Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 04.04.2022
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на осми март
две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното
от съдия Алексиева гр. дело № 5312 по описа за 2018 и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „2.“ ЕООД против „Г.07“ ЕООД, с която са предявени
обективно и кумулативно съединени ревандикационен иск
с правно основание чл.108 ЗС и иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за
изплащане на припадащата се част от наемна цена получавана от ответника.
Ищецът твърди, че с ответника са
единствените етажни собственици в 11-етажна административна сграда с
административен адрес гр.София, ул. „******/високо тяло/, като всяка от
страните е собственик в режим ЕС на отделни етажи от процесната сграда, както и
собственици на съответните идеални части от правото на собственост в общите
части на процесната административна сграда в следното процентно съотношение:
27,3% идеални части от общите части на сградата за ищеца и 72,7% идеални части
от общите части за ответника. Твърди се, че в това процентно съотношение
страните са и съсобственици на самостоятелни обекти, обособени в пристройка до
процесната административна сграда на нивото на партерен етаж-част от т.нар.
бивша топла връзка. Поддържа се, че тези съсобствени търговски обекти се отдават
под наем от ответника, който не заплаща на ищеца припадащата му се част от
наема, съответстваща на ищеца, а именно: 23,7% идеални части.
Поддържа се, че между двамата
етажни собственици никога не е имало спор относно съсобствеността им в общите
части на сградата, в това число и в топлата връзка. Твърди се, че двете
дружества заедно са започнали преустройство на топлата връзка, като целта е
била същата да бъде преградена и в нея да се обособят четири отделни
помещения-търговски площи с цел да бъдат отдавани под наем. Разделянето
първоначално не е извършено по законоустановения ред и няма строителни книжа за
извършеното разделяне. Поддържа се, че докато двете дружества са били в добри
партньорски взаимоотношения ищецът се е занимавал с дейностите по фактическото
строителство, материалите и строителните работници, а ответникът –с
разрешенията за строеж и другите съпътстващи документи. Твърди се, че след
преграждането на топлата връзка в четири отделни помещения, всеки от етажните
собственици запазва правото си на собственост върху идеални части от топлата
връзка, респ.върху всяко едно от помещения в посоченото процентно съотношение.
Твърди се, че независимо, че така обособените помещения не са били въведени в
експлоатация, ответникът е сключвал договори за наем, подробно посочени в
исковата молба и е получавал наемните цени.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на 27,3% идеални
части от обособената част от т.нар.топла връзка, припадаща се на 11-етажната административна
сграда, респ. че е собственик на 27,3% идеални части от всяко от намиращите се
в топлата връзка четири отделни помещения, находящи се в гр.София, ул. „******и
да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението върху гореописания
имот, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на
127 963,25 лв., представляваща неплатена припадаща се част от
ползване чрез отдаване под наем на съсобствени недвижими вещи за периода от
20.04.2013 до 06.07.2016 , ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-20.04.2018 до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските,
включително адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК на
08.11.2018 е постъпил отговор от ответника
чрез процесуалния му представител адвокат К. надлежно упълномощен с пълномощно
приложено към отговора.
Ответникът счита исковете за
допустими, но по същество неоснователни. Изцяло оспорва всички фактически
твърдения изложени от ищеца в исковата му молба, с изключение на следните: че „2.“
ЕООД е собственик на етажи 9-ти, 10-ти и 11-ти, че „Г.07“ ЕООД отдава под наем
три преустроени като самостоятелни търговски обекти, находящи се в т.нар.топла
връзка, както и още един обект-ресторант посочен в исковата молба като четвърто
помещение, считано от 2006 и към
настоящия момент, че СД „П.Г.“ е било преобразувано в „П.Г.“ АД, като
последното е апортирало през 2006 процесната обособена част от сградата в капитала
на „А.П.“ ЕООД, което е прехвърлило капитала си на „С.**“ ЕООД през 2006 ,
както и че предишното наименование на ищеца е „А.П.“ ЕОООД, че са прехвърлени
дялове на „2.“ ЕООД от дружество „С.**“ ЕООД в полза на „М.С.П.“ ЕООД.
Твърди, че ищецът никога не е бил
собственик, респ. никога не е придобивал право на собственост върху идеални
части от топлата връзка.
Твърди се, че ответникът е
придобил право на собственост върху „топлата връзка“ с извършения през 2007 апорт на недвижим
имот от „Г.“ ЕООД в капитала на „Г.07“ ЕООД-Решение от 29.06.2007 на СГС по ф.д.№ 730/2007 При условията на евентуалност прави възражение
за изтекла придобивна давност в полза на ответника и
неговия праводател, считано от 1993 Поддържа се, че владението на ответника,
присъединено с това на неговия праводател е било добросъвестно и продължило
несмущавано до датата на завеждане на исковата молба. При условията на
евентуалност заявява недобросъвестно владение, възражение за изтекла давност
само в полза на ответника добросъвестно с начало 2007 , евентуално
недобросъвестно.
Твърди, че всички правни и фактически действия
по извършените преустройства са били направени от ответника и от неговия праводател „Г.“ ЕООД при това-с изричното съгласие на
праводателя на ищеца СД „П.Г.“ и признание, че самото дружество няма дял в
собствеността върху топлата връзка. Твърди се, че от топлата връзка са
обособени три отделни помещения. Топлата
връзка е била изцяло и окончателно фактически преустроена още през 2003-2006 след приватизационната продажба на капитала на
„Г.“ ЕООД на „С.**“ ООД и от придобиване на правото на собственост от страна
ответника до настоящия момент образуваните от нея три помещения, както и
кухненското помещение, преустроено на ресторант, са били отдавани под наем само
и единствено от страна на ответното дружество.
Твърди се, че предвид
обстоятелството че ищецът не е бил собственик на никаква част от топлата
връзка, не е заплащал продажна цена за закупуването й, то не е и активно
легитимиран да предявява иск по чл.30, ал.3 ЗС. Четирите помещения никога не са
били общи части.
Ищецът в съдебно заседание поддържат предявените искове чрез
процесуалния си представител и по съображения подробно изложени в писмена защита
по делото. Претендира разноски, за което представят списък. Заявява възражение
по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален
представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли
съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло и присъди сторените от
ответника разноски, съобразно представен списък. Подробни съображения са
изложени в писмена защита по делото.
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между
страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че са собственици
на обособени обекти в 11-етажна административна сграда с административен адрес
гр.София, ул. „******, както следва: „2.“ ЕООД на етажи 9-ти, 10-ти и 11-ти, „Г.07“
ЕООД-на част от партерния етаж, както и на етажи от 2-ри до 8-ми включително,
че ответникът отдава под наем три преустроени като самостоятелни търговски
обекти, находящи се в т.нар.топла връзка, както и още един обект-ресторант
посочен в исковата молба като четвърто помещение, считано от 2006 и към настоящия момент и не е заплащал на
ищеца каквито и да е суми за получени наеми, че СД „П.Г.“ е било преобразувано
в „П.Г.“ АД, като последното е апортирало през 2006 процесната обособена част от сградата в
капитала на „А.П.“ ЕООД, което е прехвърлило капитала си на „С.**“ ЕООД през
2006 , както и че предишното наименование на ищеца е „А.П.“ ЕООД, че са
прехвърлени дялове на „2.“ ЕООД от дружество „С.**“ ЕООД в полза на „М.С.П.“
ЕООД, че фактическото разделяне на топлата връзка между собствениците на
11-етажната сграда и собствениците на 6-етажната сграда е станало най-късно към
1995 , като преди този момент - до 1995 е имало един-единствен вход откъм бул.
„Шипченски проход“ за двете сгради.
От приетия по делото Акт № 11249
от 16.09.1982 за държавна собственост на
недвижим имот се установява, че следният недвижим имот, държавна собственост, а
именно: терен с площ от 6000 кв.м., високо тяло-12 етажа с площ 320 кв.м.,
ниско тяло -7 етажа с площ от 540 кв.м., входно и обслужващо ниско тяло,
свързващо горните две, включващо входно фоайе-200 кв.м., стол-210 кв.м., кухня
към стола-240 кв.м., медицински пункт-2 етажа, 65 кв.м., клуб-2 етажа, 90
кв.м., гаражно-складова сграда-2 етажа, 200 кв.м., две дървени бараки-1 етаж,
150 кв.м. и две типови гаражни клетки, са предоставени за оперативно управление
на държавна организация КНИПИАТ „Г.“ при МСА. Имотът е с местонахождение
гр.София, кв.107, ул. „********.
С Решение от 11.03.1991 , ф.д.№
2448/1991 на СГС, е регистрирана
държавна фирма с наименование „Г.“, като видно от решението уставният фонд на
фирмата е държавно имущество на стойност 5 500 000 лв., което фирмата получава
като правоприемник на прекратени организации, между които и Комплексен
научно-изследователски проектантски институт по архитектура и типизация
/КНИПИАТ/ „Г.“. След регистрацията на
държавната фирма и на основание решение от 11.03.1991 върху АДС №11249 от 16.09.1982 е отбелязано: На основание регистрация №
334/11.03.1991 на СГС /ДВ, бр.31/91 /
притежателят на право на оперативно управление да се счита ДФ „Г.“.
С Решение от 30.09.1991 по ф.д. № 15432/1991 на СГС е регистрирано ЕООД с държавно
имущество с наименование „Градоустройство Г.“.
През същата 1991 е създадено и дружество като правоприемник на
прекратени проектантски оганизации, а именно: ДФ
„АСИ-С.“ с Решение от 27.06.1991 по ф.д.
№ 14434/1991 , преобразувано с решение от 17.10.1991 в „А.-Г..“ ЕООД с дъжавно
имущество.
На основание Заповед № РД-02-14-78/01.04.1992
на Министъра на териториалното развитие,
жилищната политика и строителство и Протокол № 5/19.03.1993 от заседанието на Комисията за
децентрализацията, демонополизация и преобразуване на държавните фирми,
работните площи на сградата на ул. ********, са разпределени за стопанисване и
управление от фирмите правоприемници на „Г.“, както следва: ДФ „Г.“ – десет
етажа от високата сграда от 2-ри до 11-и етаж включително, „Градоустройство Г.“
ЕООД-три етажа в ниското тяло от 4-ти до 6-ти включително, „А.-Г..“ ЕООД-два
етажа в ниското тяло-2-ри и 3-ти етаж. Дяловото участие в управлението,
стопанисването и ползването на общите части на сградата е както следва: ДФ „Г.“-57,7%,
„Градоустройство Г.“ ЕООД-23,7% и „Аси Г.“
ЕООД-18,6%. В последствие на „Г.“ ЕООД за стопанисване и управление са
разпределени: високата сграда /сутерен и 11 етажа/ и топла връзка /фоайе,
столова, сутерен-232,96 кв.м. /до абонатната/.
С решение от 12.08.1993 ф.д. № 2448/1991 на СГС ДФ „Г.“ е била преобразувана в „Г.“
ЕООД с едноличен собственик държавата. С договор за покупко-продажба на част от
административна сграда-София, обособена част от „Г.“ ЕООД и по реда на чл.35,
ал.1, т.2 от ЗППДОП от 07.06.1995 е
продадена обособена част от процесната 11-етажна административна сграда от „Г.“
ЕООД на СД „П.С.-Г.“, а именно: 9-ти, 10-ти и 11-ти етаж. Продадени са и 27,3%
идеални части от общите части на сградата. Във връзка с така извършената
продажба, предаденото владение на купувача на основание чл.9, ал.3 от договора,
осъществено с приемо-предавателен протокол от 28.06.1995 , Министърът на
териториалното развитие и строителство издава Заповед № РД-02-14-435 от
30.04.1996 , с която намалява капитала на „Г.“ ЕООД, чрез намаляване дяловете
на едноличния собственик с 4271 броя по 1000 лв. всеки един, като изважда
правото на собственост върху обособена част от административна сграда на „Г.“
ЕООД на ул. „******с принадлежащите се общи части: входно фоайе, стълбища,
асансьори в размер на 27,3% идеални части, включително приспадащата се идеална
част от застроения терен на сградата на обща стойност 3 978 хил.лв.
На 08.04.2003 с Решение № 1 по ф.д.№ 3853/2003 е регистрирано ООД с фирма „С.**“.
На 02.06.2003 с договор за приватизационна продажба „С.**“
ООД закупува 2000 дяла, представляващи 100% от капитала на „Г.“ ЕООД гр.София.
Видно от приложения и приет по делото информационен меморандум на „Г.“ ЕООД,
изготвен от „В.И.“ ООД към месец януари 2003 и във връзка с извършената приватизация,
съгласно наличните документи, направени на място огледи и в резултат на
извършен правен анализ е установено, че собствеността на „Г.“ ЕООД по отношение
на сградния фонд включва: части от административна сграда в т.ч.: сутерен и
осем надземни етажа, всеки с площ от по 356 кв.м. и разгърната застроена площ
от 3204 кв.м., 41,95% от партера и сутерена на входно и обслужващо ниско
тяло със застроени площ 650 кв.м. на партера и 280 кв.м. на сутерена.
Посочената площ от 650 кв.м.
съвпада напълно със сбора на площите, посочени в Акта № 11249 от 16.09.1982 за държавна собственост на недвижим имот,
където е посочено входно и обслужващо ниско тяло, включващо: фоайе от 200
кв.м., стол от 210 кв.м. и кухня 240 кв.м., т.е. общо 650 кв.м. В
приватизационната оценка на „Г.“ ЕООД е посочено, че от партерния етаж на
топлата връзка дружеството владее 41,95% от посочената в акта застроена площ
-650 кв.м. Посочено е, че топлата връзка е била изградена за връзка между двата
корпуса на бившето единно дружество Г.и същата включва сутерен и партерен етаж.
Посочено е, че наземната част на топлата връзка включва коридор-фоайе, бивша
столова, превърната понастоящем в кафе. Част от бившия салон за хранене в
източната част е преграден с подвижни прегради и е оформен размножителен
център. Видно от доказателствата по делото, за последния има Акт за узаконяване
№ 57/20.12.1996 , с който е узаконена реконструкцията на столова и обособяване
на помещение за размножителна техника в „Г.“ ЕООД. В стойността на оценката на
сградния фонд са включени и общите части на сградите.
От приетото по делото заключение
на СТЕ се установява, че процесната сграда представлява едноетажна пристройка,
която към минал период е осигурявала достъп да двете сгради. На по-късен етап в
резултат на извършени преустройства, двете сгради са с обособени самостоятелни
входове, а бившата топла връзка /процесната едноетажна пристройка/ е
преустроена в самостоятелни търговски обети общо пет броя. Четири от
търговските обекта са към 11 етажната сграда, като е изградена разделителна
стена. Единият от обектите е към 6 етажната сграда. Достъпът до търговските
обекти е самостоятелен за всеки един от тях през дворното пространство към бул.
„Шипченски проход“.
Процесните четири търговски
обекта представляват както следва:
1.Търговско помещение с площ от
около 150 кв.м., при съседи: изток-фоайе, запад-помещение на банков клон на
ПИБ, юг-двор към ул. „А.Нобел“, север-тротоар, рампа-паркинг към бул.
„Шипченски проход“ с ползване-банков офис,
2.Търговско помещение с площ от
около 104 кв.м., при съседи: изток-ресторант „Доминос“,
запад-копирен център, юг-двор към ул. „Афред Нобел“,
север-тротоар, рампа-паркинг към бул. „Шипченски проход“ с ползване-банков
офис,
3.Търговско помещение с площ от
около 104 кв.м., при съседи: изток-банков офис, запад-кафене към ниската сграда
на ул. „Ал.Жендов“, юг-двор към ул. „А.Нобел“, север-
двор към бул. „Шипченски
проход“ с ползване-копирен център и
4.Търговско помещение с площ от
около 286 кв.м., при съседи: изток-двор към парцел собственост на Център за
изследване на демокрацията, запад-заден вход към административната сграда,
юг-двор към ул. „А.Нобел“, север-двор към бул. „Шипченски проход“ с ползване-заведение
„Дон Домат“.
По делото са приети като писмени
доказателства договор за наем от 06.07.2006 , сключен между „С.**“ ООД и „ПИБ“
АД, по силата на който на наемателя е отдаден за временно и възмездно ползване
за извършване на банкова дейност помещение в партерния етаж на сградата,
находяща се в гр.София, ул. „******с площ от 104 кв.м., при съседи: изток и
запад-топла връзка, север-тротоар, рампа, юг-двор към у. „А.Нобел“. Понастоящем
този обект е банков офис.
Приет е и договор за наем от
05.02.2008 , сключен между „С.**“ ООД и „М.“ ООД, по силата на който на
наемателя е отдаден за временно и възмездно ползване част от следния недвижим
имот: помещение цялото с площ от 104 кв.м., находящо се на партерния етаж на
кота 0 в западната част на едноетажна топла връзка в 12 етажна административна
сграда, находяща се в гр.София, ул. ********, при съседи: топла връзка на ниска
сграда, кафене ул. „Ал.Жендов“, паркинг ул.
„Шипченски проход“, топла връзка на висока сграда, двор към ул. „А.Нобел“. Към
момента обектът е копирен център.
Съобразно договор за наем от
01.09.2011 , сключен между „“ ЕООД и „Л.Н.Сълюшънс“
ООД за временно и възмездно ползване е отдадено и магазинно помещение в
партерния етаж на сградата с площ 150 кв.м., при съседи: изток-фоайе,
запад-помещение, банков салон, юг-двор към ул. „Ал.Нобел“, север-паркинг към
бул. „Шипченски проход“. Обектът е пицария „Доминос“,
действаща. От заключението на СТЕ се установява, че общата площ на обектите,
предмет на договорите за наем е 358 кв.м.
И по отношение на четвъртото
помещение с площ от 286 кв.м, са приети два договора за наем съответно от
29.08.2014 и от 24.03.2015 , сключение между „Г.07“ ЕООД и „Г.А.-БГ“ ЕООД и „Р. 05“
ЕООД.
Видно от ангажираните от
ответника писмени доказателства /том 2, стр.350-354/, ответното дружество се е
снабдило с писмени декларации с нотариално удостоверяване на подписите от
13.11.2003 на праводателя на ищцовото дружество „П.“ АД, която декларация не е оспорена
от ищеца, напротив в становището си от 22.11.2019 изрично заявява, че не се противопоставя на
нейното приемане, декларация от 14.11.2003 на „СБ И.“ АД, декларация от 14.11.2003 на „Градоустройство Г.“ ЕООД, декларация от
14.11.2003 на „А.-Г..“ АД и от
07.01.2004 на Център за изследване на
демокрацията. С тези декларации дружествата, между които и праводателя на ищеца
са дали съгласието си на Г.ЕООД за преустройство на съществуващия вход /топла
връзка/ към собствената на дружеството сграда, находяща се в кв.106, ж.к. Гео
Милев, ул. „******и разкриването на нов вход, както и свързаната с това промяна
предназначения на партерните помещения на сградите в търговски обекти и фоайета.
Дадено е съгласие ремонтът и преустройството да се извърши за сметка на Г.ЕООД.
Както от приетите по делото
писмени доказателства, така и със заключението на СТЕ се установява, че е
издадено Разрешение за строеж № 04/27.01.2012 на „Г.07“ ЕООД за преустройство и промяна
предназначението на част от фоайе и столова към административна сграда /на
първи етаж/ в пицария „Доминос“. За обекта има
издадено УВ № 849/2012 Издадено е и
Разрешение за строеж № 57/03.10.2012 на
„Г.07“ ЕООД за преустройство промяна
предназначението на част от столова в банков офис. За обекта е издадено
удостоверение № 676/16.07.2013 за
въвеждане в експлоатация. Издадено е и Разрешение за строеж № 180/20.12.1996 на името на Л.М.Х.за реконструкция на столова
и обособяване на помещение за размножителна техника в „Г.“ ЕООД. Установява се,
че всички тези документи са вписани в регистър за издадените строителни книжа.
От приетото по делото заключение
на ССчЕ се установява, че размерът на получените от
ответника наемни плащания по всеки един от четирите договора за наем в периода
от 20.04.2013 до 20.04.2018 са както следва:
1.от „ЛНС.“ ООД-231 394,80 лв. с
ДДС, от която сума размерът като сума, припадащ се на ищеца, съответен на
притежаваните от него 27,3% е 63 170,78 лв. с ДДС,
2.от ПИБ АД-141 058,58 лв. с ДДС,
от която сума размерът като
сума, припадащ се на ищеца, съответен на притежаваните от него 27,3% е 38509,07
лв. с ДДС,
3.от „М.“ ООД-181 680 лв. с ДДС,
от която сума размерът като
сума, припадащ се на ищеца, съответен на притежаваните от него 27,3% е 49
598,64 лв. с ДДС,
4.от „Р. 05“ ЕООД-45 067,92 лв. с
ДДС от която сума
размерът като сума, припадащ се на ищеца, съответен на притежаваните от него
27,3% е 12 303,54 лв. с ДДС и
5.от „Г.А.-БГ“ ЕООД-7 535,32 лв.
с ДДС от която сума
размерът като сума, припадащ се на ищеца, съответен на притежаваните от него
27,3% е 2 057,14 лв. с ДДС.
Съобразно приетото по делото
допълнително заключение на СТЕ, вещото лице Д. сочи, че като има предвид
липсата на първоначални проекти за сградите, плановете-заснемане, както и
записа в АДС, може да се счита, че помещенията в топлата връзка при
изграждането на сградите са били обслужващи-фоайе, кухня и столова. Вещото лице
сочи също така, че доказателства за законност са налични само за
обектите-размножителна техника, банков офис, пицария „Доминос“.
Тези обекти са изпълнени в съответствие с одобрените строителни книжа. За
заведение под № 4 на партерния етаж, по делото не са приложени проекти.
По делото са събрани и
свидетелски показания.
Разпитан свидетелят Ю.Ч.О.установява, че познава сградата на „Г.“, находяща се на ул.
„Ал. Жендов“ и бул. „Шипченски проход“ от много
отдавна, тъй като майка му работела 35-40 години в държавното дружество „Г.“ и се пенсионирала през 1989 , след което вуйната на свидетеля също продължила да
работи там, поради което той ходил в сградата много пъти. Свидетелят установява, че сградата се състои от две тела
– едно високо 12-13-етажно
и едно на 6 етажа, като ниското
е към ул. „Ал. Жендов“. Двете
тела била свързани с топла връзка помежду
си, като имало коридор към „Шипченски
проход“, а зад него била столовата, съответно от лявата страна
кухнята. Служителите на „Г.“ обитавали и двете тела.
Първоначално преди
1989 имало един вход, отпред малко
вдясно, откъм „Шипченски проход“. През 1995-1996 бил
направен размножителен копирен
център, който бил към самото държавно дружество „Г.“ и тогава всъщност била преградена
топлата връзка, която съществувала между двете тела. Направен бил и вход откъм „Ал. Жендов“ за
ниското тяло, докато за високото
тяло се влизало пак от „Шипченски
проход“. През 2005 се
направило
преустройство, преградило
и се обособили три отделни помещения, входът за високата сграда бил преместен в близост до голямото
фоайе на високата сграда. Тези три помещения се напълнили с наематели от около 2006 , от която година и до момента няма никаква промяна на помещенията, не е правено никакво преустройство в тези обекти. От
тези три помещения най-дясното било копирен център и в момента е пак денонощен
копирен център. Отляво на копирния
център била ПИБ.
Вляво от банката помещението било магазин за спортна екипировка, планинска, скално катерене, след което станало „Доминос пица“ и в момента е „Доминос пица“. Най-отляво помещението, което било част от столовата, от 2006 е ресторант. Свидетелят установява, че е председател на Етажната
собственост на „Г.“. Две дружества са
етажните собственици - „Г.07“ и „Г.06“. Наемателите
от 2006 и до момента са на „Г.07“. Свидетелят установява, че след отделянето на малката сграда, десетина години след това се
влизало за високата
сграда през стария вход. От
2005-2006 бил отворен новия вход.
Свидетелят З.С.М., установява, че работи при ответника „Г.07“ ЕООД от
2015 , а преди това бил съуправител във фирма „Г.“ от 2003-2004 год. до 2007 год. Познава
сградата на ул. „********, тъй като сградата била закупена от фирма „С.“, в която бил съдружник през 2003 Сградата била купена
от Агенция по приватизация и била
обособена като 11-етажна сграда, където се помещавала държавната фирма „Г.“. „С.“ закупил държавната фирма „Г.“, която била собственик на 8 от 11 етажа, заедно
с топлата връзка. На последните три
етажа се намирала друга
фирма – „П.“ с управител Ю.Г..
В сградата се влизало по коридора,
който се намирал в топлата
връзка. Първоначално входът бил само откъм „Шипченски
проход“ и по един дълъг коридор
се стигало до фоайе, в което били разположени
три асансьора. Имало друг вход за 6-етажната сграда. Установява, че още от
1995-1996 , били обособени двете сгради с отделни входове и те били независими. През 2003 било взето решение да се прегради
целия коридор и да обособят три помещения,
тъй като ресторантът бил за банкети за 1200 души и в течение на времето просто
станал неизползваем. Започнало събиране на документи, пусната била молба за виза.
Въз основа на тази виза
започнали промени, поискани били съответните разрешения, направен
проект. Въз основа на издадената виза
за проектиране бил обособен друг вход и се отделили три помещения.
Първото било
дадено на фирма за учебен център.
Второто било
дадено на банка, а третото на фирма
„О.И.“, която продава спортни екипировки. Входът вече бил плътно до сградата, обособено било помещение за портиери и се направило изход към задния двор, който
бил направен като паркин През
2006 са обособени тези помещения. След апорта в „Г.07“ бил направен договор между фирма
„С.“, съответно наемател и фирма „Г.07“ и всички наеми се получавали от фирма
„Г.07“. От тогава никаква промяна не е правена по
никакъв начин в границите. От тогава
и до момента фирма „Г.07“ получава наема. Още от
получаване на визата за проектиране
в ДАГ изискали нотариално заверена декларация, каквато била дадена от фирма „П.“ и „Г.“. Фирма „П.“ до 2006 не е имала абсолютно
никакви претенции, а до 2018 фирма „Г.06“ по никакъв начин не
е регистрирала някакви претенции, нито някакви изисквания. Фирма „Г.06“ не е извършвала по отношение
на обектите в топлата връзка абсолютно никакви строително-ремонтни дейности.
Свидетелят Б.К.Т.установява, че познава административната сграда на „Г.“. Бил наемател на едно помещение, което използвал за ресторант.
Това било едно
помещение около 220 кв.м в партерните помещения в сградата на „Г.“. Бил наемател от 2006 до 2015 Първоначално 2006 преговорите за наема и договора сключил
с Я.Б.от фирма „С.“. Всичко било полуразрушено и трябвало да се направи основен
ремонт за сметка на наемателя. Същият бил извършен в рамките на
7 месеца, като през това време свидетелят контактувал основно с Я.Б.. Със З.М.свидетелят се запознал по-късно. Той бил съдружник
на Я.в „С.“. Наемът бил плащан с разписка
на Я.Б., понякога на секретарката. Парите за наема
били давани на ръка, не са превеждани по банков път. Договорът за наем бил сключен между „С.“ и „К.“ ЕООД, на което дружество собственик
бил свидетеля.
Свидетелят Я.С.Б.установява, че познава сградата на ул. „********. През 2003 участвал в приватизационна сделка като съдружник и управител на фирма
„С.“ ООД – открит търг за приватизация на държавното дружество
„Г.“, на което почти единствения му актив тогава била процесната сграда. Топлата връзка свързвала двете административни
тела – едното 11-етажно, другото 6-етажно и е на доста голяма застроена
площ, едноетажна и преди приватизацията там е имало една
столова, едно огромно фоайе и едно малко помещение
от 10 кв.м – малък копирен център.
С цел икономизиране, оползотворяване по-практично на цялата тази
площ свидетелят и бившия му партньор-свидетеля З.М.решили постепенно да започнат преустройство на целия този
актив, включително административната сграда, паркинги, всичко останало, прилежащи площи. Решили да направят ресторант, банка, защото мястото
било подходящо. Много
хора работели в двете сгради. Свидетеят лично се занимавал, тъй като контактите и връзките били негови. Той осигурил клиенти за наематели, осигурил
проектанти с негов контрол и влияние да се направят
ремонтите и преустройствата.
Идеята била
помещенията да се дават под наем.
Първоначално всички договори били с общата на свидетеля и З.М.фирма „С.“. Впоследствие З.М.настоял да направят
нова фирма, в която свидетелят нямал участие, въпреки че се занимавал с проблемите на тази
фирма, която М. регистрирал на
името на жена си с наименование
„Г.07“. Тази фирма започнала да
сключва договорите за наем, след „С.“. Двамата направили и друга фирма „Г.2006“, в която свидетелят бил управител в началото, която
също отдавала помещения под наем. Официално,
понеже „Г.07“ извършвало и други дейности и имало разходи, за да балансират решили наемните договори да са на името
на „Г.07“ за тези четири помещения. „С.“ прелял активите си чрез апорт
в „Г.07“, едно към едно. През 2007-2008 започнали ремонта на
помещенията, но имали проблеми
с узаконяването на тези помещения. Между двете фирми
„Г.2006“ и „Г.07“ и с г-н М. относно собствеността на ресторанта и на тези три помещения не е имало никакви спорове.
Парите от наемите били делени по равно между двете дружества. Това било така до лятото на 2014 Първият разрив дошъл през лятото на 2014 , тъй като М. постепенно отстранил свидетеля отвсякъде. Понеже свидетелят бил много огорчен постепенно сам се отстранил. Собственик на „Г.2006“ е майката на свидетеля. Управител е Д.Г.Б.,
която преди това била управител
на „Г.07“. З.С.М. е съпруг на управителя на
„Г.07“. От 2006 започнали ремонти
с по-съществени преустройства
и конструктивни преустройства.
Направена била
изцяло нова конструкция с проект, за да
се усили топлата връзка.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, поради което съдът ги кредитира.
От правна страна:
Предявен е ревандикационен иск с
правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108
от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен,
собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик
срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на
ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо
основание и че ответникът владее вещта без основание.
В тежест на
ищеца бе да докаже главно и пълно, че е собственик на 27,3% идеални части от
обособената част от т.нар.топла връзка, припадаща се на 11-етажната
административна сграда, респ. че е собственик на 27,3% идеални части от всяко
от намиращите се в топлата връзка четири отделни помещения, находящи се в
гр.София, ул. „********.
Между
страните не се спори, че са единствени етажни собственици в процесната административна
сграда с административен адрес: гр.София, ул. „********.
Спорът
между страните се свежда до обстоятелството, т.нар. топла връзка, преустроена в
четири самостоятелни помещения, представлявала ли е обща част по предназначение
и съответно притежава ли всеки един от страните по делото съответен процент от
правото на собственост върху тези помещения.
В
практиката на ВКС е дадено тълкуване на нормата на чл. 38 ЗС. Според Решение №
118/2.07.2014 по гр. д. № 6772/2013 , І о.
изброяването в първата част на чл. 38, ал. 1 ЗС е примерно, а не изчерпателно,
а във втората част е дадена обща дефиниция, от която следва да се изхожда,
когато се преценява коя вещ има характеристика на обща част на сградата. С
Решение № 280/18.03.2014 по гр. д. №
1718/2013 , ВКС, І о. е дадено тълкуване, че общите по предназначение части е
възможно да не бъдат общи на всички етажни собственици, ако такова
предназначение не им е било дадено или ако то би се отменило и тъй като за
учредяването на етажна собственост не е необходим специален акт, от значение е
моментът, в който съответното предназначение е било придадено, като когато това
е станало преди отделните самостоятелни обекти да са разпределени в
изключителна собственост между различни съсобственици, т. е. преди възникването
на етажната собственост, меродавно за приобретателите на тези обекти е
предназначението, което е било придадено по волята на едноличния собственик на
сградата. Според Решение № 154/26.10.2015 по гр. д. № 1425/2015 , I о. когато етажната
собственост е възникнала в резултат на продажби на жилища от държавата по реда
на НДИ (отм.) и възникне спор дали отделни помещения, обособени в подпокривното пространство на сградата чрез преустройство,
са общи части по смисъла на чл. 38 ЗС, за решаването на спора може да има
значение механизмът, по който е определена цената на жилището, като доказаният
положителен факт - в процеса на определяне на цената на жилището обособеното
помещение е оценено като обща част на сградата - или установеният отрицателен -
в същия процес помещението не е оценено като обща част на сградата - не
провежда пълното доказване по релелевантния факт,
нито го опровергава, а има само косвено (доказателствено) значение, а
релевантният факт следва пряко от диспозицията на чл. 38 ЗС (приложимата
материално правна норма) и е различен - предназначението, което държавата като
единствен собственик на сградата е придала на обособеното помещение към момента
на възникване на етажната собственост. Със същото решение е дадено и тълкуване,
че до възникването на етажна собственост чрез продажби на жилища по НДИ (отм.)
държавата като единствен собственик е свободна да извърши всяко преустройство,
което не е забранено от закона, и да определи предназначението на всеки обект,
включително на обособен чрез преустройство в подпокривното
пространство на сградата.
При определяне дали даден елемент
от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и
може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид
неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните
собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от
собственика /съсобствениците/ на сградата. Меродавният момент към който се
преценява статутът е момента на възникване на етажната собственост.
Обстоятелството дали елемент от сградата съставлява самостоятелен обект и е
заснет като такъв в кадастралната карта е без правно значение при преценка
статута му на обща част, тъй като и самостоятелни обекти - например изрично
посоченото в нормата на чл. 38, ал. 1 ЗС портиерско жилище - могат да бъдат
общи по предназначение части, щом са предназначени да обслужват общи нужди на
етажните собственици.
В конкретния случай и до
07.06.1995 между страните няма спор, че
единствен собственик на сградата е била държавата - 100% собственик на капитала
от дружеството „Г.“ ЕООД. Към тази дата работните площи на сградата на ул. ********,
са разпределени за стопанисване и управление от фирмите правоприемници на „Г.“,
както следва: ДФ „Г.“ – десет етажа
от високата сграда от 2-ри до 11-и етаж включително, „Градоустройство Г.“ ЕООД-три етажа в ниското тяло от 4-ти до 6-ти
включително, „А.-Г..“ ЕООД-два етажа
в ниското тяло-2-ри и 3-ти етаж.
Със свидетелстите
показания и приетата по делото допълнителна СТЕ се установява, че процесните
помещения в топлата връзка-фоайе, кухня и столова са били обслужващи, т.е. общи
части по своето предназнание, придадено им от
едноличния собственик Държавата. Установява се, че столовата и кухнята също са
били помещения с общо предназначение, доколкото в тях са се хранели работещите
и в двете сгради служители на единното Г..
Неосноватено е възражението на ответника, че
обща част е само фоайето, а не и стола и кухнята. Като в подкрепа на това свое
твърдение се позовава и на оспорената от ответника заповед Заповед №
РД-02-14-435 от 30.04.1996 , с която се намалява капитала на „Г.“ ЕООД, чрез
намаляване дяловете на едноличния собственик с 4271 броя по 1000 лв. всеки
един, като изважда правото на собственост върху обособена част от
административна сграда на „Г.“ ЕООД на ул. „******с принадлежащите се общи
части: входно фоайе, стълбища, асансьори в размер на 27,3% идеални части. Сочи,
че видно от тази заповед в общите части не са посочени стола и кухнята
/ресторанта/.
Според настоящият съдебен състав
обстоятелството, че стола и кухнята от топлата връзка не са посочени като общи
части в заповедта, не означава, че същите не са такива.
Както е прието с решение № 279 от
20.06.2011 по гр. д. № 915/2010 ,
Гражданска колегия, първо гражданско отделение на ВКС,при учредена етажна
собственост общите части не са самостоятелни обекти на права. такива обекти са
отделните жилища, а общите части са нужни само за да могат да се използуват отделните жилища. Когато етажният собственик
прехвърли върху трето лице собственото си жилище, приобретателят придобива
правата на своя праводател и върху общите части, съответствуващи
на прехвърленото му жилище, макар и да не е упоменато това в нотариалния акт.
При прехвърляне на
собствеността върху отделен обект в етажна собственост - заедно с обекта се
прехвърлят и съответните идеални части от общите части, които го следват.
На 07.06.1995 с придобиване на обособена част от
административната сграда от СД „П.С.-Г.“, е възникнала и етажна собственост,
към който момент топлата връзка, включващата фоайето, стола и кухнята е била
обща част по предназначение. Топлата връзка е била обща част по предназначение
и към 02.06.2003 , когато „С.**“ ООД е придобило чрез договор за
приватизационна продажба 100% от капитала на „Г.“ ЕООД. Това е видно от самата
приватизационна сделка и по-конкретно от приватизационната оценка на „Г.“ ЕООД
от месец декември 2002 , при определянето на която са включени и 41,95% от
партерния етаж на топлата връзка с посочена в АДС площ от 650 кв.м., т.е. в
оценката са включени и стойностите на съответните идеални части от общите части на
сградата.
С придобиването на самостоятелния
си обект всеки етажен собственик придобива и съответната идеална част от общите
части, включително и от самостоятелните обекти, които са обща по
предназначението си част. След възникване на етажната собственост
предназначението на такава обща част може да бъде променено и същата да се
придобие в индивидуална собственост само по общо съгласие на всички етажни
собственици. Такава промяна на предназначението и с ангажираните по делото
доказателства не се установява.
С показанията на свидетеля Б. се
установява, че след придобиване на имота, той и съдружникът му в „С.“ решили да направят ресторант, банка, защото мястото
било подходящо.
Видно от ангажираните от
ответника писмени доказателства /том 2, стр.350-354/, ответното дружество се е
снабдило с писмени декларации с нотариално удостоверяване на подписите от
13.11.2003 на праводателя на ищцовото дружество „П.“ АД, която декларация не е оспорена
от ищеца, напротив в становището си от 22.11.2019 изрично заявява, че не се противопоставя на
нейното приемане, декларация от 14.11.2003 на „СБ И.“ АД, декларация от 14.11.2003 на „Градоустройство Г.“ ЕООД, декларация от
14.11.2003 на „А.-Г..“ АД и он 07.01.2004 на
Център за изследване на демокрацията. С тези декларации дружествата, между
които и праводателят на ищеца са дали съгласието си на Г.ЕООД за преустройство
на съществуващия вход /топла връзка/ към собствената на дружеството сграда,
находяща се в кв.106, ж.к. Гео Милев, ул. „******и разкриването на нов вход,
както и свързаната с това промяна предназначения на партерните помещения на
сградите в търговски обекти и фоайета. Дадено е съгласие ремонтът и
преустройството да се извърши за сметка на Г.ЕООД.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ предвижда, че при преустройства на собствени обекти, помещения или части от
тях, които се намират в етажна собственост, при които се завземат нейни общи
части (на сградата на етажната собственост) се изисква решение на общото събрание
на собствениците, взето по установения ред, и съгласието на всички собственици,
изразено с нотариална заверка на подписите.
Разпоредбата се намира в Част
четвърта на закона (ЗУТ), Режим и ограничение на вещни права, отчуждаване и
обезщетяване и в Глава дванадесета, Учредяване и прехвърляне на право на
строеж. Установената с разпоредбата правна норма е императивна. От съдържанието
на разпоредбата и от мястото й в нормативния акт следва извод, че установената
форма на изискуемото съгласие - с нотариална заверка на подписите, е такава за
учредяване на право, а следователно е форма за действителност на волеизявленията
на етажните собственици- Решение № 54 от 15.05.2018 по гр. д.
№ 1493/2017 , ГК, І о. на ВКС.
За приобщаване на обща част в
сграда - етажна собственост, към самостоятелен обект в етажната собственост или
създаване на самостоятелен обект от обща част на сграда - етажна собственост,
се сключва договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма с
останалите собственици в етажната собственост и одобрения проект, въз основа на
които се издава разрешение за строеж /чл. 185, ал. 3 ЗУТ, нова ДВ. бр.65 от 22 Юли 2003 /,
но приложима в настоящия случай, доколкото по делото няма данни за денят, в
който е внесен инвестиционния проект за одобряване от компететния
орган, за да е приложим § 183, ал.1 и ал.2 съобразно ПЗР на ЗИД на ЗУТ. С
показанията на свидетелите М. и Б. се установява, че през 2007-2008 започнали ремонта на помещенията, но имали
проблеми с узаконяването на тези помещения, т.е. във всички случай към този
момент е била действаща разпоредбата на чл.185, ал.3 от ЗУТ.
Няма доказателства да е спазено
изискването на чл.185, ал.3 от ЗУТ. За да настъпи вещния ефект на договора,
следва да се осъществят и останалите елементи от фактическия състав на
придобиването: обособяването на реално определената част, като отделна вещ,
съгласно сключения договор, и одобрения инвестиционен проект, при спазване на
строителните правила и норми.
Обстоятелството, че в значително
по-късен момент след изготвяне на декларациите, са издадени разрешения за
строеж, не променят извода, че не е настъпила промяна на предназначението на
общите части. Както е прието с решение № 270/18.10.2011 по гр. д. № 1232/2010 на ВКС, ІІ-ро о., което се споделя от настоящия съдебен
състав, издаденото на името на един от съсобствениците строително разрешение
установява единствено, че е спазена административната процедура по разрешаване
на строителството, но не и надлежно учредяване на право на строеж в негова
полза, тъй като право на строеж в полза на един от съсобствениците може да бъде
учредено само чрез волеизявления, изходящи от останалите съсобственици,
извършени в предвидената от закона форма; наличието на такива волеизявления,
както и на спазване на формата за действителност, в която следва да бъдат
извършени, не може да бъде презюмирано въз основа на
издадено на името само на един съсобственик разрешение за строеж при наличие на
оспорване на това обстоятелство. Решение № 69 от 08.10.2020 по гр. д. № 4198/2019 , ВКС, Първо гражданско
отделение.
Според настоящия съдебен състав
извършеното през 1996 преустройство с
преграждане на топлата връзка към по-ниската сграда и изграждане на помещение
за копиране, е довело до промяна на предназначението на част от фоайето за
свързване между двете сгради /по-ниската и по-високата/, но не е довела до
смяна на предназначението на останалата част от топлата връзка, включваща
фоайе, стол и кухня, която е останала към 11-етажната сграда, доколкото и след
разрешението за строеж от 1996 за
11-етажната сграда не е имало друг вход, различен от този през топлата връзка.
По горните
съображения, съдът намира, че предназначението на т.нар. топла връзка,
представляваща обща част не е променено и същата не е придобита в индивидуална
собственост от ответното дружество.
С оглед на
горното съдът дължи произнасяне по второто заявено при условията на
евентуалност правоизключващо правото на ищеца придобивно основание от ответника, а именно: изтекла в
полза на ответника и неговия праводател придобивна
давност, считано от 1993 Поддържа се, че
владението на ответника, присъединено с това на неговия праводател е било
добросъвестно и продължило несмущавано до датата на завеждане на исковата
молба. При условията на евентуалност заявява недобросъвестно владение,
възражение за изтекла давност само в полза на ответника добросъвестно с начало
2007 , евентуално недобросъвестно. По
въпроса може ли да се придобие по давност обща част в сграда в режим на етажна
собственост ако не е обособена по надлежен ред в самостоятелен обект с надлежни
строителни книжа и въз основа на съгласие на собствениците е налице съдебна
практика, обективирана в Решение № 159/02.01.2019 г, гр.д.№ 4622/2017 , ВКС,
Първо гражданско отделение, в което съставът на ВКС е дал отрицателен отговор
на този въпрос, приемайки, че ако законът не допуска придобиване чрез
присъединяване или чрез сделка, то е недопустимо придобиване и по давност. За
общите части по естеството си, тъй като са необходими за нормалното функциониране
на сградата и за нормалното ползване на отделните обекти на собственост,
придобиването им по давност е невъзможно. За общите части по предназначение,
ако етажните собственици не са се противопоставили на установеното владение от
етажен собственик и от това може да се направи извод за недвусмислено изразено
тяхно съгласие, както и кумулативно ако придобиването по давност не би
противоречало на строителните правила и норми, а и на императивните норми на
ЗУТ, обща част по предназначение може да се придобие по давност. Преценката
обаче за това дали придобиването по давност би противоречало на строителните
правила и норми и на нормативните актове, действали към момента на
придобиването е конкретна за всеки отделен случай.
Характерно
за общите части по предназначение е, че сградата може да съществува и да се
ползва и без тази обща част. Предназначението на общите части по
предназначение, каквата е процесната топла връзка,
включваща стола и кухнята, в която топла връзка има самостоятелни помещения
може да се промени при условия, допустими от закона и при съгласието на всички
етажни собственици. То трябва да е изразено изрично. До влизане в сила на ЗУТ -
31.03.2001 няма законово изискване за
форма, в която да е дадено това съгласие, но с ТР № 39/23.06.1986 на ОСГК на ВС по повод портиерското жилище,
което е обща част по предназначение, е прието, че волята на етажните
собственици за изменение предназначението може и да не е изрично писмено
изразена, но трябва да следва недвусмислено от някакъв акт или от поведението
им, което да разкрива такава воля. Още с първоначалната редакция на чл. 185,
ал.2 ЗУТ в сила от 01.03.2001 , която е действаща и към настоящия момент
нормативно е въведено изискване за присъединяване на общи части към
самостоятелен обект на собственост да се даде съгласие на всички собственици,
изразено с нотариална заверка на подписите, като ал.3 на този текст изисква
това преустройство да се извърши при спазване на строителните правила и норми.
С оглед на
горното придобиването от ответника по давност на процесната топла връзка противоречи
на строителните правила и норми, а и на императивните норми на ЗУТ, поради
което това възражение като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
С оглед на
горното предявеният ревандикационен иск следва да
бъде уважен като основателен.
Вторият
предявен иск е с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Същият следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Съобразно практика установена по
реда на чл.290 ГПК в решение № 181 от 17.04.2012 на ВКС по гр. д. № 1315/2011 , IV о., ГК, Решение № 290 от 11.11.2011 на ВКС по гр. д. № 1503/2010 , III о., ГК, ако съсобственик получава доходи от
общия имот, като го ползва не лично, а отдавайки възмездно ползването другиму,
всеки друг съсобственик може да иска от него получаване на припадащата му се
част от тези доходи. Отношенията се уреждат съгласно правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС , а не по чл. 31, ал. 2
от ЗС, поради това за възникване на вземането няма значение дали неполучилият
доходи от вещта съсобственик е отправил писмено искане до реализиралия тези
доходи съсобственик. Във всеки случай последният дължи да възмезди останалите
съсобственици за полагащата им се (съобразно квотите в съсобствеността) част от
реализираните доходи. Плодовете се дължат на собственика/съсобственика и без
покана. Това са хипотези, основани на принципа за недопустимост на
неоснователно обогатяване.
Между
страните е прието за безспорно, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът отдава под наем три преустроени като
самостоятелни търговски обекти, находящи се в т.нар.топла връзка, както и още
един обект-ресторант посочен в исковата молба като четвърто помещение, считано
от 2006 и към настоящия момент и не е
заплащал на ищеца каквито и да е суми за получени наеми.
По размер
искът е доказан, съобразно заключението на ССчЕ,
неоспорено от страните.
По разноските в процеса:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в производството в общ
размер на сумата от 11 825,57 лв., от която държавна такса в размер на 6 625,57
лв., депозит вещи лица-1200 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 4000
лв.
Водим
от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между
страните и по иска с правно основание чл.108 от ЗС, че „2.“ ЕООД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, висока сграда срещу „Г.07“
ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр.София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
висока сград, етаж 3, че „2.“ ЕООД, ЕИК********Е
СОБСТВЕНИК на 27,3% идеални части от обособената част от т.нар.топла
връзка, припадаща се на 11-етажната административна сграда, респ. че е собственик
на 27,3% идеални части от всяко от намиращите се в топлата връзка четири
отделни помещения, находящи се в гр.София, ул. „********, както следва:
1.Търговско
помещение с площ от около 150 кв.м., при съседи: изток-фоайе, запад-помещение
на банков клон на ПИБ, юг-двор към ул. „А.Нобел“, север-тротоар, рампа-паркинг
към бул. „Шипченски проход“ с ползване-банков офис,
2.Търговско
помещение с площ от около 104 кв.м., при съседи: изток-ресторант „Доминос“, запад-копирен център, юг-двор към ул. „Афред Нобел“, север-тротоар, рампа-паркинг към бул.
„Шипченски проход“ с ползване-банков офис,
3.Търговско
помещение с площ от около 104 кв.м., при съседи: изток-банков офис,
запад-кафене към ниската сграда на ул. „Ал.Жендов“,
юг-двор към ул. „А.Нобел“, север- двор към бул. „Шипченски проход“ с
ползване-копирен център и
4.Търговско
помещение с площ от около 286 кв.м., при съседи: изток-двор към парцел
собственост на Център за изследване на демокрацията, запад-заден вход към
административната сграда, юг-двор към ул. „А.Нобел“, север-двор към бул.
„Шипченски проход“ с ползване-заведение „Дон Домат“ и ОСЪЖДА „Г.07“ ЕООД, ЕИК ********
да предаде на „2.“ ЕООД, ЕИК********владението върху гореописания имот.
ОСЪЖДА „Г.07“
ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр.София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
висока сград, етаж 3 да заплати на основание чл.30,
ал.3 от ЗС на „2.“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, висока сграда сума в размер на 127 963,25 лв. /сто
двадесет и седем хиляди деветстотин шестдесет и три и 0,25 лв./, представляваща
неплатена припадаща се част от ползване чрез отдаване под наем на съсобствени
недвижими вещи, описани по-горе за периода от 20.04.2013 до 06.07.2016 , ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска-20.04.2018 до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 11 825,57 лв. /единадесет
хиляди осемстотин двадесет и пет и 0,57 лв./ разноски направени от ищеца пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: