Решение по дело №4213/2007 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 588
Дата: 24 февруари 2010 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20073110104213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2007 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

588

24.02.2010 г., град  Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ХХХ СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ

на 11 февруари 2010 г.                                  Година 2010

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар Хр. И.

разгледа докладваното от съдия М. Кoюва

гражданско дело № 4213 по описа за 2007 год.

 

Производството е с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по искова молба на К.М.М., Л.М.М., П.Р.П., И.Р.П., М.Р.П., Н.Г.П., Р.П.Щ., Ю.П.П., Д.Г.М., Е.Х.М. и М.Х.М. *** за приемане на установено по отношение на ответниците, че като наследници на Д.С. ***, починала на *** г., имат правото да възстановят правото й на собственост върху земеделска земя, върху следните недвижими имоти – 1/ нива в м-ст „***” /”***”/ с площ *** дка. с граници: скат, А. и П.Е., и сестра Е.; 2/ нива в м-ст „***” /”***”/ с площ *** дка., с граници: от две страни С.Ж., път и И.М.; 3/ нива в м-ст „***” /”***”/ с площ *** дка., с граници: Х.И., А.Ч., и път; 4/ нива в м-ст „***” /”***”/ с площ *** дка., с граници: наследници на Г.Н., гора, К.Д. и И. М.; 5/ нива в м-ст „***” /***, ***/ с площ *** дка., с граници: Д.Ив.Р., път, С.А. и И. М.; 6/ нива в м-ст „***” /***/ с площ *** дка., с граници: Г.А., път, дере и И. М.; 7/ нива в м-ст „***” с площ от *** дка., с граници: Г.С., Х.К., път, трънак – при внасяне в ДЗС; 8/ нива в м-ст „***” /”***”/ с площ *** дка., с граници: Р.Н., наследници на Г.Н., И. М. и трънак. Всички имоти попадат в землището на с. Галата, обл. Варна. Правото на собственост е основано на твърдението за придобиването му по наследство от съпруга на Д.С. М. - М. Н. А., а той чрез покупко-продажби обективирани в крепостни актове № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., и внасянето им в ТКЗС през 1958 г. от Д.С. ***. ищците са редовно призовани, не се явяват, чрез процесулания им представител адв. Й.Р.-ВАК, поддържат така предявения иск.

Ответната страна – ОС "ЗГ" - гр. Варна, редовно призована, не изразява становище по предявената искова молба, не изпраща представител.

Община Варна, редовно призована, представлява се от юрисконсулт Д.Д., оспорва изцяло предявения иск.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 188 от ГПК/отм./, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

I. По допустимостта на предявения иск:

В настоящото производство се претендира да бъде установено притежавано от Д.С. ***, починала на *** г., право на собственост върху земеделска земя, на която ищците са наследници по закон и както е видно от представеното удостоверение /л.38/, са пропуснали срока за подаване на заявление до ОС "ЗГ" за възстановяване на процесните имоти. Поради горното, като предявен от активно легитимирани по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ лица и при наличието на специалната предвидена в закона отрицателна предпоставка за упражняване правото на иск, искът е допустим и подлежащ на разглеждане по същество.

II. По основателността на предявения иск:

Основателността на предявения иск се обуславя от наличието на следните кумулативни предпоставки: наследодателят на ищците да е бил собственик на процесиите имоти на твърдяното в исковата молба придобивно основание; имотите да са били отнети по някой от предвидените в ЗСПЗЗ способи и да има земеделски по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ характер.

Първата предвидена в закона предпоставка, а именно: принадлежността на правото на собственост, подлежи на доказване от ищеца с писмени доказателства. По делото са представени удостоверения за наследници /л.3-11/, от които безспорно се установява, че ищците са наследници на общите им наследодатели М.Н.А., починал на *** г. и съпругата му Д.С. М., починала на *** г. Представени са и копия на крепостни актове - № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г. /л.л12-18, 27/. Представени са и удостоверения издадени от ОСЗГ-Варна /л.38, 51, 99-100/ от които се установява, че някои от ищците са подавали заявление за възстановяване на земеделски имоти пред ПК-Варна, но не може да се установи дали така претендираните за възстановяване имоти по настоящото производство попадат в някой от тези имоти които са заявени пред административния орган за възстановяване.

По искане на ищците е изготвена и приета по делото СПЕ /л.133-139/, която съдът приема за обективно и компетентно изготвена, от която се установява какво е съдържанието на представените по делото копия на крепостни актове. От така изготвената експертиза се установява, че по крепостните актове са закупени имоти с по-големи площи в посочените местност от А. и М. ***, като крепостните актове са съставени на *** г. Закупените площи по крепостните актове са с два пъти по-голяма площ от площта на поисканите имоти в настоящото производство.

По искане на ищците по делото е изготвена и СТЕ /л.148-162/, която съдът приема за обективно и компетентно изготвена, като вещото лице дава заключение, че претендираните имоти представляват към момента на изготвяне на експертизата земеделски имоти, които не са били включвани в Държавен горски фонд, не са били отчуждавани и са извън строителните граници на населеното място, както и че не са застроени. Вещото лице е представило скици в кои масиви попадат имотите по настоящем. Вещото лице дава заключение, че имотите не са били заявени за възстановяване съгласно издаденото удостоверение от ОСЗГ приложено на лист 38 от делото. Вещото лице е посочило, кои имоти могат да се възстановят в реални граници и кои не могат.

За да е основателен иска ищците следва да докажат, че наследодателя им е бил собственик на процесните имоти, както и на какво основание ги е придобил, че същите са били отнети по реда на ЗСПЗЗ, за да подлежат на възстановяване съгласно закона.

От събраните по делото доказателства се установява, че А. и М. Н. са закупили от С.К.А. имоти, като сделките са обективирани в крепостни актове № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г. По делото липсват доказателства дали М. Н. и общия наследодател на ищците М. Н. Алексиев са едно и също лице. Но дори съдът да приеме, че става въпрос за едно и също лице то това лице е починало на *** г., което е много преди образуването на ТКЗС. В същото време се установява, че наследник на М. Н.А. е съпругата му Д.С. М., починала на *** г. и техните четири деца, които са починали след *** г., т.е. имотите ако са били придобити от М. Н.А. чрез сделки, то имотите са наследени от съпругата и децата му. В същото време се установява, че имотите не са били отчуждени, което се доказва от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, т.е. липсват ангажирани доказателства, че тези имоти са били включени в ТКЗС. Липсват доказателства ако са били включени в ТКЗС то кой ги е внесъл, липсват доказателства дали имотите по крепостните актове са тези имоти, за които дава заключение вещото лице в изготвената СТЕ, тъй като вещото лице сочи в кои масиви попадат имотите, но в същото време дава извод, че имотите не съществуват в стари реални граници, т.е. те не могат да се установят точно къде се намират в момента. Именно с оглед липсата на доказателства дали Д.С. М. и децата й са наследили имотите описани в крепостните актове, т.е. не е установена собствеността, както и липсата на доказателства дали имотите са били внесени в ТКЗС, за да подлежат на възстановяване по смисъла на разпоредбите на ЗСПЗЗ, т.е. не може да се докаже че са били отнети по някой от предвидените способи в ЗСПЗЗ, то иска се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Освен това, от така събраните доказателства се установява, че няма идентичност по предявените от ищците имоти за възстановяване, така както са ги индивидуализирали с уточнителна молба от 13.07.2007 г. /л.31-32/ с имотите по крепостните актове, тъй като няма съвпадение на границите и посочените съседи.

С оглед събраните доказателства, настоящата инстанция, счита предявения иск за неоснователен и като такъв, следва да се отхвърли, тъй като не е установена собствеността на наследодателя на ищците и не е доказано отнемането на имотите по реда на ЗСПЗЗ, за да подлежат на възстановяване по реда на този закон.

Воден от горното СЪДЪТ,

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.М.М., ЕГН **********,***, Л.М.М., ЕГН **********,***, П.Р.П., ЕГН **********,***, И.Р.П., ЕГН **********,***, М.Р.П., ЕГН **********,***, Н.Г.П., ЕГН **********,***, Р.П.Щ., ЕГН **********,***, Ю.П.П., ЕГН **********,***, Д.Г.М., ЕГН **********,***, Е.Х.М., ЕГН **********,*** и М.Х.М., ЕГН **********,***, всички представлявани от адв. Й.Ж. Р.-ВАК, със съдебен адрес – гр. Варна, *** срещу ОС „ЗГ” - гр. Варна и Община Варна, иск за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищците като наследници на Д.С. ***, починала на *** г., имат правото да възстановят правото й на собственост върху земеделска земя, върху следните недвижими имоти – 1/ нива в м-ст „***” /”***”/ с площ *** дка. с граници: скат, А. и П.Е., и сестра Е.; 2/ нива в м-ст „***” /”***”/ с площ *** дка., с граници: от две страни С.Ж., път и И. М.; 3/ нива в м-ст „***” /”***”/ с площ *** дка., с граници: Х.И., А.Ч., и път; 4/ нива в м-ст „***” /”***”/ с площ *** дка., с граници: наследници на Г.Н., гора, *** и И. М.; 5/ нива в м-ст „***” /***/ с площ *** дка., с граници: Д.Ив.Р., път, С.А. и И. М.; 6/ нива в м-ст „***” /***/ с площ *** дка., с граници: Г.А., път, дере и И. М.; 7/ нива в м-ст „***” с площ от *** дка., с граници: Г.С., Х.К., път, трънак – при внасяне в ДЗС; 8/ нива в м-ст „***” /”***”/ с площ *** дка., с граници: Р.Н., наследници на Г.Н., И. М. и трънак, всички имоти попадащи в землището на с. Галата, обл. Варна, като придобиването на правото на собственост е основано на твърдението за придобиването му по наследство от съпруга на Д.С. М. - М. Н.А., а той чрез покупко-продажби обективирани в крепостни актове № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., и внасянето им в ТКЗС през 1958 г. от Дафина С. Михалева, на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.

                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: