Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря А. Тенева, като разгледа докладваното от съдия Аврамова
АНД № 309 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.С.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Г.Г., против наказателно
постановление № 19-0271-000587 от 11.06.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2
от ЗДвП й е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 12
контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения,
че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Твърди се наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при съставяне
на АУАН и издаване на НП. Сочи се, че постановлението не отговаряло на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, като
нарушението било неясно формулирано и не покривало фактическия състав на
санкционната норма. Изтъква се, че липсвала конкретизация на субективната
страна на нарушението, както и на индивидуализиращите наказанието
обстоятелства. На следващо място се
поддържа, че постановлението противоречи на материалния закон. Оспорва се и
отразената в НП фактическа обстановка. Предвид изложеното се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пълномощникът на
жалбоподателя - адв. А.Г., преупълномощен от адв. Г.Г., излага съображения за
допуснати нарушения на правилата, регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017
г., доколкото не бил издаден талон за медицинско изследване. Пледира за отмяна
на наказателното постановление.
Административнонаказващия орган РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 05.06.2019 г. свидетелите Т.Д.Б.
и К.К.К. били на работа и изпълнявали задълженията си като полицейски служители
в РУ - Харманли при ОД на МВР - Хасково. Около обяд били изпратени да установят
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СТ .. РВ по повод
получен сигнал, че водачът е употребил наркотични и упойващи вещества. При
движение по бул. „България“ свидетелите се разминали с въпросния автомобил и го
последвали докато същият спрял на общинския пазар в гр. Харманли, на ул. „Марин
Велев“. Полицейските служители проверили изисканите и представени им документи,
при което установили, че водач на автомобила била жалбоподателката А.С.Д..
Впоследствие свидетелите Б. и К. отвели жалбоподателката в РУ - Харманли, за да
бъде тествана за употреба на наркотични и упойващи вещества. В сградата на
полицейското управление свидетелят Х.А.А. на длъжност инспектор „Пътен контрол“
в РУ - Харманли обяснил на Д., че следва да бъде извършен тест за употреба на
наркотични и упойващи вещества с техническо средство „Дрегер Друг Тест 5000“ с
фабричен № ARKF-0022, при което тя категорично отказала. По тази причина
свидетелят А. съставил АУАН № 0670545/05.06.2019 г., който бил връчен лично на
жалбоподателката, както и талон за медицинско изследване № 0027387, но тя
отказала кръвна проба.
На 11.06.2019 г. било издадено
наказателно постановление № 19-0271-000587 от ВПД Началник на РУ - Харманли към
ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на А.С.Д. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че е
отказала да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнила предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, за което
на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР - отнемане на 12 контролни точки.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните полицейски служители Т.Д.Б., К.К.К. и Х.А.А., които свидетелстват
за непосредствено възприетия от тях отказ от страна на А.Д. да бъде тествана за
употреба на наркотични и упойващи вещества. Съдът изцяло кредитира показанията
на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и съответстващи на
писмените доказателства по делото. Техните показания не се разколебават от
обясненията на жалбоподателката Д., още повече, че тя не оспорва отказа си да
бъде изпробвана с техническо средство. Изложената от нея защитна теза е
съсредоточена върху недоверието й в резултатите от тестовете за проверка на
наркотични вещества, поради което е поискала да даде кръвна проба, но не е
получила съдействие от полицейските служители. Съдът намира обясненията на
жалбоподателката в тази част за средство, с което осъществява правото си на
защита, доколкото същите не кореспондират с останалите доказателства по делото.
Действително в представената и приета по делото административнонаказателната
преписка не е приложен талон за медицинско изследване, но както в АУАН, така и
в НП изрично е отбелязано, че такъв е издаден. Съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
актовете, с които се установяват административни нарушения, имат
доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай тази
презумптивна доказателствена сила не се оборва от обясненията на
жалбоподателката. Напротив, от показанията на свидетеля Х.А. категорично се
установява, че е издаден талон за медицинско изследване, но Д. е отказала да
даде и кръвна проба за изследване. Преценени в своята съвкупност и по отделно събраните по делото
доказателства категорично и безпротиворечиво установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло основава на тях своите
фактически изводи.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка
съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно от
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН при съставянето на
АУАН и издаването на НП. Неоснователно е направеното в жалбата възражение за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не
констатира пороци в административнонаказателното
производство, накърняващи правото на защита на жалбоподателката. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН,
като описаните в него обективни признаци на извършеното
нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и
приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата,
място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението.
На жалбоподателката е вменено
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв. В съдебната практика константно се приема, че нормата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно, като самостоятелното осъществяване на която и да е от тях
обосновава ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача /в
този смисъл Решение от 13.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 930/2019 г. на АС -
Хасково, Решение от 13.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 574/2019 г. на АС -
Хасково, Решение от 10.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 254/2019 г. на АС -
Хасково, Решение от 06.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 24/2018 г. на АС -
Хасково, Решение от 25.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 144/2018 г. на АС - Хасково,
Решение от 08.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 123/2018 г. на АС - Хасково/.
В настоящия случай жалбоподателката А.Д. е
санкционирана за отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и
неизпълнение на предписание за медицинско изследване с оглед установяване
употребата на наркотични вещества. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства е установено по категоричен начин, че на 05.06.2019 г. Д. е
управлявала лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № СТ ...РВ,
като след отправена от компетентните органи покана е отказала да бъде тествана
за употреба на наркотични вещества както чрез техническо средство, така и чрез
медицинско изследване. Нарушението се явява довършено със самия факт на обективиране на отказа
за тестване и даване на кръвна проба, с което е възпрепятствана проверката за
употреба на наркотични вещества. Тези съставомерни обстоятелства са надлежно
описани в наказателното постановление, поради което възражението за допуснати
нарушения на чл. 57 от ЗАНН при описание на нарушението се явява несъстоятелно.
При това положение съдът намира, че А.С.Д. е осъществила от обективна и
субективна страна признаците от състава на административното нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната й отговорност за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
Не са налице предпоставките за
определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументите
за това са, че извършеното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случаи. Поради тази причина не може да се
приеме наличие на незначително засягане на охраняваните с нарушената норма
обществени отношения.
Наложените за извършеното нарушение
административни наказания са определени във фиксирания от законодателя размер,
а именно глоба от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Така индивидуализирани наказанията са съобразени със смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства и се явяват адекватна на
извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на
наказанието. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., съгласно която при нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП се отнемат 12 контролни точки.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0271-000587 от 11.06.2019 г.,
издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на А.С.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП й
е наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 12 контролни
точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: