Номер 39818.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 31.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Лилия Ненова
Секретар:Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500492 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано по жалба на БНПППФ С. А." -
клон България срещу Решение № 67/ 12.03.2020г., по гр.д. № 2266/2018г., по
описа на Районен съд- Горна Оряховица, с което са отхвърлени исковете с
правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявен от „БНПППФ С. А." - клон България с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от ДД -
заместник-управител, чрез пълномощника си — юрисконсулт ЦХС, за
приемане за установено по отношение на ответника Р. Х. Н. с ЕГН
**********, с адрес : град Л, че дължи на „БНПППФ С. А." - клон България с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., представлявано от ДД,
СУМАТА от 1674.01 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта СКЕХ-12233833 с номер СКЕХ-
12233833 от 16.12.2015г., заедно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда - 29.05.2018г. до окончателното й
плащане, СУМАТА от 446,37 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 01.08.2016г. до 10.11.2017г., както и СУМАТА от 84,97 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 10.11.2017г. до
11.05.2018г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1218/30.05.2018г. по ч. гр. дело №
1042/2018г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, ведно с произнасяне
по въпроса за разноските. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на обжалвания акт, както следва :
1
Не е правилен изводът на първоинстанционния съд, че договорът за
револвиращ кредит е нищожен поради липса на съгласие. Развити са
подробни съображения и се отправя искане до съда да отмени обжалваното
решение и да се уважи предявеният иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1,
изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,
въззивният съд счита решението за неправилно в частта му, с която е
отхвърлен искът за установяване съществуването на вземането на
ищеца за сумите от 1498,00лв. главница, 392,37лв. договорна лихва и 84,97
лв. законна лихва върху главницата за периода от 10.11.2017г. до
11.05.2018г. .
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът „БНПППФ С. А." - клон България, твърди,
че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер СRЕХ-1223 3833, Р. Х. Н. е дал съгласието си, освен посочения усвоен
2
кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта „Мастър кард“ ,като на 05.04.201бг. ответникът РН е
активирал предоставената кредитната карта с максимален кредитен лимит в
размер 1500 лв. Пояснява, че кредитният лимит представлява револвиращ
потребителски кредит, като върху усвоената сума се начислява годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения
годишен лихвен процент, а съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя
възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Твърди, че Р. Х. Н. е преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.08.2016г., когато е последното му
плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 2120.38 лв. По
тази причина е блокирано използването . Поради неплащане на дължимите
суми ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 41 ГПК , като към датата на подаване на заявлението
задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 2120.38
лв.,представляващо:
1. Главница - 1674.01 лв., 2. Възнаградителна лихва - 446.37 лв., 3. Законна
лихва за забава - 84.97 лв., общо - 2205.35 лв.
Тъй като издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от
ГПК, на основание чл.415,ал.2 от ГПК, БНПППФ СА. Париж рег. №
*********, чрез БНПППФ СА., клон България моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че е налице вземане от страна на
БНПППФ клон България, от Р. Х. Н. в размер на сумата от 1674.01 лв.,
представляваща главница по револвиращ кредит; сумата от 446.37 лв.,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2016г. до
10.11.2017г.; сумата от 84.97 лв., представляваща обезщетение за забава на
основание чл.86 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., или общо
дължима сума 2205.35 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът, чрез назначения му особен представител адв. ЛАП от ВТАК,
счита предявения иск за допустим, но за неоснователен. Оспорва предявения
иск по основание и по размер. Твърди, че приложеният като доказателство
договор за потребителски кредит не е подписан от лице, което да има такива
правомощия да сключва договори. Счита, че договор СRЕХ-12233833 от
16.12.2015г. не е породил никакви правни последици, защото в него липсва
изявяването на воля от страна на кредитора - „БНПППФ" ЕАД, въпреки че
същият е посочен като страна - кредитор.
3
Посочва, че за вземания по договор за потребителски кредит
предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, и то преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
Моли съда предявените искове да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка :
„БНПППФ" СА клон България, рег. № *********, е депозирало на
29.05.2018г. пред ГОРС заявление по чл.410 от ГПК, образувано е ч. гр. дело
№ 1042/2018г., по което ГОРС е издал заповед за изпълнение на парично
задължение № 1218 от 30.05.2018г. в полза на „БНПППФ С.А.", клон
България, против Р. Х. Н. с ЕГН **********, с която е задължил ответника да
заплати на посоченото дружество следните суми, а именно: сумата от 1674,01
лв., представляващи неиздължена главница по договор за револвиращ
потребителски кредит, сключен едновременно с договор за кредит за покупка
на стоки или услуги № СRЕХ-12233833; сумата от 446,37 лв.,
представляващи възнаградителна лихва за времето от 01.08.2016г. до
10.11.2017г.; сумата от 84,97 лв., представляваща мораторна лихва за времето
от 10.11.2017г. до 11.05.2018г.; - законната лихва върху главницата от 1674,01
лв., считано от 29.05.2018 г. до изплащане на вземането; сумата от 44,11 лв.,
представляваща направените разноски за платена държавна такса, както и
сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
представителство и защита в заповедното производство.
Към делото е приложен като доказателство договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и
ползване на кредитна карта № СRЕХ-12233833 от 16.12.2015г. , сключен
между „БНП Париба пърнсънъл файненс“ЕАД София и ответника Р. Х. Н. ,
по силата на който между страните е уговорена възможност за отпускането
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта.
Съгласно приложеното към делото приложение към посочения договор №
СRЕХ-12233833 , CARD 12768697 от дата 16.12.2015г. на ответника е
предоставен револвиращ кредит в размер на 1500 лв. , издадена му е кредитна
карта Мастър кард , чрез която на ищеца е осигурен отдалечен достъп до
отпуснатия револвиращ кредит . Видно от приложената обратна разписка
(стр. 33 от първоинстанционното дело) на ответника е изпратена и е получена
лично от него издадената кредитна карта, на 25.03.2016г. Това обстоятелство
непряко се установява и от факта, че първата трансакция от издадената
кредитна карта е с дата следваща датата на получаването ѝ.
За изясняване на обстоятелствата по делото е изслушано заключението
на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като
4
компетентно и обосновано. Съгласно същото първата трансакция с
предоставената на ответника кредитна карта е извършена на 05.04.2016г.
Към 13.10.2017г. усвоеният по издадената на ответника кредитна карта е в
размер на 2180 ,38 лв. По договора ответникът е върнал ( внесъл) общо 360
лв. на три равни вноски, съответно на 28.04.2016г, на 30.05.2016г. и на 30.06.
2016г.
Размерът на неизплатената главница по процесния договор според
заключението е 1498,00 лв. , като към нея кредиторът е отчел и дължимите и
неплагтени застрахователни премии на обща стойност 176, 01 лв.
Заключението посочва, че размерът на законната лихва върху главницата ,
невърната по процесния договор за кредит за периода от 10. 11.2017г. до
11.05.2018г. е 84,97 лв.
Начисленият от ищеца размер на договорна лихва за периода от 16.06.2016г. (
датата на извлечението, следващо последното възстановяване на суми по
кредитната карта) до 13.10.2017г. ,( датата , на която е отчетен последният
оборот по картата ) е 392, 37 лв.
Тези данни от фактическа страна обосновават извода за основателност и
доказаност на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 от ГПК за
сумите от 1498,00лв. главница, 392,37лв. договорна лихва по процесния
договор, както и за сумата от 84,97 лв. законна лихва върху главницата за
периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г.
Съображенията на въззивния съд в тази насока са следните :
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът и
ответникът са обвързани от валиден договор, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника револвиращ кредит, като му е издал кредитна карта,
чрез която се осъществява отдалечен достъп до средствата по кредита.
Валидността на договора произтича от това, че той носи подписа на
ответника в качеството му на кредитополучател и този подпис не е оспорен,
като е подписан и за ищеца, от посочено в договора лице. Оспорването на
валидността на договора от страна на ответника досежно наличието на
съгласие за сключването му от ищеца е необосновано. Тъй като ищецът
твърди, че е обвързан от сключения договор, не оспорва качеството на
лицето, което го е подписало от негово име и претендира суми по този
договор, очевидно е, че по никакъв начин не може да се приеме, че договорът
е нищожен поради липса на съгласие за сключването му у кредитора. Самото
позоваване на договора от страна на кредитора е достатъчно, за да се счете, че
той приема извършените от негово име действия, дори и да не са налице
конкретни доказателства за обема на представителна власт на лицето , което е
5
подписало договора от негово име. Не е наведено възражение за липса на
представителна власт у лицето, подписало договора от страна на търговеца-
юридическо лице, от чието име той е сключен. Напротив, данните по делото ,
наред с твърденията на ищеца обосновават извода, че е налице валидно
сключен договор за предоставяне на револвиращ кредит издаване на кредитна
карта . Очевидно е, че договорът е сключен в писмена форма и е подписан и
подписът на нито една от страните не е оспорен, ответникът е получил
кредитната карта, издадена от ищеца и същата е активирана, като по този
начин на ответника е предоставена фактически сумата, отпусната като
кредитен лимит. От заключението на вещото лице, което не е оспорено и от
страните по делото е видно, че целият отпуснат лимит по кредитната карта е
усвоен. Ответникът е извършвал и плащания по кредитната карта. В този
смисъл очевидно е, че договорът е изпълняван и от двете страни, като
ответникът след 30.06.2016г. е престанал да изпълнява задължението си да
внася минимална погасителна месечна вноска за възстановяването на сумите ,
изтеглени от кредитната карта . Размерът на усвоената и невъзстановена
главница е установен от вещото лице и възлиза на 1498 лв., като вземането на
ищеца за главница съществува за тази сума. Сумата от 176,01 лв. , която
представлява разлика между общата претенция на ищеца за главница и тази,
която съдът намира за дължима, представлява неплатена застрахователна
премия. Ищецът не е заявил издаването на заповед за изпълнение за суми ,
произтичащи от договор за застраховка, поради което искът му за сумата
176,01 лв. главница по процесния договор следва да се отхвърли.
Дължимостта на главницата по процесния договор произтича от
обстоятелството, че ответникът е спрял да плаща месечните погасителни
вноски. В конкретния случай не става дума за предсрочна изискуемост, чието
настъпване да зависи от уведомяването на ответника. В процесния договор,
чл. 20 от същия , който урежда последиците от невнасяне на месечни
погасителни вноски по кредитната карта, препраща съответно , а не пряко към
разпоредбите на чл.3 от същия договор. Чл. 3 от договора урежда
настъпването на предсрочна изискуемост , но доколкото се касае за
револвиращ кредит, тази разпоредба действително може да бъде приложена
само съответно.
По отношение на сумите за договорна лихва, вещото лице е установило,
че самият ищец е начислил договорна лихва до датата на отчитане на
последния оборот по процесната кредитна карта, в размер на 392,37 лв. като
съдът приема, че вземането му съществува в този размер , а не както е заявено
със заявлението по чл. 410 от ГПК и претендирано с настоящия иск в размер
на 446, 37 лв.
Най- накрая ,вземането на ищеца за законна лихва, произтичащо от
обстоятелството, че вземането на кредитора за главница е станало изискуемо,
съществува, като за посочения от ищеца период същото е в размер на 84,97лв.
6
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд не
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението на този
съд в посочената му по- горе част се явява неправилно и следва да се отмени,
а предявеният установителен иск следва да бъде уважен. В останалата си
част, макар и по други съображения, въззивният съд счита, че решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноските по проведеното от ищеца
заповедно производство се дължат в размер на 85,34 лв. , а ответникът дължи
на ищеца разноски по водене на делото пред първата и въззивната инстанция
съразмерно уважената част от иска, както следва :
За първата инстанция . 799,20лв.;
За въззивната инстанция – 146,39 лв.
Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 67/ 12.03.2020г., по гр.д. № 2266/2018г., по описа на
Районен съд- Горна Оряховица В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният от „БНПППФ С. А." - клон България с ЕИК *** против Р. Х. Н. с
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК за сумите от
1498,00лв. главница, 392,37лв. договорна лихва и 84,97 лв. законна лихва
върху главницата за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „БНПППФ С. А." - клон
България с ЕИК *** против Р. Х. Н. с ЕГН ********** за сумата от 1498,00
лв. ( хиляда четиристотин деветдесет и осем лева) представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
СRЕХ-12233833 с номер СRЕХ-12233833 от 16.12.2015г., заедно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда - 29.05.2018г. до окончателното й плащане, СУМАТА от 392,37 лв.
(триста деветдесет и два лева 37 ст.) , представляваща договорна лихва за
периода от 01.08.2016г. до 10.11.2017г., както и СУМАТА от 84,97 лв.,
(осемдесет и четири лева 97 ст.) представляваща обезщетение за забава за
периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1218/30.05.2018г.
по ч. гр. дело № 1042/2018г. по описа на ГОРС, СЪЩЕСТВУВА И Е
ДЪЛЖИМО.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67/ 12.03.2020г., по гр.д. № 2266/2018г., по
описа на Районен съд- Горна Оряховица в останалата му част.
7
ПОСТАНОВЯВА, че разноските по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1218/30.05.2018г. по ч. гр. дело №
1042/2018г. по описа на ГОРС се дължат в размер от 85,34 лв.( осемдесет и
пет лева 34 ст. )
ОСЪЖДА Р. Х. Н. с ЕГН ********** да заплати на „БНПППФ С. А." - клон
България с ЕИК *** сумата от 799,20лв. ( седемстотин деветдесет и девет
лева , 20 ст.) разноски по водене на делото пред първата инстанция и сумата
от 146,39 лв. ( сто четиридесет и шест лева 39 ст. ) разноски по водене на
делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8