Р Е Ш Е Н И Е
№
14.12.2018г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№1809/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.127а, вр.
чл.76,т.9 от ЗБДЛ.
Постъпила
е молба от В.Ю.П., като майка и законен представител на детето А.С.И., против С.
***И., с която се твърди, че страните са живели на съпружески начала, като от
съвместното им съжителство е родено детето А. – род.- ***г.. Твърди се, че от
раждането на детето страните са се разделили, като ответникът не се интересува
от детето, и грижи за него полага само майката. твърди се, че майката е сгодена
за човек, който живее и работи в ***. Твърди се, че майката многократно се е
опитвала да се свърже с бащата, но без резултат. Моли съдът да постанови
решение, с което да постанови издаването на документ- паспорт, както и да
разреши детето А.С.И., да излиза извън пределите на страната, и да пътува
до ***, за срок от 5 години.
Ответникът
С. ***И., чрез назначеният от съда особен представител адв.
Е.Р., изразява становище за допустимост, но неоснователност на молбата, с оглед
на посоченото в нея основание- гостуване в ***, като не се посочва в кое
населено място ще се осъществява гостуването, както и дали майката ще сключи
брак в ***. В с.з. на 27.11.2018т, адв. Р. моли
съдът, евентуално, да даде разрешение за
пътуване, за срок от една година.
Съдът, като обсъди представените
по делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява,
въз основа на представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане №2107/08.11.2011г на Община ***, че родители на детето А.С.И.,
ЕГН **********, са В.Ю.П. и С.М.И.. По делото се установява също, че въз основа
на решение от 19.12.2013г. по гр.д.№ 4519/2013г на ПлРС,
бащата С.И., е осъден да заплаща на малолетното си дете А., месечна издръжка от
100лв., считано от 27.08.2013г., както и издръжка за минало време.
По делото се не установява
страните да са уредили отношенията си, по отношение на упражняване на
родителските прана над детето А., неговото местоживеене и режим на лични
отношения- по реда на чл. 127, ал.1 от СК- със споразумение, или по реда на чл.
127, ал.2 от СК- от районния съд по местоживеене на детето. Този факт е обявен
на страните в с.з. на 27.11.2018г. Иск за уреждане на посочените въпроси няма
предявен и в настоящето производство, като се иска единствено даване за разрешение, заместващо съгласието на бащата С.И.,
роденото от съвместното съжителство между страните дете А., да пътува в
чужбина, както и за издаване на
паспорт. По делото, в с.з., молителката В.П.-
лично, заявява, че има намерение да живее в ***, заедно с детето А., където тя
да работи, в завод за месо, а то да ходи
на училище. Посочва, че възнамерява да сключи брак с лицето ***и да живее за постоянно
в ***, гр. ***. Майката посочва, че ***живее в апартамент и има постоянна
работа, като куриер. Посочва също, че сестрата бъдещият й съпруг също живее там
и ще й помага, като тя няма роднини там. Посочва, че за последно е ходила на гости
в дома на ***през м. 02.2018г.
По делото, като свидетели са
разпитани лицата ***и ***, от показанията на които се установява следното–
Св. ***посочва, че се познават с майката – мол.
В. П. от 10 години и имат намерение да създадат семейство. Посочва, че никога не е виждал бащата на детето. Посочва,
че живее в гр. ***, и е работник в завод „***”, живее под наем в апартамент,
който е в близост до училище и спирки от градския транспорт. Посочва, че детето А. го приема добре и се привързва към него. Посочва, че
иска мол. В.П. и детето да живеят при него в ***. Св.
***посочва, че той също има дете- на 5 години, което живее в гр. ***, и за него
се грижи майка му, а той плаща 110лв месечна издръжка. Посочва, че в ***
майката ще работи по два часа на ден- в офис и през другото време ще се грижи
за детето. Посочва също, че не си идва често в България, като сега- за делото- си е дошъл за пръв път
от две години.
Св. М. ***посочва, че е близка
приятелка на майката В., не познава бащата- отв. С.И..
Посочва, че познава ***и според нея двамата с В. имат стабилна връзка. Посочва,
че често се събира с тях тримата/ с
детето/, като ***си идва в България често- през около месец. Посочва, че знае
че В. и ***възнамеряват да се оженят и
да живеят в ***.
По делото е приет социален доклад,
от който се установява следното: по данни на майката, първоначално с ответника
са живели в гр. ***, а после в гр. ***, като от м.04.2012г, отв.
С.И. е заминал за гр. София и от тогава страните не поддържат контакти.
Посочено, е че грижи за детето полага само майката. майката е споделила също,
че има намерение трайно да се установи и
да живее в ***, заедно с детето. Посочено е че детето А. е записано в първи
клас в ОУ ***, гр. ***. в заключение на доклада е посочено, че при взимане на
решение за пътуване на детето в чужбина, следва да се вземе предвид
възможността за осъществяване на бъдещи
контакти с бащата.
От така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на
чл.127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на съответните документи, се решават по общо съгласие на родителите.
В случай, че такова не може да бъде постигнато, спорът се решава от районният
съд по настоящ адрес на детето. Съответно чл. 76, т.9 от ЗБЛД, постановява, че
малолетно и непълнолетно дете, и лице,
поставено под запрещение, могат да напуснат пределите на страната, само в случай
на представяне на нотариално заверено писмено съгласие за пътуване от своите
родители, респ. попечители или настойници, или със съдебно решение по чл.127а от СК.
С оглед на заявеното в с.з. на
27.11.2018г, от страна на мол. В.П., че пътуването на
детето А. до ФРГ, е свързано с трайно установяване там и фактическо местоживеене в гр. ***, съдът
намира, че молбата по чл. 127а от СК, за даване на разрешение за пътуване на
детето в чужбина, е неоснователна, поради следните съображения: както бе
посочено по- горе, по делото безспорно се установи, че родителите на детето А.С.И.-
страни в настоящето производство, не са уредили по съответният ред въпросите,
свързани с упражняване на родителските права, местоживеене на детето и режим на
лични отношения. Производството по чл.
127а СК, е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в
рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност, при която водещ е
единствено интереса на детето. Интересът на детето за пътуване в чужбина се
преценява конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото
обстоятелства Преценката, която съдът следва да направи в производството по чл.
127а СК, изисква да се съберат доказателства, не само относно фактите,
обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, но
и относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. По принцип,
Законът не прави разлика в това дали се иска разрешение за краткосрочно напускане и връщане в страната,
без детето да променя местоживеенето си извън България, и пътуването е с цел
промяна на местоживеенето на детето в чужбина. В случая, по делото, в ИМ няма
твърдения, че пътуването на детето А. е свързано с трайно установяване, и в
този смисъл с местоживеене в чужбина, като такива твърдения се излагат от
молителката в първо по делото с.з. Съдът намира, че определянето на
местоживеене на детето, е израз на висшия му интерес да се интегрира в семейна
и социална среда и предполага трайност на установяването. В случаите на определяне
местоживеенето на детето, е необходимо да се съобразят различните потребности
на детето, в различна възраст, респективно да се подложат на изследване
различни обстоятелства от значение за развитието му по най- благоприятния за
него начин. В случай, че пътуването на детето е поради промяната в
местоживеенето на родителя, при когото е определено детето да живее, съдът
трябва да изследва задълбочено всички условия за живот на детето, така, както
прави това при определянето при кого ще живее детето в страната. В този смисъл,
съдът намира, че искането за даване
на разрешение за пътуване на детето в
чужбина, следва да бъде направено заедно с иск за определяне неговото
местоживеене, режим на упражняване на родителските права и режим на личните отношения с другия
родител. Това е необходимо, тъй като преместването на детето ще засегне и
интересите на родителя, при когото детето не живее. Този режим е необходимо да
бъде съобразен, или преместването - отказано, ако се прецени, че не е в интерес
на детето, при спазване разпоредбите на чл. 59, ал. 2 и чл. 127, ал. 2 СК. /в
т. см. ТР№1/2016г. на ВКС/.
Следва да се отбележи също, за
пълнота, че по делото, от събраните доказателства, не се установи, че даването
на разрешение за пътуване в чужбина е в интерес на детето. Показанията на
свидетелите,от една страна и обясненията на молителката, от друга, са
разнопосочни и некореспондиращи се, частично взаимноизключващи
се, в частта им относно работата на лицето, при което майката иска да отиде с
детето, нейната работа в ***. Св. ***посочва, че работи в завод, а молителката
посочва, че същият е куриер; мол. П. посочва, че в ***
ще работи в завод за месо, а св. ***, посочва, че й е осигурил работа в офис,
за два часа. Св. ***от своя страна посочва, че това лице- св. ******, се
прибира в България всеки месец, докато самият той, в показанията си посочва, че не се е прибирал от две години
и повече, като заедно с това молителката
посочва, че има връзка с него от година и
половина. Съдът намира, че е събраните доказателства, обсъдени в тяхната
съвкупност, водят до извода за несигурност и неяснота в отношенията на молителката
и лице то, за което възнамерява
да се омъжи и при което иска да живее.
На основание гореизложеното съдът
намира, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ молба с правно основание 127а от СК, във вр. с
чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, от В.Ю.П., ЕГН **********,***, за даване на разрешение малолетното дете А.С.И.,
ЕГН **********, да напуска територията на Република България и да пътува до Федерална Република ***, без съгласието на своя баща С.М.И., ЕГН **********,
придружавано от неговата майка и законен представител В.Ю.П., ЕГН **********, за срок 5 години, и
за издаване на паспорт на малолетното дете А.С.И., ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: