РЕШЕНИЕ
№ 590
гр. Русе , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520102629 по описа за 2021 година
Предявеният иск за развод е с правно основание чл.49, ал.1 от СК,
обективно съединен с визираните в чл.322, ал.2, изр.2 от ГПК искове.
Производството е образувано по искова молба от КР. Д. ИЛ. с
ЕГН:**********, против И.Р. И. с ЕГН:**********, в която са предявени, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
конститутивен иск, с правно основание чл.49, ал.1 от СК, за прекратяване на
гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо
разстройство настъпило след сключването му, ведно с иск по чл.49, ал.3 от
СК за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има ответника, както и небрачен иск, по който, на основание чл.322, ал.2, изр.
2 ГПК, за ползване на семейното жилище, за предоставяне на родителските
права върху непълнолетното дете – Й.Р., за режим на лични отношения,
издръжка, за които съдът дължи задължително произнасяне. Моли съда да
постанови след развода да продължи да носи брачното си фамилно име - И..
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на
13.10.2007г. в гр.Русе сключили с ответника граждански брак, който бил
1
първи и за двамата.
От брака си имат едно дете – Й.И.Р., което към настоящия момент е
непълнолетна.
Твърди, че в началото всичко било нормално, докато бавно и неусетно
ответникът започнал да се отчуждава и се стигнало до това, че започнал
връзка със своя колежка от работата. Ищцата твърди, че към настоящия
момент е бременна и й предстои раждане. Счита, че изневярата на съпруга й в
момент , в който очаква раждане на тяхно общо дете е непростима.
Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака, като
дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника.
Моли съда да предостави родителските права върху Й.И.Р. на нея
майката, като определи на бащата режим на лични отношения.
Моли съда да постанови ищцата и детето да ползват семейното жилище
до навършване на 18 год възраст на детето, както и ответникът да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на 250 лева. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковете за негова брачна вина, за размера на
издръжката на детето и предоставяне на родителските права. .
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански
брак на 13.10.2007г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак №0706 /13.10.2007г., от длъжностно лице по гражданско състояние при
Община Русе.
От брака си страните имат едно дете – Й.И.Р. с ЕГН:******. По
твърдения на ищцата, а и от личното визуално възприятие на съда от
проведеното първо по делто с.з. се установява, че ищцата е бременна, в
2
напреднал стадии.
От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпит
на свидетели, кредитирани, при условията на чл.172 от ГПК, с оглед
евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че в момента
ищцата живее със своята дъщеря в жилище на своята баба в гр.Русе, което е
много тясно и не осигурява добър конфорт за отглеждане на непълнолетното
дете.
Установява се от разпитаните свидетели – Т.Г. и М.М., че действително
ответникът е отпочнал връзка с друга жена, която е негова колежка. Нещо
повече, след напускане на семейното жилище от ищцата и детето, тази
въпросна жена се е установила да живее с ответника, което обстоятелство се
потвърждава дори и от св. Ю. И., посочен като свидетел на страната на
ответника.
Установява се от показанията на св.И., че по време на съжителстването
на страните е имало случай, когато ищцата си е тръгвала, но след това се е
връщала при съпруга си.
От проведеното изслушване на детето Й.Р. се установява, че в момента
живее с майка си в много тясно жилище, като условията не били добри.
Установява, че ответникът й дал ключ от своето жилище но й казал, че за да
влиза там е необходимо да го изчаква да се прибере от работа, тъй като
жилището било дадено под наем.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
От показанията на разпитаните свидетели, а и между страните няма
спор, че от около година са разделени и не живеят съвместно, като след
раздялата им жената се е установила да живее заедно с детето при своята
баба.
Действително фактическата раздяла не е абсолютно основание за
прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не всяка
фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
3
разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, е с не малка давност,
през което време бракът им е съществувал само формално. През този период
съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо
домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен
план е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия.
През този период, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие
за съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между
тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, а помежду им трайно са се
настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение.
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка
няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом,
общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и
подкрепа между членовете на семейството. Предвид всичко изложено, съдът
намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от
съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между
които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на
обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно чл.49, ал.2 от СК с решението за допускане на развода съдът
се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от ищцата,
поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос.
Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към
брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност,
разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и
грижите за семейството. За отношенията на страните през последните години,
разпитаните по делото свидетели дават конкретни сведения за това кое точно
е провокирало неразбирателството между съпрузите – изневярата на
ответника, което водело до скандали.
4
От така събраните по делото доказателства, съдът намира, че с
поведението си ответникът е допринесъл в значителна степен за
разстройството на брачните отношения и следва да понесе отговорността за
разтрогването на брака.
В хода на производството не се събраха убедителни доказателства за
виновно поведение на съпругата, с което последната да е съпричинила
дълбокото и непоправимо разстройство на брака и съдът следва да обяви, че
вина за разстройството на брачните отношения има съпругът.
Съгласно разпоредбата на чл.326 от ГПК в решението, с което се
допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и
служебно произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение на
която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския
брак е приела фамилното име на мъжа, е поискала след развода да продължи
да носи брачното си фамилно име – И.. С депозирания отговор по реда на
чл.131 от ГПК ответникът е изразил възражения относно желанието ищцата
да запази брачното си фамилно име. В тази връзка, следва да се отбележи,
още, че единствено от титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо
право зависи дали последният ще се възползва или не от тази законова
възможност. Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на
брака жената да възстанови предбрачното си фамилно име – В..
Тъй като съдът прекратява брака с развод, е наложително да се
произнесе по въпроса за упражняване на родителските права по отношение на
непълнолетното дете Й., за личните контакти с родителя, на когото не се
възлага упражняването, както и за издръжката. Разрешаването на въпроса на
кого от родителите да се възложи упражняването на родителските права е
свързано с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по
конкретното дело и въз основа на тях съдът преценява, с оглед интереса на
детето на кой от двамата родителите да се възложат.
Интересът на детето се извежда след извършване на цялостна оценка на
всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и
нравственото му развитие. В разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК
5
неизчерпателно са посочени водещите критерии, като например
възпитателските грижи на родителите, полаганите до момента грижи и
отношението към детето, желанието на родителите, привързаността на детето
към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности, с което в общи линии са възпроизведени обстоятелства,
очертани в ППл № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, актуални и при
сегадействащия СК.
При наличните данни по делото съдът, намери, че родителските права
по отглеждането и възпитанието по отношение на детето Й. следва да бъдат
предоставени на майката. За да стигне до този извод, съдът се съобрази само
и единствено с интереса на детето. Не е спорно, че и двамата родители като
цяло разполагат с възможности да отглеждат детето, имат достатъчен
родителски капацитет, привързани са към него. В създалата се ситуация обаче
е известно, че бащата е пренебрегнал приоритета на родителските си
задължения и е отпочнал извънбрачна връзка с друга жена. От друга страна
по делото е установено, че между детето и майката не са прекъснати
изградените духовни и емоционални връзки. Установено е че именно майката
към настоящия момент полага грижи за детето и го възпитава.
Противобрачното поведение на бащата безспорно е предизвикало у детето Й.
чувство на дълбока обида, още повече, че е неясно с какъв човек живее
ответника и притежава ли той необходимия родителски капацитет.
Ето защо при наличните данни е немислимо родителските права да се
възложат на бащата, тъй като евентуалното разделяне на Й. с нейната майка
би създало още по-дълбок дискомфорт у детето и би поставило в сериозна
опасност нормалното му психично развитие, предвид факта, че следва да
съжителства заедно със жената, с която баща й има извънбрачна връзка и
която е станала причина за разтрогване на брака между родителите й.
Отделно от изложеното, майката е по-пригоден родител и с възлагане
на родителските права в нейна полза не биха се застрашили по някакъв начин
интересите на детето. Принципно в съдебната практика, вкл. и
задължителната такава, се приема, че детето от женски пол е целесъобразно
да се остави при майката.
6
Като гаранция за запазване и възстановяване на духовната връзка
между бащата и детето, следва да бъде определен режим на лични контакти.
Както майката, така и бащата следва да положат сериозни усилия да
преодолеят след развода противоречията помежду си и съществуващата
неприязън в личните си отношения, влияеща зле на детето и да го подготвят
за по-леко преодоляване на стреса от разпада на семейството и раздялата с
другия родител, да ги успокоят и да съдействат за възстановяване авторитета
на другия родител.
По тези съображения съдът счита, че следва да бъде определен режим
на лични отношения между бащата и детето, като следва: Всяка първа и трета
неделя от 09,00 часа до 20,00 часа, както и един месец през лятото, който не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Към настоящия момент с ПМС № 331/26.11.2020г. размерът на
минималната работна заплата за страната е 650 лева, считано от 01.01.2021г.
С оглед на това увеличение размерът на минималаната издръжка е 162,50
лева, съгласно разпоредбите на чл.142, ал.2 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на издръжката, която
родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя,
ориентировъчно в граници, установени от МС. Според ал.2-ра, издръжката на
детето не може да е по – ниска от ¼ от минималната работна заплата, т.е. към
момента 162,50 лева. Детето е на 13 години и се нуждае от средства, за да
съществува и да се развива като личност. Необходими са му средства за
здравословна храна, облекло, към което предстои да стане по-взискателно,
предвид тийнейджърската възраст в която се намира, средства за отопление,
за медикаменти, за козметични продукти и пр.
Детето следва да продължава своето образование, следователно са
необходими средства за учебни пособия – тетрадки, химикали, моливи и пр.,
както и за книги. Ползването компютър и достъп до интернет също е
безспорно наложително.
От представените по делото писмени доказателства се установи, че
майката реализира трудови доходи около 700,00 лева месечно. За бащата са
7
налични данни, че получава доходи в размер на около 1000,00 лева месечно.
Отчитайки тези обстоятелства, съдът прецени, че необходимата сума за
издръжката на детето с оглед възрастта му и възможностите на родителите
му, е 450,00 лева. Майката е родителят, който ще бъде ангажиран пряко с
отглеждането и възпитанието на детето. Предвид това счита, че тя следва да
заплаща издръжка в размер на 200,00 лева. Останалата част от необходимите
средства за издръжка на детето в размер на 250,00 лева следва да се осигурят
от майката.
Предвид изложеното съдът счита, че искът за издръжка на детето е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Ответникът следва да заплаща
определената издръжката, считано от завеждането на иска – 21.05.2021г.
Съгласно правилата на чл.56, ал.2 от СК , направеното искане на
ищцата за ползване на семейното жилище е основателно и следва да бъде
уважено. Съдът не следва да се произнася по реда на чл.57 от СК, тъй като
това възражение е преклудирано и е направено от ответника едва в „Ход по
същество“ , което препятства съда да назначи експертиза относно размера на
еквивалентния наем , който следва да се дължи от ищцата. От дриуга страна
ответникът разполага с редица правни способи за да реализира впоследствие
правата си по получаване на наем за жилището ползвано от бившата му
съпруга и непълнолетното му дете.
С оглед изцяло уважения размер на претендираната издръжка и на
основание чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК в тежест на ответника е
дължимата върху издръжката държавна такса в размер на 180,00 лева, която
сума следва да бъде внесена по сметка на съда.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.1 от ГПК, съдебните
разноски по брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, поради което
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от него
разноски в размер на 625,00 лева за платени адвокатско възнаграждение и
държавни такси.
Съдът определя окончателна държавна такса в размер на 80.00 лева,
която следва да бъде заплатена от ответника по сметка на Русенски районен
8
съд.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1, вр. ал.3 от СК с развод
сключения на 13.10.2007г. в гр.Русе граждански брак между КР. Д. ИЛ. с
ЕГН:********** и И.Р. И. с ЕГН:********** за което е съставен акт за
граждански брак №0706/13.10.2007г., поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
ПРИЗНАВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има съпруга - И.Р. И. с ЕГН:**********
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК след прекратяване на
брака ищцата КР. Д. ИЛ. с ЕГН:**********, да носи предбрачното си
фамилно име - В..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.59, ал.2 от СК на майката – КР. Д. ИЛ.
с ЕГН:**********, упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете – Й.И.Р. с ЕГН:******.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.59, ал.3 от СК на бащата – И.Р. И. с
ЕГН:**********, режим на лични контакти с детето Й.И.Р. с ЕГН:******
както следва: Всяка първа и трета неделя от 09,00 часа до 20,00 часа, както и
един месец през лятото, който не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката.
ПРЕДОСТАВЯ на майката – КР. Д. ИЛ. с ЕГН:********** и детето
Й.И.Р. с ЕГН:****** ползването на семейното жилище находящо се в гр.Русе,
ул.“Ц.Ц.“ N:4, **, *** до навършване на пълнолетие на Й.И.Р. с ЕГН:******.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК И.Р. И. с
ЕГН:********** да заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лева на
детето си - Й.И.Р. с ЕГН:******, чрез неговата майка и законен представител
9
– КР. Д. ИЛ. с ЕГН:**********, считано от 21.05.2021г., до настъпване на
причини за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА И.Р. И. с ЕГН:********** да заплати на КР. Д. ИЛ. с
ЕГН:********** сумата от 625,00 лева направени по делото разноски на
основание чл.329, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Р. И. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенски
районен съд сумата от 180,00 лева държавна такса върху определената
издръжка.
ОСЪЖДА И.Р. И. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенски
районен съд окончателна държавна такса в размер на 80,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10