Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на
тридесети септември 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1788/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалбата на М.И.Д.,
ЕГН ********** ***, срещу Заповед № 20-0324-000196/19.07.2020г. издадена от
Мл.автоконтрольор в Районно управление - Провадия при Областна дирекция – Варна
на Министерството на вътрешните работи, с която е наложена Принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство лек автомобил марка „Алфа Ромео 145“ с рег. № В 4133 КН, за срок от
шест месеца.
Жалбоподателат твърди
нищожност на оспорения акт, поради издаването му от некомпетентен орган. В
условията на евентуалност сочи незаконосъобразност на ЗПАМ поради допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно
твърди липса на мотиви, обуславящи издаването й, което затруднява правото му на
защита; както и че не са обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за
случая. Оспорва соченото в акта нарушение, в т.ч. време, място, описани
обстоятелства, като твърди, че същите не отговарят на действителната фактическа
обстановка. Твърди също, че при издаване на оспорената заповед, не е съобразена
преследваната от закона цел, като е нарушен и принципът на съразмерност,
доколкото установената концентрация на алкохол в кръвта 0.59 промила, надвишава
с много малко допустимите такива по закон 0.5 промила, а с оглед неговото
влошено здравословно състояние, засягащо опорно-двигателната му и социалният му
статус – безработен, лишаването му от възможност да управлява МПС за срок от 6
месеца на практика ще го препятства да ходи на контролни прегледи и да си търси
работа. На изложените основания претендира отмяна на ЗПАМ. В депозирана по делото
писмена молба поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът - Мл.автоконтрольор
в РУ - Провадия при ОД на МВР-Варна - Веселин Е.В.,
лично и чрез процесуален представител – гл.ю.к.Г.,
оспорва жалбата. Твърди, че събраните по делото доказателства установяват по
безспорен начин описаното в заповедта, извършено от жалбоподателя нарушение,
тъй като както теста направен с дрегер, така и последващото медицинско
изследване, показват наличие на алкохол в кръвта. На изложените основания моли
жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
След
преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт, пред
надлежния съд и в законоустановеният срок, поради което се явява допустима за
разглеждане.
По нейната
основателност, съдът съобрази следното:
Предмет на жалбата е Заповед № 20-0324-000196/19.07.2020г. на мл. авт. в РУ
- Провадия при ОД на МВР-Варна за налагане на ПАМ: прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство лек автомобил марка „Алфа Ромео 145“
с рег. № В 41 33 КН, за срок от шест месеца, на основание чл.171, ал.1, т.2а,
б.“б“ от Закона за движението по пътищата. Заповедта е мотивирана с
обстоятелството, че на 19.07.2020г. около 21,40 часа е установено, че М. И. Д.,
като водач на МПС – Алфа Ромео 145 с рег. № В 4133 КН, се движи по път ІІІ клас
№ 208 на територията на гр. Провадия, кв. „Север“, до блок 1, посока – гр.Айтос,
след употреба на алкохол с концентрация от 0,75 промила в издишания въздух.
Последното е установено с техническо
средство алкотест – дрегер 7510 № ARBB- № 0090. Във връзка с изложеното срещу
жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № АА597384
от 19.07.2020г. В акта установеното е констатирано от органа като нарушение по
чл.5, ал.2, т. 3, предложение 1 от ЗДвП, във връзка с което е издадена
процесната заповед.
Във връзка с издадения на лицето Талон за
медицинско изследване № 0211729, с преписката са представени Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологична проба то М.Д. в 22.35ч. на
19.07.2020г., както и Протокол № 667/20.07.2020г. за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта,
сочещ за наличие на концентрация от 0,59 промила алкохол в кръвта на
изследвания.
С жалбата допълнително са представени
Етапна епикриза от 28.07.2020г., видно от която жалбоподателят страда от
спондилоза, включително и други първични гонартрози, коксартроза, водещи до
силно болезнени и ограничени по обем движения на двете коленни стави, видима
деформация на същите; и Заповед №
507/18.05.2020г., видно от която трудовото правоотношение е прекратено.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
По
валидността на акта:
Съгласно
чл.172
ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 ал.1 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон
съобразно тяхната компетентност. Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с която по т.2.4 назначените по график служители на
длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР-Варна са оправомощени да
прилагат ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП /на
което основание е издадена и процесната ЗПАМ/ за територията обслужвана от
съответното РУ. В хода на съдебното производство е представен и Месечен график
за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото
изпълнение на ППД и КПД в РУ – Провадия при ОД на МВР – Варна за месец
07.2020г. Съгласно така представените доказателства издателят на оспорената заповед – мл. автоконтр. в РУ
Провадия при ОД на МВР-Варна разполага с необходимата компетентност.
Предвид
горното и доколкото процесната заповед е постановена в предвидената от закона
писмена форма, съдът намира, че същата не страда от пороци водещи до нейната
нищожност, като наведеното от жалбоподателя възражение в тази насока, се явява
неоснователно.
По процесуалната и материално-правната
законосъобразност на акта:
Заповедта
за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172
ал.1 от ЗДвП, вр. чл.59
ал.2 от АПК. В акта са посочени конкретните мотиви, дали основание на органа
да наложи мярката, които безспорно са ясни за страната. Противно на твърденията
в жалбата, в заповедта ясно и конкретно са описани всички относими
обстоятелства, послужили като основание за налагане на ПАМ – време и място на
извършване и установяване на нарушението; стойностите на алкохолното съдържание
в кръвта на нарушителя, както и начина на установяване – с изрично посочено
техническо средство, чиято изправност не е оспорена. Видно от самата жалба, с
оглед наведените в нея конкретни възражения, приетите от ответника фактически
установявания, както и мотивите за издаване на ЗПАМ са били ясни за наказаното лице,
който е предприел действия по своята защита, поради което не може да се приеме,
че правата му са нарушени на това основание.
Предвид
гореизложеното и след извършена служебна проверка, съдът намира, че в хода на
административното производство, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславящи незконосъобразност на оспорената заповед.
Същата
се преценява от съда и като съответстваща на материалния закон, по следните
съображения:
Съдът
намира, че с оспорената заповед административният орган е приложил правилно
относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на
закона, издавайки законосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на
чл.171
т.2а б.“б“ предл.1 от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната
заповед прекратява се регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6
месеца до една година на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда.
Следователно,
за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на
следните предпоставки: водач, който управлява собственото си МПС след като е
употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че не само отчетените на място от дрегера стойности на
алкохолно съдържание в издишания от водача въздух сочат стойности, надхвърлящи
допустимите 0,5 промила, съгласно цитираната по-горе разпоредба, а именно –
0,75 промила, но на същите изводи навежда и представения Протокол №
667/20.07.2020г., който сочи съдържание на алкохол в кръвта на оспорващия М.Д.
от 0,59 промила. Тази стойност, макар и по-ниска от показателите на дрегера с
0,06 промила не опровергава констатациите на ответника, а потвърждава, че
наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя към посочените в заповедта дата
и час надвишава допустимата от закона стойност – 0,5 промила. Ето защо съдът не
споделя становището на оспорващия, че не са били налице основания за образуване
на административнонаказателно производство срещу него и за издаване на
процесната заповед. Напротив – в случая са налице гореописаните, кумулативно предвидени от закона предпоставки за налагане
на процесната ПАМ, при наличието на които административният орган действа при
условията на обвързана компетентност.
Спорът
по делото е концентриран и върху това дали административният орган правилно е
определил срока на временното прекратяване на регистрацията на МПС и дали по
този начин не е ограничил правата на жалбоподателя в по-голяма степен от
необходимото, т.е. дали наложената ПАМ съответства на принципа на съразмерност,
регламентиран в чл.6
от АПК.
В
ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава ПАМ за точно такова по
вид поведение, като същата се прилага без оглед и независимо от понесената
наказателна отговорност. Извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока
степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното
движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в
съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил
принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други
административни нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на
закона. Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се
реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми,
които субектът - техен адресат, не желае да изпълни доброволно.
Административният
орган, действайки при обвързана компетентност и вземайки предвид невисокото превишение
на концентрация на алкохол от нормативно определеното такова, е наложил мярката
в предвидения от закона минимален срок – 6 месеца, т.е правната сфера на
жалбоподателя не е засегната повече от необходимото за целта.
Въз
основа на изложените съображения съдът приема, че процесната ЗПАМ е валидна и
законосъбразна, включително и в частта й относно определения срок на ПАМ, а
жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Наведените
твърдения за влошено здравословно състояние на жалбоподателя, не могат да
разколебаят извода за законосъобразност на наложената ПАМ, тъй като
здравословното състояние на нарушителя не е елемент от състава на нарушението.
Същото може и е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, от
административния орган при определяне срокът за който се налага ПАМ – в случая
минималният такъв в рамките на законоустановените граници.
С оглед изхода от спора и на основание чл.143 ал.4 от АПК, като основателно се преценява своевременно
направеното от ответника искане за присъждане на разноски. Жалбоподателката следва да се осъди да заплати в
полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определен в съответствие с чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78
ал.8 от ГПК, чл.144
от АПК и чл.37
от Закона за правната помощ.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.Д., ЕГН ********** ***, срещу Заповед №
20-0324-000196/19.07.2020г. издадена от Мл.автоконтрольор в Районно управление
- Провадия при ОД на МВР-Варна, с която е наложена ПАМ - прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство лек автомобил марка „Алфа Ромео 145“
с рег. № В 4133 КН, за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН ********** ***, да заплати в полза на ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: