Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 23.11.2020 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от
съдия Димитров гр.д. № 13334 по описа за 2018 г., за да постанови решение,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
ИЩЕЦЪТ,
Ж.Т.П., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. С.С. твърди, че първоначално му е било повдигнато обвинение
в престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 201, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК, по повод на
което е образувано наказателно преследване срещу
него.
Твърди,че впоследствие е бил привлечен към наказателна
отговорност за престъпление и по чл. чл. 219, ал. 3, вр. с ал.
2, вр. с чл. 26, вр. с чл. 2 НК. Наколко месеца след това е прекратено
производството по обвинението по чл.
313, ал. 1, пр. 1 от НК, а
производството по чл.219,ал.1 НК е било прекратено с постановление от 28.05.2015
г., като с това постановление на прокурор от СГП е било
прекратено изцяло воденото срещу него наказателно производство по ДП № 16-п/2009 год.,пр.пр. № 4-3698/2009 год. на
СГП.
Според ищеца, незаконните обвинения са му причинили тежки
и продължителни неимуществени вреди изразяващи се в нарушаване на правото
му на физическа неприкосновеност,
на труд, на здраве, на чест и на достойнство. Твърди,че емоционалното и психическото му състояние е силно негативно повлияно от незаконното обвинение и понастоящем
все
още преживява събитията от този период.
Претендира ответника да му
заплати парично обезщетение за неимуществените вреди в размер на сумата от 500 000 лв. – за болки и страдания,
стрес и унижение, накърняване на честта и достойнството, претърпени вследствие на незаконното обвинение,
ведно със законна лихва върху тази сума считано от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ-
ответникът П.НА Р.Б.оспорва предявения иск като недопустим, с аргумент,че по иск за обезщетяване на неимуществени
вреди за незаконните обвинения посочени в исковата молба има вече съдебно
решение,което е влязло в сила.
Оспорва основателността на иска,поради това,че няма
доказателства,че прекратяване на наказателното производство е влязло в сила.
На следващо
място оспорва предявения иск по същество като
неоснователен, доколкото няма доказателства за претърпени от ищеца вреди
и връзката на евентуалните такива с процесните обвинения,а също оспорва
претенцията и по размер като необосновано завишена.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени доказателствата по делото намира
от фактическа страна следното.
По
делото са представени писмени доказателства от които
се установява,че с Постановление на СГП от 09.09.2009г. по пр.пр. № 4-3698/09 г. се
установява, че Ж.Т.П., ЕГН ********** е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 203, ал. 1, вр. с чл. 202, ал. 1,
т. 1, вр. с чл. 201, ал. 1, предл. 1 , вр. с чл. 313, ал. 1 НК .
Бил е задържан за 72 часа с постановление на прокурор
от СГС,след което по искане на П.с определение
от 11.09.2009 год. по
НЧД № С-258/2009 г. СГС е взел по
отношение на обвиняемия мярка за неотклонение „задържане под
стража“ , която е била отменена от САС с определение от 17.09.2009 г.
по ВНЧД № С-71/2009 г.
С
постановление на СГП от 28.02.2011 г. по пр.пр. № 4-3698/09 г. ищецът е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. с ал.
2, вр. с чл. 26, вр. с чл. 2 НК и
престъпление по чл. 313, ал. 1, пр.1, алт. 1 НК. Производството по
последното обвинение е прекратено с постановление на П.от
16.05.2011 г. на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК, тъй като деянието не представлява
престъпление.
Производството по обвинението по чл.
219, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26,
вр. с чл. 2 НК е прекратено с Постановление по пр.пр. №
4-3698/09 г. от 28.05.2015 г., поради
недоказаност на обвинението.
От заключението на СМЕ,което съдът кредитира,се
установява,че през 2009 год. при ищеца за първи път е констатирана появата на
артериална хипертония,която е способствала до миокардния инфаркт от 2011 год.Според
експерта психическото напрежение и стреса са сред допълнителните рискови
фактори за исхемична болест на сърцето/ миокардния инфаркт е нейно остро проявление/,наред
с други такива като наднормено тегло,физическа активност и др.
По делото са изслушани показанията на св.Т.К., от които
се установява,че за пръв път се видял с ищеца около година след повдигане на
обвинението,тъй като последния умишлено се изолирал от приятелите си.Постепенно
обаче възстановил контактите си,започнал отново да идва на приятелски сбирки.
Според свидетеля въпреки обвиненията отношението на приятелите му от компанията
не се е променило. Имал и здравословни проблеми със сърцето,занемарил се като
цяло,а преди това бил стегнат,деен. Имал и проблеми да си намери нова
работа,тъй като в медиите имало много негативни публикации за него и
предявените му обвинения.
Доказателства за други факти от значение по делото не са
събирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
претенциите за обезщетяване на вредите
описани в исковата молба са основани на разпоредбата на чл. 2,ал.1 т. 3 ЗОДОВ,
според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от П.от
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление. Макар да не е разписано изрично в
ЗОДОВ е налице задължителна за настоящия съд практика на ВКС- тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. Г. д. № 3/2004 г., с което
фактически е дописан Закона и според която практика, при прекратяване на
наказателното производство, поради недоказаност
на обвинението се приема, че деянието не е извършено от лицето и държавата
отговаря за вреди по чл.
2 от ЗОДОВ.
Следва да се подчертае следното:Предвид
факта,че по абсолютно идентична искова молба/с изкл. началния период за
лихвите/ има влязло в сила произнасяне на друг съд по гр.д. № 2425 по описа за
2015 г. на СГС,настоящия изрично е допълнил доклада си в първото съдебно
заседание, като е посочил,че приема да е сезиран с един иск за обезщетяване на
вреди от незаконно обвинение по чл. 219, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, вр. с чл. 2 НК. Строго
процесуално погледнато са налице съмнения,че при разглеждането на гр.д. № 2425 / 2015 г. на СГС е останал формално
неизяснен въпросът с претенцията на ищеца за обезщетяване на вредите по
цитираното по-горе обвинение, доколкото след като е бил сезиран с това съдът
нито се е произнесъл по същество,нито пък е прекратил производството. Написаното
в мотивите в случая е без значение и не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Очевидно ищецът по това дело е следвало да иска допълване на решението,но след
като е пропуснал преклузивния за това срок по чл.250,ал.1 ГПК,за него не е
останала друга възможност освен да предяви този иск в ново производство,това по
което е образувано настоящето дело.
Ето
защо следва да се приеме,че настоящия съд е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, предявен от Ж.Т.П.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. С.С. против П. на Р. Б.
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от
500 000 лв. – за претърпени болки и страдания, стрес и унижение,
накърняване на честта и достойнството, претърпени вследствие от незаконно
повдигнато и поддържано срещу него обвинение в престъпление по чл. 219, ал. 3,
вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, вр. с чл. 2 НК, по повод на което е водено наказателно преследване срещу него за периода от
09.09.2009 г. до 28.05.2015 г., което е завършило с Постановление за
прекратяване на наказателно производство на СГП от 28.05.2015 г. на основание
чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
предяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото.
По
съществото на спора :
В
т. 4 и т. 7 ТР №
3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС се приема, че отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на прокуратурата
възниква от момента на влизане в сила на
прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не
е престъпление, а същото е разрешението и когато наказателното производство е
прекратено поради недоказаност на обвинението.
При анализа на чл.243 НПК според
настоящия състав се налага извода, че прокурорското постановление никога няма
да е стабилизирано,освен в хипотезата на ал.4, а именно при обжалване пред съд,
но за да се стигне дотам, първата предпоставка е заинтересованите лица да бъдат
надлежно уведомени за постановлението. Уведомяването е процесуално задължение
на прокуратурата.
От друга страна обаче по делото няма доказателства за
това, прокуратурата да не е изпълнила задължението си и да не е уведомила заинтересованите лица, които в конкретния
случай са три-обвиняемия Ж.П., „Т.“ ЕАД и
Министерство на отбраната.
Според съда установяването на положителните предпоставки
за основателността на иска е задължение на ищеца, т.е. той следва да
установи,че постановлението е влязло в сила или да докаже,че не е влязло в сила
по вина на ответника, изразяваща се в противоправно процесуално поведение, като
в последната хипотеза ще има основание да се приеме,че не по негова вина липсва
стабилитет на постановлението.
Липсата на доказателства в тази насока, предвид изричната
възможност дадена от съда да посочи всички необходимо му документи от
наказателното производство и издаденото нарочно удостоверение, дава основание
да се приеме, че ищецът не е изпълнил задължението си да докаже факта на
„стабилизиране“ на прокурорския акт. Тежестта на доказване на това
обстоятелство предвид възражението на ответника, категорично е на ищеца,а
последицата е, че съдът не приема за доказано твърдението, че постановлението
за прекратяване на наказателното производство от 28.05.2015
год. е влязло в сила.
В случая дори да се приеме, че Ж.П. е уведомен за това
постановление, предвид наличието му по настоящето дело, липсват доказателства
,за уведомяването на другите две заинтересовани лица.
Ето защо и предвид гореизложеното претенцията на ищеца за
обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.
219,
ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, вр. с
чл. 2 НК,поради това,че наказателното производство е прекратено е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли изцяло.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Т.П.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. С.С. против П. на Р. Б.
иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 500 000 лв. – за претърпени неимуществени вреди в следствие незаконно обвинение в
престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с чл. 26, вр. с чл. 2 НК повдигнато му с постановление
на Софийска Градска Прокуратура от
28.02.2011 г. по ДП № 16-п/2009 год., пр.пр.
№ 4-3698/09 г. на СГП като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: