Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. Перник, 05.05.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в касационен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
При участието на секретаря Наталия Симеонова и прокурор Бисер
Ковачки при Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
КАНД № 68 по описа за 2022 г. на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по касационна жалба
на Б.Й.Г. от гр. София, чрез пълномощника му – адвокат Р.В. ***, против решение
№ 154 от 23.02.2022 г., постановено по АНД № 1683/2021 г. по описа на Районен
съд – Перник.
С обжалвания съдебен акт е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-1158-001917 от 14.06.2021 г.,
издадено от началник на Сектор „Пътна полиция“ (СПП) към Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник, с което на Б.Й.Г.:
-
за извършено
административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева;
-
за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 (десет)
лева.
В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобрзаност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК, във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Искането към съда е да го отмени и да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление, предмет на съдебен контрол,
алтернативно да се постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
и да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Ответната страна, редовно уведомена за
касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 63в, предл.
второ от ЗАНН, не представя отговор по същата.
В съдебно заседание, касаторът, редовно
призован, не се е явил и не е бил представляван.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, за представител изпраща гл. юк. З.В.. Оспорва касационната
жалба и пледира решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага на съда да остави в сила обжалваното решение.
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред
първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Административен съд – Перник, след
като извърши проверка на обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 218,
ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие
на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2
от АПК, приема следното:
С НП № 21-1158-001917 от
14.06.2021 г., началникът на СПП към ОД
на МВР – Перник, е наложил на Б.Й.Г.:
-
административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева, за това, че на 18.05.2021 г., в 20:55
часа, в гр. Перник, на ул. „Освобождение“ срещу ресторант „Миив“, е управлявал
лек автомобил „АУДИ А4“ с рег. ****, без да използва обезопасителен колан, с
какъвто автомобилът е оборудван фабрично, с което е извършил административно
нарушение по чл. 137а, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП;
-
административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева, за това, че на 18.05.2021 г., в
20:55 часа, в гр. Перник, на ул. „Освобождение“ срещу ресторант „Миив“, е
управлявал лек автомобил „АУДИ А4“ с рег. ****, без да носи свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява, с което е извършил административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето
от ЗДвП.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 154 от 23.02.2022 г.,
постановено по АНД № 1683 по описа на съда за 2021 г., го е потвърдил. За да
постанови този резултат, районният съд, въз основа на събраните по делото
доказателства, след извършена служебно цялостна проверка за законосъобразност
на проведеното административнонаказателно производство не е установил наличие
на основания за отмяна на наказателното постановление, свързани с компетентност
на органите, водили производството или допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, включително касателно изискванията на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН за форма и съдържание на актовете, обективирали производството и
описание на нарушенията, обстоятелствата по извършването им и правната им
квалификация.
Разгледал съществото на спора,
след анализ и оценка на събраните по делото доказателства решаващият първоинстанционен
състав е приел, че по делото е безспорно установено, че на посочените в НП дата
и място, Б.Й.Г. е управлявал процесния автомобил
без обезопасителен колан, с който МПС било оборудвано, както и към този момент
не е представил на контролните органи при извършена му проверка свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява, с което е осъществил състави съответно на
административно нарушение по чл. 137а, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 183,
ал. 4, т. 7 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. трето от ЗДвП, които именно разпоредби са приложени и от наказващия
орган. Доводите на жалбоподателя за маловажност на двете извършени
административни нарушения, съответно за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, са отхвърлени
от районния съд с мотиви за формалния характер – такива на просто извършване, на
двете вменени административни нарушения, за осъществяването на които процесни
административнонаказателни състави не се изисква настъпването на някакъв
вредоносен резултат, като съответно не е установено по делото наличие на
по-ниска обществена опасност на двете деяния, спрямо обикновените случаи от
този вид, за може да приложи сочения правен институт. Наложените за двете
административни нарушения административни наказания са възприети от решаващия
първоинстанционен състав за съответни по вид и в абсолютния им предвиден
законов размер. По посочените мотиви е потвърдил издадения от
административно-наказващия орган правораздавателен акт.
Настоящият касационен състав на Административен
съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е валидно и допустимо.
Решението е и законосъобразно. При спазване
принципите на чл.
13 и чл.
14 от НПК, във вр. с чл. 84
от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал
е гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на
доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При
установяване на фактическата обстановка, районният съд не е допуснал нарушение
на правилата за обсъждане и анализ на доказателствата, поради което изводите му
са обосновани. В обжалваното решение са изложени ясно и точно фактите, които са
приети за установени и въз основа на кои доказателства. Отсъствието на
противоречия в приобщения доказтелствен материал, изключва необходимостта от
обсъждането на такива. Произнасяне по отношение на контролния талон в това
производство не се дължи, изхождайки от чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Предвид
изложеното настоящият касационен състав намира, че при разглеждането на делото
не са допуснати процесуални нарушения във връзка с обсъждането и оценката на
доказателствата. Не са налице и други процесуални нарушения, представляващи
отменителни основания по чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Неоснователни са и възраженията на
касационния жалбоподател за неправилно приложение на закона. Доводите в
касационната жалба за неустановено от районния съд несъобразяване при
съставянето на акта за процесното нарушение на чл. 42 от ЗАНН, касателно липса
на посочване в АУАН на месторабота на водача и ЕГН на свидетеля по акта, са без
основание. Касационният състав възприема изцяло мотивите на районния съд, с
които тези доводи са отхвърлени, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН препраща към тях – в случая свидетелят по АУАН е служител
на ОД на МВР – Перник, и в това си качество е призован и разпитан в съдебно
заседание. Ще се допълни, че въпреки че разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН изисква
в т. 7 (в ред. към датата на извършване на нарушението) в съставения акт да се
посочат имената и точните адреси на свидетелите и ЕГН, непосочването на ЕГН на
свидетеля не е рефлектирало негативно върху доказателствената дейност,
осъществена включително пред съда. Съответно правото на привлеченото към
отговорност лице да се защити по предявените му факти не е било нарушено.
Нарушаването на посоченото правило в частта му, изискваща посочване на ЕГН,
което служи за идентифициране на свидетелите на нарушението, ще бъде съществено
тогава, когато допускането му е довело до невъзможност фактическата обстановка
по случая да бъде правилно и пълно изяснена чрез показанията на
вписания/вписаните в акта свидетели, включително и в производството пред съда.
В случая този нежелан от закона резултат не е настъпил. Мартин Пламенов
Стоянов, посочен в АУАН като свидетел-очевидец на извършените две процесни
нарушения е разпитан в хода на съдебното следствие пред районния съд.
Непосочването на свой ред на местоработата на нарушителя, също не представлява
нарушение, което да се възприеме за съществено такова.
Без основание са твърденията за неправилно
приложение на материалния закон от страна на районния съд, отказал да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН към така установените и безспорно доказани по
делото за осъществили се административнонаказателни състави. Настоящия състав
също приема, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Деянията
са формални, такива, на просто извършване, и за осъществяването им законът не
изисква настъпването на вредоносен резултат, поради което и такава преценка не
се дължи. Преценка за маловажност на същите се дължи единствено касателно
наличието на смекчаващи обстоятелства – така изключителни или многобройни, че
да отличат деянията от обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид (арг. от чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс във вр. с чл. 28 от ЗАНН
вр. с чл. 11 на ЗАНН). Да се приеме, че в процесния случай извършването на
нарушенията за първи път е достатъчно изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което единствено е относим довод в жалбата с оглед формалния характер
на процесните две нарушения, би означавало дерогиране по същество на
наказуемостта по отношение на всички административнонаказателни състави,
осъществени за първи път, каквато не е целта на закона, в какъвто смисъл са и
мотивите на районния съд.
Въз основа на изложеното правилно
районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
образуване на административно-наказателното производство и налагане на
административното наказание. Видно от приложения АУАН № GA, 370898/18.05.2021 г., същият е съставен от
компетентно за това лице съгласно чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, във вр. със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. Съдържа всички, посочени в чл. 42
от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя и свидетеля, присъствал при
извършване и нарушителя и е връчен на последния. Въз основа на АУАН,
компетентният за това орган съгласно чл.
189, ал. 12 от ЗДвП, във вр. със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, началник сектор "ПП" при ОДМВР -
Перник, е издал НП № 21-1158-001917/14.06.2021 г. Същото е в изискуемата от
закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл.
57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя.
Правилно, с оглед установената в хода
на съдебното следствие фактическа обстановка, районният съд е приел, че
привлеченото към административно – наказателна отговорност лице е осъществило
съставите на административните нарушения по чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП и чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Безспорно установено е, че жалбоподателя е
управлявал МПС без да е поставил обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано
и не е носил свидетелство за регистрация на МПС, което е управлявал.
Законосъобразен е изводът на районния съд, че за така извършените нарушения
административно-наказващият орган е наложил предвидените административни наказания
- на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП – глоба в
размер на 50 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. в
абсолютен размер определен от законодателя.
С оглед всичко
изложено настоящия състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора ответната страна има
право на разноски. До приключване на съдебното дирене такива не се претендират,
поради което и не се присъждат.
Водим от изложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд
– Перник, в касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154 от
23.02.2022 г., постановено по АНД № 1683/2021 г. по описа на Районен съд –
Перник.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/