№ 4605
гр. Варна, 09.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502477 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе в предвид, следното:
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис сграда ”Лабиринт”, ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева,
действаща чрез юрисконсулт Е. И., против Разпореждане №39715 от 31.10.2022г. по
ч.гр.д.20223110113860 по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
срещу длъжника В. М. Н., с ЕГН **********.
От страна на частният жалбоподател се твърди, че обжалваното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като претендираните вземания, са индивидуализирани
в достатъчна степен, чрез посочване в заявлението и в последваща уточнителната молба на
правопораждащият юридически факт и на дължимите суми, с конкретизация на съответните
размери на всяко от вземанията и период на дължимост. Твърди се, че за индивидуализация
на вземането, не е необходимо заявителят да посочва всички обстоятелства, имащи значение
за основателността на заявената претенция, в това число какъв е размерът на отпуснатия
кредит, а само съществените юридически факти, от които произтича претендираното
вземане, които позволяват индивидуализацията му. Сочи се относима съдебна практика и се
претендира отмяна на атакуваният съдебен акт, респективно постановяване на нов, с който
да се уважи заявлението и издаде исканата заповед за изпълнение. Претендират се
деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателят във връзка с обжалвания
съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
1
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Жалбоподателят е подал пред РС Варна заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника В.
М. Н., като е претендирал единно вземане в размер на 6495.91лв., представляващо
задължение по Договор за потребителски кредит с №********** от 09.01.2018г. сключен с
“Ти Би Ай Банк" ЕАД. Също така е претендирал сумата от 1913.29лв.-договорна лихва за
периода 17.03.2018г.-15.01.2020г. и сумата от 3744.75лв.-обезщетение за забава за периода
от 18.03.2018г.-28.09.2022г., които вземания са придобити от заявителя чрез Договор за
цесия от 31.08.2018г.
След оставяне на заявлението без движение, с указания за индивидуализация на
претендираните вземания, с уточняваща молба заявителя е посочил, че претенцията
произтича от сключен на 09.01.2018г. Договор за потребителски кредит с №**********, по
силата на който на длъжника е отпуснат заем в размер на 6495.91лв., представляващ
главница и чиста стойност на кредита, от които 5000лв.-преведена и усвоена сума от
кредитополучателя, 396лв.-застрахователна премия по застраховка Bank Комво-живот,
403.92лв.-застрахователна премия по застраховка Bank Комбо-безработица и 695.99лв.-
еднократна такса за оценка на риска. Посочено е, че по силата на договора се дължи
възнаградителна лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита, е в размер на
8561.03лв. Със заявлението се претендира непогасена главница в размер на 6291.03лв.,
представляваща използваният финансов ресурс. В молбата на заявителя, е застъпено
становище, че допълнителна индивидуализация не е необходима, като са развити подробни
съображения и е посочена относима съдебна практика.
С оглед неизпълнението на заявителя на дадените му указания за индивидуализация
на вземанията, е постановен атакуваният в настоящото производство отказ да се издаде
заповед за изпълнение.
Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за
изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.410, ал.2 от ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК. Ето
защо претендираното парично вземане, следва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези до степен отговарящи на изискванията за редовност на
искова молба, в това число недвусмислено посочване на вида на вземането, неговото
основание и размер.
В случая такава индивидуализация не е налице, тъй като както в заявлението, така и
в уточняващата молба, не е посочен ясно и недвусмислено размера на отделните вземания
по всяко едно перо, сборувани като общ размер на главница. Въпросната индивидуализация
е необходима, тъй като всяко от процесните вземания-заемна сума, застрахователни премии
2
и еднократна такса, които са включени в общия размер на главницата, представляват
самостоятелни претенции, които произтичат от различни аспекти на облигационната връзка,
т.е. има отделно основание за дължимост на всяко вземане, което е независимо от другите.
Включването на вземанията в обща главница за плащане, не променя този факт, а само
улеснява фактическото погасяване на задължението, което обаче не е определящо,
доколкото начина на плащане не може да замести нуждата от индивидуализация на
вземането, чрез посочване на конкретните елементи, които го формират. Въпросната нужда
от индивидуализация на вземането, се обуславя и от възложената на съда служебна
проверка за вероятна неравноправност на клаузи в договор сключен с потребител, още
повече, че в случая описанието, как е формирана главницата индикира, че всяко от
вземанията предполага плащането на различни ползвани услуги.
Неяснотата по отношение на горепосочените обстоятелства води до неяснота относно
правопораждащите юридически факти, от които заявителят черпи предявеното субективно
право и едновременно с това препятства правото на защита на длъжника, поради
невъзможност да прецени дали е носител на процесното задължение, съответно дали да
оспори вземането. В този смисъл указанията за индивидуализация на вземането, не
съставляват проява на ненужна процесуална дребнавост, а точно и адекватно приложение на
закона.
В заключение въззивният състав на съдът намира, че атакуваното разпореждане на
районният съд, е законосъобразно и правилно, и като такова, следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №39715 от 31.10.2022г. постановено по
ч.гр.д.20223110113860 по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлено изцяло
заявлението на ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда ”Лабиринт”,
ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника В. М. Н., с ЕГН
**********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3