр. ловен
автомат „Stoger-Wood MCH“, кал. 12х76, № 024902, който
се намира на съхранение в Служба „КОС“ при РУ Д.при ОДМВР - Р. и 1 бр. сачма,
приложена по делото, която след влизане в сила на решението следва да бъде
унищожена като вещ без стойност.
Подсъдимият
е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Решението е обжалвано от подсъдимия с твърдения за неговата необоснованост, недоказаност на обвинението и
постановяване при нарушение на материалния закон, по подробно изложени съображения.
Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на оправдателно такова.
Представителят на РОП счита
жалбата за неоснователна. Предлага решението на съда да бъде потвърдено изцяло,
като законосъобразно и правилно.
Като съобрази доказателствата
по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на
присъдата, Окръжният съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Настоящият състав намира, че по делото е установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
Р.Б. е на 61 години, със средно образование, женен, работи, неосъждан,
живее в къща в с.П., обл.Р.нска.
Свидетелят И.М.бил собственик на мъжко куче, порода болонка/пудел. Същото
имало регистрация и притежавало всички изискуеми от закона документи.
Обвиняемият Б. и св.М. живеели в едно и също село, на съседни улици. Б.
притежавал огнестрелно оръжие-ловен автомат „Stoger-Wood MCH“, кал. 12х76, № 024902, за което имал
издадено Разрешение № 20160190227 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, валидно до 28.03.2021г.
На 03.04.2017 г., преди обяд, кучето излязло от двора на
къщата на свидетеля И.М.и влязло в имота на обвиняемия Б.. Последният след като
видял кучето да рови насажденията в двора му, взел ловния си автомат „Stoger-WoodMCH“ и възпроизвел изстрел по кучето. Вследствие
на произведения изстрел, животното било уцелено в областта на задните крака,
при което то силно изквичало и излязло от двора на обвиняемия влачейки задните
си крака. В същото време свидетелят К. М., баща на свидетеля И.М., бил излязъл
да търси кучето, когато чул изстрела и видял кучето да излиза от двора на
къщата, в която живеел обвиняемия, като влачело задните си крака. Свидетелят К.
М. видял, че от задните крака на кучето тече кръв, взел го на ръце и го занесъл
до домът си. След това той се обадил на сина си - свидетеля И.М..
Когато И.М.се прибрал, отишъл при обвиняемия Б., за да
разбере, защо е стрелял по кучето му, при което обвиняемият му обяснил, че не е
знаел, че кучето е негово, а си мислел, че било на друг комшия, както и че
кучето му вадело репичките от градината. След проведения разговор свидетелят И.М.се
свързал със свидетеля Б. Т., ветеринарен лекар, който обслужвал село П. и му
съобщил, че кучето му е било простреляно.
При прегледа свидетеля Т. установил три входно - изходни
рани на задните крака, от които две на единия крак и една на другия крак.
Установил и фрактури на метатарзалните кости и
предписал лечение с антибиотици. След два дни свидетелят И.М.занесъл кучето на
преглед при ветеринарен лекар във ветеринарна лечебница в град Р., където било
извършено ретгеново изследване. Установило се, че метатарзалните кости на задните крака са счупени и има останала
сачма в единия крак.
Лечението на животното продължило повече от месец, а
двигателните способности на задните му крайници останали затруднени - кучето
изпитвало болка при пипане на задните крайници и куцало.
От изготвената съдебно ветеринарно-медицинска експертиза
се установява, че съгласно таксономичната класификация, кучето (смесена порода
болонка/пудел, собственост на И.М.), е гръбначно животно. По същото са били
констатирани тежки увреждания – фрактури на трети и четвърти метатарзални /пръстни/ кости и на
трети пръст на десен заден крак и фрактура на първа метатарзална
/пръстна/ кост на заден ляв крайник и трайно
увреждане– трайна форма на лекостепенна куцота съпроводена с болева
реакция при движение и при пипане на десен заден крайник.
Тази фактическа обстановка, която правилно е установена от първата
инстанция, съответства на събраните по делото доказателства. Това са показанията
на свидетелите И.М., К. М., Б. Т., Г.С., частично обясненията на обвиняемия Б.,
както и писмените доказателства и
писмените доказателствени средства, приобщени в хода
на производството по делото, в това число и заключенията на съдебно
ветеринарно-медицинските експертизи.
Правилно и мотивирано районният
съд е обсъдил и кредитирал събраните по делото доказателства, които е съобразил
в тяхната съвкупност и е достигнал до единствения възможен извод относно
авторството на деянието, времето и начина на извършването му. Първоинстанционният съд е направил анализ на доказателствения
материал, като е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящия
състав.
Неоснователни са възраженията на защитата за
необоснованост на съдебния акт и недоказаност на обвинението:
По делото няма спор за това чия
собственост е кучето, за неговия вид, порода, тъй като в тази насока са освен
показанията на свидетелите И.М.и К. М. и приложените по делото писмени доказателства,
свързани с регистрацията на животното. Няма спор за това, че кучето е било
простреляно именно на 03.04.2017г., както и за това, че излизайки от двора на обвиняемия
Б. то е влачело задните си крака, от които е течала кръв. В тази насока са
всички писмени и гласни доказателства. От отразеното в приложените по ДП
справка, докладна записка, приемо-предавателен
протокол се налага категоричния извод, че полицейската проверка е започнала по сигнал
от И.М., подаден на 03.04.2017г. около 16 часа, сигнал за стрелба по домашното
му куче. В показанията си св.И.М.сочи, че е бил на работа и около обяд баща му-
св.К. М. му се е обадил, че съседа е стрелял по кучето му, той се е прибрал от
работа около 16 часа, след което е говорил с обвиняемия, който пред него е признал, че е стрелял по кучето. След това
свидетелят е подал сигнал в полицията и потърсил ветеринарния лекар, който
прегледал кучето му. С оглед изложеното се налага категоричния извод, че по
кучето на И.М.е стреляно именно на 03.04.2017г. преди обяд.
Действително за точния час, когато е било
простреляно кучето, по делото са събрани противоречиви доказателства, но предвид
това, че датата и мястото на деянието са безспорно установени, не е необходимо точното
фиксиране на часа и в тази насока не са налице неизяснени обстоятелства от съществено
значение за конкретното обвинение. Във връзка с времето и мястото, където е
простреляно кучето, настоящият състав споделя и аргументите, изложени от
първата инстанция.
Неоснователни са възраженията на защитата във
връзка с авторството на деянието.
Доказателства , че извършител на престъплението е именно обвиняемия Б. се съдържат както в
неговите обяснения, в които той признава, че е стрелял по куче на процесната дата, макара и да сочи че кучето е било друг
цвят и смята, че не го е оцелил. Съдържат се в показанията
на св.И.М.и св.К. М., които прецизно са анализирани и правилно са кредитирани
от първата инстанция. Тези гласни доказателства кореспондират с отразеното в
приложените по делото писмени такива. Напълно кореспондират с отразеното в епикризата, в която са описани констатираните на 06.04.2017г.
увреждания и проведеното лечение на кучето. В тази насока са и заключенията на
двете съдебни ветеринарно- медицински експертизи, приложени на ДП.
Заключенията на посочените експертизи и
показанията на св.Б. Т., прегледал кучето на 03.04.2017г., установяват какво е било
състоянието на животното и получените от него увреждания. Свидетелят Т. е
категоричен, че е установил 3 входно-изходни рани от огнестрелно оръжие на
задните крака на животното. В тази насока са и показанията на останалите
свидетели. Съвкупния анализ на доказателствата установява вида и начина на причиняване уврежданията на
кучето и тяхната тежест, провежданото лечение и други обстоятелства, имащи
отношение към съставомерността на деянието.
С оглед изложеното не може да
бъде споделено възражението на защитата, че Б. не е стрелял със сачми от вида и
размера на намерените в тялото на кучето.
Първоинстаницонният съд е обсъдил
обективната и субективна страна на престъплението,
което правилно е квалифицирано като такова по чл.325б ал.2 т.21вр.ал.1 от НК147 ал.1 от НК. Правилно е приложен материалния закон.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действие, изразяващо
се в прострелване на кучето с ловен автомат /законно притежаван от подсъдимия и
описан по делото/, вследствие на което са причинени на гръбначното животно
тежки увреждания- подробно описаните в експертизата фрактури. Стреляйки по
животното подсъдимият безспорно е проявил жестокост. Прострелвайки го в задните
крака той му е причинил тежки увреждания- подробно описаните по-горе фрактури,
както и трайно увреждане- лекостепенна куцота и болки.
Престъплението е довършено, тъй като са настъпили съставомерните
последици от деянието на подсъдимия.
Налице и квалифициращото обстоятелство по т.2 на чл.325б ал.2 от НК-
средство опасно за живота на хора и животни, тъй като престъплението е
извършено чрез стрелба с огнестрелно оръжие- законно притежавания ловен автомат от Б..
От
субективна страна престъплението е извършено
от подсъдимия с пряк умисъл, с ясното съзнание за противоправността
на извършеното.
С оглед изложеното присъдата е
законосъобразна, правилна и мотивирана.
Законосъобразно и правилно, с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и наличието на всички останали предпоставки на закона, е приложена разпоредбата на чл.78а от НК, като му
е наложено административно наказание глоба. Първоинстанционният съд е определил глоба в минимално
предвидения в текста на чл.78а от НК размер от 1000 лева, което съответства на личността
на подсъдимия и тежестта на извършеното от него.
Законосъобразно и правилно
районният съд е приложил разпоредбата на чл.53 ал.1 б.“а“ от НК, като е отнел в
полза на държавата огнестрелното оръжие, което е вещ, послужила за извършването
на умишлено престъпление. Законосъобразно е отнето и приложеното по делото
веществено доказателства- 1 бр.сачма, която като вещ без стойност е постановено
да бъде унищожена, след влизането на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото
правилно подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 325/13.05.2019г.на
Р.нския районен съд, постановена по АНД № 1985/18 по
описа на РРС изцяло.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: