РЕШЕНИЕ
№ 458/19.07.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор ……………………….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 613 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2
вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от М.М.С. -
гражданин на И., с посочен по делото адрес: РПЦ – Х., гр. Х.,***, срещу Решение
№ УПХ-155/08.06.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за
бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че са обсъдени въпросите, свързани с обстановката в И., с положението и обстоятелствата, свързани със заплахите, на които бил обект в И., но това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. На следващо място, неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в И., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в И.. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Животът му бил в опасност и както заявил многократно пред ДАБ, искал да живее в България. В случай, че обжалваното решение било с отрицателен диспозитив, а именно налице бил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата по произход на оспорващия. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа /non-refoulement/ забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4 ал.3 от ЗУБ. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в И., ако това било обективно възможно за българските имиграционни власти, ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в И.. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречи на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, РПЦ – Харманли (К. Б.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ с вх. № 105450-1473/12.05.2021г. и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх. №878/19.05.2021г., заведени в ДАБ под рег. №УП 17123/19.05.2021г. , М.М.С. от И. е поискала закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената М.М.С., гражданин на И., роден на ***г. в И., гр. Н., женен.
Чужденецът е регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 17123/19.05.2021г. като М.М.С., гражданство И., етническа принадлежност - арабин, роден на ***г. в И., гр. Н., със същия постоянен адрес, професия – общ работник, с начално образование, религия – мюсюлманин, сунит, женен, без документи за самоличност.
С Писмо рег. № УП 17123/20.05.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето същия се представил като М. М. С., роден на ***г., от Афганистан. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 03.06.2021г. с М.М.С. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-17123/03.06.2021г. Чужденецът заявил, че потвърждава всичко казано от него при попълване на регистрационния лист, само религията му била мюсюлманин-шиит, а не сунит. Нямал документи, изгубил ги по пътя. Имал национален паспорт и лична карта. Имал роднини в държава-членка на ЕС – С.А. Б., съпруга,била с него в България, както и нейните деца от първия ѝ съпруг – Н., Х., З. и Е.. Не притежавал друго гражданство, освен И.ско. Не отбил военната си служба. Роден бил в И., гр. Н. и до отпътуването си живял там. Заявил, че е женен. Съпругата му се казвала С. А. Б.и имали религиозен брак на 01.02.2021г., тя и децата ѝ от първия ѝ съпруг се намирали заедно с него в България. Имал близки роднини в страната си, родителите му, трима братя и четири сестри се намирали в И.. Имал начално образование, получил го в гр. Н.. Работил като шофьор и сервитьор. Никога не членувал в политическа партия. Не влизал във взаимоотношения с армията. Напуснал И. на 15.03.2021г. легално с полет от Багдад до Истанбул, Турция със съпругата и децата ѝ от първия ѝ брак. Останали два месеца и половина в гр. Истанбул преди да тръгнат за българската граница. На 27.04.2021г. влязъл в Република България нелегално през зелена граница със съпругата и децата ѝ от първия ѝ брак и с група от 14 човека. След като преминали границата, били задържани от полицията. Нямал издавани визи за държави-членки на ЕС. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава, за пръв път подавал молба тук, в България. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Напуснал И. заради семеен проблем. Запознал се със съпругата си, която била изоставена от съпруга си с четири деца. Започнали да се виждат, дори заживели заедно, но семействата им не били съгласни с такава връзка. Възникнали конфликти и било много трудно да живеят заедно в И.. Поради всичко това решили със съпругата и децата ѝ от първия ѝ брак да напуснат И. и да се установят в мирна и спокойна европейска страна, където да живеят мирно и спокойно. Нямал лично към него заплаха, просто имали семейни проблеми със семействата си. Заявил, че е арабин. Не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е мюсюлманин-шиит. Нямал проблеми заради изповядваната от него религия. Никога не участвал в религиозна организация. Никога не му било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в И., защото там имал лични и семейни проблеми и ако се върнат, семействата им ще ги разделят. Подал молба за закрила в Република България, защото искал да живее тук мирно и спокойно със семейството си.
С Решение № УПХ-155/08.06.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на М.М.С. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 14.06.2021г., а жалбата е подадена на 16.06.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – К. Й.Б., младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определен със Заповед № РД05-764/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 19.05.2020 г., а оспореният акт е издаден на 08.06.2021г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил, че напуснал И. изцяло по лични причини. От изложената бежанска история на жалбоподателя, обективирана в Протокол рег. № УП-17123/03.06.2021г., не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която М.М.С. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за явна неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай търсещият закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е бил арестуван, нито осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-209/28.04.2021г. и Справка с
вх. № МД-266/03.06.2021г. относно Република И. на Дирекция „Международна дейност”
при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната
агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и
актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което
включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както
и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно
чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход,
за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираните справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представляват официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвените справки. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.
От представените справки за положението в И. става ясно, че макар и нестабилна, ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Не се твърди член от семейството на жалбоподателя да е с предоставен хуманитарен статут. Не се сочат конкретни обстоятелства, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут по причините, визирани в ал.8 на разпоредбата.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в И., данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.С. - гражданин на И., против Решение № УПХ-155/08.06.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: