Р Е Ш Е Н И Е № 260024/20.1.2021 г.
гр.Ямбол, 20.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, Наказателно
отделение, VІI-ми състав в публично заседание
на четвърти декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Невена Несторова
при секретаря Ж.Ч., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 334 по описа за 2010 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „ПО НОТИ 7” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя М.П.К. чрез пълномощника адв. С. от ЯАК срещу Наказателно
постановление № 28-0000863 от 20.02.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” със седалище Ямбол, с което на дружеството-жалбоподател на основание
чл.416, ал.5 от КТ и във връзка чл.415в, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лв. за нарушение на чл.128, т.2 от КТ. В жалбата се
излага, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно
и необосновано по съображения, изложени в същата и се иска отмяната му.
Алтернативно се иска изменение на наложената санкция към минималния предвиден в
текста на закона размер.
В
съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител. Представлява се от процесуален представител – адв. К. от АК –
Ямбол, чрез който се поддържа жалбата и се пледира за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемата
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулта
К. оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението, осъществено от
жалбоподателят е безспорно установено и се пледира за потвърждаване на
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
22.01.2020 г. инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Ямбол
извършили проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на
кухня и бар „ПО НОТИ 7” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя М.П.К.. Били изискани и представени документи, при която е
констатирано, че работодателят не е изплатил уговореното трудово възнаграждение
за извършена работа през месец юни 2019 г. на Д.М.М. на длъжност главен
счетоводител в размер на 675,79 лв. (чиста
сума). За констатациите от проверката бил съставен протокол
за извършена проверка изх. № *** като за предотвратяване и отстраняване на
констатираното нарушение, както и за предотвратяване на вредните последици от него,
на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ е било дадено предписание работодателят
да изпълни задължението си да плати на лицето Д.М.М. на длъжност главен
счетоводител уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през м.
юни 2019 г. в размер на 675,79 лв. (чиста
сума) в срок за изпълнение: 20.02.2020 г. За констатираното
нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт № 28-0000863 за
установяване на административно нарушение от 20.01.2020 г. за нарушение на
чл.128, т.2 от Кодекса на труда, надлежно връчен на нарушителя. С писмо от
12.02.2020 г., ведно с приложеното към него доказателство, работодателят
уведомил проверяващите, че нарушението, констатирано с акт № 28-0000863/20.01.2020
г. за установяване на административно нарушение, е отстранено.
Административнонаказващият орган приел, че с бездействието си нарушителят
реализирал административно нарушение по чл.128, т.2 от КТ, поради което издал наказателно
постановление № 28-0000863 от 20.02.2020 г., с което на основание чл.416, ал.5
от КТ и във връзка чл.415в, ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на 300 лв.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. и И.,
дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по
делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява частично
основателна по следните съображения:
Съдът намира, че е спазена процедурата по съставянето на
акт за установяване на административно нарушение № 28-0000863/20.01.2020 г. и
наказателно постановление № 28-0000863 от 20.02.2020 г., същите отговарят по
форма и съдържание на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН.
Констатираното нарушение е изчерпателно описано, съответно на фактическите
обстоятелства, подведено е правилно под нормата на материалния закон. АУАН и НП
са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права във
всички фази на административнонаказателния процес.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателят
дължи възнаграждение на работника за престирания от него труд. Съдържанието на
трудовото правоотношение е уредено в чл.124 от КТ, което регламентира правата и
задълженията на страните по това правоотношение. По силата на визираната правна
норма, работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е
уговорил и да спазва установена трудова дисциплина, а работодателят – да
осигури на работника условия за изпълнение на работата и да му плаща
възнаграждение за извършената работа. Изплащането на уговореното трудово възнаграждение
следва да става в установените срокове, съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ. Т.е. дружеството е реализирало нарушение по чл.128, т.2 от КТ. Съгласно
чл.270, ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника
или служителя – на негови близки. По делото се установи по безспорен начин, че
при извършена на 22.01.2020 г. проверка по спазване изискванията на трудовото
законодателство за обект: кухня и бар „ПО НОТИ 7” ЕООД, намиращ се в ***е
установено, че дружеството, в качеството си на работодател, представлявано от М.П.К.
е е изплатило уговореното трудово възнаграждение на Д.М.М. за м.юни 2019 г.
Констатираното бездействие от страна на жалбоподателя представлява неизпълнение
на правното му задължение по чл.128, т.2 от КТ. В приложената по делото
преписка, доказателство за изплащане на дължимото възнаграждение за м.юни 2019
г. е платежен фиш от 22.01.2020 г.
Изложените в жалбата доводи, че посочената за нарушена
норма на чл.128, т.2 от КТ не урежда задължение, което е обект на
административно нарушение предвид чл.414, ал.1 от КТ и че задължението на работодателя
да заплаща уговореното трудово възнаграждение се съдържа в разпоредбата на
чл.245, ал.1 от КТ и в този смисъл чл.128, т.2 от КТ е неправилно посочен за
нарушен от страна на адманистративнонаказващия орган, не се споделят от съда.
Както се отбеляза по-горе АНО законосъобразно е ангажирал отговорността на
дружеството за извършеното от него нарушение, което се изразява в неизпълнение
на произтичащото от нормата на чл.128, т.2 от КТ задължение да плаща
уговореното трудово възнаграждение в установените срокове, каквито
доказателства безспорно се събраха. Посочената от процесуалния представител на
жалбоподателя разпоредба на чл.245 от КТ има отношение към трудовото
законодателство, но е по-обща и не съдържа задължение за своевременно заплащане
на дължимото възнаграждение, каквото задължение се съдържа в относимата и
нарушена в случая, материално-правна норма – чл.128, т.2 от КТ.
Правилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на нарушителя на
основание привилегированият състав за отговорност за маловажни нарушения по КТ,
уреден в чл.415в, ал.1 от КТ. Съставът е специален и изключва приложимостта на
общата норма на чл.28 от ЗАНН. Предпоставките на чл.415в, ал.1 от КТ в
конкретния случай са налице, а именно нарушението е отстранено веднага след
установяването му и от нарушението не са произлезли вредни последици за
работника. Видно от доказателствата, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, дължимото възнаграждение за м.юни 2019
г. е изплатено незабавно след установяване на нарушението, но въпреки това –
след закъснение от шест месеца. От друга страна несвоевременното изплащане на
възнаграждението за положен труд винаги е свързано с неблагоприятни последици
за работника, предвид това, че неплащането на дължими суми по трудовото
правоотношение поражда на работника или служителя имуществени вреди.
Но съдът намира, че с оглед характера на извършеното
нарушение на трудовото законодателство, съпоставен с целите на чл.12 от ЗАНН и
критериите на чл.27 от ЗАНН, определеният размер на наложеното наказание следва
да бъде изменен до минималния – размер от 100 лв.
При
това положение, след като по изложените по-горе съображения е налице основание
за изменяне на наказателното постановление чрез намаляне размера на глобата,
направеното от жалбоподателят оспорване законосъобразността на наказателното
постановление се явява основателно. При този изход на делото и на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на представителя на
дружеството-жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
200 лв. се явява частично основателно.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на
НП страните имат право на разноски по реда на АПК. За това, съдът като съобрази
и разпоредбата на чл.143 от АПК прие, че възнаграждението което следва да се
присъди в тежест на въззиваемата страна
да е в размер на 100 лв.
И тъй като съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез препращане от чл.63, ал.3
от ЗАНН, разноски се дължат от оспорващия само при отхвърляне на оспорването,
искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 28-0000863 от 20.02.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Ямбол, с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ и във връзка чл.415в, ал.1 от КТ на „ПО НОТИ 7”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. (триста лева), като намалява наказанието в размер на 100
лв. (сто лева) за нарушение на чл.128, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
Ямбол да заплати на „ПО НОТИ 7” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя М.П.К. направените по делото разноски в размер на 100 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: