МОТИВИ към присъда №
37/31.03.2015г. по НОХД N: 601 / 2014 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Спрямо подсъдимия М.К.Ш. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.„б”,
пр.1, във вр. с ал.1, б.„б”, пр.2 и
б.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК – за това, че на 17.08.2010 г. на главен път І-8 в с.
Поповица, област Пловдивска, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Форд”, модел „Мондео”, с регистрационен номер на Република Австрия IL 215 DU,
е нарушил правилата за движение по чл.5 ал.1 т.1, чл.8 ал.1, чл.15 ал.1, чл.16
ал.1 т.1, чл. 20 ал.1 и ал.2 от Закона
за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил:
- смъртта на А. Й. Б. – починал на 14.10.2010 г.;
- пет средни телесни повреди на Р.Я.А., изразяващи се в:
- рана на кожата на главата и счупване на черепните кости
под нея, причинило нараняване, проникващо в черепната кухина;
- контузия на гръдния кош със счупване на ребра в дясно с
контузия на белия дроб, причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота;
-счупване на дясна лопатка, причинило трайно затрудняване
на движението на десен горен крайник;
-счупване на шиловидния израстък /процесус стилоидеус/ на
дясна лъчева кост, причинило трайно затрудняване на движението на десен горен
крайник;
- сътресение на мозъка от по-тежка степен със загуба на
съзнание, до степен на травматична кома, което се преценява като разстройство
на здравето, временно опасно за живота,
и средна телесна повреда на В.Н.М., изразяваща се в
счупване на ставната ямка на дясната тазобедрена става, причинило трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник.
По делото са предявени и приети за
съвместно разглеждане в наказателният процес граждански искове с правно основание
чл.45 от ЗЗД против подсъдимия М.К.Ш. от Р.Я.А. за сумата от 60 000 лв. и
от В.Н.М. за сумата от 40 000 лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди от деянието, предмет на обвинителния акт. Сумите се
претендират, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2010г. до
окончателното им плащане. На основание чл.84 от НПК и чл.76 от НПК посочените
лица са конституирани като граждански ищци и частни обвинители.
Лицата П.В.Б., С.А.Б., В.А.Б. И Й.А.Б.
– наследници на починалия А. Й. Б. са конституирани като частни обвинители по
делото.
Производството по делото бе проведено
по реда на чл.269 ал.3, т.4, б.в” от НПК
– задочно, в отсъствие на подсъдимия, който живее постоянно в Република
Австрия, призован и уведомен е за образуване на производството и изрично е
изразил становище, че не желае да вземе лично участие в него.
Представителят на
Окръжна Прокуратура – Пловдив в
пледоарията си в хода на съдебните прения поддържа
повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна, като изразява становище, че събраните по делото
доказателства дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че
подсъдимият Ш. е извършил вмененото
му във вина престъпление. Поради това моли съда да го
признае за ВИНОВЕН със съдебния си акт. По отношение на наказанието,
което следва да му
се наложи
за извършеното престъпление, прокурорът изразява становището, че същото следва да е в
размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, като не се налага да се изтърпява реално,
затова пледира да се отложи с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. По отношение на
кумулативно предвиденото в закона наказание – лишаване от правоуправление, се
изразява становището, че същото следва да се наложи задължително от съда, без
да се конкретизира срока му. Изразява се становище за основателност на
предявените граждански искове, а по отношение на приложените веществени
доказателства се прави искане да се върнат на собствениците им.
Повереникът на гражданските ищци и
частни обвинители Р.Я.А. и
В.Н.М. – адв. К. и самите те изразяват становище, че обвинението е
доказано от обективна и субективна страна и молят за осъдителен съдебен акт
спрямо Ш.. По отношение на справедливия размер наказание се солидаризират с
представителя на прокуратурата и изразяват становище за налагане на наказание
от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено с
изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 от НК. По отношение на исковите
претенции молят да се уважат изцяло като основателни и доказани, ведно с
законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.
Повереникът на частните обвинители
П.В.Б., С.А.Б., В.А.Б. И Й.А.Б. – адв. М. и явяващите от тях лично в съдебно
заседание, също изразяват становище за доказаност на обвинителната теза, поради
което молят подс. Ш. да бъде признат за ВИНОВЕН по предявеното му обвинение. По
отношение на вида и размера на наказанието и начина на изтърпяването му, се
придържат към становището на другите страни в процеса, като молят Ш. да се лиши
от правоуправление за срок, равен на изпитателния срок за отлагане
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. По отношение на предявените
от другите пострадали лица граждански искове се взема становище, че като
основателни следва да се уважат.
Служебният защитник на подс. Ш. – адв.
А., предвид особеността на проведеното производство, липсата на връзка и
контакт с подзащитния му, изразява становище, че доказателствата по делото
сочат на извод за виновност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Моли
при постановяване на присъдата си и определяне на вида, размера и начина на
изтърпяване на наказанието, съдът да съобрази наличието на многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и да наложи справедливо
наказание при условията на чл.55 от НК, алтернативно - минимално предвиденото
наказание при условията на чл.54 от НК, изтърпяването на което да бъде отложено
по реда на чл.66 ал.1 от НК. Счита, че следва да наложи и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от правоуправление в размер по преценка на
съда. По отношение на исковите претенции на пострадалите от деянието, предмет
на обвинението, изразява становище, че претендираните размери са необосновано
завишени и исковете не следва да се уважават в пълния им предявен размер.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като
обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното:
I.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият М.К.Ш.
е роден на *** г. в гр. К., РТ,
австрийски гражданин е, с постоянен адрес в Република Австрия, *** Т., семеен,
с основно образование, работещ, неосъждан. Притежава австрийски паспорт № ****.
М.К.Ш. е правоспособен водач
на МПС, а към 2010г. и притежавал такова - лек автомобил „Форд”,
модел „Мондео”, с регистрационен номер на Република Австрия IL 215 DU.
Той, съпругата му –
Х.Ш. и синовете му – Д. Ш. и Я.Ш., живеели постоянно в РАвстрия, но предвид
турския им произход и наличието на роднини в Турция, ежегодно в периода на
ползване на платените годишни отпуски семейно посещавали родното си място – гр.
К., РТ. След престоя си там отново се връщали в РАвстрия.
Така, на 17.08.2010г., четиримата
пътували за РАвстрия от РТурция с лекия автомобил „Форд”,
модел „Мондео”, с регистрационен номер на Република Австрия IL 215 DU,
който се управлявал от подс. Ш.. Около 7.00 - 7.30 часа сутринта автомобила се
движил по главен път I
– 8 в посока гр. Първомай – гр. Пловдив. Времето било ясно, с добра видимост,
пътната настилка от асфалт, суха, с две ленти за движение, разделени с
хоризонтална пътна маркировка. Автомобилът, управляван от подс. Ш. се движил по
северната лента за движение със скорост от 64 км./ч.
На същия ден –
17.08.2010г., в същия часови пояс, по същия път, в посока гр. Пловдив – гр.
Първомай, в южната лента за движение, се движел товарен микробус, марка „Форд”,
модел „Транзит” с ДК №РВ 4785 КВ. Микробусът бил собственост на фирма „***” ***
– гр. Пловдив с управител Д.К. Същият се управлявал от св. А.Г. – служител в
посочената фирма, чийто служебни задължения основно се ограничавали в това да
превозва работници на фирмата до
различни обекти в страната. Към този момент фирмата имала обект в гр.
Първомай, като работниците били от гр. К.,
гр. П. и гр. П.,
от които населени места св. Г. ги взимал и транспортирал до работното им място.
На инкриминирания ден в микробуса се намирали св. В.М. – приятел на Д.К., който
решил да използва транспорта до гр. Първомай, където имал лична работа и
работниците към „Шамот 2000” ЕООД –
свидетелите М.Д. и Р.А., лицето Р.А. и починалия А.Б.. Св. А.Г. управлявал
микробуса със скорост от 54км./ч.
Движейки се с посочените
скорости двете моторни
превозни средства навлезли в населеното място с. Поповица, оказвайки се на
отстояние един от друг на около 67.50 метра. В момента, в който разстоянието
между двата автомобила било около 31 метра, подс. Ш. загубил контрол над
управлявания от него автомобил - „Форд”, модел „Мондео”, с регистрационен номер
на Република Австрия IL 215 DU
и навлязъл в южната, насрещна лента за движение без видимо обяснима причина –
например изпреварване или заобикаляне на препятствие. Това поведение било
възприето от св. Г. и св. М., като св.
Г., виждайки, че от дясната му страна има мантинела, решил да предприеме
маневра - „завиване наляво” и навлязъл в северната лента за движение, с цел да
избегне сблъсъка между двата автомобила. Въпреки маневрата настъпил челен кос
удар между двете превозни средства, който за лекия автомобил „Форд”, модел „Мондео” бил съсредоточен
предимно в предна дясна част, в областта на десния край на предната броня, а за
микробуса, марка „ Форд”, модел „Транзит” в предна дясна част в областта на
десния фар и десния край на предната броня. Ударът настъпил на 91.5 метра от
табелата, указваща начало на с. Поповица, в посока на движение гр. Пловдив –
гр. Първомай, преди табелата, указваща край на населеното място в посоката гр.
Първомай – гр. Пловдив, върху защрихованата част на хоризонталната пътна
маркировка, по дължина на около 1м. източно от ориентира, възприет в огледния
протокол, по ширина на платното – на около 6-6.5м. северно от ориентира, спрямо
южното платно – на около 4-4.5м. северно от него и спрямо северния край на
платното – на около 4.5м. южно от него. След удара двата автомобила се
установили в покой - лекият автомобил „Форд”, модел „Мондео” върху южната част
на платното с предна част, насочена на север - северозапад, а микробуса „
Форд”, модел „Транзит” – върху северната лента за движение с предна част,
насочена на югоизток.
По същия главен път I – 8 в посока гр. Първомай – гр. Пловдив случайно се
движили свидетелите К. и К. – служители в група „ ***” при сектор „ ***” – гр. Пловдив, които видели,
че е настъпило ПТП с пострадали лица и няма полицейски служители, които да го
обслужват и да регулират движението. Поради това двамата слезли и се заели с
регулиране преминаването на автомобилите, като св. К. съобщил за инцидента на
компетентните полицейски органи и на „Спешна медицинска помощ”. След пристигане
на мл. авто-контрольори при сектор „Престъпления по пътищата” – свидетелите П. и Г., последните се заели с
регулиране на движението, със запазване на местопроизшествието и уреждане
транспортирането на пострадалите до болнично заведение.
На мястото пристигнал разследващ екип,
който извършил оглед на местопроизшествието, за което бил изготвен протокол,
ведно с фотоалбум и окомерна скица. С протокола за оглед била иззети и
приложени по делото като веществени доказателства двата, участвали в
произшествието автомобила. При извършване на процесуално - следствените
действия присъствали в качеството им на поемни лица свидетелите М. и Х., които
след приключване на действията извозили автомобилите до полицейското
управление. От пътуващите в микробуса лица, които не били в тежко състояние,
св. Х. получил информация, че поради заспиване „турския” водач е навлязъл в
насрещното платно за движение и е ударил микробуса.
Всички намиращи се в автомобилите лица
били откарани в най – близките медицински заведения за оказване на спешна
медицинска помощ. След извършване на прегледи и медицински манипулации била
направена преценка от лекарите, че причинените на св. Д., св. Г. и св. М.
травми са леки и не налагат престоя им в медицинско заведение и същите били
освободени. В УМБАЛ „ СВ. Г.”*** били настанени за лечение починалия А.Б. с
фрактура на десен крак и св. Р.А. с различни контузии, най - тежките от които в
областта на главата. В болничното заведение била настанена и съпругата на подс.
Ш. с фрактури на двете ръце. Подсъдимият и синовете му също имали контузии и
травми, но те не налагали болнично лечение.
Св. Р.А. бил приет в медицинското
заведение в тежко състояние, с множество травми, наложили постелен болничен
режим за срок от 16 дни. В последствие се установило, че се налага допълнителна
оперативна интервенция в областта на главата с поставяне на метална пластина,
което наложило след шест месеца отново да постъпи в болницата за срок от една
седмица. И по време на болничното лечение и след това съпругата му – св. А. се
грижила за него, тъй като същия бил неподвижен около една година. И понастоящем
здравословното състояние на св. Р. е влошено, има постоянни болки, не може да
спи спокойно, не е в състояние да полага
обществено – полезен труд. Поради тази причина с Решение на ТЕЛК от ***** бил
инвалидизиран с 60 % нетрудоспособност, което становище е потвърдено и с
последващо решение на ТЕЛК от 2013г., валидно до 2022г.
Според изготвената в хода на
разследването съдебно – медицинска експертиза на св. А. / л.53 – л.59, т.1 от
дос. пр./, в резултат на ПТП са му причинени - рана на кожата на
главата и счупване на черепните кости под нея, причинило нараняване, проникващо
в черепната кухина; контузия на гръдния кош със счупване на ребра в дясно с
контузия на белия дроб, причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота; счупване на дясна лопатка, причинило трайно затрудняване на движението
на десен горен крайник; счупване на шиловидния израстък /процесус стилоидеус/
на дясна лъчева кост, причинило трайно затрудняване на движението на десен
горен крайник и сътресение на мозъка от по-тежка степен със загуба на съзнание,
до степен на травматична кома, което е разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
При извършения първоначално, след
катастрофата медицински преглед на св.
М. било преценено, че на същия не са причинени тежки, животозастрашаващи
увреждания и той е освободен, без
препоръка за последващи медицински грижи. Въпреки това М. не се чувствал добре,
имал силни болки в различни части на тялото, поради което по своя инициатива
посещавал неколкократно различни медицински специалисти. От извършените в
последствие прегледи и рентгенови снимки се установило счупване
на ставната ямка на дясната тазобедрена става.
Според изготвената в хода на
разследването съдебно – медицинска експертиза по писмени данни /л.173 – л.180,
т.1 от дос. пр./ посоченото увреждане на св. М. е причинено при възникналото на
17.08.2010г. пътно – транспортно произшествие, като в резултат на същото е било
налице трайно затрудняване на движението на десния долен крайник.
Посочената травма, ведно със
съпътстващите по-леки травми по главата, шията, рамената и дясното бедро, наложили
обездвижване на св. М. за около 10 месеца, през който бил обслужван от близките
си, не можел да спи от болки. След 10 месеца започнал да се движи, но с помощта
на две патерици, а понастоящем продължава да ползва помощно средство - бастун.
Пътуващият в микробуса А.Б., след
произшествието бил откаран в УМБАЛ „ Св. Г.”***, предвид установената фрактура
на десен крак. Лечението продължило 45 дни, наложило се хирургическа
интервенция, поставяне на гипс и др. манипулации. В същото болнично заведение
била настанена и съпругата на подс. Ш., който неколкократно посещавал Б. и в
присъствие на съпругата му – св. П.Б., с помощта на адвокат и преводач,
предлагал парично обезщетение на сем. Б. Подс. Ш. признал пред Б., че е заспал
на волана и затова е навлязъл в насрещното пътно платно, поради което предложил
да изплати сумата от 20 00 евро., за да не бъде съден. Починалият Б. отказал
това предложение, независимо от желанието на св. Б. да получи паричната сума.
След изписване от болничното заведение здравословното състояние на Б. не се
подобрило, същият вдигал температура, не се чувствал добре, което наложило
повторно постъпване в болница и нова оперативна намеса. След нея Б. бил изписан
в подобрено общо състояние, но неподвижен, обслужван бил от семейството си,
като раната на крака продължавала да загноява. Въпреки лечението, на
14.10.2010г. Б. починал.
На 14.11.2010г. била извършена
есхумация и оглед на трупа на А.Б., с цел извършване на експертно изследване на
причината за настъпилата смърт.
Според заключението на съдебно – медицинската експертиза на труп
/ л.120 – л.131, т.1 от дос. пр./ причината за смъртта на А.Б. е остра
дихателна и сърдечно – съдова недостатъчност в резултат на масивна тромбемболия
със запушване на двата основни клона на белодробни артерии от тромби.
Според заключението на съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни / л.152 – л.167, т.1 от дос. пр./
тромбът е образуван от дясна обща хълбочна вена, от където се е откъснал и
попаднал в белодробната артерия с последвалото й запушване. Поради това експертите заключават
с категоричност, че е налице пряка причинно – следствена връзка между
причиненото при настъпилото ПТП травматично увреждане и последвалата смърт на А.Б..
На останалите лица, намиращи се в
микробуса били причинени различни травматични увреждания, извън хипотезите на
чл.128 и чл.129 от НК, които не са включени в обема на предявеното на подс. Ш.
обвинение.
Според заключението на двете изготвени
в хода на разследването химически експертизи / л.235, л.240, т. 2 от дос. пр./
във взетите от подс. Ш. и св. Г. кръвни
проби не е установено наличие на алкохол в кръвта им.
В хода на разследването са били
назначени две авто – технически експертизи - основна / л.188 – л.227, т.2 от
дос. пр./ и допълнителна / л. 229 – л.232/.
Според първата експертиза скоростта на
движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил, преди настъпване на удара
е била 88.33 км./ч., скоростта на
управлявания от св. Г. микробус – 76.1 км./ч. Според експертът и двете скорости
са били несъобразени с движение в населено място – с. Поповица, в рамките на
което е настъпило произшествието. Подс. Ш. е имал възможност да избегне
сблъсъка с микробуса, ако се е движил единствено в неговата, северна лента за
движение и така не е създавал условия за възникване на произшествието, което в последствие е
нямал възможност да предотврати, чрез
екстрено спиране или спасителна маневра. Св. Г. е нямал техническа възможност
да предотврати произшествието, чрез безопасно екстрено спиране или друга
спасителна маневра. Механизмът на настъпване на ПТП от техническа гледна точка
е следния : управлявания от подс. Ш. лек автомобил „Форд”,
модел „Мондео”, с регистрационен номер на Република Австрия IL 215 DU,
навлиза в насрещната, южна лента за движение, в която в този момент се движи
управлявания от св. Г. микробус, марка „Форд”, модел „Транзит” с ДК №РВ 4785
КВ. За да избегне удара, св. Г. навлиза в северната лента за движение, въпреки
което настъпва челен кос удар между двете превозни средства в средната част на
платното, върху пътна маркировка М15 : „ Коси успоредни линии”.
В допълнителната експертиза е
изследвано от техническа гледна точка дали св. Г. при управление на автомобила
със скорост от 50 км./ч. е бил в състояние да предотврати произшествието, чрез
екстрено спиране, като е отговорено отрицателно на този въпрос.
В хода на съдебното следствие бе
назначена тройна автотехническа – експертиза / л.294 – л.319, т.2 от съд. сл./.
Според заключението на същата произшествието е настъпило на 91.5 метра от
табелата, указваща начало на населеното място с. Поповица и преди табелата,
указваща край на населеното място. При извършени изчисления експертите са
стигнали до извод, че скоростите на двата автомобила са съответно – на
управлявания от подс. Ш. лек автомобил – 64 км./ч., а на управлявания от св. Г.
микробус – 54 км./ч. Предвид отразените в огледния протокол и фотоалбума
положения на двете преводни средства след удара, намерените на мястото отломки
от автомобилите, вещите лица са изразили становище, че автоматично не може да
се отхвърли нито един от двата възможни варианта за създаване на предпоставки
за настъпване на произшествието – навлизане в насрещната лента на автомобила,
управляван от подсъдимия, реципрочно – на микробуса, управляван от св. Г.. При
изследване на двете хипотези обаче вещите лица са заключили, че технически
противоречива, необоснована и съмнителна се явява хипотезата – причина за
произшествието да е отклонение на управлявания от св. Г. микробус и навлизането
му в лентата за движение на подсъдимия. Изхождайки от установеното
местоположение на лекия автомобил след удара, направлението на вектора на
скоростта на масовия център 2% спрямо абцисата на кординатната система,
благоприятният радиус на отклонение – около 50 % от критичния / около 130
метра/, вещите лица заключават, че за да направи подс. Ш. две маневри – първо
наляво и после надясно, му е необходимо време от 3,25 секунди. За да е налице
това време обаче, микробусът в момента на възникване на опасността за
подсъдимия /евентуалното му отклонение към лентата на подсъдимия/ следва да се
намира на около 49 км. При такова отстояние няма как микробусът да представлява
опасност за подсъдимия, няма данни за поведение на водача св. Г. на това
разстояние, което да създава опасност. Освен това, ако микробуса първо се е
отклонил към насрещната лента, за да се получи установеното направление на
вектора на скоростта на масовия център 6% спрямо абцисата на кординатната
система, това може да стане, ако
отклонението е започнало на 15 – 16 метра, преди удара / не на 49 метра/ и във
време около 1 секунда преди сблъсъка. Това обаче е технически невъзможно, тъй
като 1 секунда е времето за реакция на водача, в която е невъзможно да се
извършат каквито и да било маневри, в това число и спасителни от двамата
водачи.
Поради тези технически несъответствия
експертите са на становище, че първопричината за настъпилото ПТП е отклонението
и навлизането на управлявания от подсъдимия автомобил в лентата за движение на
управлявания от св. Г. микробус. При тази хипотеза, изследвайки обективните
данни по делото и след извършени изчисления, експертите посочват, че опасността
е възникнала най – малко 2.05 секунди преди сблъсъка, в рамките на което време
отстоянието на управлявания от св. Г. микробус е било 30.97 метра от мястото на
удара. В момента, в който св. Г. е възприел управлявания от подс. Ш. автомобил
като опасност той е бил на 36.53 метра
от мястото на удара, в който момент автомобила почти напълно е напуснал
своята лента за движение и е имал направление към насрещната, южна лента.
Опасните зони за спиране на двете превозни средства са съответно – 37.68 метра
за микробуса и 44 метра за лекия автомобил. В тази връзка микробуса не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и при движение с
установената скорост от 54.30 км./ч. и при движение със скорост от 50 км./ч.
Подс. Ш. е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара при
движение с установената скорост от 64.17 км./ч., но е могъл да стори това при
движение с 50 км./ч. Ако св. Г. бе намалил или спрял екстрено управляваното от
него МПС удар между двата автомобила отново би настъпил, но в лявата им част. При праволинейно монотонно
движение на лекия автомобил „Форд”, модел
„Мондео”, ако водача на микробуса е предприел маневра надясно, плътно до
мантинелата, удар не би настъпил. В обобщение експертите са заключили, че
причини за настъпване на произшествието са отклонението на лекия автомобил
„Форд”, модел „Мондео” към лентата за движение на микробуса „Форд”, модел
„Транзит”, избраната от подс. Ш. скорост на движение и липсата на реакция за
предотвратяване на сблъсъка и избраната от св. Г. маневра „ отклонение
наляво”.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен
и категоричен начин:
- от събраните в досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства, събрани по реда
и начина, предвиден в
НПК - протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум
/л.13 – л.22, т.1 от дос. пр. /, препис – извлечение от Акт за смърт и
Удостоверение за наследници / л.50, л.51, т.1 от дос. пр./; протокол за оглед
на местопроизшествие, оглед на труп с фотоалбум / л.112 – л.118, т.1 от дос.
пр./; медицинска документация, касаеща А.Б. /л.136 – л.151, т.1 от дос. пр./;
протоколи за медицинско изследване / л.237, л.242, т.2 от дос. пр./; 2 бр.
експертни решение на ТЕЛК, касаещи Р.А. / л.129, л.130, т.1 от съд. сл./;
медицинска документация, касаеща В.М. / л.210 – л.219, т.1 от съд. сл./;
свидетелство за съдимост на подс. М.К.Ш.;
- от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства - показанията на свидетелите М.Ю.Д., А.А.Г.,
Р.Я.А., В.Н.М., П.В.Б., С.А.Б., Й.А.Б., В.А.Б., Д.А.К., Г. Н. К., В.П.П.,
П.Д.М., Н.М.Х., И.Д.Г., Н. В. М. и Ф. И.
А.
- от заключенията на изготвените в
хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
експертизи.
Съдът възприема и кредитира с
присъдата си депозираните заключения на назначените в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие експертизи, като изготвени
обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област,
съответстващи на приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства и събраните устно и непосредствено от съда гласни доказателства.
Следва да се отбележи във връзка с изготвените по делото три автотехнически
експертизи, че в изводите на същите няма съществено разминаване, освен по
отношение на приетите за установени скорости на движение на участвалите в
произшествието автомобили. В тази връзка при излагане на съставомерните факти и
формиране на правните си изводи, съдът възприема по отношение на този факт
заключението на тройната авто – техническа експертиза. Това становище се базира
от една страна на обстоятелството, че при извършените изчисления от страна на
участвалите в тройната експертиза вещи лица са взети предвид всички отразяващи
се на изводите фактори – например теглото на всеки от автомобилите, увеличен с
теглото на возещите се в тях пътници, вектора на ударния импулс и др., които не
са отчетени от експерта, изготвил единичната експертиза. Освен това получените
в резултат на изследванията величини са били предмет и на допълнителна проверка от тройната експертиза
с данни от краш – тест на EuroNcap.
В показанията на разпитаните по делото
свидетели не се констатират съществени противоречия по отношение на включените
в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат задълбочено, подробно
обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305 ал.3 от НПК. Предвид провеждане на
делото в отсъствие на подсъдимия и изрично изразеното от него нежелание да
участва лично в процеса, основните свидетелски показания относно релевантните
за предмета на доказване факти и обстоятелства са депозирани от лица –
пострадали пряко от престъплението, предмет на обвинението – свидетелите М. и
А. или косвено – наследниците на починалия Б. и от св. Г. – участник в
произшествието. Поради процесуалното качество на посочените лица показанията им
бяха преценени внимателно от съда, като не се констатираха обстоятелства, които
да мотивират извод, че заявеното от тях не е обективно. Напротив, в изложеното
от свидетелите не се констатира
противоречие, всеки добросъвестно излага личните си възприятията за
фактите, на които е станал очевидец. Така например, св. А. добросъвестно
свидетелства, че е заспал и не е видял причината за настъпване на
произшествието, св. М. свидетелства за възприетото лично от него поведение на
подсъдимия. Показанията на свидетелите –
очевидци на произшествието намират подкрепа и в изготвените експертизи –
медицински и авто - технически, в последните от които се съдържа становище за
висока достоверност на заявеното от тях
като причина за настъпване на сблъсъка между двамата автомобила – неправомерното поведение на подсъдимия Ш..
Другите разпитани от съда свидетели – полицейски служители, поемни лица,
роднини на пострадалите не дават информация, пряко относима към престъплението,
но заявеното от тях се ползва от съда при установяване хронологията на
събитията в инкриминирания ден и здравословното състояние на пострадалите от
сблъсъка лица. По отношение на причинените на тези лица травматични увреждания
и търпените от тях болки и страдания, съдът кредитира показанията на
свидетелите М. и А., като заявеното от тях намира опора в изготвените
медицински заключения, а и това са най – близките лица на пострадалите, които
са се грижили за тях след инцидента и имат пряко и непосредствено впечатление
за последиците от инцидента. Поради всичко изложеното съдът възприема и
кредитира при постановяване на присъдата си показанията на всички свидетели
като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелства от значение
за предмета на доказване, които са възприели лично и непосредствено,
кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по
делото писмени доказателства и заключения на експертизите.
II. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така приетата за установена
фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че подсъдимият М.К.Ш. е извършил престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3,
б.„б”, пр.1, във вр. с ал.1, б.„б”, пр.2
и б.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, поради което и бе признат за ВИНОВЕН с
постановената присъда.
За да се ангажира наказателната
отговорност на подс. Ш. по повдигнатото му с внесения обвинителен акт
обвинение, следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че същият е нарушил виновно
правилата за движение по пътищата, че е настъпил съставомерния резултат – смърт
на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица и че между
поведението му като водач на моторно – превозно средство и съставомерния
резултат е налице причинно - следствена връзка.
От обективна страна –
засегнати са обществените отношения, осигуряващи безопасността на движението по
пътищата.
Анализът на доказателствената
съвкупност води до категоричен извод, че е
налице виновно, противоправно поведение на подсъдимия Ш..
Подс. Ш. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
тъй като е загубил контрол върху управляваното от него моторно – превозно
средство - лек автомобил „Форд”, модел „Мондео”, с регистрационен номер на
Република Австрия IL 215 DU.
За този факт категорично свидетелстват
Г. и М., които сочат, че подсъдимият Ш. е навлязъл в лентата за движение
на микробуса „ Форд”, модел „Транзит”, движейки се монотонно и директно срещу
него. Показанията на тези свидетели не са оборени, напротив, подкрепят се на
първо място от местоположението на управлявания от Ш. автомобил след удара,
отразено в приложения протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него и от причинените повреди по двата автомобила, от които обективни данни,
според изготвените автотехнически експертизи, се установява, че към момента на удара управляваният от подсъдимия автомобил се е
намирал изцяло в насрещната, южна лента
за движение. Според заключението на тройната автотехническа експертиза
заявеното от двамата свидетели относно поведението на подс. Ш. е технически
достоверно, тъй като при извършените
изследвания и изчисления, твърдението им за неправомерно отклоняване и
навлизане в насрещната лента от страна на водача Ш. се явява технически обосновано, съответно на
обективните данни по делото. За разлика от този вариант за настъпване на
произшествието, според експертите, вариант, при който водача на микробуса да е
навлязъл в лентата за движение на
управлявания от Ш. автомобил, не може да бъде технически подкрепен и
противоречи на данните по делото относно мястото на настъпване на удара,
отстоянието между двата автомобила при възникване на опасността, направление на
вектора на скоростта на масовия център и т.н. Поради изложеното съдът намира,
че е доказано по несъмнен начин, че именно подс. Ш. е създал първоначално
предпоставки за настъпване на произшествието, отклонявайки се неправомерно в
насрещната лента за движение на автомобилите. Загубата на контрол,
неовладяването на превозното средство, неадекватните действия с органите на
управление на автомобила, недопустимо бездействие на водача, предизвикани от
различни субективни външни и вътрешни фактори, според теорията и съдебната
практика, представлява неправомерно поведение в нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП. Типични случаи на подобни нарушения са разсейване, отклоняване на
вниманието, заспиване на водача, като за съставомерността на деянието е без
значение установяването по делото с категоричност на действителната причина за загубата
на контрол. Въпреки това в хода на съдебното следствие се изнесоха данни от св.
Б., че загубата на контрол от страна на водача Ш. се дължи именно на
заспиването му, която причина за настъпване на произшествието и самия той е
посочил пред свидетелката. Няма основания за съда да не кредитира заявеното от
тази свидетелка, още повече, че то съответства на показанията на Г. и М. за
внезапното и неадекватно поведение на подсъдимия на пътя. Обективно възможни са
и други версии за загубата на контрол, но данни за такива няма по делото, подс.
Ш. не се яви лично да упражни правото си да даде обяснения в тази насока,
поради което и няма как съдът да обсъжда такива хипотетични възможности и
версии.
Споделя се обвинителната теза, че
подсъдимият е нарушил и забраната, отнасящата се за него като водач на МПС,
визирана в разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП. Същата забранява
на водача на МПС, когато платното за движение е с две пътни ленти, да
навлиза и се движи в лентата за насрещно движени, освен при изпреварване или
заобикаляне. Няма спор по делото, установява се категорично от протокола за оглед на местопроизшествието,
че главен път І-8 в района на удара - с. Поповица, е платно за движение с две
пътни ленти. Няма никакви данни по делото, навлизането в насрещната лента на
управлявания от подс. Ш. автомобил, да е било с цел заобикаляне или
изпреварване. В показанията на Г. и М. – единствените разпитани пред съда лица
– очевидци на случилото се, не се сочи
поведението на подсъдимия да е било насочено към извършване на посочените
маневри, напротив, според свидетели навлизането в насрещната лента е било
внезапно, непровокирано от препятствие по пътя или друг обективен фактор. В
тази връзка, както от показанията на посочените свидетели, така и от изготвените
автотехнически експертизи, се установява безспорно, че загубвайки контрол върху управлявания от него
автомобил, подсъдимият е навлязъл в насрещната лента за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, като не е извършвана маневра
изпреварване или заобикаляне.
Съдът намери и че е налице причинно –
следствена връзка между визираните нарушения на правилата за движение,
допуснати от подсъдимия и настъпилия противоправен резултат. Тази връзка
безспорно се доказва от всички доказателства по делото. В резултат на
неспазване на посочените правила за движение, управляваният от подсъдимия
автомобил е ударил в предната част микробуса
марка „Форд”, модел „Транзит” с ДК №РВ 4785 КВ, в който са се намирали
пострадалите Б., М. и А..
Не е спорно по
делото, че е налице вредоносен резултат – починал е А.
Й. Б., факт, удостоверен от приложените по делото
акт за смърт, удостоверение за
наследници, установяващ се и от протокола за оглед на труп,
извършен след есхумирането му. Освен това на още две лица – св. М. и св. А.,
според изготвените медицински експертизи и приложена медицинска
документация, са причинени, съответно
- на първия една, а на втория пет средни
телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК. Т.е., настъпила е смърт на едно
лице и телесни повреди на две лица, поради което са налице от обективна страна
квалифициращите елементите от състава на престъплението по чл. 343, ал.4, във
вр. с ал.3, б.„б”, пр.1, във вр. с ал.1,
б.„б”, пр.2 и б.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Причината за настъпване на смъртта на
Б., според изготвената по делото експертиза на труп / л.120 – л.131, т.1
от дос. пр./ е остра дихателна и сърдечно – съдова недостатъчност в резултат на
масивна тромбемболия със запушване на двата основни клона на белодробни артерии
от тромби, а според изготвената експертиза по писмени данни / л.152 – л.167,
т.1 от дос. пр./ тромбите са се образували в дясна обща хълбочна вена, от
където са се откъснали и попаднали в белодробната артерия с последвалото й запушване. Причина за телесните увреждания на
А. и М. е настъпилия сблъсък между участвалите в произшествието
автомобили. Поради това, на базата на
изготвените експертизи, съдът намира за категорично доказано, че е налице пряка
причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП, причинените в резултат на
него травматични увреждания на М. и А., причиненото първоначално травматично
увреждане на Б. и последвалата смърт на това лице в резултат на тробмоемболия,
възникнала в увредения от катастрофата десен крайник.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината
несъзнавана непредпазливост /небрежност / по смисъла на чл.11 ал.3 , пр. 1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено - опасните последици
и не е искал тяхното настъпване, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Не се възприе обаче от съда
обвинителната теза, че вменените във вина на подсъдимия нарушения по чл.5 ал.1,
т.1, чл.8 ал.1, чл.15 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП са осъществени от подсъдимия,
респективно, че са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат, поради което същия бе признат за НЕВИНЕН и на основание
чл.304 от НПК ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение в този смисъл.
Разпоредбата на чл.5 ал.1, т.1 от ЗДвП съдържа
формулирани общо задължения към водачите на МПС, в нея не се
съдържа императивно правило за поведение, респективно,
нарушаването й в конкретния случай не може да бъде основание за ангажиране на
наказателната отговорност на Ш.. В този законов текст се съдържа общо изискване да не се
поставя в опасност живота и здравето на хората, като това изискване е
конкретизирано с множество други задължителни разпоредби в ЗДвП, част от които
са инкриминирани по делото - чл. 8, ал. 1,
чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. При
посочването на тези разпоредби на закона, в които законодателят е предвидил
конкретни задължения за водачите на моторни превозни средства е било
безпредметно да бъде инкриминирана и нормата на чл. 5 ЗДвП, тъй като
нарушаването й не е свързано с настъпилите общественоопасни последици на
престъплението.
При съпоставяне на нормите на чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1,
т. 1 ЗДвП може да бъде направен извод, че те регламентират едно и също нарушение,
а именно неправомерно навлизане или движение в лявата половина на пътното
платно. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗДвП е регламентирано общото право за
задължително движение на превозните средства в дясната част на пътното
платно, като неслучайно този текст е част от глава ІІ, раздел І "Общи
правила". В разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП това правило е
конкретизирано, като първият текст е относим към движението по всеки път, а чл.
16, ал. 1, т. 1 ЗДвП по отношение на движение по двупосочен път.
Анализът на трите законови разпоредби дава основание да се приеме, че чл.
8, ал. 1 ЗДвП представлява обща разпоредба по отношение на другите два, а от
тях е нарушена единствено разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, защото
произшествието е настъпило на двупосочен път, след като Ш. е навлязъл
в насрещната пътна лента за движение / виж в този смисъл Решение
№567/07.02.2013г. по н.д.№1961/2012г., 3 н.о. ВКС/.
По отношение на вменената във вина на подсъдимия като нарушена разпоредба
на чл.20 ал.2 от ЗДвП, настоящият съдебен състав счита, че неправилно
действията на подс. Ш. са подведени под тази правна норма, вместо под нормата
на специалната разпоредба на чл.21 от ЗДвП. Установява се от изготвените
автотехнически експертизи, че подс. Ш. се е движил със скорост от 64 км./ч. в
населено място, където съобразно чл.21 от ЗДвП максимално разрешената скорост е
до 50 км./ч. От експертизата се установява и че ако се движил в рамките на
разрешената скорост на движение, подс. Ш. е имал техническа възможност да спре
и предотврати настъпване на произшествието. На същият обаче не е повдигнато
такова обвинение, не е направено изменение на обвинението в хода на съдебното
следствие, поради което и според този състав на съда няма процесуална
възможност да признае подсъдимия за виновен в нарушаване на норма от ЗДвП,
обвинението за което не му е повдигнато. Респективно, няма нарушение на т.н.”
съобразена скорост”. Според нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП е съдебната практика
и теория, несъобразена е скоростта, която не съответства с изброените в
разпоредбата фактори – атмосферни условия, осветеност на пътя, натовареност и
др. Установено е по делото, че не са били налице обстоятелства, които да са
предполагали движение с по-ниска от разрешената в населено място, тъй като
времето е било светло, с добра видимост, настилката суха, асфалтова.
Експертите, изготвили авто-техническите експертизи също са на становище, че
скоростта на Ш. е била съобразена с посочените в чл.20 ал.2 от ЗДвП фактори, но
не и с разрешената за движение в населено място, обвинение за което обаче няма
повдигнато. Поради изложеното съдът намери, че не се доказа нарушение на чл.20
ал.2 от ЗДвП от страна на подсъдимия, което да е в пряка причинно – следствена
връзка с настъпилото произшествие.
Тук е мястото, за пълнота на мотивите
да се обсъди поведението и на другия водач – св. Г., управляваният от когото
микробус също е участвал в произшествието. Няма спор, а самия св. Г. признава в
показанията си, че възприемайки навлизането на подсъдимия в неговата лента за
движение, е отклонил микробуса наляво и
също е навлязъл в насрещната, северна лента за движение, за да избегне
сблъсъка. В съдебната практика се е установило разбирането, че когато
препятствието на пътя се е появило в опасната зона за спиране на превозното
средство, без това да се дължи на нарушение на правилата за движение от водача
на същото, когато причината за настъпване на вредните последици е поставена от
друго лице, неудачно избраната спасителна маневра не може да се вмени във вина
на този водач. Или казано инъче, когато на пътя се появи препятствие в рамките на
опасната зона за спиране, избирането на един или друг вариант на маневриране за
избягване на произшествие от страна на водача на пътното превозно средство не
може да му бъде вменено като нарушение на правилата за движение, което да се
свърже с противоправните последици и да му се търси отговорност за извършено
престъпление. За неправилно избран вариант може да се говори само
когато препятствието се появи извън опасната зона за спиране. В тази
връзка по делото е установено, на базата на извършените изследвания и
изчисления от автоекспертите, че опасността за водача св. Г. е възникнала в
опасната му зона за спиране на микробуса, в която същият не е имал възможност
да спре и да предотврати произшествието. Опасността е възникнала внезапно, не е
била предвидима и очаквана от него, резултат е на неправомерното поведение на
подсъдимия, което е първопричина за настъпване на вредните последици. Вярно е,
че и св. Г. се е движил със скорост, надвишаваща разрешената в населено място –
с 54 км./ч., но дори и при
движението с разрешената от 50 км./ч./,
опасността би възникнала в опасната зона за спиране и той не би могъл да спре и
предотврати сблъсъка. Поради това от Г. не може да се търси вина за
произшествието, на базата на установеното, че е предприел маневра завиване
наляво, а не надясно например, както са посочили вещите лица, като възможен
начин за избягване на произшествието. Това становище е депозирано в резултат на математически методи и
изследвания, направени понастоящем в спокойна обстановка, като не би могло да
се изисква от водача Г. към момента на възникване на опасността да направи на
такива сметки и да предвиди поведението на другия водач. /Виж в този
смисъл Решение №173/1975г. и Решение №250/1980г., 3 н.о. ВС/.
III.ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед на установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия
Ш. престъпление, както и като се съобрази с неговата степен на обществена
опасност, личността на подсъдимия и най-вече за постигане целите на наказанието
по чл. 36 от НК, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено
наказание при условията на чл. 54 от НК, при пълен превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства. Като такива се отчетоха чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни – полагане на обществено - полезен труд, семейно
положение, липсата на данни за налагани по административен ред наказания за
нарушения на правилата за движение по пътищата и изминалия период от време от
извършване на деянието до налагане на наказанието. Тези обстоятелства не се
явяват многобройни или изключителни, за да обосноват приложението на чл.55 от НК, каквото искане се направи от защитата на подсъдимия. Още повече, че в
противовес на същите не може да се игнорира установено, че извършените
нарушения на правилата за движение в своята съвкупност и последователност са
довели до настъпване на противоправния резултат и причиняване на неблагоприятни
последици в повече от изискуемите за съставомерност на деянието.
Съставомерността на извършеното по посочената правна квалификация предпоставя
настъпила смърт на поне едно лице и телесна повреда на поне едно лице, а в
конкретния казус, освен смъртта на Б. са причинени телесни повреди на две лица,
като на св. А. са причинени 5 средни телесни повреди. Причинени са телесни
повреди и на всички други лица, водещи се микробуса, управляван от св.Г., които
не са съставомерни, но са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение на подсъдимия. Предвид на изложеното съдът намери, че наказание в
размер на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода – минимално предвиденото в
закона, съответства напълно на
обществената опасност на деянието, опасността на личността на дееца, наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и в достатъчна степен ще
допринесе за реализиране целите на наказанието по чл.36 от НК.
Отсъствието на преходни осъждания на подсъдимия и
размерът на определената санкция в настоящия случай правят задължителна
преценката за отлагане на нейното изтърпяване.
В тази връзка съдът споделя
становището на представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив, на защитата на
подсъдимия и на гражданските ищци и частни обвинители и техните повереници, че
в конкретния казус за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимият
да изтърпи ефективно наложеното му наказание.
С оглед данните за личността на подсъдимия, настоящият състав намира, че
той не представлява деец с висока степен на обществена опасност, а поправянето
и превъзпитанието му успешно биха се реализирали и без изолирането му в
пенитенциарно заведение, като отлагане изтърпяването на наказанието няма да е
пречка да се реализира генералната и индивидуалната превенция на наказанието по
смисъла на чл.36 от НК. Няма спор, че причинения престъпен резултат е тежък,
свързан със загуба на човешки живот и увреждане на две лица, но извън
емоционалния заряд на казуса следва да се отбележи, че тежкия престъпен
резултат е елемент от състава на инкриминираното деяние и е преценен от
законодателя при определяне на съответното на този резултат наказание и не
следва да се отчита повторно при индивидуализация на наказанието за всеки
конкретен случай, съотв. при решаване на въпроса за изтърпяване на това наказание.
Налице е според съда и решаващия критерий на чл.66,
ал.1 от НК - постижимостта на поправянето на подсъдимия извън условията на
затворническата среда, предвид установените по делото факти, които имат
решаващо значение за процеса на превъзпитание на подсъдимия и преодоляване на
психическите му нагласи, довели да извършеното престъпление. Видно е от
материалите по делото, че подсъдимият е с позитивни характеристични данни и
преди деянието е водил безукорен начин на живот, не се доказа системно
нарушаване на правилата за движение по пътищата и конкретния случай е изолирана проява в неговото поведение. Не би
могло да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за
поправяне на осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите
членове на обществото. Идеята за санкцията единствено като назидание за
останалите членове на обществото е чужда на българската наказателна система.
Само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да
изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия.
Предвид изложеното съдът намира, че за
поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието, а за
постигане на целите му изтърпяването следва да бъде отложено с изпитателен срок от ПЕТ години. По този начин ще се
реализира напълно предупредителния потенциал на условното осъждане, тъй като
през целия този период е реална заплахата подсъдимия Ш. да изтърпи отложеното
наказание, а и така определения изпитателен срок ще окаже своето възпитателно и
предупредително въздействие и върху
другите членове на обществото, т.е. нуждите на генералната превенция също ще
бъдат удовлетворени.
При определяне размера на другото кумулативно
предвидено в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
правоуправление на основание чл.343 г вр. с
чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът взе предвид изискванията на чл. 49 ал. 2 от НК, добрите характеристични данни на подсъдимия – от една страна, а от друга
факта на осъществяване на два броя тежки нарушения на правилата за движение по
пътищата и съставомерния резултат. При тези доказателства съдът намери, че справедливо и съответно на тежестта на
извършеното деяние и на данните за личността на подсъдимия като водач на МПС е
наказание лишаване от правоуправление за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата.
Този срок ще даде възможност на подсъдимия в пълнота да осъзнае последиците от
неглижиране на установените правила за движение по пътищата и ще го лиши от
възможността да упражнява тази дейност за дълго време, което пък ще му
въздейства предупредително и възпиращо за осъществяване на идентични
противоправни деяния за в бъдеще.
IV. ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ :
Според
съда, предявените граждански искове за обезщетения за причинени от деянието , предмет на обвинението неимуществени
вреди са допустими и основателни при условията на чл.45 от ЗЗД, но частично
доказани по размер.
Гражданските
ищци и частни обвинители В.М. и Р.А. са легитимирани да предявят граждански искове за претърпените
от престъплението неимуществени вреди.
Исковете са основателни, тъй като се установи по несъмнен начин, че е
причинен вредоносен резултат, който е
пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на
подсъдимия. Ето защо Ш. следва да се осъди на основание чл.45 ЗЗД да обезщети
пострадалите за търпените от тях болки и страдания.
При определяне
на справедливия размер обезщетение по отношение на пострадалия А., съдът
съобрази броя на причинените средни телесни повреди – 5, част от които – травмите
в областта на глава, животозастрашаващи, продължителния период на влошаване на
здравословното състояние на пострадалия след катастрофата, довело и до
инвалидизирането му, установено с решение на ТЕЛК. Св. А. безспорно ще продължи да търпи неблагоприятните
последици от инцидента продължително време, като от показанията на съпругата му
се установява, че и към момента същият има проблеми със съня, с извършването
дори на обикновени физически действия с участие на увредения му крайник. Поради
изложеното справедлив размер на обезщетението според съда е 50 000лв., в
който размер бе уважен предявения иск, а за разликата до претендирания размер
от 60 000 лв. бе отхвърлен.
По отношение
предявения от В.М. иск при определяне на справедливия размер, съдът отчете
факта, че се касае за една телесна повреда, периода на възстановяване,
обстоятелството, установено от медицинската експертиза, че последиците от
увреждането се дължат и на наличните костартрозни изменения в тазобедрената
става на М., които не се дължат на счупването, причинено при катастрофата.
Изложеното, преценено в контекста на данните в показанията на дъщерята на
пострадалия за търпените от него силни болки, проблеми със съня, необходимост
от грижи и продължителен постелен режим, мотивира съда да приеме, че справедлив
размер обезщетение е 15 000 лв., като за разликата до предявения размер от
40 000 лв. искът бе отхвърлен.
Така
определените обезщетения съдът присъди, ведно със законната лихва от момента на
увреждането – 17.08.2010г. до окончателното плащане.
Конституираните по делото граждански ищци и частни
обвинители не претендират заплащане на разноски по делото и не са представили
доказателства за направени такива, поради което и не се присъждат.
V. ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С
протокола за оглед на местопроизшествието са били иззети и приложени по делото
като веществени доказателства лек
автомобил „Форд Мондео” с рег. № IL 215 DU
и микробус „Форд Мондео” с рег. № РВ 4785 КВ, които са предадени на съхранение
в КАТ – Пловдив. Същите не попадат в хипотезите на чл.53 от НК и липсва
основание за отнемането им, поради което съдът постанови да се върнат на
собствениците – подсъдимия М.К.Ш. и „***” / с управител Д.К./, след влизане на
присъдата в сила. По делото има приложено искане от пълномощник на подсъдимия
Ш. за връщане на колата, но няма акт на разследващите органи или прокурора за
връщането на автомобила.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото
разноски - в полза на ОД на МВР – Пловдив сумата от 1 650 / хиляда шестстотин и
петдесет/ лева и в полза на Пловдивския окръжен съд по бюджета на съдебната
власт сумата от 1 306 / хиляда
триста и шест / лева - направени по делото разноски и сумата от 2 600 /
две хиляди и шестстотин / лева, представляваща ДТ върху уважените размери
граждански искове.
Причината за извършване
на престъплението е в неспазването от подсъдимия Ш.
като водач на МПС на установените правила за движение от ЗДвП.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :