Р Е Ш Е Н И Е
№ 208/23.10.2019г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на дванадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
при секретар: Е.
Иванова
и с участието на
прокурор: Ст. Загоров
Като разгледа
докладваното от съдия Димов
ВНАХД № 708 по
описа за 2019 год.
за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на
чл.313 и следващите от НПК и е образувано по протест на прокурор от ВРП, против
решение № 473 постановено на 13.03.2019 год. по НАХД № 4055/2018 г. по описа на
РС - гр.Варна, ХХVІІІ – ми НАКАЗАТЕЛЕН състав.
С атакувания съдебен
акт, обвиняемата Е.Р.Н.,
е била призната за ЗА НЕВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ, на неустановена дата в периода 14.04.2017 година -15.04.2017 година в град
Варна, скрила неизключително неин принадлежащ документ – „Саморъчно завещание“
с цел да причини другиму – П. Н. Х.вреда, за да набави за Р.С.Н.и В. С.Н.
облага, поради което и на основание
чл.304 от НПК съдът я ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение по чл.319 от НК.
Недоволен от
решението е останал прокурор от ВРП, който го протестира в срок с бланкетен
протест, като не се сочи в какво се изразява неправилността му.
В депозираните по –
късно мотиви към протеста се сочи, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и незаконосъобразно.
Прокурорът счита, че
фактическата обстановка по делото е правилно установена. Сочат се обаче доводи,
че решението по отношение на обвиняемата е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като укривайки документа обв. Немцова възпрепятствала легитимирането на
наследниците, и с действията си възпрепятствала използването на същия документ.
Прави предложение решението
на съда да бъде отменено и да постанови друго с което на обвиняемата да бъде призната
за виновна по предявеното и обвинение.
В съдебно заседание представителят
на Варненска окръжна прокуратура поддържа протеста и изразява становище, че
решението е неправилно, поради което следва да бъде отменено и обвиняемата бъде
призната за виновна по възведеното й обвинение, като и бъде наложено наказание
„Глоба“ за извършеното деяние.
В съдебно заседание
пред състав на ВОС обвиняемата редовно призована, не се явява, вместо нея упълномощеният
защитник, адв. Пл. П. от ВАК.
Същият моли решението,
с което обвиняемата е призната за невиновна, като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила.
След преценка доводите по протеста и становището на представителя на ВОП в
съдебно заседание, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на
основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира,
че подаденият протест е неоснователен по следните съображения:
ПРОТЕСТЪТ на прокурор от ВРП е процесуално допустим,
тъй като е подаден в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледан по
същество се преценява като неоснователен, поради следните съображения:
Производствто
пред ВРС е протекло по реда на глава ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ от НПК.
Същото е
образувано по внесено постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, за това, че на неустановена дата в периода 14.04.2017 година -15.04.2017 година в град
Варна, скрила неизключително неин принадлежащ документ – „Саморъчно завещание“
с цел да причини другиму – П. Н. Х.вреда, за да набави за Р.С.Н.и В. С.Н.
облага – престъпление по чл.319 от НК
На досъдебното и
съдебното производство пред първата инстанция не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на постановеното решение
на това основание.
В съответствие с всички събрани по делото доказателства,
относими към предмета на доказване, ВРС е приел за установена по несъмнен начин
следната фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия състав на
въззивния съд:
Обвиняемата
Е.Р.Н. родена на *** ***, българка,
българска гражданка, със средно образование, неомъжена, не работи, неосъждана,
ЕГН **********.
Св. П. Х.живеела на семейни начала със С. Р. Н. (баща
на свидетелите В. С.Н. и Р.С.Н.и дядо на обв. Е.Н.) от 2009год. Двамата живеели
в неговия дом находящ се в с.о. „Ален мак“, к.к. „****“, ул. „*** ***“ №36.
На 04.01.2017 год. С. Р.починал, като св. Х. останала
да живее в неговия дом. Един ден, докато преглеждала документите на С. Р., св. Х.
намерила син плик с надпис саморъчно завещание. След около две седмици св.Х. се
обадила по телефона на св. Р. Н.и му казала, че баща му е оставил завещание.
Св. Р. Н.й казал да го пази и когато си дойде сестра му (св. В.Н., която
живеела в Гърция) двамата ще дойдат и ще видят за какво става въпрос.
През месец април св. В. Н. пристигнала в Република
България и на 13.04.2017год. заедно с брат си (св. Р.Н.) отишли в имота
обитаван приживе от баща им, в който живеела св. П. Х.. До там двамата отишли с
лек автомобил управляван от обв. Н.. В присъствието на тримата св. П. Х.
извадила плика с надпис завещание и поискала да отидат при нотариус да го
отворят там, но св. С.Н. казал, че няма да ходят никъде, защото може да се
касае за други хора. Същият отворил плика и завещанието било прочетено от всички
включително и от обвиняемата. В завещанието било написано, че С. Р.Н. завещава
на св. П. Н. Х.„да ползва жилището ми пожизнено, 10000 десет хиляди евро. Св. Х. казала, че иска пари за да си купи
имот, тъй като била прехвърлила своя имот на сина си и нямало къде да живее.
Св. Н. се съгласил, но изразил съмнение досежно автентичността на завещанието
защото било писано с различни почерци, с различни цветове мастило и имало
поправки в текста. Казал на св. Х., че иска на документа да бъде извършена
експертиза. Н.и останали още известно време в имота като поискали от св. Х. да
им покаже всички документи на баща им, които били в имота. Х. извадила
множество документи, които обв. Н. прибрала в торба. Измежду документите които
обвиняемата прибрала в торбата било и завещанието. Когато Н.и решили да си
тръгват св. Х. поискала да види какви документи са сложени в торбата и
издърпала една част от тях. После Н.и си заминали. След тяхното заминаване св. Х.
прегледала документите които успяла да издърпа, мислейки, че и завещанието е
измежду тях. Установила обаче, че го няма и веднага се обадила по телефона на
св.Н. и го попитала защо са взели завещанието. Той й казал, че в момента
пътуват, че документите са в багажника на колата и ще провери като се приберат.
Когато се прибрали свидетелите Н.и прегледали документите в торбата и
установили, че действително завещанието е там. Междувременно св. Х. се била
обадила по телефона и на св. Б.-Ж.(адвокат). С последната и съпругът й
покойният св. С. Н. поддържал близки приятелски отношения от дълги години. Св. Х.
уведомила св.Б.-Ж., че С. бил оставил завещание, казала й че св. Р. Н. го е
взел и поискала от нея съдействие да й го върне. Св. Б. се обадила по телефона
на св. Р.Н.. Последният потвърдил, че завещанието е в него, и, че няма нищо
против да го върне на св. Х., но поискал да се консултира с нея (със св. Б.) по
този въпрос и да й покаже завещанието.
Уговорили се да се срещнат още същия ден в кантората
на св.Б.. Малко след това свидетелите Р. Н. и В. Н. отишли в кантората на св.Б.
и й показали завещанието. Св. Р. Н. изразил съмнение, че завещанието е писано
от баща му, защото имало дописвания. Св. Б. прочела завещанието и също
забелязала, че има добавян текст. Посъветвала Н.и да отидат при графолог, който
може да даде отговор на въпросите им и лично се свързала с експерта Е. А..
Последният поел ангажимент да направи експертизата.
Още докато Н.и били в кантората св. Б. провела тел. разговор със св. Х., казала
й, че децата на покойния С. Н. са при нея със завещанието, както и че ще дадат
документа за експертиза.
Казала й също така, че след като бъде направена
експертизата Н.и ще й върнат завещанието. На свой ред св. Б. поговорила и с
децата на покойния Н., казала им, че действително св. Х. се е грижела добре за
баща им и заслужава да получи нещо и те се съгласили, че е така, но св. Н.
заявил, че иска да разбере дали това е била действителната воля на баща му.
След великденските празници св. Н. занесъл документа
на експерта Е. А.. Последният го изследвал, като излязъл със становище, че има
съвпадения в почерка, но има съмнения относно дата на която е бил съставен
документа. Изразил становище, и, че автора не е бил в добро здравословно
състояние.
След като взел завещанието от графолога св. Р. Н. не
върнал завещанието на св. Х., която продължавала да живее в жилището на
покойния Ст. Н., но я уведомил за резултата от експертизата.
Последната поискала от него да й върне завещанието, но
той й казал, че няма значение, кой ще съхранява завещанието, че ще се разберат
доброволно, но трябва да изчакат да се прибере сестра му от Гърция в края на м.
юни.
По съвет на св. К. св. Х. се свързала с адвокат и на
05.07.2017год., преди св. В. Н. да си дойде от Гърция, подала жалба в
полицията.
С постановление на прокурор от ВРП от 08.09.2017год.
било образувано досъдебно производство, в хода на което било извършено
претърсване в жилището на св. Р. Н..
При това процес. сл. действие последният сам
доброволно предоставил на разследващия завещанието, което било прочетено в дома
на баща му.
В хода на проведеното досъдебно производство с
постановление от 27.10.2017год. като обвиняем бил привлечен св. Р. Х. Н., като
на същият било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 319 от НК. След
приключване на разследването на 13.11.2017 год. прокурор при ВРП изготвил
постановление с което направил предложение за освобождаване на Р. Н. от
наказателна отговорност и налагане на адм. наказание по реда на чл.78а от НК.
По внесеното постановление било образувано НАХД №
5343/2017год. съдебното производство по което било прекратено от съда на
основание чл. 378, ал.3 от НПК с определение постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 14.05.2018год.
След връщане на делото на ВРП с постановление от
24.08.2018 год. като обвиняема по д.п. била привлечена обв. Н. на която било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 319 от НК.
С постановление от 08.10.2018год. прокурорът прекратил
частично наказателното производство по д.п. № 354/2017год. по отношение на
повдигнатото обвинение на св. Р. Н.. Последният получил препис от
постановлението за прекратяване на 10.10.2018год. и не го обжалвал.
Горната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на обясненията на обвиняемата, показанията на свидетелите П. Х., Н. К. и С. Б.
– Ж. (както тези давани в хода на досъдебното производство, така и тези давани
непосредствено пред съда), показанията на св. Р.Н. депозирани непосредствено
пред съда както и обясненията му давани в качеството на обвиняем давани в хода
на досъдебното производство преди прекратяване на наказателното производство
срещу него, показанията на св. В.Н. депозирани непосредствено пред съда,
справка за съдимост, саморъчно завещание (л.20 от д.п.), протокол за
претърсване и изземване, както и всички останали събрани в хода на
наказателното производство писмени доказателства.
Първоинстанционното производство, както вече беше посочено
по – горе е протекло по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Съдът е разгледал делото съгласно разпоредбата на чл.378 от НПК. Провел е всестранно
и пълно съдебно следствие преценявайки събраните в наказателното производство
доказателства. Събрал и нови, като не е установил нови фактически положения,
различни от тези посочени в постановлението на прокурора.
Възприетите от
първоинстанционния съд фактически обстоятелства, установени още в хода на ДП са подложени от съда на различен, но
правилен правен анализ и преценка, за разлика от този на ВРП. Същите са безспорни
и се споделят от настоящия въззивен състав, като не биха могли да обосноват
правни изводи, които да са различни от тези, до които законосъобразно е
достигнала първата инстанция.
Това, че обв. Е.Н. не е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 319 от НК, в което е обвинена, поради
което е призната за невинна и оправдана по възведеното й обвинение е правилно и
обосновано.
Престъплението
чл.319 от НК е умишлено,
като за съставомерността на деянието от обективна
страна, както правилно е приел и първоинстанционният съд е необходимо
да е налице унищожаване, скриване или повреждане на чужд или не изключително
принадлежащ на дееца официален или частен документ с цел причиняване
другиму вреда или набавяне на за себе си или другиго облага.
От субективна страна може да бъде
извършено само при наличието на пряк умисъл, който следва да обхваща умисъла
за скриване на документа, както и специалната цел – да набави за себе си или за
другиго облага.
Доказателствата
по делото категорично установяват, че деянието е несъставомерно от субективна
страна.
Правилен
и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
доказателства по делото, че документът е бил взет съзнателно от обвиняемата, и
то с цел да навреди на св. П. Х., а е попаднал там случайно, което се
установява и от показанията на свидетелката В Н.. Установява се също така, че
обвиняемата след като е вземала всички документи и ги поставила в чантата си,
там случайно било и завещанието. Обстоятелството, че тя е дала възможност на
св. П. Х. да вземе част от документите, намиращи се в нея изключва категорично
умисъла за извършване на престъпление по чл. 319 от НК.
От
доказателствата по делото категорично се установява, че същото е несъставомерно
и от обективна страна.
В тази
връзка съставът на ВОС споделя изводите на първоинстанционния съд, че не се
касае за скриване на процесният документ /саморъчно завещание/ от обв. Н.,
което да е довело до възпрепятстване на използването му. Това е така защото още
същият ден, в които то е било отворено в присъствието на всички жалбоподателката
е била уведомена, че същото се намира у свидетелите Р. Н. и В. Н., които се
консултират с адв. Б., която е и нейна позната. Като аргумент в същата насока е
и становището на защитата /което правилно е било възприето от ВРС, и се споделя
и от състава на въззивния съд/, че не е било налице възпрепятстване на
използването на документа предвид обстоятелството, че не е била изпълнена
процедурата по ЗН за обявяване на саморъчното завещание, в случай, че то не се
намира у заинтересования.
Деянието
е несъставомерно от обективна страна и по отношение на датата на извършването
му.Това е така, тъй като в обстоятелствената част на Постановлението на ВРП се
сочи, че същото е извършено в периода 14.04.2017-15.04.2017 год., а от гласните
доказателства, в това число и от показанията на св. П. Х. се установява, че е
осъществено на 13.04.2017 год. – деня в който е било отворено и станало
достояние на всички присъстващи за което обаче няма повдигнато обвинение на Н..
Това
само по себе си е било достатъчно основание за да бъде призната обвиняемата за
невинна поради обективната несъставомерност на деянието, без дори да се налага
изследването на останалите обстоятелства по делото.
С оглед
всичко изложено по- горе,настоящият състав на ВОС намира, че от всички събрани
по делото доказателства се установява както обективната, така и субективната
несъставомерност на деянието, което прави атакувания съдебен акт
законосъобразен и обоснован.
В
този смисъл обосновавайки
изводите си на съвкупна и изчерпателно мотивирана преценка, почиваща на
събраните по делото доказателства решаващият съд е постановил правилен съдебен
акт и оплакванията са неоснователни.
Обв. Н. е призната за невинна и оправдана по предявеното
и обвинение. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и защитника, налагащи отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на
първоинстанционния съд.
Пред
настоящата инстанция разноски не са претендирани, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
По
изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за
отменяване или изменяване на присъдата, на основание чл. 334, т. 6
и чл. 338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 473, постановено на
13.03.2019 год. по НАХД № 4055/2018 г. по описа на РС - гр. Варна, ХХVІІІ – ми
НАКАЗАТЕЛЕН състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.