№ 6423
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д.а
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д.а Въззивно гражданско дело №
20241100510404 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно Решение №47 от 02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 27620/2022 г. по
описа на СРС, 73 състав, са уважени предявените от М. А. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ул. *******, действащ чрез процесуалния си представител адв. В. Д. В. от
АКВт, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „Деян ******* против
„Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. *******, действащ чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт
Б.И.Г. – Д.а искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т.2 и т.3 вр. чл.225 КТ
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на ищеца със заповед на
работодателяотвентик БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ ЕАД с ЕИК ******* със
заповед № 9/30.3.2022 г. по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на законните му представители на
ответното дружество за едностранното прекратяване на трудов договор № 573/28.8.2020 г.,
ищецът е ВЪЗСТАНОВЕН на предишната работа в предприятието на ответника на длъжност
"експерт" към Управление "Корпоративно банкиране" и ОСЪЖДА ответника да плати на
ищеца сумите, както следва: сума в размер на 4671, 25 лв. – обезщетение за оставането му
без работа през периода 01.04.2022 – 30.06.2022 г. поради едностранното прекратяване на
трудовия договор № 573/28.8.2020 г. със заповед № 9/30.3.2022 г. по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на
законните представители на ответното дружество, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 27.5.2022 г., до изплащане на сумата и сума в размер на 1773, 00 лв.,
обезщетение за получаване на по-ниско възнаграждение при друг работодател - "Г.Т." ООД,
1
през периода 01.07.2022 – 30.09.2022 г. поради едностранното прекратяване на трудовия
договор № 573/28.8.2020 г. със заповед № 9/30.3.2022 г. по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на законните
представители на ответното дружество, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 27.5.2022 г., до изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от
7575, 00 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 15,42 лева,
представляваща разноски в производството съобразно отхвърлената част от иска.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК, с която обжалва решението като необоснован, постановено при нарушение на
материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът оспорва изводите на съда, че
изискванията за притежаване на висше икономическо образование за заеманата от ищеца длъжност
са утвърдени от работодателя още на 23.07.2020 год., като твърди, че съдът е преценявал
едностранчиво представените доказателства по делото, анализирайки единствено тези,
представени от ищеца. Поддържа заявеното с отговора на исковата молба, че макар и двете
длъжностни характеристики, отнасящи се и до две различни категории служители, да са
съществували към момента на сключване на трудовия договор с ищеца, предоставената му на
30.03.2022 год. е съобразно изменения в изпълняваните от него функции, взети с решение на
Управителния съвет от 29.03.2022 год., а не са се отнасяли за функциите му към 28.08.2020 год.
Последното, според въззивника, обуславя неправилния извод, че изначално ищеца не е отговарял на
изискванията за длъжността, което и да възпрепятства уволнението му на посоченото в заповедта
основание. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ищеца е подал отговор на въззивната жалба, с
която моли съда да отхвърли подадената въззивна жалба изцяло като недоказана и неоснователна, а
да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е признато уволнението за незаконно
и е възстановена на работа, като обосновано и законосъобразно. Въззиваемият оспорва твърденията
във въззивната жалба, като противоречиви и непоследователни. Въззиваемият смята, че от
въззивната жалба на ответника не става ясно в крайна сметка дали съществуват две различни
длъжности с различни изисквания за всяка или за една длъжност с променени изисквания.
Въззиваемият смята, че с твърденията във въззивната жалба ответникът противоречи на въведеното
в отговора на исковата молба, че са въвеждани изменения в заеманата от ищеца длъжност, а по –
скоро следва извода, че длъжността е съществувала така от самото начало и просто ищецът е
преназначен на длъжността, за която отговаря длъжностната характеристика от 30.03.2022 год.
Претендира и разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
2
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение
на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията
за това са следните:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове по чл. 344, ал 1, т. 1-3, вр. чл.
225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Ответникът е направил и възражения за прихващане със свои насрещни
вземания по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът М. А. К. моли съда да постанови решение срещу ответника „Българска банка
за развитие“ ЕАД с което на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ за признае за
незаконна и да отмени заповед № 9/30.3.2022 г. по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на законните
представители на ответната банка, с което едностранно е прекратен на трудовия договор №
573/28.8.2020 г.; да бъде възстановен на предишната работа в предприятието на ответната
банка - на длъжност "експерт" към Управление "Корпоративно банкиране" и да осъди
ответника да му плати сумата от 7575, 00 лв., претендирана като обезщетение за оставането
му без работа през периода 01.04.2022 – 30.06.2022 г. поради уволнението му с посочената
заповед и 1773, 00 лв., обезщетение за получаването на по-ниско трудово възнаграждение
при друг работодател през периода 01.7.2022 – 30.09.2022 г. поради уволнението му с
посочената заповед, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.5.2022 г.,
до изплащане на сумата, Ищецът твърди, че е налице хипотезата, която е обсъдена в
Тълкувателно решение № 4/002. 2021 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на ВКС.
Ответникът „Българска банка за развитие“ ЕАД, оспорва исковете. Твърди, че
уволнението е законно. Оспорва да е налице хипотезата на посоченото тълкувателно
решение, тъй като към датата на сключване на трудовия договор не е съществувало
изискване за висше образование за заемане на длъжността, на която е работил ищецът. Сочи,
че фактическият състав за изменение на изискванията за образование се е осъществил след
сключване на трудовия договор – през 2022 г., когато управителният съвет на банката е взел
решение за това. Счита, че това е компетентният орган, който може да взема такова решение.
Прави евентуално възражение за прихващане със свои насрещни вземания по чл. 55, ал. 1, т.
3 ЗЗД във връзка с платените обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, тъй като
при уважаване на исковете би отпаднало основанието за дължимостта им.
Релевантни към предмета на спора обстоятелства са променени ли са изискванията за
заеманата от ищеца длъжност и отговаря ли ищецът на променените изисквания;
добросъвестно ли е упражнил работодателят правото си да промени изискванията за заемане
на длъжността. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в
тежест на ответника е да докаже законосъобразността на уволнението, а в доказателствена
тежест на ищеца е да установи недобросъвестността при упражняване на правото на
работодателя.
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
3
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да
обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася
по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в
исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него
(вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 258 от
01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г. О. и цитираните в последното решения).
В оспорената заповед за уволнение работодателят се е позовал на първата хипотеза от
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната
работа. Посоченото основание, както и направеното от ищцата възражение, че в настоящия
случай приложима била не разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а тази на чл. 328, ал. 1, т.
11 КТ, тъй като промяната в изискванията за образование била извършена в хода на
съществуващо трудово правоотношение, налага на първо място разглеждането на въпроса
дали фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се прилага само при начална липса на
необходимото образование и квалификация, т. е. при несъответствие с изискванията, което
трябва да е налице при сключването на трудовия договор. Следва да бъде посочено, че както
в теорията, така и в съдебната практика се приемаше безспорно, че работодателят може
едностранно да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание, когато при
сключването на трудовия договор работникът или служителят е отговарял на
първоначалните изисквания за съответната работа, но предвид настъпилите впоследствие
промени в тях вече не ги удовлетворява. Т. е. при условията на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ липсата
на необходимото образование и професионална квалификация се появява след сключване на
трудовия договор поради повишаване или промяна на изискванията за съответната
длъжност. Междувременно това разбиране претърпя развитие, като бяха постановени и
съдебни решения, в които беше прието, че работодателят може да прекрати трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ щом работникът или служителят няма
изискуемото образование или квалификация, независимо дали това несъответствие е налице
при сключване на трудовия договор или след това, във всеки последващ момент (вж.
Решение № 436 от 23.08.2010 г. по гр. д. № 441/2009 г., ІV Г. О., ВКС и цитираните в същото
решения). Съгласно постановките на т.1А от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК, докладвано от съдиите Е.В. и А.Ц. няма да е налице
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при
сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя
4
изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.
Когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не
са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с
длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на
конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи
изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от
нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да
приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които са
достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция. Сключването на трудов договор
при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за
съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може
да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде
оправдано от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата
или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност.
Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно
преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е
предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата
страна. Ето защо, юридическият факт като основание за прекратяване на трудовия договор е
неоправдано да е налице при възникване на трудовото правоотношение, а работодателят да е
преодолял защитата на работника при уволнение още преди да е започнало неговото
изпълнение, позовавайки се на вътрешните си правила за изискуемите образование и
професионална квалификация, чието действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако
работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование
и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата
функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото
правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят
всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които
самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването от
работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов
договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална
квалификация, ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от
Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното
упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”, поради което следва
да бъде отречено.
В тези хипотези, прекратяването на трудовия договор не може да е поради
поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят не отговаря на
въведените от работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание
минимални изисквания за образование и квалификация, които с приемането на работа, двете
страни по договора са се съгласили, че не представлява обективна пречка за изпълняваната
5
работа. Работодателят няма право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ, като се позове на тяхната липса, като обективна пречка, която не позволява на
работника или служителя да изпълнява заеманата длъжност, освен ако не е знаел и не е
могъл да узнае за това (напр. при постъпване на работа не са били представени документи за
притежаваното от работника или служителя образование и/или професионална
квалификация съгласно Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими
при сключване на трудов договор). В този случай, липсата на притежаваните от работника
или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия
договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от
работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически
факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице
злоупотреба с право от страна на работодателя.
В настоящия случай, видно от твърденията във въззивната жалба, изначално в
предприятието на работодателя са съществували две длъжности, за всяка от която
съответства различна длъжностна характеристика, като и двете са утвърдени на 22.07.2020
год. При сключване на трудовия договор с ищеца, последният е изпълнявал трудови
функции и задължения съобразно длъжностната характеристика, подписана от него на
01.09.2020 год., за която не се изисква висше икономическо образование. След решението на
Управителния съвет от 29.03.2022 год., независимо дали се приеме, че ищецът е преназначен
на друга длъжност, отговаряща на длъжностната характеристика, която му е предявена на
30.03.2022 год. или че работодателят е въвел нови изисквания за длъжността, то след като
същите са биле утвърдени още на 22.07.2020 год., то и в двата случая ищецът изначално не е
отговарял на изискванията за тази втора длъжност, респ. за изменените изисквания.
Ответникът не оспорва, а дори сам заявява, че моментът на утвърждаване на двете
длъжностни характеристики е един и същ, като се различават единствено по това за коя
категория служители се отнасят. Работодателят при назначаване на ищеца е бил наясно,
както с изискванията за образование и квалификация на всяка от длъжностите, така и с
образованието и квалификацията, които притежава ищеца и за коя от категорията служители
отговаря. Независимо дали назначава ищеца на друга длъжност или въвежда за заеманата от
него длъжност изискванията, относими към друга, съществуваща вече длъжност,
работодателят нарушава разпоредбата на чл.326, ал.1, т.8 ГПК. Настоящият състав на
въззивния съд смята, че след като двете длъжностни характеристики са утвърдени на
22.07.2020 год., обстоятелство потвърдено и от ответника, и изискванията са биле налице
към момента на сключване на трудовия договор на 28.08.2020 год., то обстоятелството, че
длъжностната характеристика, изискваща висше икономическо образование е предявена на
30.03.2022 год. е ирелевантно за случая. Предвид разясненията, дадени от съдебната
практика и описани по – горе, в настоящия случай също е налице хипотеза на изначална
липса на образование и квалификация.
По възражението относно недоказаност на злоупотребата с право.
6
Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл.328, ал. 1, т. 6 от
КТ е налице, когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими
средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват
или не злоупотреба с права. Важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по
пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1, т.
6 от КТ (допустимо, възможно само по себе си правно действие), е използвана целенасочено.
За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 от КТ, съдът преценява не доколко работодателят
има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена длъжност, а
фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба с право. За да е
допустимо тяхното изследване, те трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен
ред. В случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за
уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба,
като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни
изводи с предявяването на исковата молба. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ се презумира, че
работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на
презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. Целта на работодателя в този
смисъл е обстоятелството, което подлежи на доказване, като с оглед презумпцията по чл. 8,
ал. 2 КТ за добросъвестност, тежестта от оборването на тази презумпция се носи изцяло от
страната, която се позовава на злоупотребата с право, в случая – ищцата по делото. (Решение
№ 73 от 27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1968/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 83 от
8.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2947/2020 г., IV г. о., ГК.)
В процесния случай, доколкото по делото се не се установи категорично дали става въпрос за
промяна в изискванията за заемане на длъжността или преназначаване на ищеца на нова
длъжност, тъй като и двете длъжностни характеристики са съществували към момента на
сключване на трудовия договор на 28.08.2020 год., то може да се приеме за установено, че
работодателят, смесвайки институтите на промяна в изискванията за заеманата длъжност и
преназначаване на служител на друга длъжност, е опитал да постигне уволнението на посоченото в
заповедта основание чл.328, ал.1, т.6 КТ по отношение на ищеца. Каквито и да са биле намеренията
на работодателя, настоящия случай не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.
С оглед на това, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд относно
наличието на доказана злоупотреба с право.
По разноските:
При този изход на правния спор въззиваемия има право на направените от него в хода на
въззивното производство разноски. Доколкото, обаче, искане в тази насока не е направено нито в
отговора на въззивната жалба, а в открито съдебно заседание изрично процесуалния представител
заявява, че не претендира такива, то съдът не следва да присъжда разноски в негова полза.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №47 от 02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 27620/2022 г.
по описа на СРС, 73 състав, са уважени предявените от М. А. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. *******, действащ чрез процесуалния си представител адв.
В. Д. В. от АКВт, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „Деян *******
против „Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, действащ чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Б.И.Г. – Д.а искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т.2 и т.3 вр. чл.225
КТ ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на ищеца със заповед на
работодателя - отвентик със заповед № 9/30.3.2022 г. по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на законните
му представители на ответното дружество за едностранното прекратяване на трудов договор
№ 573/28.8.2020 г., ищецът е ВЪЗСТАНОВЕН на предишната работа в предприятието на
ответника на длъжност "експерт" към Управление "Корпоративно банкиране" и ОСЪЖДА
ответника да плати на ищеца сумите, както следва: сума в размер на 4671, 25 лв. –
обезщетение за оставането му без работа през периода 01.04.2022 – 30.06.2022 г. поради
едностранното прекратяване на трудовия договор № 573/28.8.2020 г. със заповед №
9/30.3.2022 г. по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на законните представители на ответното дружество,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.5.2022 г., до изплащане на
сумата и сума в размер на 1773, 00 лв., обезщетение за получаване на по-ниско
възнаграждение при друг работодател - "Г.Т." ООД, през периода 01.07.2022 – 30.09.2022 г.
поради едностранното прекратяване на трудовия договор № 573/28.8.2020 г. със заповед №
9/30.3.2022 г. по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на законните представители на ответното дружество,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.5.2022 г., до изплащане на
сумата. ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – само за
разликата от уважената част до пълния предявен размер от 7575, 00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8