РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Пловдив, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Т. Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20255001000454 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 155/30.05.2025 г. по т.д. № 391/2024 г. на ОС-
Стара Загора в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от Р. И. И.
против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД-
гр.София иск над сумата 100 000 лв. до претендирания размер от 180 000 лв., в
неговата част, с която е отхвърлен е предявеният от В. И. П. против
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД-гр.София
иск над сумата 100 000 лв. до претендирания размер от 180 000 лв., както и в
частта му за разноските, с която са осъдени Р. И. И. и В. И. П. да заплатят на
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД-гр.София
направените по делото разноски в размер на 13 084 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Жалбоподателките Р. И. И. и В. И. П. молят решението да бъде отменено
като неправилно в обжалваните негови части и да бъдат уважени в пълен
размер предявените от тях искове по съображения, изложени във въззивната
1
жалба с вх. № 8811/4.07.2025 г. Като ищци в производството пред окръжния
съд всяка от тях предявява обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД-гр.София да
заплати на всяка от тях двете сумата 180 000 лв. като дължимо обезщетение за
претърпени от всяка от тях неимуществени вреди за понесени болки и
страдания вследствие на смъртта на тяхната майка И.К.П., настъпила на
7.10.2022 г. при ПТП по вина на водача Г.М.К. при управлението от него на
лек автомобил марка „Мерцедес Ц220“ с рег. №**********, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, което обезщетение се претендира от всяка от двете ищци като
увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от датата 29.12.2022 г.
– датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие.
Претендират за присъждане на разноски. Заявяват възражение за
прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение за
защита във въззивното производство на основание чл. 78,ал.5 от ГПК.
Ответникът по въззивната жалба „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“АД-гр.София моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 10 605/18.08.2025
г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като
неоснователни. Претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателките, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за
установено следното:
Безспорно е между страните, че на 7.10.2025 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. №*********, управляван
от Г.М.К., при което е починала като пътник в лек автомобил „Хонда“ с рег.
№********* майката на двете ищци И.К.П.. Не се спори между страните, че
вина за причиняването на това ПТП има водачът на лекия автомобил Г.К.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
2
непредпазливост смъртта на майката на ищците И.П.. Не се спори между
страните, че за водача на този лек автомобил е имало застраховка за
гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. Безспорно е, че от ищците са отправени до ответното
застрахователно дружество искания за предявяване на претенции,
представени в копие с исковата молба, получени при дружеството, както и че
преди датата на подаването на исковата молба не е било изплатено на ищците
от застрахователя обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
Твърдението на ищците Р. И. и В. П., заявено в исковата молба от
5.07.2024 г., е, че след като в резултат на настъпилото по вида на водача К.
ПТП е починала на 7.10.2022 г. тяхната майка И.П., те са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се морални страдания и психически
дискомфорт от преждевременната, внезапна и невъзвратима загуба на тяхната
майка. Твърдят, че тежко понасят загубата на своята майка, която винаги ги е
подкрепяла и се е грижила за тях от детството им и до момента на смъртта й.
Твърдят, че починалата подпомагала и семейството на дъщеря си Р., а тъй като
В. няма собствено семейството майката била най-близкия за нея човек.
Твърдят, че след битов инцидент се влошило здравословното състояние на И.
и затова В. в началото на 2020 година заживяла в Г. и се грижела за своята
майка, а Р. я придружавала по време на медицинските прегледи и осигурявала
медикаментите и лечението. Твърдят, че в деня на ПТП И. била изписана от
болница в Стара Загора и Р. я транспортирала с автомобил до дома й в Г., а В.
останала в болницата да уреди формалностите и да вземе документите.
Твърдят, че майката починала пред очите на дъщеря си Р., а В. разбрала за
тежката загуба по телефона в болницата и незабавно тръгнала към мястото на
ПТП. Твърдят, че и двете изпаднали в шок, били стресирани и уплашени,
сринати емоционално и психически. Твърдят, че В. се чувствала изоставена,
самотна, несигурна, многократно преживявала смъртта на майка си,
получавала паник-атаки, като трябвало да се грижи и за баща си, който също
тежко преживявал загубата на съпругата си. Твърдят, че Р. страдала и от това,
че не могла да присъства на погребението на майка си, защото се лекувала в
болница от получените от нея самата травми при процесното ПТП, тя била
много разстроена и потисната, чувствала силна болка и тъга. Твърдят, че баща
им не могъл да преживее смъртта на съпругата си и починал няколко месеца
след това, което още повече ги сринало емоционално и психически. Твърдят,
3
че в техния живот е настъпила тежка житейска криза, която е непреодолима.
Твърдят, че за тях е налице най-тежкият житейски резултат – загуба на тяхната
майка и те са лишени от нейното присъствие, обич и всеотдайност, от
възможността да бъдат подкрепяни и подпомагани морално, емоционално,
финансово и по всякакъв друг начин от нея. Твърдят, че животът им се е
променил необратимо, те болезнено и мъчително изживяват тежката загуба,
преживели са силен емоционален стрес от внезапната и неочаквана нейна
смърт. Твърдят, че психическият дискомфорт се е отразил и в отношенията им
с близки, приятели, познати, те се чувстват след смъртта на майка им
потиснати, не могат да преодолеят тежката и невъзвратима загуба. Твърдят, че
са претърпели неимуществени вреди в особено голям размер – болки и
страдания с изключително висок интензитет от смъртта на тяхната майка.
Затова претендират за присъждане на обезщетение за всяка от тях в размер на
180 000 лв.
С отговора на исковата молба от 12.08.2024 г. ответното застрахователно
дружество оспорва исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди по основание и размер. Оспорва твърденията на ищците за търпени от
тях неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни
страдания, включително между тях да са били налице отношения на близост,
които да обуславят твърдените вреди. Твърди, че към датата на ПТП
отношенията им са били на практика прекъснати. Заявява, че по делото няма
данни ищците и майка им да са живеели в едно домакинство и да са полагали
взаимни грижи един към друг или да са разчитали финансово един на друг,
като според документите по делото ищците са в адрес в гр.П., а починалата е с
адрес в Г., ищцата Р. И. се е отделила в собствено семейство, а ищцата В. П.
работи в Гърция. Заявява, че няма данни смъртта на майката да е дало тежко
отражение на психо-емоционалното или здравословното им състояние, като
никоя от тях не е провеждала консултации с медицински специалист за
справяне със случилото се. Възразява, че размерът на претенциите е
необосновано, прекомерно завишен предвид възрастта на ищците и на
починалата, социално-икономическото положение в странатаи размера на МРЗ
към момента на смъртта. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата И.П. поради нарушение на
изискването на закона за поставяне на обезопасителен колен.
4
С допълнителната искова молба от 7.10.2024 г. ищците заявяват
становище за неоснователност на оспорването на наличието на близка
емоционална връзка между тях и починалата, както и за неоснователност на
твърдението за липсата на вреди от загубата й, а също и на твърдението за
прекомерност на претенциите по размер. Заявяват, че след като майката
претърпяла битов инцидент и нейното здравословно състояние се е влошило
така, че тя не можела да се изправя и да става сама и имала нужда от чужда
помощ за извършване на елементарни дейности, свързани с ежедневието й, В.
е заживяла в Г. в дома на родителите си и поемала непосредствените,
ежедневни грижи за майката, а Р. отивала в Г. всяка седмица през почивните
дни, водела И. на медицински прегледи и я придружавала в болниците при
провеждано лечение.Твърдят, че след смъртта на майка си се наложило да
ползват специализирана психологическа помощ и подкрепа, която
продължават да получават и към момента, тъй като травмата от загубата на
тяхната майка не е преодоляна. Оспорват като неоснователно и възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата поради непоставяне
на предпазен колан. Твърдят, че при осъществилия се механизъм на ПТП
ползването или не на обезопасителен колан от починалата И.П. не
предопределя настъпването на нейната смърт. Твърдят, че тя не е оцеляла и е
нямала никакъв шанс да оцелее предвид получените тежки травми от
получената от автомобила при удара масивна деформация в зоната, където е
била пострадалата, поради която тя е получила изключително тежки
травматични увреждания, несъвместими с живота и е починала
непосредствено след произшествието. Твърдят и че физическото и
здравословното състояние на починалата към момента на ПТП не й е
позволявало да ползва обезопасителен колан при пътуването, тъй като тя е
страдала от тежки увреждания на ставите и поставянето на колан е било
невъзможно и опасно за здравето й.
С отговора от 12.11.2024 г. на допълнителната искова молба ответното
застрахователно дружество поддържа заявените свои възражения. Заявено е
становище, че за физическо състояние, което не позволява на лице да използва
обезопасителен колан по смисъла на чл.137а,ал.2,т.2 от ЗДвП, следва да се
приеме само състояние, при което поради обективни причини е невъзможно
да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило
здравословното му състояние. Твърди, че описаните от ищците физически
5
заболявания на починалата не отговарят на предвиденото в закона изключение
по чл.137а,ал.2,т.2 от ЗДвП и непоставянето на предпазен колан от
пострадалата е в нарушение на закона и е допринесло за причинените
увреждания и леталния изход. Твърди, че при правилно поставен предпазен
колан от И.П. биха се намалили уврежданията, тъй като би било
предотвратено свободното движение на тялото й из купето и хаотичните
удари с голяма сила в елементите от интериора, в резултат на което е настъпил
вредоносният резултат.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е
неоснователно направеното от ответното застрахователно дружество
възражение за съпричиняване от починалата на вредоносния резултат, защото
не е доказано, че непоставянето на обезопасителен колан е предпоставка за
настъпване на леталния изход. Съдът посочва, че съдебно-медицинският
експерт е категоричен, че вредоносният резултат би настъпил и при правилно
поставен колан. При определянето на размера на обезщетенията окръжният
съд приема за установено от показанията на разпитаните свидетели и от
приетите психически становища, че двете ищци са потърсили психологическа
помощ през април 2024 г. поради това, че са преживявали тежко внезапната
смърт на своята майка. Съдът приема за установено, че В. е изпаднала в
емоционална нестабилност, изпитвала чувства на изоставеност, тревожна
самота, панически атаки (със затруднено дишане и сърцебиене, нарушения в
съня, страхове от реалния живот), депресивни настроения, а Р. претърпяла
посттравматично разстройство с последвано депресивно състояние. Съдът
приема, че от заключението на СПЕ се установява, че Р. е преживяла силен
емоционален стрес, остра стресова реакция, която прераснала в
посттравматично стресово разстройство, а В. преживявала смъртта на майка
си като изключително голяма загуба и също била в силен емоционален стрес,
това нарушавало цялостното й функциониране. Съдът установява, че според
вещото лице-психолог и по отношение на двете ищци симптоматиката на
стреса все още не е отшумяла – те са чувствителни, тревожни, емоционално
лабилни, трудно, дори невъзможно е да се заличат негативните спомени,
които пораждат дискомфорта в психиката им, като експертът е категоричен, че
загиналата е била твърде грижовен и всеотдаен родител и между нея и двете й
дъщери е била изградена силна емоционална връзка, като прогнозите за пълно
възстановяване на психичното здраве на ищците са неблагоприятни. Затова
6
съдът преценява, че размерът на обезщетенията за претърпените от ищците
неимуществени вреди следва да се определи на 100 000 лв.
С въззивната жалба двете жалбоподателки твърдят, че определеният и
присъден от окръжния съд размер на обезщетенията от по 100 000 лв. е
несправедлив, занижен, несъобразен с претърпените от тях болки и страдания
от смъртта на тяхната майка при процесното ПТП. Твърдят, че съдът не е
отчел в достатъчна степен значението на всички конкретни обстоятелства като
всеотдайността и любовта на пострадалата към дъщерите й, оказваната им
помощ и житейска подкрепа. Твърдят, че окръжният съд не е отчел в нужната
степен изключително силната духовна и емоционална връзка между майката и
двете й дъщери, оказваната им от нея помощ и подкрепа. Твърдят, че съдът не
е оценил в достатъчна степен установеното по делото съжителство между
ищцата В. и майката И. две години преди катастрофата и честите
(ежеседмични) посещения на Р. в дома им през този период с оглед полагане
на грижи за майката и осигуряване на медицинско обслужване за нея, поради
което през този период е настъпило още по-голяма сближаване на ищците и с
тяхната майка и задълбочаване на изградената помежду им близка
емоционална връзка. Твърдят, че съдът не е взел предвид и че внезапното
прекъсване на така изградените отношения на любов, доверие, уважение,
привързаност и подкрепа е създало рязък дискомфорт в живота на двете ищци,
като неочакваната смърт на майката е предизвикала у всяка от тях силно
стресово състояние. Заявено е, че ищците са лишени завинаги от майчина обич
и от опората, която им е била оказвана от покойната и от която те ще се
нуждаят до края на живота си. Твърдят, че окръжният съд не е оценил
надлежно установените обстоятелства относно потърсената и от двете ищци
психологическа помощ през април на 2024 г., включително изводите на
вещото лице-психолог. Претендират, че при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди за всяка от ищците следва
да бъдат съобразени претърпените емоционални и душевни травми и
последиците от тях – настоящи и очаквани с оглед важната и значима роля на
загиналата им майка в техния живот и огромната липса, която те чувстват и
продължават да чувстват още по-осезаемо във времето. Твърдят, че
справедливият в случая размер на обезщетенията е 180 000 лв. Молят да бъдат
отчетени при определяне на размера на обезщетенията моментът на
настъпване на застрахователното събитие (края на 2022 г.) и обществено-
7
икономическите условия в страната към момента на увреждането, тъй като
окръжният съд не се е съобразил с икономическата обстановка в страната към
този момент, характеризираща се с инфлационни процеси, поскъпване на
живота и завишени премии и лимити по застраховката „Гражданска
отговорност“.
С отговора на въззивната жалба застрахователното дружество твърди, че
присъденият размер на обезщетенията е адекватен на практиката при дела със
сходен предмет, на социално-икономическата ситуация в страната,
материалното и обществено положение на покойната, нейната значителна
възраст (74 години) и възрастта на двете ищци (50 години и 46 години) към
датата на ПТП през 2022 г., крайно влошеното здравословно състояние и
наличието на множество тежки съпътстващи заболявания при починалата.
Твърди, че от събраните по делото доказателства е установена липсата на част
от основните елементи, обосноваващи близката връзка на ищците с
починалата, тъй като не е установено ищците и тя да са живеели съвместно в
едно домакинство, всяка от тях се е отделила и е създала собствено
домакинство, Р. е живяла в гр.П. от около 32 години, В. е живяла далеч от
починалата в Пловдив и в Гърция за период от около 20 години, както и не е
установено между тях и починалата да са били налице оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ. Твърди, че не е установено загубата да е довела до
негативни последици по отношение на здравословното състояние на всяка от
ищците. Счита, че определеното от окръжния съд обезщетение за всяка от
ищците е изцяло съответно на претърпените неимуществени вреди и на
критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Претендира
евентуално, в случай че апелативният съд увеличи размера на присъдените
обезщетения, да бъде разгледано възражението на ответника за съпричиняване
от страна на починалата и да бъде намален размерът на обезщетението заради
това. Твърди, че по делото е установено, че починалата не е пътувала с
поставен предпазен колан, поради което тялото й свободно се е движело из
купето и се е удряло с голяма сила в елементите на интериора, в резултат на
което е настъпил вредоносният резултат. Счита за неоснователни, недоказани
твърденията на ищците, че починалата не е могла да стои в седнало
положение и по тази причина е била без правилно поставен предпазен колан.
Твърди, че не е установено починалата да попада в хипотезата на
8
чл.137а,ал.2,т.2 от ЗДвП и състоянието й да не позволява използването на
предпазен колан. Заявява, че при нея не е установено да е налице прекомерно
затлъстяване, а единственото заболяване, което би могло да препятства
пътуването й седнала, според вещото лице Т. е наличната при нея вродена
двустранна коксартроза, но доколкото това състояние е по рождение за нея и
предвид категоричното изявление на вещото лице в откритото съдебно
заседание, че тя не е пътувала легнала през целия си живот, следва, че тя е
можела да пътува седнала и с поставен предпазен колан. Заявено е, че не е
доказано починалата да е със степен на увреждане, при която вредите от
употребата на предпазен колан да надхвърлят ползите от него. Заявено е, че
според практиката на ВКС законовата хипотеза на чл.137а,ал.2 от ЗДвП влиза
в действие в случаи, когато предвид надлежно установено медицинско
състояние като например напреднала бременност, състояние след сърдечна
операция с имплантиране на електронен кардиостимулатор, състояние след
коремна операция, заболявания на сърдечната система, задействането на
предпазния колан с неговата функция да притисне тялото към седалката с
прилагане на натиск в определени области от торса би застрашило
здравословното състояние на пътуващия. Заявено е, че ако състоянието на
пострадалата не е позволявало пътуването й безопасно по нормален начин в
МПС, то тя е следвало да използва специализиран медицински транспорт, а
такъв не е бил използван в случая. Затова счита, че нарушението на
задължението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП от страна на починалата е в пряка
причинна връзка с настъпилия летален резултат, тъй като наличието на
правилно поставен предпазен колан значително би ограничило движенията й
и би намалило инерцията, с която частите на тялото й биха се ударили в
елементите на интериора, съответно, тя би претърпяла значително по-леки по
вид и степен вреди и фаталният резултат не би настъпил. Счита, че с
поведението си починалата значително е допринесла за настъпване на
уврежданията си и леталния резултат, поради което на основание чл.51 от ЗЗД
моли да бъде намалено обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380. Видно е от представения от ищците в копие с
исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 7.10.2022
9
г., както и от присъдата по приложеното НОХД № 1352/2023 г. на ОС-Стара
Загора, че при процесното ПТП И.П. е починала, а Р. И. е претърпяла травма
(средна телесна повреда). Няма спор между страните, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между смъртта на майката на ищците И.П. и
настъпилото ПТП на 7.10.2022 г., в което тя е пострадала като пътник в лек
автомобил след удар, причинен от друг лек автомобил, чийто водач е
застрахован за вреди при ответното застрахователно дружество, и малко след
настъпването на ПТП е починала. Безспорно е, видно е от приложеното
НОХД № 1352/2023 г. на ОС-Стара Загора, че с постановена по делото
присъда от 23.01.2024 г., влязла в сила на 8.02.2024 г., водачът Г.М.К. е
признат за виновен в това, че на 7.10.2022 г. при управление на МПС лек
автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег. №********** (съгласно определение №
262/22.03.2024 г. по същото дело за тълкуване на присъдата) е нарушил
правилата за движение, визирани в ЗДвП – чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП - „Водач,
който ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се
убеди, че има … свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че
може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното ППС без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“ – и
чл. 42,ал.2,т.1 от ЗДвП – „Водач, който изпреварва, е длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното ППС“, като по непредпазливост е причинил смъртта на
И.К.П. и средна телесна повреда на Р. И. И., поради което му е наложено
наказание за посочен срок. С ППВС № 4/25.05.1961 г. изрично е посочено, че
обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД,
възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа,
понесени от увредения вследствие на увреждането, като нямат право на
обезщетение за неимуществени вреди лица, които са били с починалия в лоши
лични отношения, например родители, изоставили децата си, и обратно,
защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. Няма спор,
видно е и от представеното от ищците в копие с исковата молба удостоверение
за наследници от 12.10.2022 г., че ищците Р. И. и В. П. са децата, двете дъщери
на починалата при ПТП на 7.10.2022 г. И.П., поради което те безспорно са в
кръга на лицата, на които съгласно ППВС № 4/25.05.1961 г., ППВС
№5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г. по гр.д. № 2/1984 г. се дължи
обезщетение за неимуществени вреди. Видно от показанията на свидетелите
10
Д.Д.И., К.Г.К. и М.Д.Г., разпитани в съдебното заседание на окръжния съд на
4.03.2025 г., починалата И.П. и нейните две дъщери са били в много близки
отношения през целия й живот, като В. П. е и живяла през последните две
години с родителите си, за да се грижи за майка си поради нейно заболяване, а
Р. И. живее със семейството си в Пловдив, но посещава редовно родителите си
и помага на майка си за лечението. Видно от показанията на свидетелката Д.
И.а, която като бивша колежка на починалата И.П. има преки впечатления от
живота на семейството на И. от 1987 г. насам, още от времето, когато ищците
са били ученички, И. е била изключително грижовен, отговорен и всеотдаен
родител, между нея и дъщерите й отношенията са били много близки, тя се е
грижела непрекъснато за тях, помогнала им е за избора на професии, за
устройването в живота, за възстановяване след лечение на В., за отглеждането
на детето на Р.. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на
свидетелката К.К., която също като бивша колежка на починалата И.П. има
преки впечатления от живота на семейството на И. от 1990 г. насам, както и от
показанията на свидетелката М.Г., която също като бивша колежка на
починалата има преки впечатления от живота на семейството на И. от 1992 г.
насам. Съгласно разпоредбата на чл. 493а,ал.1,изр.1 от КЗ, от застрахователя
при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
случаите на смърт на пострадало лице се дължи обезщетение на увреденото
лице за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на
пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.1 от КЗ, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.
380 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493,ал.1,т.1 и т. 5 от КЗ,
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди вследствие на използването на МПС по време на движение,
включително неимуществените вреди вследствие на смърт и лихвите по чл.
429,ал.2,т.2 от КЗ. Съгласно нормите на чл. 429,ал.1,т.1, чл. 429,ал.2,т.2 и чл.
429,ал.3 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, като в
11
това застрахователно обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал.3. Налице са в случая основанията на нормата на чл. 432,ал.1
от КЗ във връзка с горепосочените разпоредби за присъждане на ищците на
обезщетения за търпените от тях неимуществени вреди, като относно
наличието на това задължение на ответното дружество към ищците
понастоящем и не се спори. Следва да се прецени с оглед подадената само от
ищците въззивна жалба и заявеното в нея оплакване дали присъдените
размери са определени от окръжния съд съобразно нормата на чл. 52 от ЗЗД,
евентуално и дали е налице основание за приложение на нормата на чл.
51,ал.2 от ЗЗД с оглед поддържаното от застрахователното дружество в
отговора на въззивната жалба възражение, респективно, дали са основателни
оплакванията на жалбоподателките за присъдени занижени размери на
обезщетенията, като при преценка за наличие на основание за тяхното
завишаване да се разгледа твърдението на ответника за неправилно приемане
от окръжния съд на липсата на допринасяне от починалата за настъпването на
вредоносния резултат.
Видно от показанията на свидетелката Д. И.а, две години преди смъртта
на И. при процесното ПТП В. напуснала работата си и се върнала да живее Г.,
за да се грижи за майка си, тъй като нейното здраве се влошило, куцала,
назначили В. по програма за неин личен асистент, В. се обадила на
свидетелката в деня на катастрофата и разказала как е починала майка й, не
била на себе си, помолила свидетелката за помощ за уреждане на погребална
агенция, баща им починал три месеца след майката, двете сестри много се
променили след смъртта на майка им, В. останала при баща си след смъртта на
майката, не искала да се вижда със свидетелката, затворила се в себе си,
отслабнала и не била същия жизнен човек като преди, двете сестри търсили
помощ в Пловдив и София от психолози, все още ползват психолог, В. от
притеснения претърпяла операция за преплитане на червата. Видно от
показанията на свидетелката К.К., В. от 2020 г. живее в Г., защото майка й
имала нужда от придружител, прибрала се и била като асистент на майка си,
В. на погребението на майка си била неадекватна, свидетелката видяла двете
сестри около три месеца след това, били затворени, мълчаливи, спрели да се
събират с приятели. Видно от показанията на свидетелката М.Г., В. се
прибрала две години преди смъртта на майката, за да се грижи за майка си,
12
живеела в Г., двете с Р. водели майка си в болници в Пловдив, тя оставала там
с нея, в деня след катастрофата В. плачела и не знаела къде се намира,
изпаднала в депресия и още не се е възстановила, двете сестри посещавали
психотерапевт в София и Пловдив, В. преди това била много жизнен човек, но
станала затворена, все още не се е възстановила, казвала, че не смее да си
помисли за хубави неща. Видно от заключението на съдебно-психологичната
експертиза от 28.04.2025 г., изготвено от вещото лице В.З., клиничен
психолог, прието в съдебното заседание на окръжния съд на 9.05.2025 г., В. П.
преживява смъртта на майка си И.П. като изключително голяма загуба, тя е в
силен емоционален стрес и това нарушава цялостното й функциониране,
преживяванията й се засилват от това, че сестра й също е с влошено здраве
вследствие на ПТП и тъкмо когато е по-добре и се изправя на крака, умира
баща им, преживеният от нея силен емоционален стрес води до значим
дистрес и се отразява върху нейното цялостно функциониране, симптомите
все още не са отшумели, тя преживява изключително тежко загубата на майка
си, трудно и дори невъзможно е да се заличат негативните спомени, които
пораждат дискомфорта в психиката. Видно от същото заключение, между
майката и дъщерята е имало силна емоционална връзка, която обуславя лоша
прогноза за пълно възстановяване на психичното й здраве. Установява се
следователно както от свидетелските показания, така и от заключението на
СПЕ, че ищцата В. П. е търпяла и продължава да търпи неимуществени вреди
– болка и страдание с голям интензитет от смъртта на своята майка.
Починалата нейна майка И.П. (родена на 4.05.1948 г.) към момента на смъртта
й на 7.10.2022 г. е на 74 години и 5 месеца, ищцата (родена на 4.08.1976 г.) е
била на 46 години и 2 месеца, смъртта на майката е била внезапна и с оглед на
обстоятелствата особено угнетяваща, в последните 2 години ищцата В. П. е
живяла заедно с родителите си и се е грижела за майка си непрекъснато, тя
няма свое семейство и със смъртта на майка си (а след няколко месеца и на
баща си) остава сама и губи занапред моралната подкрепа от нейната майка
като изключително близък за нея човек, поради което несъмнено интензитетът
на болката и страданието са в много висока степен. С оглед високата възраст
на майката и на ищцата, по начало липсата на родителската подкрепа за
ищцата вече не е толкова значима и дълготрайна, както е при малките деца и
при млади хора без собствено семейство. Действително, при високата възраст
на починалата при ПТП майка и на ищцата В. П. е логично децата да се
13
подготвят за приближаваща загуба на родителя, но в случая майката не е
имала заболяване, обосноваващо близка кончина, за което близките да знаят и
да се настройват постепенно емоционално. Затова фактът, че смъртта на
майката е настъпила внезапно вследствие на ПТП на 7.10.2022 г., е силно
травмиращ и страданието е особено болезнено. Ищцата е загубила своята
майка, с която е имала силна връзка за значителен период от живота си, по
трагичен начин, макар и във възраст на двете, когато вече мисълта за
приближаваща кончина на родителя не следва по начало да е изключение за
никоя от тях. Ищцата В. П. със смъртта на майка й (а наскоро след това и на
баща й) остава занапред сама, поради което тази загуба като трагичното
внезапно събитие е несъмнено за нея особено тежко емоционално
преживяване, което тя не може да превъзмогне. Установено е от СПЕ, че
поради внезапно и трагично прекъсната връзка между майката и дъщерята В.
П., нелепата смърт на майката причинява на ищцата силно страдание, като
психическата травма е трайна, продължаваща и с необратими последствия.
Посочено е в това заключение, че ищцата П. е преживяла силен емоционален
стрес, който нарушава цялостното й функциониране, с продължаващи в дълъг
период симптоми, като прогнозата за пълно възстановяавне на психичното й
здраве е лоша. Общественото разбиране за справедливост изисква толкова
тежко и продължително страдание, каквото в случая съобразно заключението
на СПЕ изживява ищцата В. П. от смъртта на своята майка, което се отличава с
особена продължителност и е дало значително и трайно отражение върху
начина на живот и психичното състояние на ищцата, да бъде обезщетено
надлежно, с определяне на обезщетението в значим размер. Взимайки предвид
характера на деянието (нарушения на правилата за движение, поради което е
причинен удар по вина на водача на автомобил в автомобила, в който пътник е
била майката на ищцата, и вследствие на това внезапното настъпване на
смъртта й), степента на увреждането (причинени силни душевни болка и
непреходно страдание от загубата на родител-майка, продължаващи за много
дълъг период, които са с висок интензитет и дълготрайност, които ищцата не
може да надмогне и продължава да изпитва и които са довели до трайно
влошаване на начина на живот и на психичното състояние на ищцата),
последиците от деянието (разрушаване на единственото семейство на ищцата
с отражение върху психиката на ищцата, изразяващо се в трайна негативна
промяна на нейното емоционално състояние, с негативно отражение върху
14
живота й занапред с висок интензитет, загуба на подкрепа от майката като
неин най-близък човек), следва да се приеме, че е справедливо при условията
на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за ищцата да бъде определено в размер на 150
000 лв., която сума е съобразена и със социално-икономическата обстановка
към 7.10.2022 г., когато минималната работна заплата в страната е била 710
лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е в размер на 10 420 000 лв.
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. Основателно е
следователно оплакването на жалбоподателката В. П., че така определеният от
окръжния съд размер не е справедлив, защото е занижен. Следва обжалваното
решение да бъде отменено в частта му, с която предявеният от нея иск е
отхвърлен за размера над 100 000 лв. до 150 000 лв., като й се присъди и тази
разлика от 50 000 лв., и да бъде потвърдено решението в частта му, с която
искът е отхвърлен за размера над 150 000 лв. до пълния предявен размер от
180 000 лв. Съответно, следва да се присъди и претендираната законна лихва
върху сега присъдения допълнителен размер на обезщетението.
Видно от показанията на свидетелката Д. И.а, преди катастрофата Р.
живеела в Пловдив, идвала си почти всяка седмица да смени В. в грижите за
майка им, помагала й, уреждала часове за лекари, двете сестри много се
променили след смъртта на майка им, свидетелката видяла Р. на погребението
на баща им, който починал три месеца след майката, Р. плачела и казвала, че
много й тежи, че заради получените от нея травми при катастрофата не могла
да присъства на погребението на майка си, двете сестри търсили помощ в
Пловдив и София от психолози, все още ползват психолог. Видно от
показанията на свидетелката К.К., Р. си идвала почти всяка седмица, тя се
грижела за лекари в Пловдив и за лекарствата, свидетелката видяла Р. след три
месеца, двете сестри се разхождали, В. я придържала, тъй като Р. също
пострадала при катастрофата, двете сестри били затворени, мълчаливи,
спрели да се събират с приятели. Видно от показанията на свидетелката М.Г.,
преди катастрофата Р. живеела и работела в Пловдив, идвала в Г. през
почивните дни, намирала на майка си лекари, водели я по болници в Пловдив,
оставала в болница с нея, Р. не могла да присъства на погребението на майка
си, свидетелката я видяла след три месеца, двете сестри посещавали
психотерапевт в София и Пловдив, Р. има подкрепата на семейството си, но
15
още не се е възстановила. Видно от заключението на съдебно-психологичната
експертиза от 28.04.2025 г., изготвено от вещото лице В.З., клиничен
психолог, прието в съдебното заседание на окръжния съд на 9.05.2025 г., Р. И.
е преживяла силен емоционален стрес, остра стресова реакция, която не след
дълго (6 месеца по-късно) прераства в посттравматично стресово
разстройство, към момента симптоматиката на стреса все още не е претърпяла
пълно обратно развитие и някои от симптомите остават изразени, други са
намалили интензитета си, но все още рефлектират върху поведението и водят
до значим субективен дистрес, който нарушава личностовото и социално
функциониране на Р. И.. Видно от същото заключение, Р. И. е твърде
чувствителна, тревожна, емоционално лабилна и едва ли ще може да
преодолее лесно загубата на майка си, да заличи спомените от самото ПТП,
както и да изчисти напълно психиката си от психотравмата. Видно от същото
заключение, между майката и дъщерята е имало силна емоционална връзка,
която обуславя лоша прогноза за пълно възстановяване на психичното й
здраве. Установява се следователно както от свидетелските показания, така и
от заключението на СПЕ, че ищцата Р. И. е търпяла и продължава да търпи
неимуществени вреди – болка и страдание с висок интензитет от смъртта на
своята майка. Починалата нейна майка И.П. (родена на 4.05.1948 г.) към
момента на смъртта й на 7.10.2022 г. е на 74 години и 5 месеца, ищцата
(родена на 3.05.1972 г.) е била на 50 години и 5 месеца, смъртта й е била
внезапна и с оглед на обстоятелствата особено угнетяваща. Ищцата Р. И. не е
живяла към този момент заедно с родителите си, живеела е от дълги години
преди това отделно със семейството си в град Пловдив, но е поддържала
непрекъсна връзка с родителите си, грижела се е за майка си и конкретно за
нейното лечение. С оглед високата възраст на майката и на ищцата, по начало
липсата на родителската подкрепа за ищцата също вече не е толкова значима и
дълготрайна, както е при малките деца и при млади хора без собствено
семейство. След смъртта на своята майка тя може да разчита на подкрепата на
създаденото от нея семейство, но е несъмнено, че поради изключителната
близост с майката тя също губи занапред силната морална подкрепа от майка
си, поради което интензитетът на болката и страданието са в много висока
степен. Действително, и по отношение на тази ищца следва да се приеме, че
при високата възраст на починалата при ПТП майка и на ищцата Р. И. е
логично децата да се подготвят за приближаваща загуба на родителя, но в
16
случая майката не е имала заболяване, обосноваващо близка кончина, за което
близките да знаят и да се настройват постепенно емоционално. Затова фактът,
че смъртта на майката е настъпила внезапно вследствие на ПТП на 7.10.2022
г., е силно травмиращ и страданието е особено болезнено. Освен това за
ищцата Р. И. преживяването е особено болезнено и ужасяващо, защото тя е
пътувала в същия автомобил и е станала непосредствен свидетел на
катастрофата и на настъпилата смърт на майката. Това е изключително
трагично и емоционално негативно натоварващо преживяване, тъй като
ищцата Р. И. е загубила своята майка, с която е имала силна връзка за
значителен период от живота си, по драматичен за нея начин, макар и във
възраст на двете, когато вече мисълта за приближаваща кончина на родителя
не следва по начало да е изключение за никоя от тях. Поради присъствието на
Р. И. при трагичната смърт на майката това внезапно събитие е несъмнено за
нея особено тежко емоционално преживяване, което тя не може да
превъзмогне. Установено е от СПЕ, че Р. И. е преживяла силен емоционален
стрес, остра стресова реакция, която 6 месеца по-късно прераства в
посттравматично стресово разстройство, някои от симптомите остават
изразени, други са намалили интензитета си, но все още рефлектират върху
поведението й и водят до значим субективен дистрес, който нарушава
личностовото и социалното й функциониране. Становището на експерта е, че
прогнозата за пълно възстановяване на психичното здраве на ищцата Р. И. е
лоша. Общественото разбиране за справедливост изисква толкова тежко и
продължително страдание, каквото в случая съобразно заключението на СПЕ
изживява ищцата Р. И. от смъртта на своята майка, отличаващо се с особена
тежест и продължителност и което е дало значително и трайно отражение
върху начина на живот и психичното състояние на ищцата, да бъде
обезщетено надлежно, с определяне на обезщетението в значим размер.
Взимайки предвид характера на деянието (нарушения на правилата за
движение, поради което е причинен удар по вина на водача на автомобил в
автомобила, в който пътник е била майката на ищцата, и вследствие на това
внезапното настъпване на смъртта й), степента на увреждането (силен стрес
поради присъствието на ищцата при ПТП и нестъпилата смърт на майката,
причинени силни душевни болка и непреходно страдание от загубата на
родител-майка с висок интензитет и дълготрайност, продължаващи за много
дълъг период, които ищцата не може да надмогне и продължава да изпитва,
17
довели до трайно влошаване на начина на живот и на психичното състояние
на ищцата), последиците от деянието (разрушаване на връзката на ищцата с
нейната майка с отражение върху психиката на ищцата, изразяващо се в
трайна негативна промяна на нейното емоционално състояние, негативно
отражение върху живота й занапред с висок интензитет, загуба на подкрепа от
майката като неин особено близък човек), следва да се приеме, че е
справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за ищцата да бъде
определено в размер на 150 000 лв., която сума е съобразена и със социално-
икономическата обстановка към 7.10.2022 г., когато минималната работна
заплата в страната е била 710 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492
от КЗ е в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите. Основателно е следователно оплакването на
жалбоподателката Р. И., че така определеният от окръжния съд размер не е
справедлив, защото е занижен. Следва обжалваното решение да бъде
отменено в частта му, с която предявеният от нея иск е отхвърлен за размера
над 100 000 лв. до 150 000 лв., като й се присъди и тази разлика от 50 000 лв.,
и да бъде потвърдено решението в частта му, с която искът е отхвърлен за
размера над 150 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв. Съответно,
следва да се присъди и претендираната законна лихва върху сега присъдения
допълнителен размер на обезщетението.
Ответното застрахователно дружество претендира както с отговора на
исковата молба, така и с подадения от него отговор на въззивната жалба,
дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено
при условията на чл. 51,ал.2 от ЗЗД поради съпричиняване от починалата
тяхна майка И.П. на вредоносния резултат, тъй като е пътувала като пътник в
лекия автомобил на предна дясна седалка без поставен обезопасителен колан.
С оглед приемането от апелативния съд, че двете обезщетения следва да бъде
определени в по-висок размер от присъдения от окръжния съд, поради така
заявеното възражение следва сега да се прецени и дали има основание
обезщетенията за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. да бъдат
намалени. Твърдението на ответното застрахователно дружество е, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, тъй като е пътувала
като пътник в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан, което е
18
нарушение на изискването на разпоредбата на чл. 137а,ал.1 от ЗДвП.
Несъмнено е, че приложението на правилото на чл. 51,ал.2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на пряка причинна връзка между вредоносния
резултат и поведение на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, поради което
приносът трябва да е конкретен – да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен, -
както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, като наличието на
вина на пострадалия не се изследва при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД (т.7 от
ППВС №17/18.11.1963 г., мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2014 г., ОСТК). Нормата на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва да намира
приложение и когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане,
респективно за увеличаване на размера на вредата, поемайки предвидим и
реално очакван риск или неоправдано игнорирайки го, поради което това
поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат-последица от деликта и затова е
налице съпричиняване, чиято степен подлежи на конкретна за случая
преценка (мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк.д. №
1/2014 г., ОСТК). Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е
основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на
деликвента, а само за част от него, и не поражда за съда право на свободна
преценка дали да намали или не обезщетението, като съдът определя съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението при доказан по основание иск и при установено
съпричиняване (мотивите на ТР №1/1.08.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2021 г.,
ОСГТК). За да бъде намалено на основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалата следва да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела, в случая от ответното застрахователно дружество, като
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал.2 от ЗЗД следва
да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на починалата, с които тя обективно е способствала за
вредоносния резултат, като е създала условия или е улеснила неговото
19
настъпване, съответно, намаляване на обезщетението за вреди на основание
чл. 51,ал.2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем
(в тази насока – решение № 60129/28.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 1992/2020 г.,
1 ТО, ТК).
Видно е от заключението на КСМАТЕ от 14.04.2025 г., изготвеното от
вещото лице д-р Т. Т. и от вещото лице инж. Т.ка П., прието в съдебното
заседание на окръжния съд на 9.05.2025 г., че причините за настъпването на
процесното ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на
водача на другия лек автомобил (марка „Мерцедес“), който е предприел
мА.рата „Изпреварване“ в зоната на непрекъсната разделителна линия между
двете пътни ленти М1 „Единична непрекъсната линия“, както и който при
изпълнение на тази мА.ра „Изпреварване“ не е осигурил необходимото
безопасно странично разстояние до изпреварваното МПС (лекия автомобил
„Хонда“, в който е пътувала починалата). Видно е от същото заключение, че
при ПТП са настъпили два удара, като първият удар е настъпил с предните
десни състави на лекия автомобил „Мерцедес“ в страничните предни състави
на лекия автомобил „Хонда“ в областта на лявата врата (който автомобил е с
две врати), след този удар лекият автомобил „Хонда“ е променил
направлението си на движение надясно и е напуснал пътната лента, по която
се е движил, настъпил е втори удар в предната дясна част на лекия автомобил
„Хонда“ в ствола на дърво, извън платното за движение. Видно от същото
заключение, възпиращото действие на колана е при движение на тялото
напред, вследствие на челни удари на МПС, той няма възпиращо действие при
движение на тялото встрани, според данните от наказателното производство
И.П., която била инвалид, е пътувала на предната дясна седалка в автомобила
„Хонда“, която седалка била спусната назад за удобство на починалата, като в
това положение нямало възможност да й се постави предпазният колан, при
аутопсията не са установени травматични увреждания от вида на
характерните такива от правилно поставен обезопасителен колан. Видно от
същото заключение (в отговора на въпрос 15), получени са от починалата И.П.
травматични увреждания (посочени в заключението), тъй като при сблъсъка
на тялото й под действие на инерционните сили то се придвижва напред и
надясно, при което главата контактува с предното стъкло, гръдният кош,
коремът и коленете с бордното табло, десният долен крайник с вътрешната
20
повърхност на предна дясна врата, като при правилно поставен
обезопасителен колан в случая съобразно деформацията на купето главата на
пострадалата би контактувала с предна дясна колонка, а горната част на
тялото на пострадалата с бордното табло и биха се получили травматични
увреждания в областта на главата и гръдния кош, които да доведат до смъртен
изход. Повторно е посочено в заключението (в отговора на въпрос 16), че ако
починалата е била с поставен предпазен колан в конкретния случай съобразно
деформациите на купето също би получила травматични увреждания в
областта на главата и гръдния кош, които да доведат до смъртен изход. Видно
от същото заключение, към момента на ПТП починалата е страдала от
следните заболявания: неуточнен артрит с множествена, двустранна
коксартроза в тежка степен, вродени луксации на двете тазобедрени стави,
остеопороза, хроничен цистит с наличие на кръв в урината, състояние след
изрязване на увредена тъкан на пикочния мехур, състояние след уретерна
катетеризация, като физическото и здравословното състояние на пострадалата
към момента на ПТП и уврежданията, които е имала, се явяват предпоставка
за транспортирането й в легнало положение (без правилно поставен
обезапосителен колан). Видно от същото заключение (при отговора на въпрос
21), в конкретната пътна ситуация най-силният удар за лекия автомобил
„Хонда“ е настъпил в предната му дясна част в ствола на дърво, деформациите
са в предна дясна и предна странична дясна част на автомобила и навлизане
на предна дясна част в купето на автомобила (към мястото на пътника, заемащ
предна дясна седалка), като изводът на експертите е, че при конкретния
механизъм на ПТП, получените силни деформации в предна дясна странична
част на автомобила и навлизане на елементи в купето от страната на
пътничката И.П. ползването на обезопасителен колан в нормална позиция на
облегалката на предна дясна седалка (изправена в обичайно положение) не би
предотвратило леталният изход. Видно от обясненията на вещото лице П. в
съдебното заседание на окръжния съд на 9.05.2025 г., в процесното ПТП няма
чисто челен удар, а той е кос в десните състави и, от една страна, движението
на тялото е напред и надясно към мястото на удара, и, от друга страна, са
деформациите, които навлизат към купето точно в тази посока и се получава
пресрещане с горната част на тялото и главата и елементите, които навлизат в
купето, а именно колонката,части от вътрешния интериор на вратата, таблото.
Видно от същите обяснения, от изключително значение е колко много навлиза
21
купето, буквално е до предната дясна седалка. Видно от същите обяснения,
съпоставяйки данни от краш-теста, движението на тялото и конкретното
настъпило ПТП, а именно силната деформация в страничните предни състави,
може да се направи категоричен извод, че горната част на тялото и главата на
пострадалата при поставен колан и седнала на седалка ще достигнат до
вътрешния интериор на купето, тъй като коланът и няма възпиращо действие в
посока встрани. Установява се следователно от посоченото заключение, че
според категоричното становище на експертите, с оглед вида, мястото и
тежестта на удара, получените от починалата травматични увреждания, които
са настъпили само вътре в автомобила при деформирането на купето от
страната, където тя е пътувала, поведение на пострадалата на неизпълнение на
изискването за непоставяне на предпазния колан по начало не обосновава
съпричиняване на вредоносния резултат, защото, независимо от това дали е
бил или не е бил поставен обезопасителният колан, уврежданията и смъртта
вследствие на тях са настъпили поради механизма на ПТП и защото
страничният удар в мястото, на което се е намирала починалата, е довел до
увреждане на тялото на пътника от частите на автомобила. Установено е
следователно, че в случая поставянето или не на обезопасителния колан не
влияе върху настъпилите травми, които са довели до смъртта на майката на
ищците. Неоснователно е затова твърдението на ответника по спора, че в
случая е доказан принос на починалата за настъпването на вредоносния
резултат. Следва при тези обстоятелства още да се отбележи, че нормата на чл.
137а,ал.2,т.2 от ЗДвП позволява да не ползват обезопасителни колани лицата,
чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен
колан, като при това нормата не изисква в такъв случай те да ползват
специализиран медицински транспорт. В случая е несъмнено, че починалата е
пътувала в лекия автомобил след изписването й от болница, страдала е от
посочени от експертите заболявания, които според тях са предпоставка за
транспортирането й в легнало положение, съответно, без правилно поставен
обезопасителен колан. Видно от обясненията на вещото лице д-р Т. в
съдебното заседание на окръжния съд на 9.05.2025 г., по принцип
транспортирането на починалата може да се извърши в седнало положение, но
в конкретния случай се касае за възрастна жена, увредена отвсякъде, току-що
излязла от инвазивна манипулация, която е в силно изтощено физическо
състояние, такива пациенти ги транспортират в линейките в легнало
22
положение без колан. Видно от същите обяснения, двустранната тежка
луксация на бедрената става препятства возенето й седнала, това е една
неудобна при нея, основно изтощението, физическото и болестното
изтощение, е било предпоставка за транспортирането й в легнало положение,
тя е нямала сили да стои седнала, затова са я сложили да легне. Не се
установява следователно наличие на причинна връзка между поведението на
починалата И.П. като пътник в автомобила и настъпилия в резултат на ПТП
вредоносен резултат, а именно нейната смърт. При така събраните
доказателства се установява по категоричен начин, че възражението на
ответника за съпричиняване от починалата на вредоносния резултат е
неоснователно (съответно, то правилно е било отхвърлено от окръжния съд).
Затова няма основание за намаляване на размерите, посочени по-горе, на
дължимите на всяка от двете ищци обезщетения.
Установява се, че подадената от ищците Р. И. и В. П. въззивна жалба е
частично основателна, съответно, частично неоснователна. Тя е основателна в
частта й, с която се иска отмяна на решението на окръжния съд за отхвърляне
на исковете им за присъждане на обезщетения за размера над 100 000 лв. до
150 000 лв., и е неоснователна в частта й, с която се иска отмяна на решението
на окръжния съд за отхвърляне на исковете им за присъждане на обезщетения
за размера над 150 000 лв. до пълния предявен размер от по 180 000 лв.
Решението следва да бъде отменено в частите му, с които исковете са
отхвърлени за размер над 100 000 лв. до 150 000 лв., като се присъди на всяка
от ищците разликата от по 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяването на претенциите пред застрахователя 29.12.2022 г. То следва да
бъде потвърдено в частите му, с които исковете са отхвърлени за размер над
150 000 лв. до 180 000 лв., ведно със законната лихва от 29.12.2022 г.
С оглед резултата от въззивното обжалване следва решението на
окръжния съд да бъде изменено и в обжалваната негова част относно
разноските, с която са осъдени ищците да заплатят на ответното
застрахователно дружество сума по съразмерност за платено адвокатско
възнаграждение. Освен това следва да бъдат присъдени допълнително и
съответни суми в тежест на ответника за ДТ, дължима по сметка на окръжния
съд, както и за адвокатско възнаграждение, дължимо на пълномощника по
делото на ищците адвокат Г.Б. съгласно чл.38,ал.2 от ЗА. От ответното
23
застрахователно дружество се претендира съгласно представения списък на
разноските (л.236 от делото на ОС) за присъждане на платена сума в размер на
33 000 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, както и на сумите 800 лв. и
200 лв. да възнагражденията на вещите лица. В съдебното заседание на
9.05.2025 г. от ищците е заявено възражение за прекомерност на това
адвокатско възнаграждение. В мотивите на обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема, че това възнаграждение е прекомерно и следва да бъде
намалено на 28 440 лв. С решението окръжният съд осъжда двете ищци да
заплатят на ответното дружество разноски по съразмерност 13 084 лв. Тази
сума се получава при приемане, че при претендирано отхвърляне на искове
общо за сума 360 000 лв. и отхвърлянето им общо за 160 000 лв., при
направени разноски (28 440 лв. плюс 1000 лв.) 29 440 лв., по съразмерност се
дължат 13 084 лв. Решението следва сега с оглед резултата от въззивното
обжалване да бъде изменено при същия вид изчисление, но съобразно
присъжданата от апелативния съд допълнително сума – при претендирано от
ответника отхвърляне на искове общо за размер 360 000 лв. и отхвърлянето им
общо за 60 000 лв., при разноски 29 440 лв. по съразмерност дължимата сума е
4 906,67 лв. Следва решението да бъде отменено в частта му, с която са
присъдени в тежест на ищците и в полза на ответника разноски за размера над
4 906,67 лв. до 13 084 лв. Окръжният съд е присъдил дължима по неговата
сметка от ответника ДТ в размер на 8 000 лв., а при уважаването на исковете
общо за 300 000 лв. тя е 12 000 лв., следва да се присъди още сумата 4 000 лв.
за ДТ. Окръжният съд е присъдил и сумата 947 лв. за разноски, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете. Съгласно
разпоредбата на чл. 78,ал.6 от ГПК, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се разноски, като съответните суми се присъждат в полза на
съда. В случая от бюджетните средства на съда са платени съгласно
определенията на окръжния съд в съдебното заседание на 9.05.2025 г.
възнаграждения в размер на (275 лв. за вещото лице Т., 725 лв. за вещото лице
П. и 704 лв. за вещото лице Златанова, общо) 1 704 лв. и цялата тази сума
ответникът дължи да заплати на съда. Следва сега да се присъди в полза на
окръжния съд още сумата (1704 лв. минус 947 лв.) 757 лв. Окръжният съд е
присъдил сумата 15 800 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38,ал.2 от ЗА в полза на адвокат Г.Б. за оказаната от него
безплатна правна помощ за ищците, като е посочено в мотивите, че
24
присъждането е в общ размер съобразно уважената част от исковите
претенции. Изчислението показва, че при съобразяване като ориентир с
възнаграждението, посочено в чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, размерът е 15 180 лв. (8650 лв. плюс 4%
от 100 000 лв. или 4000 лв., общо 12 650 лв., плюс 20% ДДС или 2 530 лв.).
Изчислено при уважени искове общо за размер 300 000 лв., размерът е (8 650
лв. плюс 4% от 200 000 лв. или 8 000 лв., общо 16 650 лв., плюс 20% ДДС или
3 330 лв.) 19 980 лв. Следва сега да се присъди на адвокат Б. още сумата
(19 980 лв. минус 15 800 лв.) 4 180 лв.
Страните претендират за присъждане на разноски за въззивното
производство, които за жалбоподателките са за възнаграждение на техния
пълномощник-адвокат при условията на чл.38,ал.2 от ЗА, а за ответника по
жалбата съгласно представения списък (л.24 от делото на ПАС) те са в размер
на 15 960 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение. Видно от
представените от застрахователното дружество фактура (л.25) и платежно
нареждане от 12.09.2025 г. (л.26), сумата 15 960 лв. е заплатена по банков път
за възнаграждение на адвокатското дружество, осъществяващо защитата на
ответника по въззивната жалба съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 31.07.2025 г. (л.27). От страна на жалбоподателките в
съдебното заседание на апелативния съд на 23.10.2025 г. бе заявено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Във въззивното
производство се претендира от ответника за отхвърляне на въззивната жалба,
подадена за присъждане на обезщетения в общ размер 160 000 лв. При
ползване като ориентир на размера, посочен в чл.7,ал.2,т.5 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (която Наредба ще
бъде ползвана от съда като ориентир и при определянето на адвокатското
възнаграждение за защитата на жалбоподателките), размерът на адвокатското
възнаграждение се изчислява на (8650 лв. плюс 4% от 60 000 лв. или 2 400 лв.,
плюс 20% ДДС в размер на 2 210 лв., общо) 13 260 лв. Следва да се приеме, че
този размер е адекватен за адвокатско възнаграждение в случая, тъй като във
въззивното производство защитата на ответното дружество е осъществена
чрез подаване на отговор на жалбата, чрез заявяване на становище с явяване
на адвокат в съдебното заседание на апелативния съд на 22.10.2025 г. и с
представяне на писмена защита. Пред въззивния съд не са събирани нови
25
доказателства и спорът е концентриран само върху справедливия размер на
обезщетенията и наличието или липсата на основание за намаляване на
размера им поради съпричиняване от страна на починалата майка на ищците
на вредоносния резултат, относно които въпроси страните са изложили
надлежни съображения още в производството пред окръжния съд. Затова
следва да се приеме, че спорът във фазата на въззивното производство не е с
висока правна сложност, както и че не е налице фактическа такава, поради
което и съгласно нормата на чл. 78,ал.5 от ГПК в полза на ответника следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в по-нисък от платения размер,
като адвокатското възнаграждение, платено от ответното дружество, следва да
бъде намалено на от 15 960 лв. на 13 260 лв. и съобразно тази сума да се
изчисли какви разноски следва да бъдат присъдени в полза на дружеството и в
тежест на жалбоподателките. От ответника се претендира за отхвърляне на
въззивната жалба за сумата 160 000 лв., тя е отхвърлена за 60 000 лв., поради
което дължимата сума за адвокатското възнаграждение е 4 972,50 лв. и тя
следва да бъде присъдена в полза на ответника и в тежест на двете
жалбоподателки. Във въззивното производство двете жалбоподателки са
представлявани и защитавани от адвокат Р. Ж. съгласно представените
договори за правна помощ и съдействие от 4.07.2025 г. (л.22 и 23), като
защитата е осъществена безплатно съгласно, както е посочено в двата
договора, разпоредбата на чл.38,ал.1,т.3 от ЗА. Тъй като жалбата е уважена за
размер общо 100 000 лв., при ползване като ориентир на възнаграждението,
посочено в чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, следва адвокатското възнаграждение за адвокат Ж. да се
определи и присъди в размер на 8 650 лв. Съгласно нормата на чл. 78,ал.6 от
ГПК следва ответното по спора дружество да бъде осъдено да заплати ДТ за
въззивното производство за подадената от жалбоподателките Р. И. и В. П.
жалба, с оглед сумата, за която тя е уважена, в размер на (2% от 100 000 лв.)
2000 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 155/30.05.2025 г. по т.д. № 391/2024 г. на
ОС-Стара Загора В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е отхвърлен
26
предявеният от Р. И. И. против „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-Застраховане“АД-гр.София иск за присъждане на обезщетение за
размера над 150 000 лв. до 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди
– болки и страдания, причинени от смъртта на майка й И.К.П., починала
вследствие ПТП, настъпило на 7.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата над 150 000 лв. до 180 000 лв., считано от 29.12.2022 г. – датата на
уведомяването на ответника за настъпилото застрахователно събитие, до
окончателното изплащане на обезщетението, и е отхвърлен предявеният от В.
И. П. против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“АД-гр.София иск за присъждане на обезщетение за размера над
150 000 лв. до 180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от смъртта на майка й И.К.П., починала вследствие
ПТП, настъпило на 7.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата над
150 000 лв. до 180 000 лв., считано от 29.12.2022 г. – датата на уведомяването
на ответника за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното
изплащане на обезщетението.
ОТМЕНЯ решение № 155/30.05.2025 г. по т.д. № 391/2024 г. на ОС-
Стара Загора В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е отхвърлен
предявеният от Р. И. И. против „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-Застраховане“АД-гр.София иск за присъждане на обезщетение за
размера над 100 000 лв. до 150 000 лв. за претърпените неимуществени вреди
– болки и страдания, причинени от смъртта на майка й И.К.П., починала
вследствие ПТП, настъпило на 7.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
сумата над 100 000 лв. до 150 000 лв., считано от 29.12.2022 г. – датата на
уведомяването на ответника за настъпилото застрахователно събитие, до
окончателното изплащане на обезщетението, и е отхвърлен предявеният от В.
И. П. против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“АД-гр.София иск за присъждане на обезщетение за размера над
100 000 лв. до 150 000 лв. за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от смъртта на майка й И.К.П., починала вследствие
ПТП, настъпило на 7.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата над
100 000 лв. до 150 000 лв., считано от 29.12.2022 г. – датата на уведомяването
на ответника за настъпилото застрахователно събитие, до окончателното
изплащане на обезщетението, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
27
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“АД-гр.София, район „Възраждане“, бул.“Света София“7,ет.5,
ЕИК *********, да заплати на Р. И. И., ЕГН *********** от гр.*******,
ул.“******“42,ет.5,ап.14 и сумата над 100 000 лв. до 150 000 лв. (т.е. още 50
000 лв. над присъдената й от ОС-Стара Загора сума) като обезщетение,
дължимо за претърпените от нея неимуществени вреди– болки и страдания,
причинени от смъртта на нейната майка И.К.П., настъпила в резултат на ПТП
на 7.10.2022 г. по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц220““ с рег.
№********** Г.М.К., за който е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД-гр.София, ведно със законната
лихва върху тази сума над 100 000 лв. до 150 000 лв., считано от 29.12.2022 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“АД-гр.София, район „Възраждане“, бул.“Света София“7,ет.5,
ЕИК *********, да заплати на В. И. П., ЕГН ********** от гр.*******,
ул.“******“42,ет.5,ап.14 и сумата над 100 000 лв. до 150 000 лв. (т.е. още 50
000 лв. над присъдената й от ОС-Стара Загора сума) като обезщетение,
дължимо за претърпените от нея неимуществени вреди– болки и страдания,
причинени от смъртта на нейната майка И.К.П., настъпила в резултат на ПТП
на 7.10.2022 г. по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц220““ с рег.
№********** Г.М.К., за който е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД-гр.София, ведно със законната
лихва върху тази сума над 100 000 лв. до 150 000 лв., считано от 29.12.2022 г.
до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 155/30.05.2025 г. по т.д. № 391/2024 г. на ОС-
Стара Загора И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която са осъдени Р. И.
И. и В. И. П. да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“АД-гр.София сумата над 4 906,67 лв. до 13 084 лв. за
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“АД-гр.София да заплати на адвокат Г.Б. от АК-С.З. още сумата
4 180 лв. с ДДС за възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ за
28
защитата в производството по спора пред Окръжен съд-Стара Загора на
ищците Р. И. И. и В. И. П. на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“АД-гр.София да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Стара Загора още
сумата 4 000 лв. за дължима ДТ за производството по предявените срещу
дружество искове от Р. И. И. и В. И. П., както и още сумата 757 лв. за
разноски, платени от бюджета на съда за възнаграждения на вещи лица, а
също така и сумата 5 лв. за издаване на изпълнителен лист за събиране на
горните суми при невнасянето им от застрахователното дружество до влизане
на настоящото решение в сила.
НАМАЛЯВА съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.5 от ГПК по
възражение на жалбоподателките Р. И. И. и В. И. П., заявено в съдебното
заседание на АС-Пловдив на 22.10.2025 г., размера на адвокатското
възнаграждение, платено от ответника по въззивната жалба „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД-гр.София за осъществена по
делото адвокатска защита и съдействие за производството пред въззивната
инстанция от размер 15 960 лв. като прекомерен на размер 13 260 лв.
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН *********** от гр.*******,
ул.“******“42,ет.5,ап.14 и В. И. П., ЕГН ********** от гр.*******,
ул.“******“42,ет.5,ап.14 да заплатят на „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК-Застраховане“АД-гр.София, район „Възраждане“, бул.“Света
София“7,ет.5, ЕИК ********* сумата 4 972,50 лв. по съразмерност за
направени разноски за производството по спора пред апелативния съд за
платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“АД-гр.София, район „Възраждане“, бул.“Света София“7,ет.5,
ЕИК ********* да заплати на адвокат Р. Д. Ж. от АК-С.З., личен номер от
единния адвокатски регистър №***********, със служебен адрес
гр.********, ул.***********“ сумата 8 650 лв. като възнаграждение за
осъщественото от нея безплатно процесуално представителство по спора пред
Апелативен съд-Пловдив за защитата на жалбоподателките Р. И. И. и В. И. П.
по подадената от тях въззивна жалба, на основание чл. 38,ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
29
Застраховане“АД-гр.София, район „Възраждане“, бул.“Света София“7,ет.5,
ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78,ал.6 от ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд-Пловдив сумата 2
000 лв. – дължима ДТ за производството пред въззивния съд Апелативен съд-
Пловдив по подадената от жалбоподателките Р. И. И. и В. И. П. въззивна
жалба, както и сумата 5 лв. за издаване на изпълнителен лист за събиране на
горната сума при невнасянето й от дружеството до влизане на настоящото
решение в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30