Р
Е Ш Е Н И Е
№………
гр.В, 25.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Облигационно отделение, двадесет и
четвърти
състав
в публично заседание, проведено на двадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА
СТОЯНОВА
при участието на секретар А.Я., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №9913 по описа за 2009г, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ от от М.В.В.
срещу „**”АД да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със
заповед №80065/01.09.2009г. на прокуриста на „**”АД
на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, да бъде възстановен ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „шофьор”, на основание чл.334, ал.1, т. 2 от КТ и да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5882.32лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за срок от 01.09.2009г. до приключване на
устните състезания на основание чл. 334, ал.1, т.3, вр.чл.225,
ал.1 от КТ ведно със законната лихва считано от 23.09.2009г. до окончателното й
изплащане.
В
исковата молба ищеца твърди, че с ответника са били в трудови правоотношения,
като ищеца е изпълнявал длъжността „шофьор”, въз основа на трудов договор от
01.07.2003г. Със заповед на прокуриста на ответното
дружество е прекратен трудовия договор на ищеца с налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” на основание чл.187, т.3,5,7,10 вр.чл.190,
ал.1, т.7 от КТ поради нарушаване на трудовата дисциплина, законовите
нареждания на работодателя, на технически правила, на правилата за безопасни
условия на труд, неизпълняване на други задължения по
нормативен акт и длъжностна характеристика – неизчакване
на проверка за техническа изправност на управлявания автобус на канала на
„гаражна служба” и извършване на смяна с непроверена кола на 11.08.2009г. Ищеца
твърди, че заповедта за уволнение е незаконна. Заповедта не е надлежно връчена,
а е връчена с подписа на двама свидетели при отказ. Работодателят е поискал
писмени обяснения, но не е събрал доказателства за наличието на нарушение на
трудовата дисциплина. Твърди се, че ищецът е изчакал извършването на проверка
на технологичната изправност на колата, но такава не е била извършена от
оторизираното от работодателя лице – служител. Твърди се, че посочените
основания за уволнение са бланкетни и не съдържат
изложения на факти за нарушения на конкретни правила и норми. След уволнението ищцата останала без работа,
поради което претендира заплащането на обезщетение за сумата от 5882.32лв., за
периода 01.09.2009г. до датата на устните състезания 20.01.20010г., изменен
размера с протоколно определение от 20.01.2010г.
В съдебно
заседание ищеца, чрез процесуалния си
представител адв. Георгиева поддържа предявените
искове, моли същите да бъдат уважени. Моли за присъждането на разноски, като представя
списък.
Ответникът „**”ЕАД, чрез
процесуалния си представител адв. Колев оспорва предявените искове, не е
депозирал отговор на исковата молба, не е взел становище в едноседмичния срок
по доклада на делото. Моли за присъждането на разноски, като представя списък.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със заповед №800659/01.09.2009г. на прокуриста на „**”ЕАД е прекратено трудовото правоотношение
на ищеца на длъжността „шофьор” /съгласно трудов договор №10022/01.07.2003г.
при основна заплата 226лв./ на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.187, т.3,5,7,10 вр.чл.190, ал.1, т.7 от КТ поради нарушаване на трудовата
дисциплина, законовите нареждания на работодателя, на технически правила, на
правилата за безопасни условия на труд, неизпълняване
на други задължения по нормативен акт и длъжностна характеристика – неизчакване на проверка за техническа изправност на
управлявания автобус на канала на „гаражна служба” и извършване на смяна с
непроверена кола на 11.08.2009г.
По делото е представен рапорт от Петър Стефанов Русков, механик на гаражна служба, съгласно, който по време
на дежурство на 11.08.2009г. около 14.00ч. водача на автобус №67 М.В. не е
спрял за проверка на техническа изправност на канала на гаражна служба.
В писмените обяснения ищецът М.В. сочи, че чакал на
канала около половин час, но механика бил вътре.
По делото е изготвено заключение по допусната ССЕ, от
което се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца
предхождащ уволнението е в размер на 941.22лв., като за месеца преди
уволнението ищецът е получил и извънреден труд от 135.36лв. и 184лв. храна.
Съгласно справка от 15.12.2009г. от ТД на НАП – В се
установява, че от 01.09.2009г. ищеца М.В.В. няма сключен трудов договор. По
делото е представено и копие от трудова книжка на ищеца и карта за регистрация
в Дирекция „Бюро по труда” с отбелязване за полагане на подпис на 14.10.2009г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
По предявения иск с прано основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
По делото се установи, а и не е спорно между
страните, че ищецът се е намирал в трудови правоотношения с ответника и е
изпълнявала длъжност „шофьор на автобус”. Трудовото правоотношение е
било прекратено на основание дисциплинарно уволнение. Предвид тежестта на
доказване ответникът по спора следва при условията на пълно и главно доказване
да установи, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, че е спазено
трудовото законодателство при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за
нарушение на трудовата дисциплина, т. е. за виновно неизпълнение на задълженията на
работника или служителя по трудовото правоотношение и
се реализира чрез налагане
на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване
от работодателя на редица, установени
от закона, формални изисквания
относно установяване факта
на нарушение на трудовата дисциплина; изслушване
на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието; относно срока за налагане на дисциплинарното
наказание по чл. 194 КТ и относно
съдържанието, мотивирането
и връчването на заповедта.
Съдът намира, че
заповедта за уволнение е незаконосъобразна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ предвижда
определени изисквания към съдържанието на заповедта за уволнение, като същата
следва да съдържа нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, видът на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е
достатъчно за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
е незаконосъобразна. Видно от приложената заповед за уволнение, същата не съдържа
конкретика за извършеното нарушение на дисциплината,
като общо в нея е посочено, нарушение на законовите нареждания на работодателя,
на технически правила, на правилата за безопасни условия на труд, неизпълняване на други задължения по нормативен акт и
длъжностна характеристика. По делото не са представени разписани правила на
работодателя към ищеца, в качеството му шофьор, които да са били сведени до
знанието на последния. В тази връзка съдът не може да извърши преценка, че
извършеното действие представлява нарушение на разписаните от работодателя
правила. По делото ответника не е представил и длъжностна характеристика на
ищеца, от която да е видно какви са вменените
задължения на работника и от там, че извършеното от последния е в разрез с тях.
Не са индивидуализирани какви са конкретните нарушения на безопасните условия
на труд, както и кои са нарушените разпоредби на кои нормативни актове.
На следващо място съдът намира, че
по делото не се установи по категоричен начин, а и липсват годни доказателства,
че е извършено нарушение от страна на ищеца, изразяващо се в неизчакване на
проверка за техническа изправност
на управлявания автобус. Същият твърди в писмените си обяснения, че е изчакал
за проверка, но не е била извършена такава от оторизираното лице. В тежест
на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване, предвид направеното оспорване, че към момента на явяване на ищеца за проверка, същият
не е бил препятстван от други
лица да извърши проверка на техническата
изправност на автомобила и,
че неизпълнението му не е предпоставено от неизпълнение на трудовите задължения на други лица, т.е наличие на
виновно неизпълнение. Представените
рапорти, съдържат изявления на трети лица, като техните впечатления и възприятия
за настъпилите пред тях факти, ГПК е предвидил да бъдат събрани чрез изслушването на свидетелски
показания, поради което и съдът не кредитира същите.
Предвид изложеното
съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като
такава.
По изложените мотиви съдът
намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 е основателен и следва да
бъде уважен като такъв.
Предвид уважаването на предявения иск с
правно основание чл.344, ал.1, т. 1 от КТ, следва да бъде уважен и кумулативно
съединения в условията на обословеност иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ за възстановяване на длъжността заемана
преди уволнението.
За уважаване на претенцията с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ е
необходимо да се установи незаконност на извършеното уволнение, както и факта
на оставане на работника без работа вследствие прекратяването на трудовото му
правоотношение. Съдът прие, че уволнението е незаконно, поради което е налице
първата предпоставка за уважаването на претенцията по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ. От представените писмени
доказателства по делото /копие от трудова книжка, справка от ТД на НАП –В, карта
за регистрация в Дирекция „Бюро по труда”/ се установява, че ищцата е останала
без работа в следствие на незаконното уволнение за периода 01.09.2009г.
/датата, за която и двете страни не спорят, че ищеца е бил известен за
заповедта за уволнение/ до 20.01.2010г., дата на устните състезания, поради
което и същият не е получавал трудово възнаграждение. По изложените мотиви за процесния период съдът намира, че ищецът е останал без
работа поради незаконно уволнение, поради което на същия му се дължи обезщетение.
В тази връзка претенцията по чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде уважена за периода 01.09.2009г. до
20.01.2010г. Обезщетението се определя на база брутното трудово възнаграждение
за месеца, предхождащ уволнението или последното получено от работника или
служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Елементите на брутното трудово
за определяне обезщетението по чл. 228 КТ са императивно посочени в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.От тях нямат характера на допълнителни трудови възнаграждения
с постоянен характер и следователно не се включват в брутното трудово
възнаграждение по чл. 228, ал. 1 от КТ – пари за храната и извънреден труд/
Решение № 1147 от 3.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2005 г., V г. о., ГК,
докладчик съдията Мадлена Желева Решение № 236 от
8.05.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1199/99 г., III г. о., докладчик председателят
на отделение Таня Митова/. От доказателствата по делото се
установява, че трудовото възнаграждение получено от ищеца за пълен отработен
месец, предхождащ уволнението без извънреден труд и храна, е в размер на 941.22лв.,
поради което обезщетението за посочените по – горе основателни периоди е в
размер на 4376.67лв./изчислен на база средно дневно брутно трудово
възнаграждение по работните дни за съответния период/, поради което претенция
се явява доказана по основание и размер за тази сума. За разликата от 4376.67
лв. до пълния предявен размер от 5882.32лв., претенцията е неоснователна и
следва бъде отхвърлена като такава.
Предвид изходът от спора на
основание чл.76, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата
от 255.06лв. разноски по делото, представляващи държавна такса и възнаграждение
за вещо лице, съобразно правилата на Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК и съразмерно уважената част от исковете.
В хода на устните
състезания ищцовата страна е направила искане за разноски, които съобразно
чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно уважената част от исковете следва да бъдат
понесени от ответната страна в размер на 292.62лв., платено адвокатско
възнаграждение. Искането на ответната страна за разноски следва да бъде уважено
в размер на 63.99лв., съобразно правилата на чл.78, ал.3 от ГПК. След
извършване на прихващане в частта за разноските ответника следва да заплати на
ищеца сумата от 228.62лв. разноски.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№80065/01.09.2009г. на прокуриста на „**”АД, ЕИК **,
със седалище гр. В, ул.”Т” №**, представлявано от П.Д.П. и М.П.Д., с която
трудовото правоотношение на ищеца М.В.В., ЕГН **********,***, заемащ длъжността
„шофьор на автобус” е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради
дисциплинарно уволнение, на основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.В.В., ЕГН **********,*** на заеманата
преди уволнението длъжност „шофьор на автобус” в „**”АД, ЕИК **, със седалище гр. В, ул.”Т” №**, представлявано
от П.Д.П. и М.П.Д.
на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „**”АД, ЕИК **, със седалище
гр. В, ул.”Т” №**, представлявано
от П.Д.П. и М.П.Д. ДА ЗАПЛАТИ НА М.В.В., ЕГН **********,***
сумата 4376.67 лв. /четири хиляди триста седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение
за оставане без работа, поради незаконно уволнение със заповед №80065/01.09.2009г. на
прокуриста на „**”АД, ЕИК ** за периода 01.09.2009г. до 20.01.2010г., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба 23.09.2009г. до
окончателното й изплащане на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225,
ал.1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.В.В., ЕГН **********,*** срещу „**”АД, ЕИК **, със седалище гр. В, ул.”Т” №**, представлявано от П.Д.П. и М.П.Д. иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати сумата за разликата над 4376.67 лв. /четири хиляди триста седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/
до пълния предявен размер от 5882.32лв/петстотин осемдесет и осем лева и
тридесет и две стотинки /, представляваща обезщетение
за оставане без работа, поради незаконно уволнение със заповед №80065/01.09.2009г. на
прокуриста на „**”АД, ЕИК ** за периода 01.09.2009г. до 20.01.2010г., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба 23.09.2009г. до
окончателното й изплащане на основание чл.344, ал.1,
т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „**”АД, ЕИК **, със седалище гр. В, ул.”Т” №**, представлявано
от П.Д.П. и М.П.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата
към бюджета на съдебната власт, по сметка *** разноски в размер на 255.06лв. /двеста петдесет и пет лева и
шест стотники/ на основание
чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „**”АД, ЕИК **, със седалище гр. В, ул.”Т” №**, представлявано
от П.Д.П. и М.П.Д. ДА ЗАПЛАТИ НА М.В.В., ЕГН **********,***
сумата от 228.62лв./двеста двадесет и осем лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща сторени
съдебно деловодни разноски
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 25.01.2010г.
Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА СТОЯНОВА/