№ 4740
гр. София , 16.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110128302 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Д. П. срещу
„Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД – гр.
София, с която е оспорена като незаконосъобразна цялата конкурсна процедура по избор на
независим член на съвета на директорите на болницата. В исковата молба са изтъкнати и
мотивирани множество пороци при провеждане на избора, в който участвал и ищецът, както
и липсата на разписан в нормативната уредба ред за защита на засегнатите от конкурса лица.
След дадени от съда указания, с молба от 16.08.2021 г. ищецът е заявил, че не може да
конкретизира крайният акт, с който е приключила конкурсната процедура и който той
оспорва. Към молбата е приложено определение № 5325 от 19.07.2021 г., постановено по
адм. д. № 4849 по описа за 2021 г. на Административен съд – София-град, Второ отделение,
53 състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от В.П. жалба
срещу протокол на комисията по номиниране към Агенцията за публични предприятия и
контрол, съдържащ писмено предложение с класирания кандидат до министъра на
здравеопазването по проведения конкурс.
Съдът, като разгледа подадената искова молба и приложените по делото
доказателства и като взе предвид становището на ищеца, намира следното.
В настоящия случай ищецът оспорва като незаконосъобразна проведената конкурсна
процедура по избор на независим член на съвета на директорите на ответното дружество,
чийто едноличен собственик на капитала е Министерството на здравеопазването. В.П. се
позовава на чл. 87 КТ, чиято ал. 1 предвижда, че споровете за законосъобразност на избора
се разглеждат от районния съд по молба на всеки кандидат или на работодателя в 2-
седмичен срок от получаване на съобщението за резултата. Съдът намира, че посочената
разпоредба е неприложима към настоящата хипотеза по следните съображения. На първо
място, в случая е проведена конкурсна процедура, а не избор, поради което приложими биха
били евентуално разпоредбите на чл. 89 и сл. КТ. Второ, процесното правоотношение не се
регулира от нормите на трудовото законодателство, тъй като проведената конкурсна
1
процедура е приключила със сключване на договор за възлагане на управлението на
болницата с избрания кандидат, а не на трудов договор. Кодексът на труда разглежда
конкурса единствено като източник на трудово правоотношение, а не по принцип. Няма
спор както в теорията, така и в съдебната практика, че договорът за възлагане на
управлението е граждански такъв, а не трудов. Същият е със специфичен предмет
(постигане на определени стопански резултати), а правата и задълженията на двете страни
по него се определят по тяхно взаимно съгласие, т.е. те са равнопоставени. Поради това се
приема, че дори договорът за възлагане на управлението да бъде сключен след провеждане
на конкурс при условия и ред, определени от органа, който упражнява правата на
едноличния собственик на капитала (чл. 37 ППЗПП), всички актове, които се издават във
връзка с конкурса, не са индивидуални административни актове, а имат гражданскоправен
характер. Константна е практиката на административните съдилища в този смисъл
(включително и приложеното към молбата на ищеца от 16.08.2021 г. определение на
Административен съд – София град).
Извън Кодекса на труда, който, както беше посочено по-горе, е неприложим към
настоящия случай, липсва правна уредба на възможността за оспорване на самата конкурсна
процедура – обстоятелство, което е изтъкнато и от самия ищец в исковата молба. Не може да
бъде прието обаче становището, че е налице празнота в нормативната уредба, която следва
да бъде преодоляна чрез прилагане на административното производство по аналогия. В
Определение № 15124 от 13.12.2014 г. по адм. д. № 14734/2014 г., VІІ отд., ВАС е прието, че
възлагането на управлението на търговско дружество е особен вид граждански договор, като
страните по него са равнопоставени. Следователно, актовете, които министърът издава във
връзка с това гражданско правоотношение, не са административни и не подлежат на контрол
за законосъобразност по реда на АПК. Обстоятелството, че управителите на търговските
дружества се определят от собственика след конкурс не променя характера на
волеизявлението. С конкурса се цели да се осигури обективност и да се оптимизира
възможността собственикът да стигне до най-добрия избор на лице, на което като
равнопоставена страна да бъде предложено осъществяване на договорно гражданско
правоотношение. Условията и редът за провеждане на конкурса са регламентирани с
подзаконови правни норми, като контролът по спазването им е предоставен единствено на
органа, упражняващ правото на едноличния собственик на капитала в дружеството.
Следователно, не е налице празнота в нормативната уредба, а изключване на съдебния
контрол по отношение на конкурсната процедура при избор на управителни органи в
търговските дружества, чийто едноличен собственик е държавата.
При тези данни единствената възможност за защита на ищеца е чрез атакуване на
решението на едноличния собственик на капитала като едностранна сделка. Актовете на
едноличния собственик на капитала имат гражданскоправна природа, независимо от това
кой упражнява правата на държавата в ответното дружество. Те са едностранни сделки,
извършени от орган на юридическо лице, чийто правни последици се проявяват вътре в
дружеството, но нямат действие за третите лица. Поради това същите могат да се атакуват
2
единствено по реда на Търговския закон или по реда на Закона за търговския регистър от
гледна точка на вписаните обстоятелства. В тази връзка не може да бъде прието
становището на ищеца, че нямало краен акт, с който да приключва конкурсната процедура.
Такъв има и той е вписан в търговския регистър по партидата на ответното дружество.
Става дума за взетото от министъра на здравеопазването решение съгласно Протокол на
едноличния собственик на капитала № РД-16-311 от 21.04.2021 г. за освобождаване на
Теодора Владимирова Ангелова – Тодорова и Иглика Спасова Михайлова като членове на
съвета на директорите на ответната болница и определяне на Виолета Тодорова
Владимирова и Асен Иванов Николов за нови членове на управителния орган на
дружеството за срок от три години, считано от вписването им в търговския регистър.
Решението е взето именно във връзка с проведената конкурсна процедура. Настоящият
съдебен състав намира, че това е единственият акт, който може да бъде оспорен, ако е
налице правен интерес и основания за това. Подобно производство обаче (при наличие на
конкретни твърдения и оспорвания в исковата молба в този смисъл) следва да се развие не
като трудов спор и не пред районния съд като първа инстанция. С оглед изложеното
настоящият съдебен състав намира, че настоящото производство е недопустимо и като
такова следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 28302 по описа за 2021 г. на Софийски
районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на ищеца да се връчи препис от настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3