№ 9077
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110172214 по
описа за 2021 година
Н. К. П. е предявила срещу „М.“ АД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
за установена недължимостта на сумата 3123,41 лева, от които главница 1466,08 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2014 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата 268,11 лева, представляваща договорна лихва и сумата 397,33 лева
представляваща наказателна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от
21.03.2014 г. по гр. д. № 279/2014 г. на Районен съд – Горна Оряховица, 9 състав, въз основа
на който е образувано изп. дело № 20148410410036/2014 г. на ЧСИ Н.М..
Ищцата твърди, че срещу нея е било образувано изп. д. № 20148410410036/2014 г. на
ЧСИ Н.М., по което не е получавала никакви уведомления, съобщения или покани за
доброволно изпълнение. Сочи, че за воденото срещу нея дело е разбрала от запорно
съобщение, изпратено на 17.11.2021 г. до „....“ АД, като трето задължено лице, от което
установила, че е наложен запор на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507а и чл. 508 ГПК. Излага,
че не е била уведомена за извършената цесия нито от цедента, нито от цесионера. Навежда
доводи, че с ответника не е имала никакви отношения, обуславящи дължимостта на сумите,
като към настоящия момент не била уведомена по какъвто и да е начин за образуваното
срещу нея изпълнително дело. Твърди, че е изтекъл петгодишният давностен срок, в който
взискателят – ищец, е можел да потърси събиране на вземанията си, с оглед на което моли
да се признае за установено, че същите не се дължат.
Ответникът сочи, че между него и „А.Б. – клон България“ е сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 23.06.2011 г. за вземане срещу ищцата,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № 137-260/2009 от 10.04.2009 г. Излага,
че ищцата е получила лично уведомлението за извършеното прехвърляне на 10.04.2012 г.,
като няма пречка длъжникът да бъде уведомен за извършената цесия и от цесионера въз
1
основа на упълномощаване. Твърди също, че е допустимо ищцата да се счита уведомена с
връчване на препис от отговора на исковата молба и приложеното към него уведомление.
Намира, че не е изтекла 5-годишната давност от последното изпълнително действие, тъй
като изп. д. № 20148410410036/2014 г. е образувано на 15.09.2011 г., а на 30.09.2014 г. и
02.10.2014 г. са наложени запори на банковите сметки на Н.П. в „...“ АД и „....“ ЕАД, на
24.07.2015 г. е входирана молба от ответника за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, на 11.11.2015 г. е подадена молба за извършване на опис на
движими вещи, находящи се в дома на длъжника, на 05.04.2017 г. е наложен запор на
банковите сметки на длъжника в „...“ АД, а на 15.01.2018 г. е наложен запор върху
получаваното от него трудово възнаграждение. Навежда доводи, че с оглед на прекъсването
на перемпционните срокове, ответникът е подал молба на 03.04.2019 г. за налагане на
запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки на ищцата, като на 06.02.2020 г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на 13.05.2020 г. е входирана
молба за предприемане на изпълнителни действия, на 23.11.2021 г. е наложен запор на
банковите сметки на длъжника в „....“ ЕАД, а на 02.12.2021 г. взискателят е входирал молба
за налагане на запор върху банковите сметки на Н.П.. В отговора на исковата молба се
твърди, че на 06.02.2020 г., заедно със запорно съобщение, била изпратена Покана за
доброволно изпълнение от ЧСИ Н.М. с изх. № 014596/06.02.2020 г. до работодателя на
ищцата „И.“ ООД, получена на 04.03.2020 г. Навежда доводи, че сроковете за погасяване по
давност на вземането, както и сроковете за перемпция на изпълнителното производство, са
прекъснати с множеството извършени изпълнителни действия, което се потвърждавало от
книжата, приложени към процесното изпълнително дело.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
2
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 21.03.2014 г., издаден по гр. д. № 279/2014 г. на
Горнооряховски районен съд, с който Н.К. Д. е осъдена да заплати на „М.“ АД сумата
1466,08 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 137-260/2009 от 10.04.2009
г., сумата 268,11 лева – лихва, начислена от предишния кредитор до 23.06.2011 г., сумата
397,33 лева – законна лихва за периода 23.06.2011 г. – 11.02.2014 г., законна лихва върху
главницата от 14.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, 42,63 лева –
направени по делото разноски, сумата 260 лева – направени по делото разноски.
Въз основа на него на 15.09.2014 г. е образувано изп. д. № 20148410410036 по описа на
ЧСИ Н.М.. По същото на 15.09.2014 г. съденият изпълнител е наложил запор върху банкови
сметки на длъжника. На 10.04.2017 г. отново е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника. На 15.01.2018 г., 13.03.2018 г., 11.04.2019 г., 16.05.2019 г. и 06.02.2020 г. са
налагани запори върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 17.11.2021 г. е наложен
3
запор върху банкови сметки на длъжника.
Не се установява в рамките на двугодишния период от налагането на първия запор на
15.09.2014 г. до втория наложен запор на 10.04.2017 г. да са предприемани изпълнителния
действия, водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013
г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поради това следва, че изп. д. №
20148410410036 по описа на ЧСИ Н.М. се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК към 15.09.2016 г. (с изтичането на две години). Извършването на изпълнителни
действия след това е ставало по прекратено изпълнителното производство, поради което и
същите не съставляват валидно извършени изпълнителни действия и не водят до прекъсване
на давността за процесните вземания.
Поради това съдът намира, че давността за вземанията, предмет на изпълнителен
лист от 21.03.2014 г., е изтекла, тъй като към извършването на второто изпълнително
действие по изп. д. № 20148410410036 по описа на ЧСИ Н.М., на 10.04.2017 г., е била
настъпила перемпция по изпълнителното дело и налагането на последващи запори не може
да се счетат като действия, които са от естество да прекъснат давността по отношение на
вземанията, тъй като не са валидно извършени след прекратяване на изпълнителното дело
по силата на закона, поради което и са изтекли повече от 5 години след налагането на запора
на 15.09.2014 г. Съдът счита, че приложимата в случая е именно 5-годишната давност, тъй
като се касае за вземания, произтичащи от договор за кредит, които не са периодични
вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 21.03.2014 г. изпълнителен лист,
са се погасили по давност към 15.09.2019 г., поради което и предявения отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати разноските, сторени от ищцата в настоящото производство, но не са
представени доказателства такива да са сторени.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н.К. Д., ЕГН **********, срещу
„М.“ АД, ЕИК 20112727485, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Н.К. Д. не дължи на
„М.“ АД сумата 3123,41 лева, от които главница 1466,08 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.02.2014 г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата 268,11 лева, представляваща договорна лихва и сумата 397,33 лева представляваща
наказателна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.03.2014 г. по гр. д. №
279/2014 г. на Районен съд – Горна Оряховица, 9 състав, въз основа на който е образувано
изп. дело № 20148410410036/2014 г. на ЧСИ Н.М., поради погасяването им по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5