Р Е Ш Е Н И Е
№
15.06.2020г.
гр. Плевен,
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен
състав в публично заседание на девети юни,
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИЯ МИТЕВА
при участието на секретаря: ЗАХАРИНКА ПЕТРАКИЕВА,като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2529 по описа за 2019 година на ПлРС, трети
наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалваното е
наказателно постановление № 430А от
19.11.2019г. на *** РУ Пордим при ОДМВР Плевен, с което на основание чл.53/22/ от ЗАНН и чл.38 ал2 от Закон за националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ на Т.Б.Б. ***,ЕГН ********** е наложено
административно наказание Глоба в размер на 10 000/десет хиляди/ лева за
нарушение по чл.28, ал.1 от същия закон.
В жалбата и в съдебното заседание, жалбоподателят се явява лично и с авд. В.П. ***
и изтъкват доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление основаващи искане
за отмяна на НП.
Жалбоподателят в съдебно заседание изцяло оспорва съставянето на АУАН и
отразената в него фактическа обстановка като недоказана ,като иска отмяна на НП
като неправилно, а също така изтъква доводи и за неговата
незаконосъобразност ,като твърди
чрез процесуалният си представител че
описаното нарушение в АУАН е непълно,което
води до отмяна на НП и като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна О.н.М. редовно призована,
не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа на
съставен на 04.11.2019г. акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ №430 А срещу жалбоподателя Т.Б. , за това, че на 26.10.2019г около
18,08ч, лицето е подало неверни данни на националният телефон 112 от мобилен
телефон **********,на което са реагирали органите на полицията.
Регистрирана преписка № 940000-2794/19г
на РУ гр.Пордим и преписка №В-4609 по описа на РП-гр.Плевен.
Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя, която след ката се е
запознала със съдържанието и саморъчно го е подписала . Актът е подписан от
посочените в него лица, като на датата на съставянето му е връчен препис от
него на жалбоподателя.
В законоустановения три дневен срок пред
АНО са били представени възражения от
жалбоподателя по отношение съставения АУАН. На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с АУАН начин е дадено описание
на нарушението, както и нарушената правна норма. На 20.11.2019г. е връчено
издаденото НП на жалбоподателката.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от
легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата се
преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на
правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените
законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са
нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на
НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би
могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали
има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред
съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в
акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не
бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй
като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН
112 въвежда изрична забрана за
определено поведение на гражданите при и повод използването на ЕЕН 112,
диференцирано в три различни и самостоятелни проявни форми, а именно: -
ползване на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от
електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и
предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Нарушаването
на тази забрана в първата от горепосочените хипотези, е изрично инкриминирано
като самостоятелно административно нарушение в разпоредбата на чл.37 от
ЗНССПЕЕН 112 с предвидено наказание глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв.
Нарушаването на забраната в третата от горепосочените хипотези, също е изрично
инкриминирано като самостоятелно административно нарушение, но в разпоредбата
на чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, с предвидено наказание глоба в размер от 2000
лв. до 5000 лв, както и в чл.38, ал.2 когото са ангажирани органите на реда.
В конкретния случай и видно от
съдържанието на процесното НП, при ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателката Б.. АНО е допуснал нарушение на материалния
закон,както при съставянето на АУАН чл42
от ЗАНН,така и при съставянето на НП,несъобразяването с материалните норми при
издаване на НП обуславят не законосъобразност на последното и в процесуален
аспект, доколкото са в разрез с изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН за
изчерпателно, точно и недвусмислено описание на нарушението/нарушенията със
съответните им обективни и субективни признаци, надлежното им описание.
Съдът е приема, че нито в акта, нито в
наказателното постановление са изложени фактически обстоятелства около
констатираното нарушение в нарушение на изискването на чл.42, т.4 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съдът счита, че дословно е възпроизведен
текста на нарушената законова разпоредба, без обаче да има конкретно описание в
какво се състоят посочените като неверни
данни, предадени чрез телефонното обаждане, като релевантно е съдържанието
на самото съобщение, а не авторството на
лицето, което ги подава, доколкото законът не поставя изискване лицето да се
идентифицира с имената си или с други индивидуализиращи самоличността му
белези.
Липсата
на описание на конкретните обстоятелства е съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е в
състояние да разбере срещу какво точно , визирано в наказателното
постановление, следва да се защитава. Така изложеното съдържание на подадения
сигнал за неверни данни не възвежда
конкретика в отправеното и реализирано словесно нападение над подалия сигнала
от соченото от него лице, а още повече при липса на изрично посочени отправени
думи –неверни данни , не би могло да се направи извод доколко описаното
нарушение е вярно. Тези неясноти ограничават
преценката, която съдът като въззивна инстанция следва да направи, а именно: -
дали подаденото съобщение съдържа неверни данни по начина, по които са описани в АУАН и в НП
съдържат невярна и забуждаваща информация, като на практика в случая я правят
невъзможна. Или АУАН и НП не притежават необходимото съдържание относно
установеното деяние като конкретно поведение на извършителя, индивидуализирано
в изпълнителната си форма и с конкретните си съставомерни елементи,
съответстващи на фактическия състав на словесно описаното деяние, чиято правна
квалификация изпълва материално-правната норма на чл.28 ал.1 предл.3 от
ЗНССПЕЕН 112. Липсват конкретни твърдения за осъществени обективни елементи,
които са съставомерни признаци от обективната страна на състава на
административната норма, която е нарушена, а именно в този смисъл единствено се
преценява законодателното изискване за точно описание на нарушението. АНО е
посочил датата и мястото на извършване на нарушението, но не е посочил
конкретно и точно какво е извършил нарушителя, което да бъде преценявано като
подаване на неверни данни на тел. 112.
Непосочването на обективните белези на извършеното деяние, вменено като
административно нарушение, представлява съществено нарушение във формата на НП
и е достатъчно самостоятелно основание обжалваното НП да бъде отменено.
В
този смисъл, за да е наясно съдът какво точно следва да установява и да прецени
доказателствата по делото, следва да е ясно какво е приел за неверен и
заблуждаващ сигнал АНО. Описание в тази насока с нужната пълнота и яснота обаче
липсва, като съдържанието на сигнала в АУАН и НП е пестеливо и лаконично
изложено. В този смисъл е нарушено правото на защита, а от друга страна се
препятства и съдебната проверка на НП, доколкото съдът е ограничен във
възможността да направи преценка за какво нарушение е наложено наказанието,
респ. дали е наложено законосъобразно. В конкретния случай неизлагането на
фактически обстоятелства какво съобщение е предено на тел.112, прави невъзможна
съдебната преценка дали същото представлява "заблуждаващ" или
"неверен" сигнал. Предвид санкционния характер на производството,
описанието на нарушението не може да се извлича по тълкувателен път от данните
по преписката, или от събраните пред съда доказателства, а извеждането на
обективните и субективни признаци на нарушението следва да стане единствено въз
основа на констатациите, обективирани в АУАН и НП. Непълното описание на
конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението и
непълното отразяване на признаците от състава му, нарушава изискванията на ЗАНН
към формата и съдържанието на АУАН и НП и обосновава отмяната му като
незаконосъобразно.
Така констатираното нарушение на
материалния и процесуален закон са от категорията на съществените, тъй като
ограничават пряко правото на защита на жалбоподателя и го лишават от възможността
да разбере в какво точно е обвинен,в какво точно се състоят неговите неверни
данни и съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем.
От друга страна правят невъзможна и
съдебната преценка за точните параметри на предмета на доказване, съответно
подлежащите на доказване обстоятелства, релевантните за тях доказателства.
На следващо място от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че
предаденото на единен европейски номер 112 съобщение не обективира неверни
данни. Непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е
извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и
непосочване в какво точно се състоят тези неверни данни , нарушава изискванията
на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление и обосновава
отмяната му като незаконосъобразно.
На следващо място от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че
предаденото на единен европейски номер 112 съобщение не обективира неверни
данни. От съдържащите се в административната преписка докладна записка
рег.№1772р-12840/26.10.2019г., докладна записка рег. № 940р/19.11.2019г., докладна
записка № 940р6658/18.11.2019г. и от свидетелските показания на жалбоподателката в снетите и обяснения и сведения от Н.К.С. от гр.Славяново се
установява, че подаденият сигнал отговаря на фактическата действителност,
доколкото на посочената дата в деня на изборите и място е имало спряла кола-бус на улицата,като в нея е имало ром с
опашка,които говорел по телефона ,бил с още двама които заминали по
улицата.Въпросният човек с опашката бил известен че раздава пари във връзка с
провеждането на изборите.
Жалбоподателката като един съвестен
гражданин, работещ в *** в гр.Славяново като *** и въз основа на видяното от нея и
чувайки предните дни, че в денят на
изборите ще се раздават пари за закупуване на гласове се обадила на 26.10.2019г на тел.112,за да подаде сигнал
за закупуване на гласове в 17,49ч,като очаквала полицията да пристигне на място
и да направи проверка и след като никой
не отзовал ,тя отново звъннала на тел 112 в 18,07,38ч.Полицията пристигнала
след около половин час ,но бусът вече го
нямало. Полицейските служители взели жалбаподателката с тях и е отвели в
полицейският участък в гр.Славяново за да даде обяснения. Жалбоподателката
споделя в обясненията си пред съдът ,че им предложила да обиколят улиците на
гр.Славяново с полицейските коли и ще намерят
въпросният бус и хората в него, но те я накарали да пише обяснения.Същата
твърди че чула че въпросното лице с опашката бил задържан предният ден за
продажба на гласове в гр.Плевен, а също е *** на гр.Славяново също бил
задържан.
В хода на съдебното следствие по
делото са разпитани като свидетели-
актоъставителят И.Б.Ц. и св.И.Ч.В. .От показанията им се установява че те не са
извършили проверка по случая а им е наредено да съставят АУАН ,като всичко
което е отразил като фактическа обстановка му било казано от колегата му А.А.,които
му казал че Б. май била пила и за това се е обадила. Но обстоятелство относно състоянието на
жалбоподателката дали е употребила алкохол или не остава недоказано и
неизяснено,както казва свидетелят“май е
употребила алкохол“.
Актосъставителят твърди че освен
сигналът на жалбоподателкат Блажаева
имало още два други сигнали въпросният ден за закупуване на гласове в
гр.Славяново.
Разпитана е като свидетелка и
секретарката на *** на с.Славяново,която признава че собственоръчно е неписала
обстоятелствата посочени във Възражението на жалбоподателката срещу АУАН, тя е
нанесла корекции в него и само го е дала за подпис на Б..
Във връзка с образуваната преписка в
РП-гр.Плевен,същата е приключила с мнение за прекратяване,поради липса на
извършено престъпление от страна жалбоподателката, и ако АНО прецени да и се
търси административно наказателна отговорност .
От докладната записка на *** РПУ-гр.Пордим
на базата на извършената по случая проверка счита,че не са налице данни Т.Б. да
е извършила деянието умишлено.И същият цитира разпоредбата на чл7 от ЗАНН,че
деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновно ,да
е умишлено или непредпазливо и прави извод че няма умисъл в действията на Б. и тя не е извършила административно нарушение
за което да бъде наказана.
От всичко по горе казано може да се
изведе извод ,че няма данни да се говори
за подаване невярната информация и поради което в случая не е налице подаване на
невярна информация. Следователно
подаденият от жалбоподателя сигнал не е неверен, той отговаря на истината,друг
е въпросът дали полицейските служители са се отзовали навреме на мястото и дали
са могли да съберат доказателства
относно обстоятелствата които са им подадени като информация,за да направят
безспорен извод че тази информация
съдържа неверни данни . Съгласно чл. 3 ал.1 от Закона за Националната система
за спешни повиквания с единен европейски номер 112 Единният европейски номер
112 (ЕЕН 112) се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове
за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Преценката
доколко случаят е спешен не е на гражданите, а на оператора, приемащ
повикването, който е обучен за това.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112
забранява ползването на спешния номер не по предназначение, както и за
предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. В случая
жалбоподателката Б. не е злоупотребила, тъй като не е предал невярни данни и в този смисъл не е извършил соченото
нарушение. Затова необосновано е наказана на осн. 38 ал 2 от от ЗНССПЕЕН 11 за това, че е ползвал телефон
112 не по предназначение.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат
само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН
препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните
разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият
орган, а това е ОД на МВР – Плевен като
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така
Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния
административен съд.
При така изложените съображения,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Водим от всичко гореизложено и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 430А
от 19.11.2019г. на *** РУ Пордим при ОДМВР Плевен, с което на основание
чл.53/22/ от ЗАНН и чл.38 ал.2 от Закон за националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/ на Т.Б.Б. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в
размер на 10 000/десет хиляди / лева за нарушение по чл.28, ал.1 от същия закон
като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛЕВЕН да заплати на Т.Б.Б. ***, ЕГН ********** сумата
от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Плевен от
страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: