Р Е Ш Е Н И Е № 260060

гр.София, 07.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 02-ри април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Съдия: Ради Йорданов

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов т.д. №103 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците М.Т.К. с ЕГН **********, представлявана от своята майка Е.Я.Т. с ЕГН********** *** и Е.Я.Т. с ЕГН********** *** чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. Р.М., са предявили иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, за осъждането му да им заплати следните суми:

- На Е.Я.Т. обезщетение в размер на 150 000,-лв. /сто и петдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на фактическия й съпруг Т.К.П., вследствие ПТП от 12.02.2019 г.

- На М.Т.К. обезщетение в размер на 200 000,-лв. /двеста хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на родния й баща Т.К.П.,

ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на уведомлението - 30.05.2019 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетенията, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

На 12.02.2019г., на път II-81, при км. 16+300 м., водачът И. Й. Н. на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, е peг. № М 4670 ВС, предизвиква ПТП с лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, е peг. № CO 3466 BA, управляван от Т.К.П.. При настъпилото пътнотранспортно произшествие е причинена смъртта на Т.К. П..

За инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП е пострадали лица е peг. № УРИ 286р-1881/28.03.19г. Образувано е и Досъдебно производство №12/2019 г., по описа на ОДМВР - София.

Починалият Т.К.П. е баща на М.Т.К., а Е.Я.Т. е негова фактическа съпруга, с която живеели на семейни начала.

Т.П., Е.Т. и тяхната дъщеря М. Т. К. били едно сплотено и задружно семейство, изключително силно привързани един към друг. Имали изградена емоционална и духовна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Ищците ужасно тежко понасят загубата на своя баща и съпруг, починал така нелепо и неочаквано. Т.П. винаги е бил опора и подкрепа за Е.Т.. Те заедно отглеждали и се грижели за малката им дъщеря М.К., която сега е безвъзвратно лишена от бащина ласка и подкрепа. При пътния инцидент, едва петгодишна М.К. губи най-близкия си човек, своя баща, който винаги се е грижил за нея и я е закрилял. След злополуката малката М.К. често пита за своя баща - кога ще се върне и кога отново ще бъдат заедно. Постоянно търсела неговото внимание и присъствие. След процесното събитие се чувства тъжна, самотна и объркана. Семейството градяло общи планове за бъдещето им и дарявали своята дъщеря е много обич. М.К. била жизнерадостно, добро и любвеобилно дете, което било силно привързано към своя баща. Към настоящия момент обаче постоянно плаче, сънува го и го търси. Загубата на родния баща ще се отрази отрицателно не само върху подрастването й, а и върху целия й живот.

Е.Т. след като губи своя съпруг, бащата на детето си, с когото живеели на съпружески начала, е станала затворена и тревожна, трудно влиза в контакт е хора извън семейството и постоянно плаче. Съпругът й е бил опора и радост за нея. Не иска да приеме факта, че безвъзвратно го няма. С неговата смърт тя загубила важна част от семейството си, поради което изпитва празнота, която не може да запълни и ще я съпътства до края на живота й. Т.П. винаги е помагал на Е.Т. и заедно се справяли с трудностите. За нея той бил незаменима подкрепа. Към настоящия момент Е.Т. е дълбоко опечалена, емоционално лабилна, страхува се за бъдещето си и как ще отгледа малката си дъщеря без помощта на съпруга си.

Ритъмът на живот на пострадалите сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Към настоящия момент, чувстват безпокойство, страх и дълбока тъга. Отказват да приемат, че силната връзка, която починалият Т.П. е съумял да изгради със семейството си, подкрепата, помощта и обичта, с която ги дарявал е изчезнала. Психическият стрес от загубата на най-важният човек в живота на всеки един от ищците им е докарал дълбока травма, която никога няма да изчезне. Без съмнение ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.

Видно от справката, извършена на страницата на Информационен център към Г.ф. и Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № М 4670 ВС, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със З. „Д.Ж.и з.” ЕАД, с полица № BG/30/118003366544, валидна от 01/12/2018 г. до 30/11/2019г.

Съгласно чл.380 от новия Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.

Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

Във връзка с това на 30.05.2019г. ищците отправили претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - З. „Д.Ж.и з.“ ЕАД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 1678/30.05.2019г.

Към настоящия момент, застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, видно от Писмо с Изх. № 1870/03.06.2020 г., което поражда правния ни интерес на основание чл.432, ал.1 КЗ от предявяването на настоящата молба по исков ред.

Ето защо ищците молят да бъде осъден ответника да им заплати следните суми:

Ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на уведомлението - 30.05.2019 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетенията, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД „Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.

Исковата молба не отговаря на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, тъй като не съдържа никакво изложение ла обстоятелствата, касаещи начина на настъпване на пътнотранспортното произшествие, в какво се изразява виновното поведение на водача застрахован по Гражданска отговорност в ответното дружество, разположението на участниците на пътната лента, предприетите маневри, нарушените правила от ЗДвП. Ищците не са описали механизма на произшествието, сочат съвсем бланкетни и неконкретизирани твърдения за произшествието, поради което обстоятелствената част на исковата молба не е конкретизирана, което се накърнява правото на защита на ответника. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена от установяването на виновно и противоправно поведение на застрахования по Гражданска отговорност водача, а в представения от ищците констативен протокол за ПТП № 1881/28.02.2019г. изрично е посочено, че именно водачът Т.П., управлявал л.а. Ауди , рег. № СО 3466 ВА. е навлязъл в насрещната пътна лента на водача застрахован при ответника по Гражданска отговорност - И.Н., управлявала л.а. Фолксваген Голф, рег. № М 4670 ВС. Във връзка с гореизложеното моли на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се задължи ищцовата страна да изложи конкретни фактически твърдения относно механизма на настъпване на ПТП и в какво се изразява виновното и противоправно поведение на И.Н..

ЗАД „Д.“ АД оспорва изцяло исковата молба като неоснователна и недоказана, оспорва механизма на ПТП описан в същата, като твърди, че ПТП не е настъпило по този начин. Констативен протокол за ПТП №1881/28.02.2019г. е официален удостоверителен документ, който се ползва с доказателствена сила. В него изрично е посочено, че водачът Т.П., управлявал л.а. Ауди, рег. № СО 3466 ВА, е навлязъл рязко и косо в насрещната пътна лента на водача застрахован при ответника по Гражданска отговорност - И.Н., управлявала л.а. Фолксваген Голф, рег. № М 4670 ВС. Следователно виновно и противоправно е поведението на Т.П., тъй като той е нарушил ЗДвП и е предизвикал ПТП. Без навлизането на Т.П. в насрещната лента за движение ПТП и вредоносния резултат изобщо не биха настъпили. Иницииращия удар е бил непредотвратим за водача на л.а. Фолксваген Голф - И.Н., която не би могла и не е била длъжна да предвиди противоправното поведение на насрещно движещия се водач на л.а Ауди, който е станал първоначална и основна причина за настъпване на ПТП, напускайки своята лента за движение, установявайки се в насрещната. Във връзка е изложеното на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД прави възражение за съпричиняване от страна на Т.П. в ПТП и във вредите, като твърди, че единствено неговото виновно и противоправно поведение е станало причина за ПТП. Твърди самостоятелно съизвършителство в ПТП и вредите и виновно и противоправно съпричиняване на ПТП и вредите от страна на водача на лек автомобил Ауди - Т.П.. Налице е директна причинно-следствена връзка между действията на Т.П. и причинения вредоносен резултат. Поради изключителната вина на този участник в ПТП, неговите наследници нямат право на обезщетяване за вреди от смъртта му.

Евентуално, моли на основание чл.51, ал.2 ЗЗД да се намали размера на обезщетенията на всеки един от ищците най-малко с 80 % поради изключително и доминиращо съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия Т.П., тъй като счита, че неговия принос в ПТП и вредите се равнява на 80% и той преимуществено е допринесъл за инцидента и вредите. Подробни съображения за отхвърляне на исковата молба излага по-долу.

ЗАД „Д.“ АД оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер, тъй като при процесното ПТП касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, за непредвидимо и технически непредотвратимо от гледна точка на водача на лекия Фолксваген „Голф" И.Н. събитие, тъй като тя не е била длъжна и не е могла да възприеме Т.П. като опасност за движението. Без навлизането на Т.П. в насрещната лента за движение ПТП и вредоносния резултат изобщо не биха настъпили. Иницииращия удар е бил непредотвратим за Н., която не е могла и не е била длъжна да предвиди противоправното поведение на насрещно движещия се водач, установил се рязко и внезапно в нейната лента за движение. Липсва противоправност в действията на И.Н., защото тя обективно не е могла и не е била длъжна да предвиди неправилната и забранена от ЗДвП маневра предприета от водача на л.а. „Ауди“ Т.П., който сам се е поставил в риск и е причинил при изключителен превес на собствената си вина пътния инцидент и следващите от него вреди. Според Върховния съд деянието е случайно, когато водачът на моторно превозно средство не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и обективно каквото и да беше направил не можеше да ги предотврати. Твърди, че навлизането на пострадалият Първанов в пътната лента на Н. е станало рязко и изненадващо, поради което установяването му там е в опасната зона за спиране на лекия автомобил Фолксваген „Голф“ управляван от И.Н.. Н. не е имала време за техническа реакция. Поради това липсва противоправност и няма причинна връзка между действията на Н.и вредоносния резултат, поради което не може да се търси отговорност от застрахователя на водача по застраховка „Гражданска отговорност”. Действията на водача Първанов по време на произшествието са били неправомерни. Той е бил длъжен да не допуска възникване на подобна критична ситуация. ЗДвП не задължава правомерно движещият се в своята пътна лента водач да предугажда внезапна поява на пътното платно на водач, който предприема маневра в нарушение на ЗДвП. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди - така решение № 165/26.10.2010 г. по гр. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и др. При всички случаи степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Първанов има изключителен превес като обективен фактор за механизма на увреждането.

Евентуално твърди, че пострадалият Първанов е пътувал и без предпазен колан по време на ПТП, с което допълнително е допринесъл за увреждането си, тъй като тялото му не е било здраво фиксирано към седалката и се е движило свободно в купето на автомобила. На самостоятелно основание това обстоятелство следва да се отчете при евентуално определяне на обезщетение за неимуществени вреди като те бъдат намалени съразмерно на установения принос от пострадалия Трендафил С..

ЗАД „Д.“ АД твърди също, че пострадалият Първанов се е движил с по-висока от максимално допустимата пътна скорост за съответния участък, което поведение също е в нарушение на ЗДвП и в причинна връзка с ПТП.

При обективни данни за съпричиняване в ПТП и вредите преценката за намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, но също така ако е налице субективен елемент трябва да бъдат взети предвид тежестта на извършеното правонарушение, ако действието на увредения е противоправно, както и степента на неговата вина. Самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. Затова е допустимо, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям от този на деликвента, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. В този смисъл Решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат, който в някой случай може да бъде по-голям от този на деликвента. Намаляването на обезщетението по реда на чл. 51. ал. 2 от ЗЗД не представлява санкция за неправомерно поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово задължение. Съпричиняването е факт от действителността с настъпването, на който правото свързва определение неблагоприятни за увреденото лице правни последици изразяващи се в намаляването на обезщетението за всички вреди, настъпили вследствие на непозволеното увреждане.

ЗАД Д. АД оспорва следните обстоятелства:

Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, съгласно който действията на водача И.Н. са виновни и противоправни. Оспорва нейната вина и противоправност.

Оспорва причинно-следствената връзка между действията на И.Н. и настъпилия вредоносен резултат.

Оспорва преживените от ищците болки и страдания, емоционалната връзка между тях и загиналия, привързаността им, като твърди, че не са живели в общо домакинство и не са имали близки отношения.

Оспорва размера на претенциите на ищците като прекомерно завишени. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените болки и страдания и на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва претенцията за лихви.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищците М.Т.К. и Е.Я.Т., чрез упълномощената адв. М. са депозирали допълнителна искова молба.

Противопоставят се на изложените твърдения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Не са съгласни с изложените твърдения от представителя на ответника, за това че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Както надлежно са описали в началото на исковата молба, процесното ПТП е настъпило на 12.02.2019 г., на път 11-81, при км. 16+300 м., водачът И. Й.Н. на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № М 4670 ВС, движейки се по второстепенния път в посока от гр. М. към гр. С. нарушава правилата за движение по пътищата и удря насрещно движещия се в посока от гр. К. към гр. М.лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, е рег. № СО 3466 ВА, управляван от Т.К.П., с което реализира ПТП. Така описаният механизъм по никакъв начин не е накърнил правото на защита на ответното застрахователно дружество. Няма как в исковата молба да вменяват на конкретен водач, че виновно е нарушил конкретно правило за движение по пътищата, тъй като това е правомощие на административно-наказващите органи и на съдебните власти.

Не са съгласни с изложените твърдения, че вина за настъпилото ПТП има освен водачът, чиято отговорност е застрахована в ответното дружество и другият водач, който участва в ПТП, а именно починалият Т.К.П., управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № СО 3466 ВА. Немотивирани и неподкрепени с каквито и да било доказателства са и твърденията, че водачът Т.П. е навлезнал с автомобила си в лентата за насрещно движение и е станал причина за удара. За настъпилата злополука е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който е представен с исковата молба. Според практиката на ВКС протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред /както е в настоящия случай/, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва с обвързваща доказателствена сила относно авторството на документа. Надлежно съставеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица още удостоверява и обстоятелства относно мястото, участниците в него, деформациите по автомобила и другите материални щети, както и относно пострадалите лица. Доколкото не е оборена доказателствената сила на този документ, то той се ползва с такава по отношение на посочените обстоятелства. Няма доказателствена стойност Констативният протокол за ПТП с пострадали липа в частта, отнасяща се до обстоятелствата и причините за настъпването на произшествието, тъй като полицейският служител, който го е съставил не е присъствал в момент, в който е реализирана злополуката, а е посетил местопроизшествието по-късно.

Противопоставят се на твърденията в отговора на исковата молба, че Т.П. виновно и противоправно е нарушил ЗДвП и е предизвикал ПТП. Няма данни и не се ангажират и представят доказателства в подкрепа на изложеното, че ударът между двата автомобила е бил непредотвратим за И.Н., чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество.

Противопоставят се на оспорването на вината и противоправността на извършеното деяние, както и наличието на причинно-следствена връзка между действията на водача И.Н. и процесното ПТП. Движението с несъобразена скорост от страна на водача на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, с рег. № М 5670 ВС и извършените от този водач нарушения на правилата за движение по пътищата са довели до настъпилото ПТП с толкова тежки последици, при което е причинена смъртта на Т.П.. Противоправното и виновно поведение на И.Н. е в пряка причинно-следствена връзка с произшествието от 12.02.2019 г.

За доказването на обстоятелствата, отнасящи се до механизма на произшествието и елементите от фактическия състав на деликта, включително относно виновността и противоправността на деянието на водача И.Н., са направили доказателствени искания, формулирали в исковата молба под т. I, т. III и т. IV - да бъдат изискани и приобщени материалите по образуваното ДП № 12/2019 г., по описа на ОДМВР - София, за изслушване на АТЕ, с формулираните в исковата молба въпроси, както и да бъде разпитан един свидетел - очевидец на процесното ПТП. Поддържат така направените доказателствени искания.

Противопоставят се на всички възражения на представителя на застрахователя относно твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Т.П., изразяващо се в „самостоятелно съизвършителство“, неизползване на обезопасителен колан и относно какъвто и да било принос на починалия към реализираното ПТП.

Застрахователят е в правото си да прави всички възражения, които се отнасят до основанието и размера на правото на обезщетение - в това число и че пострадалият е съпричинил вредите, с цел намаляване на отговорността му към увреденото лице. Това е част от неговата защита. Тази защита обаче изисква предприемането на определени процесуални действия, но във всички случаи приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела в процеса.

Категорично оспорват възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег. № СО 3466 ВА - Т.П., изразяващо се в „самостоятелно съизвършителство “. Не са представени доказателства и не се ангажират такива, които да установява категорично наличието на принос от страна на починалото лице за настъпването на ПТП от 12.02.2019г. Твърденията в тази насока от представителя на ответника са голословни и неподкрепени от съответните доказателства.

Противопоставят се и на възраженията за твърдяно съпричиняване, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан. Няма такива данни от доказателствата по делото и твърдят, че починалият Т.К.П. е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан и по никакъв начин не е допринесъл за получените от самия него фатални увреждания. Нелогични са изложените в отговора съображения, за това, че травмите на Т.П. отговаряли да са получени вследствие на движението на тялото в купето на автомобила и от удари на същото в детайли от интериора. Никъде не се съдържат данни за подобни обстоятелства и ответникът не представя доказателства, от които да е видно, че тялото на починалия се е движело свободно в автомобила и че Т.П. е пътувал без поставен колан. Напротив, ответната страна въвежда възражение за принос на пострадало лице, което не се явява участник в процесния пътен инцидент, а именно – Т. С.. Навеждането на определени възражения изисква и предприемането на съответните процесуални действия, с оглед доказването на същите.

Възразяват срещу възражението на процесуалния представител на ответника, изразяващо се движение на управлявания от пострадалия Първанов лек автомобил с по-висока от максимално допустимата скорост за съответния пътен участък. По делото не се съдържат данни за обстоятелството, че пострадалият е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като е управлявал процесния автомобил „Ауди 80“ с превишена скорост, която да е в причинно- следствена връзка с настъпването на пътния инциден. Считат, че наведените твърдения изцяло почиват на предположения от страна на ответника и не се подкрепят от представените писмени доказателства по делото.

За установяването на причинната връзка между смъртта на увреденото лице Т.П. и процесното ПТП, както и относно вида на получените увреждания са направили доказателствено искане - за назначаване на съдебномедицинска експертиза, което поддържат.

Поддържат подадената от ищеца искова молба в предявения й размер, както и оспорват твърдението на ответника, че претендираното обезщетение е в завишен размер, който не е съвместим е принципа на справедливост.

Съобразно с дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по „справедливост“, като не се касае за абстрактно понятие, а такова, преценката на което е свързано с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда. При причинена смърт от значение са - възрастта на починалия при ПТП, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, болките и страданията, които са претърпели наследниците в резултат на загубата. Съдът съобразява и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на ПТП - като отправна точка при определяне на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от съответното естество към датата на ПТП.

Противопоставят се на оспорванията в отговора на исковата молба относно преживените от ищците болки и страдания, съществуващата близка емоционална връзка и привързаност между тях и пострадалия, като се твърди че същите не са живеели заедно в едно домакинство и не са имали близки отношения.

Безспорно ищците по настоящото производство М.К. и Е.Т. се явяват лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение. Те отговаря, както на обективния критерий, свързан с наличието на родство - М.Т.К. е дъщеря на починалия Т.П., а Е.Я.Т. е негова фактическа съпруга, така и на критерия изследващ отношенията между починалото лице и претендиращите обезщетение. Т.П. живеел заедно със своята дъщеря и съпруга в една къща - в гр. С.. Ежедневно те били заедно и отношенията помежду им били основани на уважение, взаимопомощ и обич. Починалият бил опора за Е., като тя разчитала на него за покриване на текущите разходи за домакинството. Ищците и Т. били заедно във всеки един момент и заедно се справяли с всички трудности. След нелепата загуба на баща и съпруг, доверителките ми се е затворили в себе си, станали напрегнати, тревожни, изнервени, затворили са се в себе си и отказват да комуникират с хора извън семейството. Загубили са желание за всичко. Не могат да свикнат с мисълта за смъртта на обичания си баща и съпруг. Те са безвъзвратно лишени от подкрепата, която Т. им оказвал приживе. Починалият бил изключително привързан към ищците. Връзката между починалия и доверителките ми била изградена на основата на силна взаимна любов и привързаност. Пострадалият Т.П. обичал да прекарва всяка свободна минута време с М. и Е.. Голямата мъка, преживяна от доверителите ми след загубата пострадалия, е породила оплаквания от безапетитие и смущения в съня. Дълбоко опечалени са ищците. Всичко в дома им напомня за спомените, които имали с Т.П.. Често плачат и се разстройват, когато гледа общите им снимки и с носталгия си спомня за времето, което са прекарвали заедно.

За доказването на претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, причинени на М.К. и Е.Т., са поискали разпита на свидетели.

На следващо място за акцесорният иск за присъждане на законна лихва, следва да намерят приложение законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако Съдът уважи главния, следва да уважи и акцесорния.

Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор “Гражданска отговорност”, но е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, като застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди, включително за вредите от забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, според който застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал. 3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен момент, от който я дължи - по-ранната дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно претенцията на увредения за обезщетение.

С оглед изричната разпоредба на чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, който препраща към чл. 496, ал. 1 от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл. 380 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от застрахователната сума, и не може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно чл.497 във вр. с чл.492 от КЗ. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице-ищец върху определеното обезщетение е от датата на сезиране на застрахователя.

Поддържат и останалите искания в исковата молба.

В срока за допълнителен отговор ответникът ЗАД Д. АД е подал такъв.

Поддържа всички заявени правни и фактически твърдения, възражения и доказателствени искания с първоначалния отговор, като процесуалната позиция на дружеството остава непроменена. Счита предявената искова претенция за неоснователна и недоказана. Изложените твърдения с допълнителната искова молба са тенденциозни и неоснователни.

Оспорва материалната легитимация на ищцата Е.Я.Т., тъй като не се сочат никакви доказателства по делото същата да е съпруга на загиналия Т.П.. Оспорва тя да е фактическа съпруга на лицето, да е живяла е него в общо домакинство и да е поддържала близки отношения.

Поддържа, че причината за ПТП и вината за същото се дължат изцяло във виновните и противоправни действия на загиналия наследодател на ищците Т.П.. Безспорни доказателства в тази насока се съдържат в констативен протокол за ПТП №1881 /28.02.2019г. В него изрично е посочено, следното цитирам: Участник 1 Т.П., управлявал л.а. Ауди, рег. № СО 3466 ВА се движи по ВП -81, с посока на движение от гр. К.към гр. М. като в района на 16,3 км. от ВП-81 губи управление и навлиза в насрещното платно и блъска челно Участник 2 (И.Н., управлявала л.а. Фолксваген Голф, рег. № М 4670 ВС, застрахован при доверителя ми по Гражданска отговорност) движещ се ВП-81 от гр. М-на към гр. С., с което реализира ПТП. Предвид изложеното твърденията в допълнителната искова молба опитващи се да вменят вина на участник 2 са голословни, изопачени и некореспондиращи на истината. Процесуалният представител на ищците изцяло се дискредитира твърдейки, че нямало никакви доказателства за вината на Т.П.. Поддържа възраженията, че исковата молба не отговаря на чл. 127, ал. 1, т. 4 ТПК, тъй като не съдържа никакво изложение на обстоятелствата касаещи начина на настъпване на пътнотранспортното произшествие и в какво се изразява виновното поведение на водача застрахован по Гражданска отговорност в ответното дружество. Ответникът е застраховател и неговата отговорност е функционално обусловена от установяването на виновно и противоправно поведение на застрахования по Гражданска отговорност водача, а в представения от ищеца констативен протокол за ПТП №1881/28.02.2019г. изрично е посочено, че именно водачът Т.П., управлявал л.а. Ауди, peг. №CO 3466 BA, е навлязъл в насрещната пътна лента на водача и е предизвикал с виновните си противоправни действия ПТП.

Поддържа възраженията за съпричиняване по отношение на Т.П. подробно изложени в отговора на исковата молба.

Поддържа оспорването срещу акцесорният иск за лихва.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения констативен протокол за ПТП на 12.02.2019г. на път II-81, при км. 16+300 м., лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, е peг. № CO 3466 BA, управляван от Т.К.П. се движи посока гр.К. към гр.М., като в района на 16,3км. Губи управление над лекия автомобил, навлиза в насрещното платно и се блъска челно в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, е peг. № М 4670 ВС, управляван от И. Й.Н..

При ПТП е причинена смъртта на Т.К.П., видно от акт за смърт.

Видно от удостоверението за раждане на ищцата М.Т.К. дъщеря на починалия Т.К.П., като другата ищца Е.Я.Т. е нейна майка.

С молба от 30.05.2019г. ищците М.Т.К. и Е.Я.Т. са отправили застрахователна претенция пред ответника ЗАД Д. АД.

С писмо от 03.06.2019г. ответникът е отказал заплащането на претендираните обезщетения.

Страните не спорят по отношение на факта, че за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, е peг. № М 4670 ВС е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД Д. АД по застрахователна полица № BG/30/118003366544 към датата на ПТП-12.02.2019г.

По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от която в зоната на ПТП платното за движение по ВП №81, километър 81 км. 16+300 е било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, като същото е възникнало в зоната на кръстовище, образувано между второкласен път №81 от републиканската пътна мрежа и път, водещ към регионално депо за твърди битови отпадъци гр.К.. Самото кръстовище се намирало в прав участък, между две хоризонтални криви, като първата, по отношение посоката от гр. К., към гр. М., намираща се преди приетия по време на отгледа ориентир №1 е дясна, а втората, намираща се след ориентира е лека лява. В протокола за оглед на местопроизшествие не е описано дължината на правия участък, както и параметрите на кривите, при което не представлява възможност да се изготви скица на пътя.

Общата широчина на платното за движение в зоната на ПТП е била 10 метра, като дясната пътна лента е била с широчина 4 метра, а лявата - 6 метра, отново по горната посока, разделени една от друга посредством единична временна линия „М1”, която в участъка на кръстовището е била „МЗ” и с низходящ наклон в размер на 2,5%, по отношение горната посока.

В протокола за оглед на ПТП не са описани действащи пътни знаци, при което експертизата приема, че към момента на ПТП такива са липсвали.

-Посоката на движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № М 4670 ВС, управляван от И. Й.Н. е била от гр. М., към гр. К.;

-Посоката на движение на лек автомобил марка и модел „Ауди 80“, с рег. № СО 3466 ВА, управляван от Т.К.П. е била от гр. К., към гр. М..

Деформациите по купетата на двата автомобила в протокола за оглед на местопроизшествие са описани, че са разположени в челните им части, като за лек автомобил „Ауди” е записано:

Наблюдават се следи от удар - челен в предната част на автомобила,

като най-изразената деформация е на 60 см. от лееш габарит... ”.

От друга страна, разположението на следите от гуми, описани също в протокола за оглед на местопроизшествие и показани в разработената в отговора на задача 1-9 скица показват, че към момента на удара, надлъжните оси на двата автомобила са сключвали определен ъгъл.

Т.е. в зоната на ПТП, към момента на началото на спирачните следи, оставени от всеки автомобил по отделно, лек автомобил „Ауди” се е движил със скорост 46 км/час, а лек автомобил „Фолксваген” се е движил със скорост 50 километра в час.

Под „място на удара”, се има предвид вертикалната проекция върху терена на контактуващите повърхности на двата автомобила, към момента на първото им съприкосновение. Анализът на цялостните материали по търговското дело и най-вече разположението на следите и веществените доказателства, скоростите на движение и масите на процесиите автомобили са основание да се определят координатите на това място, както следва:

-по дължина на платното за движение - на около 4,0 до 5,0 метра след приетия по време на огледа ориентир №1- каменен разделителен остров, намиращ се пред входа на регионално депо за отпадъци, в посока към гр. М.;

-по широчина на платното за движение - на около 3,0 до 4,50 метра в ляво от десния край на платното за движение в посока от гр. С.към гр. М..

В челните десни габаритни части и на двата автомобила.

За материалните щети, причинени на автомобилите, следствие участието им в ПТП може да се съди от описаното в протокола за оглед на местопроизшествие, където за лек автомобил „Ауди-80“ с регистрационен номер СО 3466 ВА, е записано: „...Наблюдават се следи от удар - челен в предната част на автомобила, като най-изразената деформация е на 60 см. от левия габарит на автомобила. Липсват предна броня, фарове, декоративна решетка и предна регистрационна табела. Предният капак е деформиран, деформирани са двата предни калника, радиатора и гредите на двигателят отсек. Счупено е челно стъкло, счупено арматурно табло и е изкривен волана....”

За лек автомобил „Фолксваген- Голф“ с рег. № М 46 70 ВС е записано: „ ...Предна дясна гума се намери декомпресирана, а останалите три са в нормално напомпано състояние. Наблюдава се тотална деформация на предната част. Деформирани са преден капак и греди на двигателят отсек и броня. Липсват фаровете и преден регистрационен номер. Стъклото на дясната врата е счупено. Деформациите на предната ходова част. Отворени предни еърбеци... ”

Частично тези следи са описани и в констативния протокол за ПТП

След удара между двата автомобила, лек автомобил „Ауди” е останал почти в мястото на удара, като следствие силата и направлението на ударния импулс, задната част на автомобилът се е повдигнала и се е завъртяла около вертикалната си ос в посоката на въртенето на часовниковата стрелка и се е установила в мястото, където е описана в протокола за оглед на местопроизшествие. Това движение на автомобилът може да се обясни с факта, че най-вероятно до момента на окончателното установяване на автомобилът е бил натиснат спирачния му педал.

Лек автомобил „Фолксваген Голф”, след приключване на ударния процес е започнал едно ротационно движение около вертикалната си ос в посоката на въртене на часовниковата стрелка и в същото време транслационно движение в посока назад и вляво, по отношение първоначалната си посока и след като се е завъртял на около 91°-92° се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед.

На 12.02.2019 година, към 11,55 часа - светлата част на денонощието, нормална видимост, сухо асфалтово покритие, по второкласен път №81 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 16,300, пред входа на Регионално депо за отпадъци - гр. К., в посока от гр. М., към град К., в дясната си пътна лента, със скорост около 50 километра в час, се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф”, с регистрационен номер М 4670ВС, управляван от И. Й.Н..

В зоната на ПТП, пътят е бил двупосочен, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична, непрекъсната линия „М1”, която пред входа към депото за отпадъци е била единична, прекъсната линия „МЗ”.

В същото време и условия на движение, но в посока - от гр. К., към гр. М., със скорост около 46 километра в час, се е движил лек автомобил „Ауди 80”, с регистрационен номер СО 3466 ВА, управляван от Т.К.П.., като най-вероятно, същият се е движил с лявата си габаритна част в насрещната пътна лента и преди мястото на удара е започнал действия за прибиране в дясната си пътна лента, като е предприел и аварийно спиране. Лекият автомобил „Фолксваген”, също към момента преди удара е предприел и навлязъл с лявата си габаритна част в лентата за насрещно движение, при което в точката на пресичане на траекториите на движение на двата автомобила е настъпил удар между челните им десни части, като към момента на удара и двата автомобила частично са били навлезли в техните ленти за насрещно движение. След удара, колизията е протекла, както е описано в отговора на предходната задача.

ПРИЧИНИТЕ за настъпване на ПТП би следвало да се търсят в субективните действия на водачите на двата автомобила - „Фолксваген Голф”, с регистрационен номер М 4670ВС, управляван от И. Й.Н. и лек автомобил „Ауди 80”, с регистрационен номер СО 3466 ВА, управляван от Т.К.П., които при движение по двупосочен път с по една лента за движение във всяка посока са навлезли и са се движили в лентата за насрещно движение.

ПТП е настъпило на ВП 81, на километър 16+300.

Към момента на удара между превозните средства и двете ППС са били навлезли в лентите за насрещно движение.

Мястото на удара не е от компетентността на разследващия полицай, който е съставил протокола за оглед на местопроизшествие и по тази причина в този протокол няма фиксирано място на удара, но в него се съдържат описани следи, указващи мястото на удара.

„Прясно попаднала земна маса, отделила се от калниците” няма описана в протокола за оглед, но е описано:

На 4.5 м. след линията на Ориентир №1 и на 6.4 м. в ляво от

Ориентир №2 се намериха разпилени стъкла в участък с размери 2м. на 1.5м....

Непосредствено пред лекия автомобил „Ауди“ се намериха множество отломки, предните регистрационни табели на двата леки автомобила и акумулаторна батерия.

Описани по този начин следите, дават основание да се определи, че разпилените стъкла, най-вероятно са от стъклото на преден ляв фар на лек автомобил „Ауди” и се намиран изцяло в лентата за движение в посока М. - К., а описаните отломки, предните регистрационни табели и акумулаторната батерия се намират около разделителната линия между пътните ленти, разположени в левите краища на двете ленти.

Доколкото по делото е изискан фотоалбум и представен такъв, следва да се каже, че следи от гуми се виждат на Сн.9, Сн.61 и Сн.62, където се вижда част от следата, номерирана с №8 в показаната по- горе скица.

На Сн №№6, 12, 13, 14 и 18, също се вижда част от спирачната следа, показана на скицата с №7. Тук следва да се отбележи, че успоредно на тази следа, вляво на нея, на тези снимки се вижда и друга черна следа, но същата, видно от Сн.7, Сн.9, Сн.61 и 62, продължава и след мястото на установяване на автомобилите и след мястото на удара, което показва, че същата няма отношение към ПТП и затова не е описана в протокола за оглед на местопроизшествие.

Следи от „задирания” не са описани в протокола за оглед на местопроизшествие.

Материализираните следи, описани в протокола за оглед на местопроизшествие показват, че преди мястото на удара лек автомобил „Ауди” е бил навлязъл в лентата за насрещно движение, а лек автомобил „Фолксваген”, най-вероятно преди удара се е намирал в дясната си лента за движение, след което на около 10 метра преди мястото на удара е навлязъл в лентата за насрещно движение. Т.е. по време на удара и двата автомобили са били навлезли в лентите за насрещно движение.

Инициалната - предизвикваща последващи действия маневра не може със сигурност да се определи, тъй като липсват следи, които да указват траекторията на движение на автомобилите преди същите да започнат да оставят спирачни следи ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при нормална видимост, сухо асфалтово покритие, като платното за движение е било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична, непрекъсната линия „М1”, която в зоната пред входа към депото за отпадъци е била единична, прекъсната линия „МЗ”. Надлъжният профил на пътя е бил с положителен наклон в посока М. - К..

Т.П., по време на инцидента е бил водач на лек автомобил „Ауди 80” и следва да се е намирал в лявата част на автомобила, по отношение ориентацията на същия. Удара за този автомобил е настъпил в челната му дясна част.

Лек автомобил „Ауди” е деформиран в челната му габаритна част, като в протокола за оглед на местопроизшествие е записано, че „.. .най-изразената деформация е на 60 см. от левия габарит на автомобила... ”, но в каква степен - липсват данни.

Фабрично лек автомобил „Ауди” е бил оборудван с триточкови инерционни колана за всички седалки.

От техническа гледна точка може само да се каже, че при скоростта, с която се е движил лек автомобил „Ауди”, към момента на удара, триточковия инерционен предпазен колан е абсолютно ефективен, но за това дали щеше да се получи летален изход или не, зависи изцяло от дълбочината на деформациите, за което не може да се направи извод от материалите по делото.

В търговското дело няма данни за задействали въздушни възглавници на лек автомобил „Ауди”.

Липсата на сработили въздушни възглавници може да се дължи на различни фактори, като например претърпени предишни пътни инциденти от автомобила, при което са бил формула (10) се записва по следния начин 13,88 1 + 12,77 1 = 33, откъдето се изчислява, че към момента, когато челната част на лек автомобил „Ауди” се е намирала на 15,72 метра от мястото на удара, същата е навлязла в опасната зона за спиране на лек автомобил „Фолксваген”

В протокола за оглед на местопроизшествие е записано: „...Пътят прави ляв завой по посока на огледа... ”, без да се определяна какво отстояние от ориентира се намира този завой. В същото време зоната на директна видимост между двамата водачи се ограничава именно от тази хоризонтална крива, при което експертизата не може да даде точен отговор, при тези данни.

От техническа и професионална гледна точка, при възникване на опасност за движението, на водачът е нормативно вменено да предприеме действия за намаляване на скоростта на движение или за спиране. В случая водачите на процесиите превозни средства са предприели действия за спиране, но са навлезли и двамата в лентите за насрещно движение, което по същество е „спасителна маневра”, която за конкретния случай е неправомерна.

Причините за настъпване на ПТП би следвало да се търсят в субективните действия на водачите на двата автомобила - „Фолксваген Голф”, с регистрационен номер М 4670ВС - И. Й.Н. и „Ауди 80”, с регистрационен номер СО 3466 ВА - Т.К.П., които при движение по двупосочен път с по една лента за движение във всяка посока са навлезли и са се движили в лентата за насрещно движение.

По делото се разпита свидетелката М. А. А..

Свидетелката А. познава Е.Т., Т.П. и дъщеря им М..***, познават се от около седем години. Преди около две години работили с Е.в оранжерия за цветя, оттам станали по-близки приятелки. Знае за произшествието, настъпило с Т.. Е. дошла да ми каже вкъщи. Тя била много разстроена. Предния ден нищо, а на следващия ден идва и й казва, че нейният съпруг Т. е починал при катастрофа. Станало през 2019г., месец февруари. Тя не могла много да й разкаже. Отношенията им били добри като семейство, на семейни начала. Живеели заедно от около шест години. Във всяко семейство има всичко, но не е имало скандали, разбирали се. Живеели в град С.на квартира, отделно си живеели. А. е ходила у тях, ходили са си на гости, събирали са се. Детето им се роди 2014-та година. Не знае през кой месец е родено. Не знае баби да са им помагали за детето, те си гледали сами детето. Т. работел на бензиностанция. С Е. работили няколко месеца в оранжерия за цветя в едно селце на 6 км от С.. За катастрофата разбрала на следващия ден. Е. сутринта дошла у тях и ми казала, че е загубила съпруга си. Е. била в окаяно състояние, тя не могла и да й го обясни. После се преместила в с. П.. Не искала да остава в дома, където живеели заедно. Даже превоз търсели да си прекара багажа. М. е мъничка, отначало Е. я залъгвала, че баща й е на работа. Постепенно да й казала, че татко й няма да се върне, че той е на хубаво място и е на небето. И до ден днешен М. пита за него, сънувала го, даже го била виждала. В с. П. Е. се върнала при баща си. А. не е ходила в П.. Двете пак работят заедно. Тя идвала в С., тъй като всяка седмица ходи на гробището при нейния съпруг и минавала през къщи да се видят и да си поговорят. Не й е споделяла дали е вземала успокоителни лекарства. До ден днешен Е. не се е възстановила, това е много голяма загуба за нея и за дъщеря й. Постоянно говори, че й липсва, че се усеща неговото отсъствие от живота й, те се обичали. Всичко станало изведнъж.

Бащина грижа полагал Т., гледал си детето, извеждал си я, водел я на детска градина, на детски забавления. Водел я в паркове, в детски кътове, в пицарии, сладкарници. За съпругата си се грижел също. Не знае дали ищците са търсили психологическа помощ. Е.и Т. живеели в С. на квартира. На погребението присъствала Е.Т., дъщеричката М. *** на гробища и оставя М. да я пази.

По делото се разпита свидетелката М.К. М..

Т.П. й е брат. В четири часа следобяд на 12-ти февруари, в същия ден, научила за катастрофата. Е. се сринала тотално след смъртта му. Нямала сили да върши каквото и да било. До преди неговата смърт брат й полагал основни грижи и осигурявал финансово семейството. Е. се грижела за детето във времето, когато не е било на детска градина. Е. работила в една оранжерия. Е. *** на квартира с детето им. В отглеждането на детето нямало кой да помага. Баща име е възрастен, на 70 години. Няколко дни след погребението Е. по неин съвет отишла да живее в с. Петърч при баща й, който също е възрастен, но е някаква опора за нея. Баща й прибира от детска градина М., за да може Е. да работи и да се издържа финансово. Месеци наред ние криели от М. информацията за смъртта на баща й. Майка й казвала, че е на работа в чужбина и няма да се прибере няколко месеца, защото трябва да изкарва пари. Тя в началото приемаше, но искала да го чуе по телефона. Искала да се видят по телефона, но й отговаряли че е зает. В един момент М. започнала да осъзнава, че се случва нещо. След време й казали, че баща й е на небето и че ще продължи да се грижи за нея. Е. не е споделяла, че е пие лекарства или да е търси специалист за помощ.

Ищците не са преодолели състоянието си и в настоящия момент, не знае как се преодолява такова нещо.

Като адрес, не може да каже точно улицата и номера, знае къщата и мястото. М. се роди по спешност в началото на деветия месец по индикации на майката. Около два месеца детето било в кувьоз и Тихомир всеки ден ходел в болницата. След изписването отново детето постъпило в болница, отново Т. всеки ден ходел в болница. Полагал грижи, когато не е на работа - грижи за детето - забавления, игри, преди това основните типични грижи за бебе - смяна на дрешки, хранене от шише. Когато станала по-голяма, в почивното си време брат й ходел с нея на детските площадки да я забавлява, купувал й лакомства, вкъщи гледали заедно детски предавания, типичните грижи, полагани от родители. Той изпитвал страх за здравето й предвид това, че се е родила мъничка. За съпругата - грижи по същия начин - осигуряване на финанси, пазаруване, Е. по-малко излизала от вкъщи, той я питал по телефона какво да напазарува на връщане от работа. Когато Е. не работела той ги осигурявал финансово. На погребението Е. присъствала, М. не, тъй като не било подходящо за малко дете.

По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според която в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалият Т.К.П. е получил следните травматични увреждания: тежка съчетана травма на шия, гърди и корем изразяваща се в счупване на първи шиен прешлен и разкъсване на връзките между него и черепната основа, контузия на продълговатия мозък, масивен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на малкия и по основата на главния мозък, травматично разкъсване на лявата сърдечна камера в периферията на ръбец от преживян миокарден инфаркт, хемоторакс /кръв в гръдната кухина/ в количество 800мл.. травматична руптура на черния дроб, счупване на ребра двустранно и на костите дясната предмишница, разкъсно-контузна рана по кожата на брадичката.

Причината за смъртта на Т.К.П. е тежката съчетана травма, която е несъвместима с живота.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилата смърт на П., което личи от факта, че произшествието не е преживяно от Първанов, който е починал на място.

При комплексната оценка на травматичните увреждания констатирани при аутопсията, тяхната морфология и анатомична локализация, както и данните от огледа на местопроизшествието и деформациите по автомобила може да се твърди със сигурност, че пострадалия е бил без поставен обезопасителен колан. Констатираните увреждания представляват типична воланна травма. В подкрепа на тези твърдения са и цитираните по-горе снимки от интериора на автомобила, сочещи начина на поставяне на обезопасителния колан.

Травмите са получени вътре в автомобила и представляват воланна травма.

Ако пострадалият Т.П. е бил с поставен обезопасителен колан не би получил в такава тежест шийната и гръдна травми. Тялото му не би достигнало до волана при удара.

Неизползването на обезопасителен колан е благоприятствало получаването на по-тежки травматични увреждания.

При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира, че исковете са допустими и частично основателни.

Увредено лице М.Т.К., чрез майка й и законен представител Е.Я.Т. е предявило пряко срещу застрахователя осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Правното основание на иска е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ.

Видно от съдебната автотехническа експертиза на 12.02.2019 година, към 11,55 часа - светлата част на денонощието, нормална видимост, сухо асфалтово покритие, по второкласен път №81 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 16,300 И. Й.Н., управлявала лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № М 4670 ВС, а обратната посока се движил лек автомобил „Ауди 80”, с регистрационен номер СО 3466 ВА, управляван от Т.К.П.. При движение по двупосочен път с по една лента за движение във всяка посока двата автомобили са навлезли и са се движили в лентата за насрещно движение, като са реализирали ПТП, при което е загинал Т.К.П., баща на ищцата М.Т.К..

С това водачите Т.К.П. и И. Й.Н. са нарушили чл.8 ЗДП „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си…“, чл.15 ал.1 ЗДП „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“ и чл.20 ЗДП (1) „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“

Неоснователно е възражението на ответника „ЗАД ДБЖЗ“ АД за липса на вина на водача И. Й.Н., тъй като се доказа че и тя се е движила в лентата за насрещно движение, не се касае за касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, за непредвидимо и технически непредотвратимо от гледна точка на водача на лекия Фолксваген „Голф" И.Н. събитие.

Установява се противоправността на деянията, вината на И. Й.Н. и на Т.К.П. и настъпването на вредоносния резултат-смъртта на Т.К.П.. Налице е съпричиняване от страна на пострадалия Т.К.П. за настъпване на ПТП, чрез движението му в лентата за насрещно движещите се, както и липсата на поставен предпазен колан, довели до тежките травматични увреждания, в следствие на което е настъпила смъртта му. По делото се установи и наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника ЗАД Д. АД към момента на настъпването на ПТП- 12.02.2019г. на виновния водач И. Й.Н.. От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, неимуществени вреди, които се изразяват в болки и страдания, вина, причинна връзка между поведението на водачите И. Й.Н. и Т.К.П. и увреждането-настъпилата при ПТП смърт на Т.К.П. и причинените неимуществени вреди.

Съгласно Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС обезщетение за неимуществени вреди се дължи на най-близките роднини като низходящите. По делото се установи, че ищцата М.Т.К. е дъщеря на Т.К.П., с когото са живеели в едно домакинство. Доказано е от разпита на разпитаните свидетелки А. и М., че ищцата М.Т.К. тежко е понася загубата на своя баща, който се е грижил за нея и й отдавал цялата си обич. Внезапната загуба на нейния баща в ранна възраст в дълъг период се отразява и ще се отразява негативно в емоционален и душевен план и нейното развитие.

Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката загуба на родител, независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 160 000 лв. Предвид доказаното съпричиняване от страна на пострадалия обезщетението следва да се намали на основание чл.51 ал.2 ЗЗД с 75%, поради което дължимото обезщетение следва да се присъди в размер на 40 000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния размер от 200 000 лв. неоснователен. Застрахователят изпада в забава съгласно чл.497 ал.1 т.1 КЗ с изтичането на 15 работни дни от представянето на доказателствата по претенцията или от 20.06.2019г.

Увредено лице Е.Я.Т. е предявило пряко срещу застрахователя осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Правното основание на иска е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ.

Установява се противоправността на деянията, вината на И. Й.Н. и на Т.К.П. и настъпването на вредоносния резултат-смъртта на Т.К.П.. Налице е съпричиняване от страна на пострадалия Т.К.П. за настъпване на ПТП, чрез движението му в лентата за насрещно движещите се, както и липсата на поставен колан, довели до тежките травматични увреждания, в следствие на което е настъпила смъртта му. По делото се установи и наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника ЗАД Д. АД към момента на настъпването на ПТП- 12.02.2019г. на виновния водач И. Й.Н.. От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, неимуществени вреди, които се изразяват в болки и страдания, вина, причинна връзка между поведението на водачите И. Й.Н. и Т.К.П. и увреждането-настъпилата при ПТП смърт на Т.К.П. и причинените неимуществени вреди.

Съгласно Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. По делото се установи, че ищцата Е.Я.Т. е била във фактическо съжителство с Т.К.П. като заедно са отглеждали дъщеря им М.Т.К.. Доказано е от разпита на разпитаните свидетелките А. и М., че ищцата Е.Я.Т. тежко е понесла загубата на Т.П., който се е грижил за нея и семейството си. Внезапната загуба на най-близкия човек се отразява негативно емоционално и душевно за дълъг период.

Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката загуба на родител, независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Скръбта е непрестанна, болката и травмата са изключителни силни и продължителни, за които се събраха свидетелски показания. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата от 160 000 лв. предвид доказаното съпричиняване от страна на пострадалия обезщетението следва да се намали на основание чл.51 ал.2 ЗЗД с 75%, поради което дължимото обезщетение следва да се присъди в размер на 40000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния размер от 150 000 лв. неоснователен. Застрахователят изпада в забава съгласно чл.497 ал.1 т.1 КЗ с изтичането на 15 работни дни от представянето на доказателствата по претенцията или от 20.06.2019г.

На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. ответникът „ЗАД ДБЖЗ“ АД дължи възнаграждение на процесуалния представител на ищците адв. М. по договори за правна помощ. Съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на възнаграждението е уважената част на исковете. С оглед на горното съдът определя съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. горното възнаграждение в размер на по 1730,-лева за всяка от тях, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на пълномощника на ищците.

Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът „ЗАД ДБЖЗ“ АД следва да бъде осъден да заплати на СОС общо 3800,-лв. (д.т. 3200,-лв. и 600,-лв. разноски СМЕ и САТЕ).

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание чл.497, ал.1 КЗ, „З.“ АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Т.К. с ЕГН **********, представлявана от своята майка Е.Я.Т. с ЕГН**** *** по сметка IBAN ***,-лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.02.2019г. и застраховка гражданска отговорност по полица № BG/30/118003366544, ведно със законната лихва от 20.06.2019г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 200 000,-лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание чл.497, ал.1 КЗ, „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Я.Т. с ЕГН*******по сметка IBAN ***,-лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.02.2019г. и застраховка гражданска отговорност по полица № BG/30/118003366544, ведно със законната лихва от 20.06.2019г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 150 000,-лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв.Р.М. от САК с адрес ***, сумата от 1730,-лв. (хиляда седемстотин и тридесет лева), представляващи разноски по делото на ищцата М.Т.К., съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв.Р.М. от САК с адрес ***, сумата от 1730,-лв. (хиляда седемстотин и тридесет лева), представляващи разноски по делото на ищцата Е.Я.Т., съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „З.“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С.бул.“Витоша“ №2 сумата 3800,-лв. (три хиляди и осемстотин лева), представляваща държавна такса и разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260060
Дата:	7 май 2021 г. (в сила от 7 юни 2023 г.)
Съдия:	Ради Иванов Йорданов

Дело:	20201800900103
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	13 юли 2020 г.

Решение по дело №103/2020 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта

Съдия: Ради Йорданов