Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

                                                21.12.2015г,  гр.Пазарджик

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА

 

при секретаря М.К.  като разгледа докладваното от районния съдия Ани Харизанова гр.д.№710 по описа на съда за 2014г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            В исковата си молба против Н.К.В. с ЕГН ********** *** и М.Й.М. с ЕГН **********  ищците В.Т.И. с ЕГН ********** и И.Л.И.  с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Т.К. твърдят, че на 23.10. 1995г ответникът М.М. е продала на Й.Г.Г.  с нотариален акт №161, т.9, н.д.№3227/1995г. собствения си недвижим имот , представляващ апартамент №37 с идентификатор 55155.503.414.1.16 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008гна и.д. на АГКК с адрес на имота град Пазарджик, ул.“Константин Величков“№5, ет.5, ап.16 като обекта се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот  с идентификатор 55155.503.414 с предназначение жилище, с брой на нива-1, застроен върху 65.30 кв.м., ведно с избено помещение №4 ведно с 2.19% ид.ч. от общите части на сградата, както и 2.19% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседни  самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 55155.503.414.1.15, под обекта- 55155.503.414.1.13, над обекта 55155.503.414.1.21 като сграда №1 е да 6 надземни етажа от едни до шест влючително. Твърди се,че своето право на собственост ответницата М.М. доказва с договор за покупко-продажба по реда на чл.117 от ЗТСУ от 31.12.1981г. Апартаментът е получен от М. в реален дял по силата на решение №128/29.01.1985г. по гр.д.№2034/1984г. по описа на ПРС. Твърди се, че на 09.04.1996г. Й.Г. продава на   ищцата В.И. с нотариален акт №62, т.4, н.д.№1322/1996г. същия апартамент. Цената, която ищцата е заплатила  и която е в размер на 95 309 лв. е пазарната цена на имота, както и задълженията на Л.Й.М. от град Пазарджик, брат на ответника М.М. , за което продавачът Й.Г. подписва разписка от 08.04.1996г. за получена сума в размер на 12 000 щатски долара, платени от В.И.. Поддържа се, че процесният апартамент е закупен от ищцата В.И. по време на брака и с ищеца И.И. , поради което същият е в режим на съпружеска имуществена общност. Твърди се, че за периода от 1996г до 2014г ищците заплащат всички данъци за имота. Твърди се, че на 05.04.2013г  сина на ищците Лазар И. отишъл по молба на майка си в апартамента, за да извърши подготовка за основен ремонт, тъй като взели решение да го продават както и да плати данъците. Извършил съответната  подготовка  за ремонта  като за целта замерил какво количество боя, латекс, подова настилка , плочки за баня и други такива ще са необходими за реализиране на ремонта.  Твърди се, че от 05.04.2013г до 20.02.2014г никой от собствениците не е влизал в имота. На 20.02.2014г синът на ищците   направи опит да влезе в апартамента  , за да започне ремонт и констатирал, че бравите и ключалката са сменени. От съседи научил, че в апартамента се настанил ответника Н.В.. Ответникът В. показал на сина на ищците нотариален акт №115, т.1, рег.№1705, н.д.№101/2013г от 18.04.2013г., по силата на който  М.М.  чрез пълномощника си  Н.В. продава на Н.В. същият апартамент  за сумата от 9 000 лв. Своето право на собственост  в покупко-продажба по този нотариален акт М.М. доказва отново с договор за покупко-продажба по реда на чл.117 от ЗТСУ от 31.12.1981г. Твърди се, че Н.В. е закупил апартамента  от несобственик, тъй като М.М. е продала същия апартамент  с договора от 31.12.1981г на Й.Г. . Твърди се, че за ищците е налице правен интерес да установят, че ответникът Н.В. не е собственик на процесния апартамент . Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме са установено, че    ответникът Н.В. не собственик на процесния имот. Моли се съда да  прогласи нищожността на  договора за покупко- продажба , обективиран  в нотариален акт №115, том I,рег.№1705, н.д.№101/2013г по описа на нотариус Петкана Минева, вписан  в НК  под  рег.№168  с район на действие РС-Пазарджик поради липса на основание. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищците ангажират доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК от ответника Н.В. е постъпил писмен отговор, с  който се оспорват исковете. Твърди се, че ищците не са придобили правото на собственост върху процесния имот. Оспорва се представителната власт на лицето, сочено като пълномощник на продавачите Й.Г. и В.Г. по сделката, предмет на нотариален акт №62, т.IV, н.д.№1322/1996г. и се твърди че този договор е нищожен поради липса на съгласие. Твърди се, че този договор е нищожен поради липса на основание/ кауза/ . В тази връзка се сочи, че  с едно и също пълномощно лицето В. К. К.  е продало на Й.Г.Г.  имота, собственост на М.М. , след което същото лице К. е получило от  името на Й.Г. цена за последваща сделка , с която Г. би следвало да е продал имота на първата ищца.  Твърди се, че в нотариален акт №161 том IX дело №3227/95 г.  на ПРС е вписано, че имотът описан в нотариалния акт  се продава за цена 95 789, които продавача, чрез пълномощника си, заявиха, че са получили напълно и в брой от купувача в деня на сделката. Това означава, че Й.Г. като купувач по този нотариален акт  би следвало да е платил на пълномощника на М.М. посочената сума, но разписката с дата 08.04.1996г сочи, че Й.Г.  не е платил  никому цената на имота предмет на сделката по нотариален акт №161/1995г, а единствено ищцата В.И.  на 08.04.1996г. е платила на В. К., действащ като пълномощник на Й.Г. цената на процесния апартамент и задължения на Л.Й.М. от град Пазарджик, с което заплащане претенциите на В. К. К. и Й.Г.Г. са удовлетворени напълно.  Поддържа се, че за да имат основание / кауза/ договорите за продажба, сключени  с нотариални актове №161/95 г. и №62/96г. би следвало между продавачите и купувачите да има уговорена цена и тя да е платена  от купувачите на продавачите. Вместо това единственото плащане, при това на сума несъответстваща на никоя от описаните в нотариалните актове цени, се извършва от сочената за  купувач по по-късния нотариален акт В.И. и то в полза на В. К., който в първия от двата нотариални акта  №161/95г. е посочен като пълномощник на продавача М.М., а в разписката на със същото пълномощно се е легитимирал като пълномощник на Й.Г., купувач по същия нотариален акт  №161/95 и един от продавачите по втория нотариален акт №62/96г. Поддържа се ,че ако се приеме че съгласно пълномощно рег.№8692/15.08.1995г В. К. е бил пълномощник на М.М. при продажбата с нотариален акт №161/95г. то значи,  че Й.Г. не е платил цената по тази сделка , а това означава, че в действителност не е извършена  възмездна разпоредителна сделка / покупко-продажба/ , само е създадено привидно впечатление за извършена такава сделка между явилите се пред нотариуса лица. Твърди се, че ако с пълномощно с рег.№8692/15.08.1995г В. К. е бил пълномощник на Й.Г. , то тогава  липса съгласие между продавач и купувач по нотариален акт №161/95г., защото М.м. нито е изразила съгласие да се разпореди с правото си на собственост върху апартамента, нито е получила цена. В този случай В. К. не е пълномощник на Й.Г., то тогава плащането в полза на К. по разписка от 08.04.1996г. не може да се приеме за плащане на  цената по изповяданата на следващия ден продажба / нотариален акт №62/09.04.1996г./, при която за пълномощник на Г. е посочено друго лице – адв.К., която е заявила, че продавачите /Й. и В.Г./ били получили цената изцяло и в брой от купувачката. Твърди се, че всички тези взаимно противоречащи се факти сочат, че нито М.М. е била надлежно представлявана, за да извърши продажбата на недвижим имот по нотариален акт №161/95 г. нито Й.Г. е закупил имота по същия нотариален акт , нито Й. и В.Г. са станали собственици на имота , нито пък след това са били надлежно представлявани, за да продадат непридобитото право на собственост  с нотариален акт №62/96 г. на В.И.. Последната , видно от разписка с дата 08.04.1996г е имала отношения единствено с пълномощника на Г. – В. К., комуто е платила сумата от 12 000 щ.д. за апартамента , предмет на нотариален акт №161/95г., по който тя не е била страна, а Й.Г. е бил купувач.  Със същата разписка  ищцата И. е изплатила не само цената на апартамента , на и задълженията на Лазар малинов от град Пазарджик. Текстът на разписката  не съдържал повече указания във връзка на това лице с правото на собственост върху този апартамент, следователно се касае за трето лице , което дори и да е имало задължения към някоя от страните  по тази разписка / К. или Г./ то плащането на тези задължения не представляват валидно плащане  от купувача в полза на продавача на недвижимия имот. Оспорва се действителността на договора, оформен с нотариален акт№161/95г.  като се твърди, че този нотариален акт не съдържа подписа на лицето , сочено за купувач. На следващо място продавачът по този нотариален акт не  е предоставяла права в лицето на В. К. да я представлява  и да продава от нейно име собствения и   недвижим имот, нито му е давала право да уговаря самостоятелно цена по такава сделка , а още по-малко да получава цена вместо нея. Продавачът М.М. не е договаряла с купувача Й.Г. цена по такава сделка , нито е извършвано плащане на цена в нейна полза от този купувач. Поддържа се ,че договорът за продажба на недвижим имот  оформен с този нотариален акт е недесйтвителен поради липса на съгласие, липса на основание и поради това ,че с него се прикрива друга сделка, чиито характер не е възмезден. Оспорва се действителността на договора, оформен с нотариален акт №62 н.д.№1322/1996г. по описа на ПРС  с твърдения, че продавачите по тази сделка не са  предоставяли права на адв.К. да ги представлява и да продава от тяхно име процесния недвижим имот , нито са и давали право да уговаря самостоятелно цена по такава сделка , още по-малко да получава цена вместо тях. Продавачите  Й.Г. и В.Г. не са притежавали правото на собственост върху имота, предмет на сделката по нотариален акт №62/96г., поради което и ищцата В.И. не е могла да придобие това право дори да е договаряла с тези лица. Твърди се, че не е договаряна цена по сделката между продавачите Гоцини и купувача И., нито е извършвано плащане на цена в тяхна полза  от същия купувач.  Според ответника В. не е вярно твърдението на ищците, че те  са заплащали данъци и такси за апартамента през периода от 1996 до 2014г. Не било вярно твърдението, че процесният имот е записан на името на В.И.  и ако има такова записване, то е едва на 25.02.2014г. Поддържа се ,ч ес нотариален акт №115 том Iрег.№1705 н.д.№101/2013г на нотариус П.Минева рег.№168 на НК М.М. за първи път се е разпоредила с правото си на собственост върху процесния апартамент в полза на ответника В.. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

            В срока по чл.131 от ГПК ответника М.М. , чрез особения си представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК , с който се оспорва като недопустим предявения установителен иск са собственост по отношение на процесния апартамент по съображения, че ищците нямат правен интерес от установителна защита, тъй като ответникът В. владее имота. Твърди се, че искът е неоснователен, тъй като описаните в исковата молба сделки не касаят един и същ имот.

            В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявените искове. Подробни съображения по съществото на спора са развити в  хода на устните състезания, чрез представените по делото писмени бележки.

            В съдебно заседание ответникът Н.В., чрез пълномощника си, поддържа направеното с писмения отговор оспорване.

            В съдебно заседание ответникът М.М., чрез особения си представител, поддържа писмения отговор.

              Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като съобрази доводите на страните и  след  като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,  при спазване разпоредбата  на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

            От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 23.10.1995г. ответникът М.М., чрез пълномощника си В. К. К., е продала на Й.Г.Г. собствения си недвижим имот, а именно апартамент №37, находящ се в жилищна сграда блок №1, вх.Б, ет.5, построен върху държавна земя в кв.342 по плана на град Пазарджик, застроен върху 65.30 кв.м. при съседи: югоизток-коридор, северозапад-улица, североизток-улица, югозапад –улица и апартамент 36, ведно с избено помещение №4, ведно с 2.19% идеални части от общите части на сградата и 2.19 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото за сумата от 95 789 лв. Договорът е обективиран в нотариален акт№161, том IX дело 3227/95 по описа на нотариус при ПРС. В нотариалният акт е отразено че продавачът, чрез пълномощника си заявява, че   цената на имота е получена напълно и в брой от купувача в деня на сделката.  Продавачката М. се е легитимирала като собственик на имота с договор за покупко-продажба на жилище по чл.117 от ЗТСУ от 31.12.1981г., съдържащ се на лист 12 от досието на делото и решение №128 от 29.01.1995г. по гр.д.№2034/1984г. по описа на ПРС, с което съдебно решение е прекратен брака и е одобрено споразумение/ спогодба/ между съпрузите,  по силата на което процесният апартамент е поставен в дял на М.М..

На 09.04.1996г. Й.Г.  Г. и В.Г.Г. чрез пълномощника си адв.Т.К.,  са продали на ищцата В.Т.И.  следния недвижим имот апартамент №37, находящ се в жилищна сграда блок №1, вх.Б, ет.5, построен върху държавна земя в кв.342 по плана на град Пазарджик, застроен върху 65.30 кв.м. при съседи: югоизток-коридор, северозапад-улица, североизток-улица, югозапад –улица и апартамент 36, ведно с избено помещение №4, ведно с 2.19% идеални части от общите части на сградата и 2.19 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото за сумата от 95 309 лв., която сума продавачите са получили изцяло и в брой от купувачката. Договорът е обективиран в нотариален акт №62, том IVн.д.№1322/96г по описа на  ПРС. В нотариалният акт е удостоверено, че продавачите са получили цената  изцяло и в брой от купувачката. Не е спорно по делото, че към момента на изповядане на сделката ищцата В. Иваново е в брак с ищеца И.Л.И., който юридически факт учредява съпружеска имуществена общност върху процесния апартамент  обосновава активната процесуална легитимация на този ищец.

Видно от представената разписка / лист 13 от делото/  В. К. като пълномощник на  Й.Г. по силата на пълномощно рег.№8692/15.08.1995г., с което пълномощно се е легитимирал и като пълномощник на купувача по сделката, сключена на 23.10.1995г. , е получил на 08.04.1996г сумата от 12 000 щ.д., стойността на апартамента предмет на нотариален акт №161/95, която стойност се заплаща от В.И. – купувач на апартамента , с която сума се изплаща както пазарната цена на апартамента, така и задълженията на Л.Й.М. от град Пазарджик, с което заплащане претенциите на В. К. и Й.Г.Г. са удовлетворени напълно.

Установява се от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот №115, том I, рег.№1705, н.д.№101/2013г на нотариус Петкана Минева с рег.№168, вписана в Нотариалната камара с район на действие Пазарджишкия районен съд, че на 18.04.2013г М.Й.м. чрез пълномощника си Н.К.В. е продала на Н.К.В. следния свой собствен недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.414.1.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота град Пазарджик, ул.“Константин Величков“№5, ет.5, ап.16, самостоятелният обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.414 с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, със застроена площ от 65.30 кв.м., прилежащи части : избено помещение №4 и 2.195 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж:55155.503.414.1.15, под обекта: 55155.503.414.1.13, над обекта: 55155.503.414.1.21, сграда с идентификатор 55155.503.414.1 е на шест надземни етажа от 1 до 6.

 Не е спорно по делото, че недвижимият имот , предмет на нотариален акт №115, том I ,рег.№1705, н.д.№101/2013г  е идентичен с имота предмет на нотариалния акт от 23.10.1995 и нотариален акт  от 09.04.1996г., а и това обстоятелство се установява и от приложените схема №4167/28.06.2012г на самостоятелен обект в сграда  и схема №15-36475-25.02.2014г на самостоятелен обект в с идентификатор 55155.503.414.1.16, издадени от СГКК-град Пазарджик.

На основание чл.193  от ГПК съдът откри производство по оспорване  истинността на нотариален акт №161, н.д.№322 от 1995г   и по- конкретно автентичността на подписа на купувача по сделката . Открито е производство по оспорване автентичността на подписа на ответника М.М. в декларация за гражданско и гражданско състояние по чл.25 от ЗННД и декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК,  съдържащи се в приложеното нотариално дело №101/2013г по описа на нотариус П. Минева. Във връзка с направените оспорвания са изслушани две  съдебно-графологически експертизи.  Според заключението на едночленната съдебно-графологическа експертиза, изготвено от вещото лице Н.  Н. подписа на „купувач“ в нотариален акт №161, том IX н.д.№3227/1995г вероятно е положен от Й.Г.Г.. Подписите на „ декларатор“ в обследваните декларации  и двете от 25.01.2013г както и подписа на упълномощител в изрично пълномощно от 07.12.2012г са положени от М.Й.М.. Подписите на „декларатор“ в декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ с №001532/26.06.2013г и за платил в квитанция за платени данъци с №64344 от 15.04.2013г и серия ББ12№48399/01.08.2012г не са положени от М.М.. Тричленната съдебно -.графологическа експертиза дава категорично заключение, че подписа за „купувач“ в нотариален акт №161 , том  IX н.д.№3227 от 1995г е положен от Й.Г.Г.. Съдът дава пълен кредит на доверие на заключенията на единичната и тройна съдебно-графологически експертизи, като компетентно и обосновано изготвени.

 Неотносими към предмета на спора са гласните доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетелите В.И., Й.М. и В.В. , поради което не следва да се обсъждат. Като свидетел по делото бе разпитан и  Й.Г. – купувач по сделката, предмет на нотариален акт №161, том IX дело №3227/1995г по описа на ПР. Същият  заяви, че подпис, положен в този нотариален акт  „ да купувач“ е  негов. Свидетелят обясни, че  във връзка със сделките с апартамента в град Пазарджик е упълномощил две лица -неговия колега  В. К. и адвокат К. . Твърди, че купил апартамента в град Пазарджик с инвестиционни намерения и за да помогне  по-конкретно на брата на продавачката, който развивал бизнес с гъби и бил „ завлечен“ от италианци. Обясни, че преди сделката се срещнал с продавачката в кафене в центъра на града и на тази среща уговорили сделката. Свидетелят Г. заяви, че лично се явил пред нотариуса  в деня на изповядване на сделката. Според свидетелят  цената за апартамента била платена на продавачката, но не може да си спомни  точно пред кого е платена, като предполага, че е било пред нотариуса.  Свидетелят обясни, че продал същия този апартамент, за който получил няколко хиляди долара, но се си спомня точно, тъй като било преди 20 години, дали получил парите от адв. К. или от другия пълномощник Васил К..

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявени са при условията на обективно и кумулативно съединяване два иска- отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК и установителен иск с правно основание чл.26, ал.2,предл.4 то от ЗЗД –иск за прогласяване нищожност на договор, обективиран в нотариален акт №115, том I, рег.№1705, н.д.№101/2013г по описа на нотариус Петкана Минева, рег.№168, вписана в НК с район на действие Пазарджишкия районен съд- поради липса на основание.

Всяка страна, независимо от процесуалното си качество , следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск  за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията , с които обосновава правния си интерес.Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите,от които то произтича.

 Правният си интерес като абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, черпещо правна опора в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, ищците в настоящото производство  обосновават чрез изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, с които заявяват свое самостоятелно право на собственост  по отношение на  процесния имот, придобито на деривативно правно основание. Ето защо така предявеният иск се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

При отрицателния установителен иск в тежест на ответника е да  докаже фактите, въз основа на които твърди, че притежава правото, отричано от ищеца  Ответникът Н.  В. противопостави довод , че е придобил правото на собственост върху процесния апартамент на основание   възмездна сделка покупко-продажба между него в качеството му на купувач и втория ответник М.М. в качеството на продавач. Поставя се въпроса дали към 18.04.2013г – датата на  изповядване на разпоредителната сделка продавачът е притежавал вещното  право на собственост,  което е прехвърлил. Ответникът Н.В., чрез процесуалния си представител, инвокира възражение, че обсъдените по-горе договори за продажба, материализирани в нотариални актове №161, том IX, дело №3271/1995г и нотариален акт №62, том IVн.д.№1322/1996г и двата по описа на ПРС с предмет процесния апартамент, са нищожни поради липса на основание/ кауза/, тъй като липса уговорена цена  и не е извършено плащане по сделките, като единственото  първата ищца е платила на пълномощник В. К., което  плащане не  било валидно , защото плащането не включвало само цената на апартамента, но и задължения на трето лице, според  разписката от 08.04.1996г. и се създавало само привидно впечатление за възмездна сделка. Този довод е несъстоятелен.  И  в двата  договора за покупко- продажба  цената като съществен елемент на  транслативната сделка е уговорена между страните. Страните са формирали и изразили воля в тази насока и изявленията им са  удостоверени от нотариуса. Следва да се отбележи , че неплащането на цената  не води до нищожност на сделката поради липса на основание, а обосновава възможност за разваляне на договора, от която биха могли да се възползват само страните по сделката. Действително нотариален акт, в който е отразено изявление на страните, че продажната цена е заплатена изцяло и в брой от купувача , респективно е получена от продавача , в какъвто смисъл е отразяването и в двата  коментирани нотариални акта, има обвързваща доказателствена сила само относно факта  на направеното пред нотариуса изявление, но не и относно факта на плащане. Нещо повече- дори и плащането да е извършено пред нотариус и това да е отразено в акта, в тази част акта няма значение на официален документ , тъй като нотариусът не притежава  компетентност да удостоверява такива действия.  Фактът на неплащане на цената  по сделката не се отразява по никакъв начин нейната действителност и не  води нито до порока липса на основание, нито  до порока   липса на съгласие.

Като официален свидетелстващ документ  по смисъла на чл.179 от ГПК нотариалният акт се ползва с формална доказателствена сила/ доказателство, че изявленията, които се съдържат в документа са направени от лицето, сочено като автор/ и материална доказателствена сила,   която  обвързва съда да приеме, че посочените в документа факти са се осъществили от външна страна така както е посочил неговия издател.

Истинността на нотариален акт №161, том IX, дело №3271/1995г бе оспорена от ответника В. като бе отрито и производство по оспорване на автентичността на документа досежно подписа на лицето, сочено като „купувач“.  Както от обсъдените по-горе гласни доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля Й.Г., така и  от  двете заключения на съдебно-графологическата експертиза се установи, че  подписа за „ купувач“ по нотариален акт №161, том IX, дело №3271/1995г  е положен от Й.Г.. Оспорването не бе доказано. Не бе оборена формалната доказателствена сила на нотариалния акт, а оттам и  неговата материална доказателствена сила. Същият е годно доказателствено средство. Съдът извлича извода,че материализираното в този документ изявление принадлежи на лицето, което го е подписало, лицето, сочено за автор на волеизявлението. На 23.10.1995г.  Й.Г. е придобил от М.М.  по възмезден начин- чрез покупко –продажба  собствеността  върху процесния апартамент.  Ответникът М.М.  през 1995г се е разпоредила с притежаваното от нея вещно право на собственост.

Неоснователно е възражението на ответника В. , че договорът, предмет на  нотариален акт №161, том IX, дело №3271/1995г по описа на ПРС  е  недействителен поради липса на съгласие, тъй като  продавачът М.М. по договора, сключен на 23.10.1995г не е била надлежно представлявано от пълномощника В. К. да я представлява и да продава от нейно име собствения и недвижим имот , нито му е давала право да уговаря самостоятелно цена по тази сделка. Неоснователно е възражението на ответника В., че договорът , предмет на нотариален акт №62, том IVн.д.№1322/1996г  по описа на ПРС  е недействителен поради липса на съгласие, тъй като продавачите по тази сделка не са надлежно представлявани от пълномощника им адв.К. да ги представлява и да продава от тяхно име процесния недвижим имот, нито са давали право да уговаря самостоятелно цена по такава сделка, още по-малко да получава цената вместо тях.

Налице е константна и задължителна практика на ВКС, че липсата  надлежно учредена представителна власт на пълномощника по сделката обосновава относителна недействителност на същата, но не води  до нейната нищожност. Относителната недействителност предполага действителна правна сделка , която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действия спрямо определен кръг лица.Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено именно на лицата , които са защитени от нормата на закона, тоест лицата с определен материален интерес. За тези лица недействителността на сделката е една възможност , едно право, упражняването на което зависи само от тях. Последиците от относителната недействителност са ограничени спрямо определени лица и това в конкретния случай са представляваните- по първата сделка М.М., по втората сделка –Й. и В.Г..  Относителната недействителност няма действие по отношение на всички/ за разлика от нищожността/  и може да бъде заздравена. Като трето лице и по двете сделки/ двата договора за покупко-продажба/ ответникът В. не е материално правно легитимиран да се позове на тази относителна недействителност и не би могъл да черпи права от нея.

В контекста  на горните разсъждения настоящият съдебен състав счита, че към 18.04.2013г М.М. не е била титуляр на правото на собственост  по отношение на процесния недвижим имот. Ето защо същата не е могла валидно да прехвърли правата си на ответника В.. Ответникът В.  не е придобил право на собственост на  същия този недвижим имот   на деривативното правно основание – покупко- продажба, обективирана в нотариален акт №115, том I, рег.№1705, н.д.№101/2013г. по описа на нотариус П.Минева, рег.№168, с район на действие РС-Пазарджик. Вещнопрехвърлителното действие  на сделката, от която ответникът В. черпи права не е настъпило.

Предвид изложеното предявения отрицателен установителен иск за собственост се явява основателен и следва да бъде уважен като следва да се приема  за установено, че ответникът Н.В. не е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.414.1.16 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008гна и.д. на АГКК с адрес на имота град Пазарджик, ул.“Константин Величков“№5, ет.5, ап.16 като обекта се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот  с идентификатор 55155.503.414 с предназначение -жилище, с брой на нива-1, застроен върху 65.30 кв.м., ведно с избено помещение №4 ведно с 2.19% ид.ч. от общите части на сградата, както и 2.19% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседни  самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 55155.503.414.1.15, под обекта- 55155.503.414.1.13, над обекта 55155.503.414.1.21 като сграда №1 е да 6 надземни етажа от едни до шест включително

По иска с правно основание чл.26, ал.2,предл.4 от ЗЗД – за прогласяване на нищожност на договор за покупко –продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №115, том I,  рег.№1705, н.д.№101/2013г по описа на нотариус Петкана Минева  с рег.№168 на НК с район на действие РС-Пазарджик поради липса на основание съдът намира следното:

Ищците  обосновават липсата на основание  единствено и само с твърденията, че  праводателят по сделката –М.М. не е била собственик на имота. Действително от  съвкупния анализ на доказателствените материали се установи, че прехвърлителят М. не е била собственик на процесния имот. Продажбата на чужда вещ обаче не води нито до порока липса на основание, нито до останалите пороци, визирани в материално правната норма на чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД. Продажбата на  чужда вещ не е нищожна. Договорът за покупко-продажба е действителен, същият е породил права и задължения между страните, но правата на трети лица / ищците по делото/ не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни / само между страните по сделката/ по аргумент на чл.21 от ЗЗД. Трети лица, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката се ползват от защита срещу легитимиращото действие на конститутивния нотариален акт / нотариален акт, обективиращ сделка/ чрез вписване на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.

В този ред на мисли искът за прогласяване на нищожност  на договора,  материализиран в нотариален акт  №115, том I, рег.№1705, н.д.№101/2013г. по описа на нотариус П.Минева, рег.№168 поради липса на основание  като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Двете страни са направили искане за присъждане на разноски като съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК ищецът претендира разноски в общ размер от 3 656.18 лв., а ответникът В. в общ размер от 1 839 лв. Предвид изхода на делото   при два  кумулативно предявени иска, единият от които уважен, а другия – отхвърлен на основание чл.78, ал.1 от ГПК  в полза на ищците следва  са е присъдят разноски в размер на 1 828.09 лв., съразмерно уважената част от исковите претенции. На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника В. следва са се присъдят разноски в размер на 919.50 лв. съразмерно отхвърлената част от исковите претенции.

Воден от горното Пазарджишкият районен съд:

 

 

Р   Е  Ш  И :

 

 

  ПО  ИСКА, предявен от В.Т.И. с ЕГН ********** и И.Л.И.  с ЕГН ********** ***  срещу Н.К.В. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.К.В. с ЕГН **********  НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.414.1.16 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008гна и.д. на АГКК с адрес на имота град Пазарджик, ул.“Константин Величков“№5, ет.5, ап.16 като обекта се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот  с идентификатор 55155.503.414 с предназначение -жилище, с брой на нива-1, застроен върху 65.30 кв.м., ведно с избено помещение №4 ведно с 2.19% ид.ч. от общите части на сградата, както и 2.19% ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседни  самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 55155.503.414.1.15, под обекта- 55155.503.414.1.13, над обекта 55155.503.414.1.21 като сграда №1 е да 6 надземни етажа от едни до шест включително

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от  В.Т.И. с ЕГН ********** и И.Л.И.  с ЕГН ********** ***  срещу Н.К.В. с ЕГН ********** *** и М.Й.М. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 то от ЗЗД – за прогласяване на нищожност  поради липса на основание на договор за продажба на недвижими имот , обективиран в нотариален акт №№115, том I, рег.№1705, н.д.№101/2013г. по описа на нотариус П.Минева, рег.№168  на Нотариалната камара, с район на действие РС-Пазарджик. 

ОСЪЖДА   Н.К.В. с ЕГН ********** *** да заплати на  В.Т.И. с ЕГН ********** и И.Л.И.  с ЕГН ********** *** сумата от 1 828.09 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА В.Т.И. с ЕГН ********** и И.Л.И.  с ЕГН ********** *** да заплатят на Н.К.В. с ЕГН ********** *** сумата от 919.50 лв. разноски по делото.

Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: