№ 20487
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110176692 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 403 от ГПК, за сумата в размер на
3 458,00 лева, представляваща имуществена вреда под формата на пропусната полза,
вследствие допуснато с определение № 903 от 08.04.2021г. по ч.гр.д. № 4992/2021г. по описа
на РС-Варна, 46-ти състав обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 49-51 от ТЗ, вр.
чл. 286 от ЗЗД, който ******************* ще предяви срещу ищеца, отхвърлен с решение,
постановено по гр.д. № 24582/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, потвърдено с решение
от 14.08.2024г., постановено по гр.д. № 10033/2023г. по описа на СГС, 2-б състав, ведно със
законната лихва върху сумата от 3 458,00 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 23.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда твърдяното в исковата молба субективно право с твърдения, че въз
основа на горепосоченото обезпечение на бъдещ иск и издадената обезпечителна заповед,
със съобщение от 28.04.2021г. по изп.дело № 1274/2021г. по описа на ЧСИ М.П. е наложен
запор на притежаваните от него банкови сметки в ******* до размера на сумата от 8 097,14
лева. Впоследствие предявения бъдещ иск бил отхвърлен с решение на СРС, 45-ти състав,
постановено по гр.д. № 24582/2021г., потвърдено с решение от 14.08.2024г., постановено по
гр.д. № 10033/2023г. по описа на СГС, 2-б състав. Твърди, че в периода от 07.05.2021г. до
19.12.2024г. сметките на ищеца били запорирани и той бил лишен от възможността да
оперира с наличните си авоари. По изложеното претендира процесната сума под формата на
пропуснати ползи, формирани от законната лихва, начислена върху сумата от 8 097,14 лева,
за периода от 07.05.2021г. до 19.12.2024г. Моли за уважаване на иска и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с
който е релевирано едно единствено възражение срещу иска, а именно, че ответникът не е
представил доказателства, че сумата в размер на 8097,14 лева е била налична към
релевантния момент по запорираната му сметка и не е могъл да се разпорежда с нея за
съответния процесен период. В случай, че се установи в производството, че сумата е била
налична към релеватния момент по банковата му сметка, признава исковата претенция.
В открито съдебно заседание, ищецът Р. И. П., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
1
В открито съдебно заседание, ответникът *******************, редовно призован, не
се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл.12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
По делото страните не спорят, че в полза на ответника е допуснато обезпечение на
бъдещ иск по ч.гр.д. № 20213110104992 по описа на Районен съд - Варна, 46-ти състав,
който ще бъде предявен срещу ищеца за сумата от 4140 евро, представляваща
възнаграждение по договор за посредничество при продажба на недвижим имот от
19.01.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху вземанията на
Р. П. в редица банки, след внасяне на гарания в размер на 810,00лева. В указания от съда
срок ******************* е предявило иска, по който е било образувано гр.д. №
24582/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав. С решение от 20.01.2023г. така предявеният иск
е отхвърлен. Решението е потвърдено с Решение № 4826/14.08.2024г., постановено от СГС,
II-б въззивен състав, по възз гр.д. № 20231100510033. С молба с вх. № 89836/08.11.2021г.
******************* сезира РС-Варна с искане за освобождаване на внесената във връзка с
обезпечението гаранция. С разпореждане от 12.11.2024г., постановено по гр.д. №
20213110104992 РС-Варна указва на ищеца възможността му в едноседмичен срок от
съобщението за разпореждането да подаде възражение срещу искането за освобождаване на
гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Видно е, че
ищецът е предявил иска в предвидения в закона срок.
По делото са представени и доказателства от които се установява, че въз основа на
издадената обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело № 2021***041274, по
което е наложен запор върху банковите сметки на ищеца – Р. И. П. до размера на сумата от
8097,14 лева. По делото е приета и банкова сметка на ищеца в *******, с установени авоари
към периода на налагане на запора – 28.04.2021г. – 01.05.2021г., съответно е прието и
съобщение по изпълнително дело № 2021***041274 за вдигане на запора с изходящ №
13766/13.03.2025г.
По делото е прието и платежно нареждане от 10.06.2025г., от което се установява, че на
посочената дата и в хода на настоящото производство, ответникът е заплатил на ищеца сума
в размер на 3668,75 лева, от която сума е заплатена главницата в размер на сумата от 3458,00
лева и лихва в размер на 210,75 лева.
По гореустановеното съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че ответникът не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства,
но за яснота ще изложи следното: Отговорността по чл. 403, ал.1 от ГПК за вреди,
причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за
непозволено увреждане /чл. 45 ЗЗД/, но за разлика от деликтната отговорност, е невиновна
/обективна/. Ответникът не може да се освободи от нея като докаже, че е положил
дължимата грижа да провери допустимостта и основателността на иска. Предвид липсата на
изрична регламентация относно вредите, приложими са съответно разпоредбите на ЗЗД, а
съгласно чл. 51, ал.1 от ЗЗД, обезщетение за вреди от непозволено увреждане се дължи за
всички вреди /загуби и пропуснати ползи/, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Изразът "всички вреди" обхваща както вредите, които са настъпили, така и
тези, които ще настъпят, ако ищецът докаже, че са в причинна връзка с увреждането, и че
такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят. По иска с правно
основание чл. 403, ал.1 от ГПК ищецът следва да докаже предпоставките за възникване на
отговорността на ответника: наложено обезпечение, неоснователност на обезпечението
/поради отхвърляне на обезпечения иск, поради прекратяване на исковото производство, а
при допуснато обезпечение на бъдещ иск – и поради непредявяване на бъдещия иск в срок/
2
и вреда, възникнала от неоснователното обезпечение. В посочения смисъл са и решение №
216 от 03.04.2024 г. по гр. д. № 1536/2023 г. на ВКС, III ГО, решение № 77 от 17.03.2025 г. по
т. д. № 332/2024 г. на ВКС, І ТО и др.
В случая не се оспорва от ответника наличието на следните предпоставки за уважаване
на иска – наложено обезпечение, неоснователност на обезпеченаието поради отхвърляне на
иска. Заплащането на главницата от друга страна е също индиция за признаване на
релевантните за спора факти и обстоятелства, а от друга страна на основание чл. 235, ал.3 от
ГПК е факт, осъществил се в хода на производството, поради което следва да бъде взет
предвид от съда, и именно поради което съдът, доколкото плащането датира от датата на
предпоследното заседание е върнал делото в о.с.з. От друга страна и касателно вредите,
когато ищецът претендира обезщетение за вреди от неоснователно обезпечение на иск чрез
наложена обезпечителна мярка "запор на парични вземания по банкови сметки", които вреди
представляват пропусната полза от възможността да увеличи имуществото си като използва
паричните си средства по запорираната банкова сметка, то е приложима необоримата
презумпция на чл. 86, ал.1 от ЗЗД, според която при неправомерно задържане на парична
сума /включително и под формата на запорирани парични средства по банкова сметка/,
носителят на правото на вземане търпи пропуснати ползи в размер на законната лихва.
Презумпцията е, че ако правото на вземане не беше засегнато, то същото щеше да доведе до
увеличаване на имуществото поне в размер на законната лихва върху запорираната сума.
Това е минималният размер на вредите, който не подлежи на доказване. На доказване
подлежат вредите, които са над законово определения размер. Функцията на законната лихва
е да възстанови нарушеното имуществено равновесие между страните. В този смисъл е
решение № 156 от 18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г. на ВКС, II ТО, решение № 281 от
04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на ВКС, IIІ ГО, решение № 432 от 27.12.2011 г. по гр. д.
№ 1380/2011 г. на ВКС, IIІ ГО, решение № 101 от 05.08.2013 г. по т. д. № 1029/2012 г. на
ВКС, І ТО, както и постановените след посоченото по-горе тълкувателно решение
определения на ВКС - определение № 1264 от 17.03.2025 г. по гр. д. № 2916/2024 г. на ВКС,
ІІІ ГО, определение № 335 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2667/2023 г., III ГО и др. Иска
не се оспорва и по размер.
По изложеното съдът намира, че са установени всички релевантни за спора факти и
обстоятелства, което формира извод, че ищецът доказа исковата си претенция по основание.
Същевременно съдът следва да вземе предвид така извършеното плащане в размер на
3458,00 лева за главница, осъществено на 10.06.2025г., в хода на настоящото производство,
поради което следва да отхвърли иска, поради извършено плащане в хода на
производството.
От друга страна по делото са налице и доказателства за заплатена законна лихва върху
главницата в размер на 210,75 лева. Изчислена с онлайн калкулатор, служебно от съда,
претендираната от ищеца лихва върху главницата от 3458,00 лева, за периода от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.12.2024г. до датата на плащането – 10.06.2025г.
възлиза на сумата от 212,05 лева, следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца още сумата в размер на 1,30 лева.
При този изход на спора разноски се следват на ищеца. Това е така, тъй като
независимо че ответникът не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства с
поведението си е дал повод за образуване на делото. Плащането е извършено в хода на
производството, а не преди него, а както бе посочено по-горе ищецът доказа исковата си
претенция по основание. Следователно не са налице кумулативно дадените предпоставки по
чл. 78, ал.2 от ГПК. Ищецът претендира за заплащане сумата от 138,38 лева за държавна
такса и сумата в размер на 1200,00 лева за адвокатско възнаграждение, за реалното
заплащане на което са налице доказателства на л.85-86 от досието по делото. По делото е
релевирано и възражение за прекомерност на възнаграждението. Съдът намира
3
възнаграждението за прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на спора,
приключването му в рамките на две заседания, на второто което процесуалният
представител на ищеца не присъства и цената на иска, поради което съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде присъдено към минимума по чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 645,80 лева. Или на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер от 784,18 лева.
Водим от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. П., ЕГН ********** срещу *******************,
ЕИК **********, осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал.1 от ГПК, за сумата в
размер на 3 458,00 лева, представляваща имуществена вреда под формата на пропусната
полза, вследствие допуснато с определение № 903 от 08.04.2021г. по ч.гр.д. № 4992/2021г. по
описа на РС-Варна, 46-ти състав обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 49-51 от
ТЗ, вр. чл. 286 от ЗЗД, който ******************* ще предяви срещу ищеца, отхвърлен с
решение, постановено по гр.д. № 24582/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, потвърдено с
решение от 14.08.2024г., постановено по гр.д. № 10033/2023г. по описа на СГС, 2-б състав,
поради плащане, извършено в хода на настоящото производство.
ОСЪЖДА *******************, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. П., ЕГН
**********, сумата в размер на 1,30 лева, представляваща пълния размер на законната
лихва, дължим за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.12.2024г. до
датата на плащането – 10.06.2025г.
ОСЪЖДА *******************, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. П., ЕГН
**********, сумата в размер на 784,18 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4