Р Е Ш Е Н И Е
№
30.05.2018
г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд втори граждански състав на втори април две хиляди и осемнадесета година в
публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Мария
Атанасова
При секретаря: А. Х. с участието на Районния
прокурор Маргарит Стоилов като разгледа докладваното от съдията Атанасова гражданско дело
№ 1132 по описа на
РС-Харманли за 2017г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ.
Предявени са обективно комулативно
съединени искове първият, от които е за сумата от 2 000 лв., обезщетение
за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнато и поддържано
незаконно обвинение, който намира правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗАКОНА ЗА
ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ, вторият иск е за сумата
1 000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
защита срещу повдигнато обвинение, който намира правно основание чл.2 ал.1 т.3
от ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ.
Ищецът Д.К.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 5, чрез
пълномощника си адвокат П.К.К. от ХАК твърди, че с влязло в сила Решение №
76/06.06.2017 г., постановено по ВНАХД № 185/2017 г. Окръжен съд Хасково е
отменил Решение № 3 от 15.02.2017 г. по НАХД № 92/2016 г. на PC-Ивайловград,
вместо което е признал обвиняемия Д.К.Г., с ЕГН **********, с посочена
самоличност, за невиновен в това, че на 16.11.2016 г., на път II - 59, между
гр.Ивайловград и с.Славеево, общ.Ивайловград, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за същото деяние с НП № 15-0276-000036/15.07.15 г. на
началника на РУ на МВР - гр.Ивайловград, влязло в сила на 25.03.2016 г., за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление е извършил друго такова деяние, като е управлявал МПС - лек
автомобил „Форд Транзит”, с per. № РВ ... ХВ, без съответно свидетелство за управление, поради което и на
основание чл.304 от НП го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.343 ал.2 от НК.
С Решение № 3 от 15.02.2017 г., постановено по НАХД № 92/2016 г. Районен
съд Ивайловград, наказателно отделение, първи състав, съдия Т.К., Д.К.Г., с ЕГН **********, с
посочена самоличност е признат за виновен в това, че на 16.11.2016 г., на път
II - 59, между гр.Ивайловград и с.Славеево, общ.Ивайловград, управлявал МПС -
лек автомобил „Форд Транзит”, ДКН: РВ 1723 ХВ, без съответно свидетелство за
управление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
същото деяние с НП № 15-0276-000036/15.07.15 г. на началника на РУ на МВР
гр.Ивайловград, влязло в сила на 25.03.2016 г., за което и на основание чл.343в, ал.2, вр. чл.78а, вр. с чл.54 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 000 лева.
Д.К.Г. е привлечен като обвиняем с Постановление на старши разследващ
полицай Т. Н., РУ Ивайловград по досъдебно производство /БП/ №
69/2016 г.по описа на РУ – Ивайловград. На 17.11.2016 г. му е повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, за това, че на
16.11.2016 г. на път II - 59, между гр.Ивайловград и с.Славеево,
общ.Ивайловград, управлявал лек автомобил „Форд Транзит” с посочен рег.№ , без
съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние с Наказателно постановление №
15-0276-000036/15.07.15 г. на Началника на РУ на МВР гр.Ивайловград, влязло в
сила на 25.03.2016 г.
Д.К.Г. е бил задържан за 24 часа. Със същото постановление му била взета
мярка за неотклонение „подписка” в размер на 500,00 лева. По досъдебното
производство са били извършени спрямо него процесуално - следствени действия, а
именно: било му е повдигнато обвинение, бил е разпитан в качеството му на
обвиняем, извършена му била полицейска регистрация. Ищецът Г. на 17.11.2016 г.
упълномощил защитник, на когото заплатил сумата 1 000 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
ДП е приключило със заключително мнение на разследващия орган за
предаване Г. на съд за посоченото престъпление.
С Постановление от 21.11.2016 г. по ДП 69/2016г. по описа на РУ -
Ивайловград на Районния прокурор на РП - Ивайловград Д. Ч.. се предлага обв. Д.Г. да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание по чл.78 А
от НК .
Делото е било внесено в Районен съд гр.Ивайловград и е било образувано
НАХД № 92/2016 г. с докладчик съдия Таня Киркова. Имало е три съдебни заседание
в Районен съд Ивайловград, като на 15.02.2017 г. съдът е постановил
горепосоченото решение.
Тъй като обв.Г. не е бил съгласен със съдебния акт на PC Ивайловград е
била подадена жалба от упълномощения му защитник срещу Решение № 3/15.02.2017
г. по НАХД № 92/2016 г. на Районен съд Ивайловград. Било е образувано ВНАХД №
185/2017 г. по описа на ХОС. В последствие след дадена възможност от съда са
били изготвени от упълномощения защитник допълнителни писмени мотиви против
атакуваното решение и същите са били представени по делото. По делото са се
провели три заседания.
След излизане на съдебния акт -
Решение № 76/06.06.2017 г. по
ВНАХД 185/2017 г.на
ХОС, защитата се е запознала с него. Решението не е било протестирано от
Прокуратурата и е влязло в законна сила на 22.06.2017 г.
В резултат на незаконното обвинение ищецът е претърпял негативни
преживявания. Фактът, че бил привлечен като обвиняемо лице е станал достояние
на неговото семейство, на негови приятели, познати и роднини, както и на голям
кръг от хора, което се отразило на отношението им с тях и довело до неудобство
и притеснение. В семейството на ищеца настъпило силна тревога и притеснение, че
може да бъде осъден. Ищецът изпитвал страх и несигурност от бъдещето, че може
да бъде осъден неоснователно. Наред с това той бил засегнат и от явното
пренебрежение от страна на приятели и роднини, които отдавал на образуваното
срещу него дело и това, че е обвиняем по него. Това пък довело до промяна в
поведението му, тъй като престанал да излиза извън дома си, престанал да ходи в
заведение, и на среща с близки и познати. Затворил се в себе си, станал
раздразнителен и мълчалив. Всичко това довело до сериозна характерова промяна в
поведението на ищеца. Освен това се депресирал допълнително и от това, че му е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и е образувано
срещу него наказателно производство , без да има каквито и да е данни за
извършено от негова страна такова престъпление. Още от самото начало на процеса
неговата позиция е била, че той не е автор на инкриминираното престъпление.
Обвинението е намерило отражение освен в кръга на правораздавателните органи,
сред органите на РУ Ивайловград и се е коментирало в гр.Ивайловград.
В мотивите на оправдателното решение на Окръжен съд Хасково било
посочено, че според въззивният съд към 04.07.2015 г. обв. Г. не е бил лишаван от право да управлява МПС
нито по административен, нито по съдебен ред, защото последната наложена му
такава санкция е със споразумение № 33/22.05.2012 г. по НОХД № 47/2012 г. на
РС-Ивайловград, като наказанието е изтърпяно на 22.08.2012 г. Това давало
основание да се приеме, че управлението на МПС от обвиняемия, констатирано на
04.07.2015 г. не е било при условията на чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП, за което бил
наказан с наказателно постановление № 15-0276-000036/15.07.2015 г. на РУ
МВР-Ивайловград, защото не е бил лишен от правоуправление. Посоченото
наказателно постановление е било атакувано от обв. Г. по съответния съдебен
ред, но било потвърдено и влязло в законна сила - материална и формална, която
е задължителна за държавните органи, поради което не подлежало на
преразглеждане, независимо от констатирания от тази съдебна инстанция порок (в
този смисъл Решение № 124 от 27.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 468/2016 г., ІІІ
н. о., Решение № 294 от 21.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 823/2014 г., II н. о.).
Съдебният състав оправдал обв. Д.Г. по причина, че Прокуратурата обосновавала
процесното обвинение срещу Г. по чл.343в, ал.2 НК, именно с това наказателно
постановление, с което обвиняемият бил наказан по административен ред, но не за
това че е управлявал МПС, като неправоспособен водач, без съответно
свидетелство за управление (включително в хипотезите на СУМПС с изтекла
валидност или при отнето СУМПС по чл.171, т.1 или т.4 ЗДвП), каквото условие
законодателят поставял, за да бъде осъществено престъплението по чл.343в, ал.2 НК. Това било така, тъй като този законов състав изисквал да се установят
фактите: деецът има качеството на неправоспособен водач на МПС и не притежава
свидетелство за управление на МПС, но въпреки това е привел в движение МПС в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото такова
негово противоправно поведение - управлявал МПС без за това да притежава съответно свидетелство
удостоверяващо правоспособност. Следователно, за да е съставомерно извършеното
от обв. Г. по чл.343в, ал.2 НК, следвало да има пълно тъждество между деянието,
за което е санкциониран по административен ред и това, което е извършил в
едногодишния срок от това му наказване, а такова щяло да е налице, ако
административнонаказателната отговорност на обвиняемия е реализирана по чл.177 ал.1,
т.2 ЗДвП, която норма предвижда санкция за водач на МПС, който нарушава
правилото за поведение да не управлява МПС, когато не му е признато по
надлежния ред правото за това. В настоящия случай на обв. Г. с НП №
15-0276-000036/15.07.2015 г. на РУ МВР – Ивайловград било наложено
административно наказание по чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП за това, че е управлявал
МПС при временно лишаване от правото за това, за което нямало съмнение, че не
го прави изначално неправоспособен водач, и което няма общо с повдигнатото
обвинение за управление на МПС без съответно СУМПС. Ето защо съдът е приел, че
няма правно основание обвиняемият да отговаря за извършването на престъпление
по чл.343в, ал.2 НК. Инкриминираното поведение на обв. Г. не предпоставяло
приложението и на чл.343в, ал.1 НК, защото, първо, при така повдигнатото
обвинение този престъпен състав никога не можел да бъде осъществен, защото към
инкриминираната дата-16.11.2016 г., с оглед доказателствата по делото,
обвиняемият не бил лишен от право да управлява МПС, което било необходим
обективен признак на състава по чл.343в, ал.1 НК.
Т.е. изложените съображения на ХОС представлявали все обстоятелства,
които са били ясни на прокуратурата към датата на повдигане на обвинение на Г.
още на 17.11.2016 г. От тук и логичния извод, че изначално не е имало основание
за привличане на ищеца Д.Г. като обвиняем по досъдебното производство. С това е
било допуснато ненужно засягане на личната му сфера, което при по-прецизна
преценка би могло да бъде избегнато, а с това и последващото ангажиране
отговорността на държавата. Повдигането и поддържане на обвинение в извършване
на престъпление неминуемо водило до изживяване на негативни емоции, които се
презюмират по закон. Самият факт на съществуване на незаконно обвинение, което
впоследствие е отхвърлено от съда чрез оправдателна присъда - Решение, с извода
за липса на престъпление, бил достатъчен за възникване отговорността на
Държавата, в лицето на нейните правозащитни органи, които дължали обезщетение
за неимуществени вреди.
В резултат на гореописаното бил налице правен интерес за предявяване на
иска за търсене на отговорност на неимуществени вреди, представляващи
претърпени от ищеца Д.К.Г. душевни болки и страдания в претендирай размер на
2000 лв. и за търсене на имуществена отговорност с оглед на платения от ищеца
адвокатски хонорар в размер на 1000 лв., от Държавата, с правно основание чл.2
, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ посочвала, че „Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.” Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта -
повдигнато обвинение, което е установено с влязъл в сила акт на съда по
оправдателно решение, поради това, че не е налице някоя от предпоставките за
осъждане. В настоящия случай са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника. Налице е влязло в сила решение от 22.06.2017 г. по
ВНАХД № 185/2017г. по описа на ОС- Хасково, с което ищецът е оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Предвид гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша” № .., да
заплати на Д.К.Г., с ЕГН **********,***, обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - притеснения, срам, неудобство, уронване на престиж и
добро име, в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, както и да заплати сумата от 1
000/хиляда/ лева, адвокатски хонорар в БП, която представлява претърпени
имуществени вреди.
Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от прокурор при РП-Харманли – Т. А., в
качеството и на процесуален представител на Прокуратурата на Р. България с
адрес: тр.Харманли, бул.”България” № ...
СТАНОВИЩЕ ПО ДОПУСТИМОСТТА
Представителят на РП – Харманли счита, че исковата молба не отговаря на
изискванията на чл.127 ал.2 от ГПК и като такава е недопустима по отношение на
ищеца.
Съгласно цитираната разпоредба към исковата молба следвало да бъдат
приложени и всички писмени доказателства, липсвали и такива за твърдените от
него, направени по настоящото дело и претендирани от него разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ищецът правил искане за разпит на двама свидетели, но не сочил имената
им, както и конкретните обстоятелства, които щели се установяват чрез
показанията им,
съгласно разпоредбата на чл.156 ал.1 от ГПК.
По изложените по - горе съображения намира, че подадената от страна на
ищеца искова молба страда от пороци, с оглед, на което прави искане за
оставянето й без движение по смисъла на чл.129 от ГПК до санирането й за
прилагане на всички изискуеми се писмени доказателства – направени разходи за
адвокатско възнаграждение в различните фази на наказателното производство в
претендирания размер от 1000 (хиляда) лева. Ищецът не е представил
доказателства към исковата молба, удостоверяващи уговарянето и реалното
изплащане на адвокатско възнаграждение в досъдебното и съдебното производство.
Липсват и доказателства за извършени процесуални действия с участието на
упълномощен адвокат.
СТАНОВИЩЕ ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА
Запознавайки се с исковата претенция на ищеца, намира същата за
неоснователна и недоказана, с оглед на което оспорва изцяло по основание и
размер предявените срещу Прокуратурата на Република България искове.
Излага следните съображения:
В исковата молба ищецът твърдял, че на 17.11.2016 г. му е било повдигнато
и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК по Бързо
производство № 69/2016 г. по опис на РУ МВР - гр.Ивайловград. По това обвинение
бил разпитан в качеството на обвиняем на 17.11.2016 г. Ищецът бил задържан за
срок от 24 часа, като му била извършена и полицейска регистрация. На 17.11.2016
г. ищецът упълномощил защитник, на когото заплатил сумата от 1000 (хиляда)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение. На 21.11.2016 г. делото било
внесено в съда за разглеждане по реда на глава 28 от НПК - с постановление за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78а от НК, като в Районен съд Ивайловград било образувано НАХД
№ 92/2016 г. Имало три съдебни заседания, като на 15.02.2017 г. Районен съд
Ивайловград е постановил Решение № 3/15.02.2017 г., като признал подсъдимият Д.К.Г.
за виновен в извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 от НК и на
основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Ищецът не бил съгласен със съдебният акт, като Решение № 3/15.02.2017 г.
по НАХД 92/2016г. на PC Ивайловград било обжалвано, като е образувано ВНАХД №
185/2017 г. по описа на Хасковски окръжен съд. С Решение № 76/06.06.2017 г. на
ХОС ищецът бил оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление
по чл.343в, ал.2 от НК.
Отбелязва, че производството пред двете съдебни инстанции - PC
Ивайловград и ОС Хасково е протекло в разумни срокове. Признаването на ищеца за
виновен за деяние по чл.343в, ал.2 от НК, освобождаването му от наказателна
отговорност и налагането му на административно наказание с Решение №
3/15.02.2017 г. по НАХД № 92/2016 г. на PC - Ивайловград, налагало извод, че
ако в процесния период са търпени вреди, то не са единствено и само в резултат
на актове и действия на органи на Прокуратурата на Република България.
С така описаната фактическа обстановка ищецът мотивирал правното
основание и обстоятелствата, ангажиращи отговорността на Прокуратурата на
Република България за причинените му вреди. Във връзка с посоченото и доколкото
в подкрепа на изложените факти не се прилагали никакви доказателства, от които
да се установи, че действително ищецът е търпял вреди в следствие на
обвинението, по което е бил признат за невиновен, то липсвало основен елемент
от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ.
Отделно от изложеното счита, че липсвали каквито и да било доказателства
в подкрепа на твърденията му, че е претърпял физическо, морално и финансово
увреждане, за преживените притеснения, стрес и безпокойство, злепоставяне пред
роднини и приятели и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и
дейността на Прокуратурата. Липсвали каквито и да е било доказателства органи на Прокуратурата на Р. България
да са извършвали други действия извън правнорегламентираните в хода на
наказателното производство.
По изложените съображения намира, че исковите претенции на ищеца и
фактите и обстоятелствата, на които се основава са изцяло недоказани.
Алтернативно: Възразява срещу претендирания размер на обезщетението в
размер на 2 000 лева, като с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, трайната
съдебна практика, липсата на по- значителни вредни последици за ищеца, счита
същия за силно завишен.
Според възприетото в т.П на ППВС № 4/1968 г. въпрос на фактическа
преценка, с оглед на конкретните факти и обстоятелства, както и личността на
увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за
неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефиниран в чл.52 от ЗЗД като справедливостта не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени
неимуществени вреди от значение е как обвинението се е отразило върху здравето,
личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Паричното
обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за
преодоляването им като не е проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта определянето на парично обезщетение по - голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди. Претенцията на ищеца била завишена и не била съответна на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната
практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Изложените
обстоятелства в исковата молба сочили на обичайно претърпени неудобства от
воденото наказателно производство.
Също така счита, че ищецът не е ангажирал доказателства относно претендирания размер от 1 000
(хиляда) лева за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от
приложеното НАХД №п92/2016 г. по описа на Районен съд -
Ивайловград:
На 16.11.2016 г. е образувано незабавно производство № 69/2016 г. по
описа на РУ – Ивайловград срещу ищеца Д.К.Г., ЕГН ********** *** за това, че в на 16.11.2016 г. на път II - 59, между гр.Ивайловград и с.Славеево, общ.Ивайловград, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно
постановление № 15-0276-000036/15.07.15 г. на Началника на РУ на МВР
гр.Ивайловград, влязло в сила на 25.03.2016 г.
за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление е извършил друго такова
деяние, като е управлявал лек автомобил „Форд Транзит” с
рег.№ РВ ... ХВ, без
съответно свидетелство за управление –
престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
С постановление от 18.11.2016 г. Д.К.Г., ЕГН ********** *** в присъствие на
упълномощения му защитник адв.П.К. е привлечен като обвиняем
в извършване на това престъпление и спрямо него е взета мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА”.
Същият ден Д.К.Г. в присъствие на защитника му адв.П.К. е бил разпитан в качеството на
обвиняем,
В хода на досъдебното разследване са извършени редица процесуално –
следствени действия – разпит на свидетели, изискване на справка за съдимост и характеристични данни за лицето. Приложени са справка за
съдимост рег. № 102 от 17.11.2016 г., издадена от РС – Ивайловград,
характеристика от 17.11.2016 г., декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние от 18.11.2016 г., Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки № 119/2008 г., справка за нарушител, АУАН № 47/08.07.2015
г., наказателно постановление № 15-0276-000036 от 15.07.2015 г., издадено от
Началник РУП – Ивайловград, докладни записки, жалба сру наказателното
постановление и решение от 26.02.2016 г.
по НАХД 75/2015 г., на Районен съд – Ивайловград, с което е потвърдено наказателно постановление №
15-0276-000036 от 15.07.2015 г., издадено от Началник РУ ”Полиция” –
Ивайловград, което е влязло в законна сила на 25.03.2016 г.
На 18.11.2016 г. е изготвено обвинително заключение с мнение за предаване на съд.
На 21.11.2016 г. Районна прокуратура – Ивайловград е внесла мотивирано Постановление за
освобождаване на ищеца от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на
чл.78А от НК за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, въз основа на което е образувано НАХД № 92/2016 г. по описа на Ивайловградския районен съд.
В хода на първоинстанционното производство са
били проведени две съдебни
заседания. С Решение № 3/15.02.2016 г., постановено по НАХД № 92/2016 г. Районен съд Ивайловград Д.К.Г., роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, неженен, неосъждан,
неработи , ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 16.11.2016 г., на
път II - 59, между гр.Ивайловград и с.Славеево, общ.Ивайловград, управлявал МПС
- лек автомобил „Форд Транзит” с рег. № РВ 1723 ХВ, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за същото деяние с НП №
15-0276-000036/15.07.15 г. на началника на РУ на МВР гр.Ивайловград, влязло в
сила на 25.03.2016 г., за
което и на основание чл.343в, ал.2, вр. чл.78а, вр. с чл.54 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 000 лева.
Против това решение е била подадена жалба от адв.П.К., упълномощен
защитник на обвиняемия Д.К.Г. ***. По повод на тази жалба е било образувано
ВНАХД № 185/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково. Проведени са били три съдебни заседания на
11.04.2016 г., на 09.05.2016 г. и на 06.06.2016 г.
С Решение № 76/06.06.2017 г., постановено по ВНАХД №
185/2017 г. Окръжен съд Хасково е отменил Решение № 3 от 15.02.2017 г. по НАХД
№ 92/2016 г. на PC-Ивайловград, вместо което е признал обвиняемия Д.К.Г., с ЕГН
********** за невиновен в това, че на 16.11.2016 г., на път II - 59, между
гр.Ивайловград и с.Славеево, общ.Ивайловград, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред с НП № 15-0276-000036/15.07.15 г. на началника на РУ
на МВР - гр.Ивайловград, влязло в сила на 25.03.2016 г., за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление е извършил
друго такова деяние, като е управлявал МПС - лек автомобил „Форд Транзит”, с
per. № РВ ...ХВ, без съответно свидетелство
за управление, поради което и на основание чл.304 от НП го оправдава по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.343 ал.2 от НК. Решението
е влязло в законна сила на 21.06.2017 г.
За изясняване на
делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Ю. Г., от показанията на
който се установява, че е съгражданин на Д.К.Г.. Излизали заедно и играели
карти по съседски. В града се разчуло, че се води наказателно дело срещу него.
По този повод познатите му го взели на подбив, а той се разсърдил и
преустановил играта на карти. Подигравките на хората го засегнали. Той се
затворил в себе си и спрял да излиза.След благоприятния изход на делото рез
лятото на 2017 г. се похвалил пред познатите си, че е оправдан и отново
започнал да общува с тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният
факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било
привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и впоследствие е оправдан.
Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно
независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По
ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно
/незаконно/, когато подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана
независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно
лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде
ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за
образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за
престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на
чл.2, т.3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по
съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо,
повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това
последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на
обвиняемия и други следствени действия, предявяване на разследването и т.н.,
съдебна фаза на производството, и признаване
на обвиняемия за
невиновен.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника.
Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа,
от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е
образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и
надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала
всички материали по делото, давала указания по разследването, подготвила и
внесла в съда постановление, инициирало образуване на административно –
наказателното производство.
Колкото до факта на причинени на ищцата неимуществени вреди /като отделен
елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и
дори не се нуждае от доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно
производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически
тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати.
В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на
обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и
воденото производство.
Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от
закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни
човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.
Безспорно ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от
неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от
обвинението.
Размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/.
В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства: периодът на
воденото срещу ищеца /в
съответното процесуално качество/ наказателно производство – от привличането му като обвиняем на 18.11.2016 г. до влизане
в сила на Решение № 76/06.06.2017 г., постановено по ВНАХД № 185/2017 г.
Окръжен съд Хасково, с което
обвиняемият Д.К.Г., с ЕГН ********** е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.343 ал.2 от НК – 21.06.2017 г., който не може да се отчете, като неразумен срок на производството. Ищецът е бил привлечен като обвиняем и разпитван в това процесуално
качество, внасянето на мотивирано Постановление срещу него с предложение за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78А от НК, с което е инициирано административно – наказателното производство, фактът, че е бил признат за виновен и му е било наложено административно наказание,
поради което се е наложило подаване на жалба срещу
постановеното решение и провеждане на въззивното производство. При индивидуализиране на конкретния размер на
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, съдът отчита факта, след привличането му като обвиняем, спрямо него е взета най – леката мярка за неотклонение „Подписка” и други мерки за процесуална принуда не са
взети.
Съдът отчете и факта, че по делото не се установява влошено здравословно
състояние на ищеца,
което да е пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Не се установяват и други специфични по вид и
интензитет негативни последици /като напр. публично /медийно/ достояние на
обвинението и други, например уронен професионален авторитет/, подлежащи на
репариране /извън обичайните и презумирани от закона/. Освен това интензитетът
на вредите зависи и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален
статус на ищеца. В
случая свидетелските показания не са достатъчни, за да обосноват извод за
конкретни и особено силни отрицателни изживявания в пряка и непосредствена
причинна връзка с незаконното обвинение.
Поради това и като се съобрази с икономическите условия в страната и
стандарта на живот, съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на
причинените на ищеца
неимуществени вреди е сумата от 1000 лева. Предвид
изложените съображения искът за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на повдигнато и поддържано незаконно обвинение,
който намира правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА
ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ следва да бъде уважен за сумата 1000 лв., като за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 2000 лева искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
Вторият иск е за сумата
1 000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
защита срещу повдигнато обвинение, който намира правно основание чл.2 ал.1 т.3
от ЗАКОНА ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ.
В хода на проведеното
производство обвиняемият Д. КРЪСТВЕН Г.
е имал упълномощен защитник адвокат П.К.-ХАК, която го е защитавала от началото
на производството до завършването му. На стр.4 от НП № 69/2016 г. по
описа на РУ-Ивайловград е приложено адвокатско пълномощно, в което е
отразено, че е договорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 1000 лв. Ето
защо на ищеца следва да се присъди претендираното обезщетение за понесените от
него имуществени вреди.
С оглед частичното
уважаване на иска за неимуществени вреди, на основание чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да се присъди изцяло внесената от него ДТ,
а от заплатения адвокатски хонорар по съразмерност с уважената част на иска за
неимуществени вреди и уважения изцяло иск за имуществени вреди , поради което
следва да
се присъди сумата от 400 лв., или в полза на ищеца се дължат разноски от общо 410 лв.
Водим от горното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр. София, бул. „Витоша” № .., представлявана от
Главен прокурор на РБългария С.Ц., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Д.К.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес:***, офис 5, чрез пълномощника си адвокат П.К.К. от ХАК, сумата от
1000.00 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343в ал.2 от НК, по което с
Решение 76/06.06.2017
г., постановено по ВНАХД № 185/2017 г. По описа
на Окръжен съд - Хасково е признат за невиновен в това,
че на 16.11.2016 г., на път II - 59, между гр.Ивайловград и с.Славеево,
общ.Ивайловград, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
НП № 15-0276-000036/15.07.15 г. на началника на РУ на МВР - гр.Ивайловград,
влязло в сила на 25.03.2016 г., за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление е извършил друго такова деяние, като е
управлявал МПС - лек автомобил „Форд Транзит”, с per. № РВ .. ХВ, без съответно свидетелство за управление,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдаван, което е влязло в законна
сила на 21.06.2017 г., като иска в останалата му част за разликата над 1000
лв. до пълния предявен размер от 2000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България,
гр. София, бул. „Витоша” № ., представлявана от Главен прокурор на РБългария С.Ц.,
на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Д.К.Г. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес:***, офис 5, чрез пълномощника си адвокат П.К.К. от ХАК,
сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.343в ал.2 от НК, по което с Решение 76/06.06.2017 г.,
постановено по ВНАХД № 185/2017 г. По описа на
Окръжен съд - Хасково е признат за невиновен в това, че на 16.11.2016
г., на път II - 59, между гр.Ивайловград и с.Славеево, общ.Ивайловград, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с НП № 15-0276-000036/15.07.15 г.
на началника на РУ на МВР - гр.Ивайловград, влязло в сила на 25.03.2016 г., за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление е извършил друго такова деяние, като е управлявал МПС - лек
автомобил „Форд Транзит”, с per. № РВ .. ХВ, без съответно свидетелство за
управление, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдаван, което е
влязло в законна сила на 21.06.2017 г
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България,
гр. София, бул. „Витоша” №., представлявана от Главен прокурор на РБългария С. Ц., на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на на Д.К.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 5, чрез
пълномощника си адвокат П.К.К. от ХАК, направените по делото разноски в размер на
общо 410,00 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: