Решение по дело №4960/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2750
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Диана Иванова Асеникова Лефтерова
Дело: 20222120104960
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2750
гр. Бургас, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Ив. Асеникова Лефтерова
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от Диана Ив. Асеникова Лефтерова Гражданско
дело № 20222120104960 по описа за 2022 година
Настоящото първоинстанционно производство е образувано, след като с решение №
533 от 02.06.2022 г. по в. гр. д. № 1219/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е
обезсилено решение № 260339 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 1240/2019 г. по описа на Районен
съд – Б, поправено и допълнено с решение № 260726 от 14.05.2021 г., в обжалваната му част
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас в частта
относно сумата от 2900 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
таванско помещение № 21, принадлежащо към апартамент № 21, находящ се в гр. Б, за
периода от 29.08.2013 г. до 05.06.2018 г., цедирано на ищеца с договор за цесия от
01.10.2012 г., сключен между него и родителите му М. Д. и Д. Д., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба на 05.06.2018 г. до окончателното изплащане.
Производството е висящо пред Районен съд – Б, по повод искова молба на М. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж. к. „, против Г. А. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ул.
„, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 59 ЗЗД за
присъждане на сумата от 2900 лева представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на таванско помещение № 21, принадлежащо към апартамент № 21, находящ се в гр. Б, ул. „
за периода от 29.08.2013 г. до 05.06.2018 г. , цедирано на ищеца с договор за цесия от
01.10.2012 г., сключен между него и родителите му М. М.Д. и Д. Д. Д., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба на 05.06.2018 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът ползва таванското
помещение № 21, собственост на М. Д. и Д.Д., без правно основание, считано от 16.08.2006
г. Твърди се, че на посочената дата наследодателят на ответника – А. Ж. А., е бил въведен от
съдебен изпълнител във владение на апартамент № 20 и таванско помещение № 20, което е
обединено с таванско помещение № 21 в един „апартамент“ от М. Д. и Д. Д.. Сочи се също,
че до А. А. е била отправена покана за заплащане на обезщетение, получена от него на
25.09.2012 г. Поддържа се, че на 01.10.2012 г. с цесионен договор М. Д. и Д. Д. са цедирали
вземането си за обезщетение на ищеца М. Д., като ответникът е уведомен за цесията с
поканата за плащане.
1
В уточнение на исковата молба от 25.03.2019 г. ищецът заявява, че претендира
главницата в качеството си на цесионер по посочения договор за цесия и отделно има права
като наследник на баща си. В повторно уточнение на исковата молба от 13.05.2019 г.
ищецът посочва, че претенцията му е въз основа на договор за цесия –прехвърлено вземане
от баща му за дължимото обезщетение за това, че ответникът ползва без основание таванско
помещение № 21. Пред въззивната инстанция, с молба пот 06.04.2022 г., ищецът още веднъж
уточнява, че основава претенцията си на сключен с М. и Д. Д. договор за цесия и че смъртта
на наследодателя Д. Д. като юридически факт е неотносима.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Г. А. А.,
чрез пълномощник адвокат Т., който оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му.
Поддържа се, че предмет на договора за цесия е конкретно вземане за обезщетение за
периода от 01.02.2010 г. до 17.09.2012 г., а предмет на предявения иск са вземания за
последващ период, които не са включени в предмета на цесията. Посочва се, че
обстоятелството за извършен от съдебен изпълнител въвод във владение само по себе си
изключва наличието на неоснователно обогатяване, тъй като въводът представлява правно
основание по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Оспорват се твърденията, че ответникът е ползвал
процесното таванско помещение, тъй като не той не упражнява фактическа власт върху
него, не знае кога е било преустроено и по никакъв начин не е препятствал ползването му от
ищеца. Сочи се, че ищецът получава наем за ползването на собствения му апартамент № 21,
към който процесното таванско помещение № 21 е принадлежност. Прави евентуално
възражение за прихващане на исковата сума с насрещно вземане на ответника за сумата от
15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се
на стойността на разходите, необходими за възстановяване на фактическото положение
преди обособяването на двете тавански помещения като един общ обект. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 59 ЗЗД следва да
бъде установено наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
Обедняване на цедентите и обогатяване на ответника, произтичащи от общ факт, а именно
упражнявана от ответника за периода от 29.08.2013 г. до 05.06.2018 г. фактическа власт
върху таванско помещение № 21, собственост на М. М. Д. и Д. Д. Д.; 2) Действителен
договор за цесия от 01.10.2012 г., по силата на който М. М.Д. и Д. Д.Д. са прехвърлили на
ищеца вземанията си за обезщетение за лишаване от ползване на таванско помещение № 21
за периода от 29.08.2013 г. до 05.06.2018 г., за което прехвърляне ответникът е уведомен от
цедентите. Ищецът е този, който носи доказателствената тежест да установи при условията
на пълно и главно доказване осъществяването на посочените правопораждащи юридически
факти.
По първата предпоставка:
Установява се от представения по делото нотариален акт от 05.09.1994 г. за
собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК „Агалина“, № 131, том XI,
дело № 6704/1994 г., че М. М. Д. и Д.Д. Д. са били собственици на апартамент № 21,
находящ се в гр. Б, ул. „, и принадлежащото към него таванско помещение № 21, с площ от
14, 19 кв. м. С нотариален акт от 05.11.1996 г. за собственост върху жилище, строено на
държавно място от ЖСК „Агалина“, № 30, том XV, дело № 8376/1994 г. (за който няма
данни да е бил отменен по реда на чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК), А. Ж. А. e признат за
собственик на апартамент № 20, находящ се в гр. Б, ул. и принадлежащото към него
таванско помещение № 20, с площ от 16, 04 кв. м. Видно от представеното удостоверение за
наследници, ответникът Г. А. А. е единствен наследник по закон на А. Ж. А..
2
По делото не се установява за периода от 29.08.2013 г. до 05.06.2018 г. ответникът
да е осъществявал фактическа власт върху процесното таванско помещение № 21,
собственост на М. М Д. и Д. Д. Д.. За установяването на този факт ищецът, който носи
доказателствената тежест за това, не е ангажирал надлежни доказателства.
От съдържанието на представения протокол за въвод във владение, съставен на
16.08.2006 г. по изпълнително дело № 2085/2006 г. по описа РС – Б, е видно, че с него е
предадено в полза на А. Ж. А. владението върху апартамент № 20, находящ се в гр. Б, ул. „
ведно с таванско помещение № 20, с площ от 16, 04 кв. м., т. е. не е видно да касае
предаването на владението върху процесното таванско помещение № 21. Неустановено по
делото е обстоятелството кога е осъществено извършеното от М. М.Д.а и Д. Д. Д.
функционално обединение на таванско помещение № 20 и таванско помещение № 21 –
преди или след 16.08.2006 г. При това положение не може да се приеме за доказано, че с
предаването на фактическата власт върху таванско помещение № 20 на 16.08.2006 г. в полза
на наследодателя на ответника е била предадена и фактическата власт върху процесното
таванско помещение № 21.
Дори да се приеме, че фактическата власт върху процесното таванско помещение №
21 е била предадена на наследодателя на ответника на 16.08.2006 г., от това не се установява
по категоричен начин, че ответникът е осъществявал фактическа власт върху помещението
към началото на процесния период – 29.08.2013 г., доколкото в некраткия период от 2006 г.
до 29.08.2013 г. може да е настъпило изменение на обстоятелствата.
Ищецът не е поискал събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели,
от които да се установи, че ответникът е осъществявал фактическа власт върху процесното
таванско помещение № 21 в рамките на целия исков период от 29.08.2013 г. до 05.06.2018 г.
Напротив, ответникът е този, който при условията на насрещно и непълно доказване, е
ангажирал гласни доказателства чрез разпита на водения от него свидетел С. П. С, чиито
показания съдът кредитира като непосредствени и добросъвестно изложени. От тях се
установява, че към 2016 г. таванско помещение № 20 и таванско помещение № 21 са били
функционално свързани в едно помещение чрез направен в стената помежду им свод, с една
входна врата откъм таванско помещение № 21, а входната врата откъм таванско помещение
№ 20 е била зазидана. Вратата откъм таванско помещение № 21 е била само притворена,
нямала е брава или катинари, в нея са спели клошари, била е пълна с гълъби и перушини.
Въз основа на изложеното съдът намира, че не е осъществен елемент от
правопораждащия спорното право фактически състав, което само по себе си е основание за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
По втората предпоставка:
Не се установява по делото и наличието на договор за цесия от 01.10.2012 г., по
силата на който М. М.Д. и Д. Д. Д. са прехвърлили на ищеца вземанията си за обезщетение
за лишаване от ползване на таванско помещение № 21 за исковия период от 29.08.2013 г. до
05.06.2018 г.
По делото е представен договор за цесия от 01.10.2012 г., по силата на който
цедентите М. М. Д. и Д. Д. Д. прехвърлят на цесионера М. Д. Д. 98 % от вземането си към
длъжника А. Ж. А. за дължимото обезщетение за ползване за периода от 01.02.2010 г. до
17.09.2012 г. за това, че длъжникът ползва собствен на цедентите имот – таванско
помещение № 21, принадлежащо към апартамент № 21, ул. „, гр. Б. Настоящото исково
производство обаче е висящо за сумата от 2900 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на таванско помещение № 21, прилежащо към апартамент № 21,
находящ се в гр. Б ул. „, за периода от 29.08.2013 г. до 05.06.2018 г. , цедирано на ищеца с
договор за цесия от 01.10.2012 г., сключен между него и родителите му М. Д. и Д. Д..
Следователно липсва идентичност между вземането, предмет на договора за цесия, и
вземането, предмет на настоящия иск.
3
С оглед на това съдът намира, че не е налице и втората кумулативно предвидена
предпоставка от правопораждащия спорното право фактически състав, което отново
обуславя извод за неоснователност на предявения иск.
Въз основа на изложеното предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 99 вр.
чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 2900 лева представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на таванско помещение № 21, прилежащо към апартамент № 21, находящ се в
гр. Б, ул. „, за периода от 29.08.2013 г. до 05.06.2018 г., цедирано на ищеца с договор за
цесия от 01.10.2012 г., сключен между него и родителите му М. М. Д. и Д.Д. Д., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба на 05.06.2018 г. до окончателното плащане,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 1150 лева, представляваща заплатени при първото
разглеждане на делото разноски, от които 1000 лева за адвокатско възнаграждение и 150
лева за депозит за експертиза.
От служебно изготвената справка се установява, че и към настоящия момент
ответникът не е заплатил по сметка на Районен съд – Б, сумата от 200 лева, представляваща
остатъкът от определеното от съда възнаграждение в полза на вещото лице по приетата
счетоводно-техническа експертиза, за което ответникът е бил задължен с протоколно
определение от 23.12.2020 г. По процесуалноправния въпрос за разликата между
дължимостта на разноски за извършването на съдопроизводствени действия, които страната
е поискала, от една страна, и отговорността за разноските, които насрещната страна е
направила при неблагоприятен изход на делото, от друга страна, се приема, че докато
отношението между страната и съда във връзка с дължимостта на разноските за
производството по делото е процесуалноправно, на власт и подчинение, и съдът служебно
постановява принудителното събиране на разноските по реда чл. 77 ГПК, вкл. и след
приключване на делото, то отговорността за разноските по делото по чл. 78 ГПК е
облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер,
обхваща само разноските за производството, направени от насрещната страна по делото,
страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може
да бъде реализирана само във висящ исков процес (Определение №104 от 09.02.2015г. по ч.
т. д. № 112/2015г., І т. о. на ВКС, Решение № 67 от 03.04.2014 г. по гр. д. № 2944/2013 г., IV
г. о. на ВКС). Съдът намира, че когато с решението или с определението по чл. 77 ГПК се
пристъпи към събиране на невнесените разноски, това не се извършва съобразно изхода на
делото и задължено лице остава страната, в чиято тежест са възложени разноските, като тя
не може да черпи права от неизпълнението на задължението си за внасяне на разноски.
Неизпълненото задължение за внасяне на разноски не представлява направени по смисъла
на чл. 78 ГПК разноски, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на ищеца
за тези разноски преди действителното им извършване. С оглед на изложеното ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 200 лева,
представляваща остатъкът от определеното от съда възнаграждение в полза на вещото лице
по приетата счетоводно-техническа експертиза. Едва след внасяне на тези разноски за ищеца
би възникнала отговорността по чл. 78, ал. 3 ГПК за възстановяването им в полза на
ответника, за което ответникът следва да направи изрично искане по чл. 248 ГПК за
допълване на решението в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж. к. „, против
Г. А. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ул. „, осъдителен иск с правно основание чл. 99
вр. чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 2900 лева представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на таванско помещение № 21, принадлежащо към апартамент № 21,
находящ се в гр. Б,ул. „, за периода от 29.08.2013 г. до 05.06.2018 г., цедирано на ищеца с
договор за цесия от 01.10.2012 г., сключен между него и родителите му М. М Д. и Д.Д. Д.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 05.06.2018 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ж. к. , против Г. А. А. , ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ул. , сумата от 1150 лева,
представляваща заплатени при първото разглеждане на делото разноски, от които 1000 лева
за адвокатско възнаграждение и 150 лева за депозит за експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Г. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ул. „ да
заплати по сметка на Районен съд – Б, сумата от 200 лева, представляваща остатъкът от
определеното от съда възнаграждение в полза на вещото лице по приетата счетоводно-
техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Б, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на ответника на посочения от него електронен
адрес с указания за изпращане на потвърждение за получаването му съгласно чл. 41а, ал. 2,
изр. 1 ГПК.
Вярно с оригинала: З.М.



Съдия при Районен съд – Бургас: ___/п/Д.Асеникова-Лефтерова____________________
5