Решение по дело №6278/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              17.02.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                             МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 6278 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 16.10.2017г., гр.д.24656/17г., СРС, 73 с-в признава за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че П.С.Б. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 715,64 лв. - доставена топлинна енергия за периода м. май 2014г. – м. април 2016г., ведно със законна лихва и сумата 35,74 лв. - лихва за периода 15.10.2015г. - 14.11.2016г., отхвърля иска за разликата над 35.74 лв. и осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 703 лв. – разноски за исково производство и сумата 85.02 лв. – разноски за заповедно производство.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответницата по исковете П.С.Б.. На нейно място пред настоящата инстанция по реда на чл.227 ГПК са конституирани наследниците й А.Л.Б. и М.Л.Б.. В жалбата са изложени оплаквания, че жалбоподателката не е редовно призована пред първа инстанция и е нарушено правото й на защита. Предявява възражение за погасяване на исковете по давност. Счита производството за недопустимо, т.к. за същите вземания има постановено решение по приключилото гр.д.24656/17г., СРС, 73 с-в. Новоконституираните въззивници поддържат жалбата. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

         Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.

         Третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е  неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.

В отговор на оплакванията в жалбите, въззивният съд приема следното:

Противно на оплакванията в жалбата, на първоначалната въззивница и ответник в първа инстанция П.С.Б. е редовно връчен препис от искова молба чрез нейната дъщеря М.И., подаден е отговор на исковата молба и е призована за първото о.с.з., поради което не е нарушено правото й на защита в процеса.

Възражението за погасяване на исковете по давност се предявява за първи път с въззивната жалба в противоречие със забраната на чл.266, ал.1 ГПК за релевиране на твърдения или представяне на доказателства във въззивното производство, които е могло да се посочат и направят в първоинстанционното. След като в срока по чл.131, ал.1 ГПК за подаване на отговор на исковата молба не е заявено това правозащитно възражение, на основание чл.133 ГПК същото е преклудирано и не следва да се обсъжда.

Липсва идентитет в предмета на настоящото дело и приключилото гр.д.24656/17г., СРС, 73 с-в, водено между същите страни, по смисъла на чл.299, ал.1 ГПК. Влязлото в сила решение от 16.10.2017г. по приключилото дело обективира произнасяне с обвързваща сила на пресъдено нещо между насрещните  страни относно главното вземане до м.04.2014г. и съответните лихви. Касае се за период, който предхожда процесния, считано от м.05.2014г., със съответните лихвоносни задължения.

Отделно, с влязло в сила решение от 13.03.2015г., гр.д.61263/14г., СРС, 44 с-в са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу А.Л.Б. и М.Л.Б. искове за процесните вземания, с мотив, че ответниците са собственици, но не и носители на вещното право на ползване върху топлоснабдения имот.

В подкрепа е договор за доброволна делба от 29.07.1997г., по чиято сила в общ дял на новоконституираните въззивници А.Л.Б. и М.Л.Б. се поставя топлоснабдения имот, а първоначалната въззивница П.С.Б. си запазва пожизнено вещното право на ползване. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Въззивният съд намира, че при конкуренция между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право, именно вторият от тях е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия. Това е така, защото правомощията владение и ползване на собственика, се упражняват единствено от ползвателя, чрез служене и получаване на доходите – чл.56, ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС именно в негова тежест възлага разходите, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, наред с поддържането на вещта. Разпоредбата е съобразена с предположението за фактическо използване на веща от ползвателя. Ангажирането отговорността на собствениците за разходи относно топлинна енергия, каквато не са потребили, би довело до неоснователно разместване на имуществени блага, в нарушение на забраната за неоснователно обогатяване. Исковете за признаване дължимост от първоначалната ответница на главница за предоставена топлинна енергия и мораторна лихва са основателни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.10.2017г., гр.д.24656/17г., СРС, 73 с-в в частта, с която се признава за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че П.С.Б. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 715,64 лв. - доставена топлинна енергия за периода м. май 2014г. – м. април 2016г., ведно със законна лихва и сумата 35,74 лв. - лихва за периода 15.10.2015г. - 14.11.2016г.

Решението е постановено с участие на трето лице-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.