Решение по дело №244/2023 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 66
Дата: 9 май 2023 г. (в сила от 17 май 2023 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20231800200244
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. С, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ - ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я. Т. Б.
Членове:М. Н.

А. Г. М.
при участието на секретаря Х. И. Б.
в присъствието на прокурора М. Г. П.
като разгледа докладваното от Я. Т. Б. Частно наказателно дело №
20231800200244 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции /за краткост наричан по-нататък Закона/.
Предмет на делото е признаването и изпълнението на Решение по дело
************ от ********* г., в сила от ********. издадено от О. У. И., Р. А., срещу
българския гражданин Й. И. С., роден на **********г. в гр. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес обл. С., гр. Б., ул. „Х. А.“ ***************.
Решението за налагане на финансова санкция е изпратено от издаващата държава –
Р. А., издадено от Областно управление гр. И. – на териториално и предметно
компетентния, съгласно чл. 32, вр. чл. 16, ал.1-8 и чл. 31, ал. 1 от Закона, С. окръжен съд.
Съгласно изискванията на Закона същото се придружава от Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на взаимно признаване
на финансови санкции.
В съдебно заседание от 09.05.2023 г. засегнатото лице С. А. редовно призован, не се
явява, не е намерен на посочения адрес на регистрация и са налице данни, че е напуснал
същия. Засегнатото лице се се представлява от служебен защитник – адв. Г. В. Ч..
Равностойността на паричната сума от 300,00 евро в български левове по фиксирания курс
на Еврото на Б. Н. Б. – 1.95583 лева за 1 евро, към датата на деня на влизане в сила на
1
решението на издаващата държава –********. се равнява на 586.75 лева.
Представителят на С. окръжна прокуратура намира искането за признаване на
решението за налагане на финансовата санкция за законосъобразно, не се установяват
основанията за отказ или факултативните такива – по чл.19 ЗПИИРКОРНФС, да се признае
решението на административно- наказателния орган на Р А. и да се изпрати за
принудителното изпълнение .
Съгласно приложимия закон – ЗПИИРКОРНФС, С.ят окръжен съд в рамките на
своята компетентност по чл. 6, ал. 1 от Закона и според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от
Закона, определяща правоприлагането на българското законодателство по настоящия
случай, като се запозна с приложените по делото доказателствени материали и във връзка с
доводите на страните, приема за установено следното:
Получено е наказателно Решение по дело ВН-************ от ********* г., в сила
от ********. издадено от О. У. И., Р. А., срещу българския гражданин Й. И. С., роден на
**********г. в гр. П., ЕГН **********, с постоянен адрес обл. С., гр. Б., ул. „Х. А.“
***************., че същият на *********. в 12:41ч. при управление на МПС с
регистрационен номер ******** в района на населено място Ф.- централен Т., А. не е
заплатил зависещата от времето пътна такса за превозното средство с допустимо общо тегло
не-повече от 3.5 тона. Деянието е квалифицирано като административно нарушение
съгласно §20Аbs.1 StVO; §10 Abs. 1, § 11 Abs.1 BStMG / А. Закон за заплащане на пътни
такси за федерални пътища от 2002г./ .
Посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т.
1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган на
издаващата държава – Р. А., а именно О. У. И.. Видно от текста на удостоверението по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции се касае за административно нарушение – нарушение на
разпоредбите за движение по пътищата, за което не се изисква двойна наказуемост, за
взаимното им признаване.
В конкретния случай административното нарушение е извършено на територията на
Р. А.. По този начин казусът не попада под наказателната юрисдикция на българските
съдилища.
Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Р. Б. или в
друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
2
територията на Р. Б., или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния.
От текста на Удостоверението по чл.4 се установява, че засегнатото лице Ангелов е
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава-държавата издател на
искането, за правото си да обжалва решението и за сроковете за обжалване – т. 2ж от
Удостоверението.
В приложеното удостоверение се сочи, че засегнатото лице следва да заплати
паричната сума от 300 евро, представляваща наложената му парична глоба за извършеното
от него деяние, квалифицирано по §20Аbs.1 StVO; §10 Abs. 1, § 11 Abs.1 BStMG / А. Закон
за заплащане на пътни такси за федерални пътища от 2002г./ . . Равностойността на
паричната сума от 300 евро в български левове по фиксирания курс на Еврото на Б. Н. Б.
към 24.01.2023 г. – деня на влизане в сила на решението на налагане на финансовата
санкция от издаващата държава /чл.16, ал.8, вр. чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС /, е 586,75
лева.
Засегнатото лице има постоянно местоживеене в Р. Б. с адрес: гр. Б., обл. С.,
удовлетворява условието по чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
Не се установява никое от основанията по чл.35 от Закона, при които може да се
откаже признаването на решението на наказващия орган на Р. А..
По изложените съображения и на основание чл.16, ал.7, т.1 вр. чл.32, ал.1 и чл.36
вр. чл.22, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагате на финансови санкции С.ят окръжен съд

РЕШИ:
ПРИЗНАВА и приема за изпълнение административно наказателно решение - по
дело е ************ от ********* г., в сила от ********. издадено от О. У. И., Р. А., по
силата на което българският гражданин Й. И. С., роден на **********г. в гр. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес обл. С., гр. Б., ул. „Х. А.“ ***************. е осъден да
заплати глоба в размер на 300 евро, равностойна на 586,75 лв. по фиксирания курс на
Еврото на Б. Н. Б..

Решението подлежи на обжалване пред С.я апелативен съд в 7-дневен срок от днес.

На основание чл.22 от ЗПИИРКОРНФС ИЗПРАЩА решението след влизането му в
законна сила на НАП за изпълнение.
3

Да се уведоми незабавно органът на изпращащата държава , че Решение по дело
************ от ********* г., в сила от ********. издадено от О. У. И., Р. А., срещу
българския гражданин Й. И. С., роден на **********г. в гр. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес обл. С., гр. Б., ул. „Х. А.“ ***************. е признато и прието за
изпълнение и след влизане в законна сила решението ще бъде изпратено за изпълнение на
НАП.

Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Р. Б..


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4