№ 374
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000500136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5038 от 18.08.2020 г. по гр. д. № 2907/2019 г. по описа на Софийски
градски съд е признато за установено, че Д. М. С. дължи на П. Н. И. сумата 42000 лева –
главница по запис на заповед от 18.05.2016 г. със законната лихва от 23.10.2017 г. и
ответницата е осъдена за заплати на ищеца разноските, направени от него в заповедното и
исковото производство.
Недоволна от решението е останала ответницата в първоинстанционното
производство, която го обжалва с оплаквания за необоснованост и процесуални нарушения,
довели до невъзможността й да докаже възражението си. Моли обжалваното решение да
бъде изцяло отменено, вместо което да бъде постановено друго от въззивната инстанция, с
което искът да бъде отхвърлен.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва. Моли същата да бъде оставена без
уважение, а решението – потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с въведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред първоинстанцонния съд ищецът е предявил против ответницата иск за
1
установяване на вземането му за сумата 42000 лева, дължима по запис на заповед, със
законната лихва върху сумата от 23.10.2017 г. до окончателното изплащане. За сумата в
полза на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение, по която ответницата
подала възражение.
Ответницата е оспорвала иска с възражение, че ценната книга е издадена като
обезпечение по бъдещ договор за заем, по който ищецът й обещал да й предостави сумата
по записа, но до предаване на сумата не се стигнало.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа
на подробен анализ на приетите доказателства и настоящата инстанция я възприема при
условията на чр.272 от ГПК. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установено следното:
На 18.05.2016 г. ответницата е издала запис на заповед, с който се е задължила да
заплати на ищеца П.И. сумата 42000 лева на 17.06.2016 г. Не се спори по издаването на
ценната книга, нито по обстоятелството, че задължението по нея не е платено.
Доказателствата по делото не установяват правоотричащото релативно възражение на
ответницата, че издала записа на заповед в момента, в който с ищеца постигнали съгласие
той да й предостави сумата в заем и като обезпечение за вземането му, но преди да получи
заеманата сума. Показанията на свидетеля И. И. установяват, че свидетелят закарал
ответницата на адрес в ж.к. “Дружба”, но не е присъствал на срещата, на която тя е получила
обещание да й бъде предоставена сума в заем и е подписала запис на заповед.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
С оглед указанията, дадени в т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз
основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на записа на заповед, като при липса на
релативно възражение, към която се приравнява и общото възражение на ответника за
безпаричност на ценната книга, вкл. в случаите на твърдяна в исковата молба обезпечителна
функция на менителничния ефект, ищецът - поемател не е длъжен да доказва възникване и
съществуване на вземане по каузално правоотношение. При заявено от ответника - издател
на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на
заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК. При направено от издателя на менителничния ефект
възражение, че записът на заповед е издаден във връзка с постигнато съгласие за сключване
на договор за заем, по който сумата не е предадена, се твърди наличие на т. нар. обещание за
заем по чл. 241 от ЗЗД или преддоговорното отношение за заем. В тази хипотеза ответникът
трябва да докаже постигане на съгласие за сключване на заема и връзка между обещанието
2
за заем и издаването на ценната книга в полза на поемателя – ищец. Недоказването на
правоотношение по договор за заем – обещание или преддоговорни отношения, наведено от
ответника, води до неоснователност на направеното от него релативно възражение за
невъзникване на вземането по заема, поради което при редовен от външна страна
менителничен ефект следа да се приеме, че в полза на ищеца - поемател съществува вземане
към ответника - издател по процесния запис на заповед в размер на 42000 лева.
По същество. Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. Предмет на
делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по
редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът - кредитор доказва вземането си,
основано на записа на заповед, за сумата 42000 лева. При пряк менителничен иск, когато
възражението на издателя се основава на каузално отношение между страните по спора,
ищецът не е длъжен нито да сочи кауза, нито да доказва наличие на свое вземане по
каузално отношение, обезпечено от записа на заповед. Ответницата не установи
възражението си, че ефектът обезпечава невъзникнало задължение в полза на ищеца по
обещание за заем, по който сумата не е предадена. Предявеният иск за за плащане на сумата
по записа на заповед е основателен предвид действителността на ценната книга и
недоказването от страна на ответницата на въведеното относително възражение.
С оглед съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Пред тази
инстанция въззиваемият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение размер
2200 лева, които въззивницата следва да му заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5038 от 18.08.2020 г. по гр. д. № 2907/2019 г. по описа
на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. М. С. да заплати на П. Н. И. разноски пред въззивната инстанция в
размер на 2200 (две хиляди и двеста) лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
преписи.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4