Р Е
Ш Е Н
И Е № 260063
25.07.2022 год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ
: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Съдията
гр. д. № 2746 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „АЛ-ИС“ ООД –
гр.Хасково срещу Р.Г.Ж.,***, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД – за сума в
размер на 4 450.90 лева – претенция за обезщетение за имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че
основният предмет на дейност на дружеството ищец бил превоз на товари и пътници
в страната и чужбина, внос, износ и реекспорт, както и търговско
представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки.
През 2017г. подписали договор с
белгийската фирма OUDIMMO LOGISTICS BVBA, която осигурявала на ищеца товари и работа из Европа. В договора /т.3.2/
било упоменато, че глобите за извършени нарушения от шофьори на ищеца ще бъдат
плащани от белгийската фирма, а впоследствие удържани от заработката на ищеца.
Дружеството – ищец съответно ги удържало от шофьора – нарушител според т.1,3,12
и 14 от Вътрешните правила и т.3 от основните длъжностни задължения на
шофьорите според длъжностната им характеристика, както и т.1,2,3 и 4 от
основните им отговорности, присъщи за длъжността шофьор. Посочва се още, че на
17.08.2018г. ищецът сключил Трудов договор № 95 с ответника Р.Г.Ж., който се
запознал с вътрешните правила на дружеството ищец и длъжностната си
характеристика. На 20.08.2018г. със Заповед № 157 ответникът бил командирован
за срок от 91 дни – до 18.11.2018г., да извършва курсове с камион из Европа.
Трудовият му договор бил продължен със Споразумение № 13 от 02.01.2019г. На
24.01.2019г. със Заповед № 174 ответникът бил командирован да извършва курсове
из Европа за 83 дни – до 17.04.2019г. Посочва се още в исковата молба, че
дружеството ищец имало сключен Договор за оперативен лизинг № 2017ОL005/28.01.2017г. с „Турботракс
България“ ООД за влекач, марка ДАФ с рег. № СВ 8326 КА. По време и на двете
командировки ответникът управлявал именно този товарен автомобил. След завръщането
си от втората командировка през месец април 2019г., на 10.05.2019г. ответникът
подал молба за напускане, на основание чл.325, т.1 от КТ, която била уважена,
като със Заповед № 94/10.05.2019г. трудовото му правоотношение било прекратено.
След напускането на ответника в дружеството ищец започнали удръжките от
белгийската фирма, която заплащала глобите за неговите нарушения в Европа. В
края на месец октомври 2019г. белгийската фирма удържала от ищеца сума от 2430
лева за нарушения като „превишена скорост“ и „претоварване“. С писмо-покана
уведомили ответника, че дължи тези пари на ищеца, която се опитали да връчат
чрез ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875. Ответникът се явил в кантората на ЧСИ, но
отказал да получи поканата, като на 03.12.2019г. било залепено уведомление по
чл.47 от ГПК на адреса, където живеел – гр.Хасково, ул.“Македония“ № 47. В
двуседмичен срок от залепването същият не се явил да получи книжата. През
2020г. продължили да идват от белгийската фирма още платени глоби, а именно: на
06.03.2019г. – 993.58 евро; на 30.05.2019г. – 87.90 евро, като нарушението било
на 19.10.2018г.; на 30.05.2019г. – 495.83 евро, като нарушенията били на
06.03.2019г. за 282.83 евро; на 22.03.2019г. за 53 евро; на 28.02.2019г. за 89
евро и на 03.04.2019г. за 71 евро; на 12.06.2019г. – 591.20 евро, като
нарушенията били на 08.02.2019г. за 258.20 евро, на 05.04.2019г. за 74.80 евро
и на 10.04.2019г. за 258.20 евро; на 13.06.2019г. – 45 евро, като нарушението
било на 30.03.2019г. и на 27.09.2019г. – 262.20 евро, като нарушението било на
06.03.2019г. Общата сума на всички глоби за извършени нарушения от ответника,
която платил ищецът, била 2 475.71 евро. На основание т.3 от Вътрешните
правила на дружеството, на ответника била удържана сумата от 200 евро депозит и
така дължимата от него сума била в размер на 2 275.71 евро, чиято
равностойност в левове по курса на деня била 4 450.90 лева. Твърди се
също, че ответникът не спазвал задълженията
си по посочените по-горе точки от Вътрешните правила, а именно – т.14 :
„да се карат камионите в икономичен режим, макс. 87 км/ч“, както и т.12: „като
шофьор е отговорен за товара“. Ищецът посочва още, че за него не била налице
възможност да ангажира ограничена имуществена
отговорност по реда на чл.207 от КТ възоснова на трудовия договор на
ответника. Същевременно ответникът не бил обвързан от договора, който ищецът
имал сключен с белгийското дружество и отговорността му не можела да бъде
ангажирана по този договорен ред. С действията си ответникът причинил вреди на
ищеца в размер на 4 450.90 лева, които били резултат от неправомерно
поведение на ответника, изразяващо се в нарушение на императивни нормативни
разпоредби и вредите били в пряка причинно-следствена връзка с тези нарушения.
Отговорността на ответника била деликтна и произтичала от негово неправомерно
поведение, довело до вреди за дружеството ищец. Тази отговорност не можела да
бъде реализирана по реда на КТ, предвид размера, предвиден в него, а именно
минимална работна заплата за страната. Стойността на причинените вреди на
дружеството ищец надхвърляла размера на трудовото възнаграждение на ответника и
затова следвало да бъде възмездена по общия исков ред. Изложеното пораждало
правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
4 450.90 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, виновно причинени от ответника в резултат на непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска – 23.11.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, че за
времето от 17.08.2018г. до 10.05.2019г.
са се намирали в трудовоправни отношения, прекратени от посочената последна
дата по взаимно съгласие. Не е спорно, че по време на тези им отношения ответникът е изпълнявал длъжността
„шофьор на товарен транспорт над 12 тона“.
В тази насока е представеният Трудов договор № 95/17.08.2018г., както и
Допълнително споразумение към същия - № 13 от 02.01.2019г. В изпълнение на
трудовите си функции ответникът е бил командирован да извършва превозни курсове в Европа за времето от
20.08.2018г. до 18.11.2018г., т.е. за срок от 91 дни и за времето от
24.01.2019г. до 17.04.2019г. срок от 83 дни, което се установява от издадените
Заповед № 157 и Заповед № 174. Следва веднага да бъде посочено, че при
сключването на трудовия договор работникът - ответник в настоящото
производство се е запознал с Вътрешните правила на работодателя, за което е
положен подпис от негова страна върху същите. Връчена му е била и Длъжностна
характеристика, също подписана от
ответника.
По делото съдът прие като писмено доказателство
Договор, сключен между ищцовото дружество и белгийско такова – „OUDIMMO LOGISTICS BVBA“, в който,
освен посочените предмет на договора, срокове за изпълнение и други
елементи, задължителни за такъв договор, в подробно записаните правила в тази
насока, страните по същия са се договорили в случаи, когато е наложена глоба на
шофьор, да бъде заплащана същата от
белгийското дружество, а впоследствие то да ги удържа от заработката на дружеството
- ищец. От така приетото доказателство е видно, че по времето, когато ищецът и
ответникът са били в трудовоправни отношения, този договор е бил в сила.
Именно съгласно клаузите на цитирания договор между
двете търговски дружества, белгийското дружество „OUDIMMO
LOGISTICS BVBA“ е удържало от ищеца сума в размер на 2475.71 евро , която сума е била платена по
повод наложени на водача Р.Ж. глоби за допуснати нарушения при движение по
пътищата, а именно превишаване на скоростта и претоварване на товар. Не се
спори, че част от тази сума, а именно 200 евро, е била удържана от ответника,
при което остатъкът от 2275.71 евро с
левова равностойност 4450.90 лева не е събран.
С оглед оспорването от страна на
ответника и с цел цялостното изясняване на спора съдът назначи и изслуша
заключение на вещо лице, което възпрема изцяло като компетентно и
безпристрастно дадено. Заключението не
бе оспорено от никоя от страните. От същото съдът по несъмнен начин установи,
че е изготвено възоснова на всички събрани по делото доказателства и след
извършени проверки в счетоводството на ищеца. От заключението е видно, че за
исковия период ответникът в качеството си на водач на тежкотоварен автомобил е
допуснал общо 11 броя нарушения, като едно от тях се изразява в претоварване, а
всички останали десет - за превишаване на позволената скорост за движение.
Подробно в заключението си в Таблица 5 вещото лице е посочило и датите, на
които са били допуснати тези нарушения, страната, където са извършени и размера
на наложените глоби. Установява се още, че белгийското дружество „OUDIMMO LOGISTICS BVBA“ е заплатило глобите на въпросния водач, така
както са се договорили с дружеството-ищец, след което си е прихванало тези суми с вземанията на ищеца. Вещото лице
е онагледило и тези констатации в заключението си в Таблица № 4. Като краен
извод заявява, че за всички удръжки на глобите от дружеството- ищец към
белгийското дружество, както и за платените от последното глоби, са били
съставяни надлежни счетоводни документи, които са намерили отражение в
счетоводството на ищеца. Вещото лице посочва, че общата сума, която ищецът е
заплатил на белгийското дружество по посочения по-горе договор, възлиза на 4450.90
лева.
При
така възприетата фактическа обстановка се налага извода за основателност на
исковата претенция. За
да бъде основателен искът по чл.45 от ЗЗД, е необходимо ищецът при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на следния фактически състав –
извършено противоправно деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди,
причинна връзка между деянието и вредите. Наличие на вина не е необходимо да се
доказва, тъй като тя се предполага, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД. В случая съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД. Безспорно е, че ответникът е
познавал добре правилата за движение по пътищата, с оглед на неговата
квалификация. Запознат е бил и с Вътрешните правила и с Длъжностната си
характеристика и въпреки това е допуснал да управлява товарния автомобил с
превишена скорост, както и да претоварва същия над допустимите норми. В тази
насока съдът счита, че поведението му е виновно, поради което следва да понесе
отговорност за причинените другиму щети. В този смисъл не могат да бъдат
споделени възраженията на ответника, че поведението му не е било умишлено,
както и че не се доказва виновното му поведение и не той е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. Напротив, всички писмени доказателства са
еднопосочни и безпротиворечиви, като опровергават възраженията му в тази
насока.
В
изложения по-горе смисъл съдът намира, че следва да уважи предявения иск
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 4450.90 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска – 23.11.2020г., така както е поискано с исковата молба, до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 1 118.04 лева, произтекли
от внесена държавна такса /178.04 лева/, възнаграждение за адвокат /640 лева/ и
депозит за вещо лице – 300 лева. Не следва да бъдат възлагани в тежест на
ответника направените от ищеца разноски за превод на документи в размер на
751.60 лева. Същите нямат характера на разноски по производството по смисъла на
чл.78, ал.1 от ГПК.
Съдът намира за неоснователно
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото такова за
процесуално представителство по дело с материален интерес от 1000 лева до 5000 лева е в размер на 300 лева + 7
% за горницата над 1000 лева. В настоящия случай цената на иска е 4 450.90
лева, поради което и платеното от ищеца възнаграждение за адвокат в размер на
640 лева не се явява прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, още повече, че са проведени повече от две съдебни заседания.
Ето защо, съдът счита, че следва да се присъдят разноските за адвокатско
възнаграждение в претендирания размер, а именно 640 лева, който размер е и
изплатеният такъв от ищеца на процесуалния му представител.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.Г.Ж., ЕГН **********,***, да заплати на „АЛ-ИС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление –
гр.Хасково, ул.“Х. Ботев“ № 1, офис 430, сумата от 4450.90 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие непозволено увреждане,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2020г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на
1 118.04 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: