РЕШЕНИЕ
Гр.Плевен , 26.09.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание на шестнадесети септември , през две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря Александра Сергева и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№58 / 2019г. по описа
на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
Постъпила
е Искова молба от Д.П.И. ,Т.П.П. и Д.П.П. , чрез пълномощника им адв. Н.Н.Д. с която против Застрахователна компания „*****,
***– гр.*******„ № 51Д са предявени субективно съединени искове с правно осн. чл. 226,ал.1 от КЗ/отменен /
във вр. с § 22 от ПЗР на Новия КЗ и
във вр. с чл. 45 от ЗЗД с цена на всеки от исковете 50 000 лв. ,ведно
със законната лихва върху него от датата на деликта-22.03.2014г. до
окончателното плащане на сумата. Претендират
се и направените от ищците деловодни разноски.Това искане за разноски впоследствие
е уточнено,като искане на осн. чл. 38 ,ал.2 от ЗА за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на ищците безплатна правна
помощ.
Предвид заявения
от ищеца предмет на иска, съдът намира, че се касае за търговски спор по чл.365,
т.1 от ГПК,доколкото в предмета на делото се включва наличието на
застрахователен договор , страна по който е ответното дружество . Поради
това съдът приема,че спорът следва да
бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.
С оглед на това
,че се касае за искове за вреди от
непозволено увреждане от престъпление за което има влязла в сила присъда по
н.о.х.д.№ 755/2014г. на ОС-Плевен ,съдът e приел ,че ищците не дължат внасяне на
такси и разноски за това производство,съгласно чл. 83,ал. 1 т. 4 от ГПК .
В исковата
молба се твърди ,че на 22.03.2014г.
около 18,30 ч. в гр.******на ул. ****„ при управление на л.а. „******„ с ******–
Г.М.В. в нарушение на правилата за движение по пътищата реализирал ПТП и
причинил смъртта на *** П.П.,който е брат на ищците
.Сочи се също така ,че има влязла в сила присъда по н.о.х.д.№ 755/ 2014г. на
ОС-Плевен с която е доказано виновното поведение на Г.М.В. за допускане на ПТП
и причиняване смъртта на *** П.. Твърди
се също така,към датата на ПТП е била налице валидна застрахователна полица по
задължителна застраховка „гражданска отговорност „ на автомобилистите,учредена
с полица ******* с начална дата на покритие
26.07.2013г. и крайна датата на
покритие – 25.07.2014 г. , сключена с ответното дружество.
Ищците твърдят ,че
като братя на починалият *** П. претърпели неимуществени вреди от
загубата на своя брат ,който е бил човек
на когото са се доверявали ,който се е грижел за тях, с когото са прекарвали
ежедневието си ,като са живели всички в гр.******на съседни улици и са имали с
него завидна връзка на взаимни обич и грижа,която е била разрушена с трагичния
инцидент. Твърдят ,че и до настоящия момент не са
превъзмогнали загубата на брат си .
В даденият му двуседмичен
срок за писмен отговор ответното дружество ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ *****„ с ***,
със седалище и адрес на управление *******, е подало писмен отговор.
Изразено е становище
,че с оглед разпоредбата на §96,ал.3 от Закона за изменение и допълнение на КЗ
/ ДВ бр. 101 от 07.12.2018г./ е нормативно регламентиран лимит за обезщетение на кръга от лица по чл. 493а
,ал. 4 от КЗ,към който спадат според
ответника и ищците ,който лимит е
5000лв. с оглед на което счита ,че претенциите за разликата над 5000 лв. до
предявените 50 000 лв. са недопустими и производството следва да бъде
прекратено за тези разлики над 5000лв.
Признава се
наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност „ на
автомобилистите,учредена с полица *******,относно л.а. „******„ с *******към датата на ПТП.
По същество на
спора се оспорва предявения иск по
основание и размер. Счита се ,че по делото няма доказателства за наличието на
„трайна и дълбока емоционална връзка с починалия „ ,както и за това ,че ищците
търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания ,които да бъдат
обезщетени“. Сочи се ,че всеки от ищците
има самостоятелно семейство с вече пораснали деца и че са живели отделно много
дълъг период от време ,преди да настъпи смъртта на брат им.
Прави се
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на процесното ПТП ,
а оттам и на вредата от него . Твърди се
,че *** П. също е допуснал нарушения на ЗДвП ,а освен това е имал обективната възможност да избегне ПТП
чрез предприемане на адекватни действия за това , а това ,че е бил със замъглено от алкохол
съзнание , което е предизвикало нерационалност и неадекватност от негова
страна, е резултат от собственото му поведение ,тъй като сам се е поставил в
състояние на алкохолно опиянение.
Позовава се на влязлата в сила присъда по отношение на наличието на
принос на пострадалия към настъпването на деликта
,тъй като в мотивите на присъдата било посочено че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на двамата участници в ПТП и това е било
съобразено от наказателния съд при
определяне размера на наложеното наказание.
Поради това се прави искане за редуциране размера на обезщетението за
всеки от ищците с 1/3 поради приноса на починалия им родственик към
настъпването на резултата от деликта.
В срока по чл.
372 от ГПК ищците са подали допълнителна
искова молба в която се взели отношение по
възраженията ,направени от ответника с писмения му отговор и които ищците считат за неоснователни.
Не е постъпил
допълнителен отговор на допълнителната искова молба .
В доклада си по делото
съдът е приел като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процеса следните
обстоятелства :
- безспорно е наличието на задължителна застраховка
„гражданска отговорност „ на автомобилистите,учредена с полица *******,относно л.а. „******„ с ******,действаща към датата на ПТП.
- Не е спорно
, с оглед на влязлата в сила присъда по
н.о.х.д.№755/2014г. на ПлОС ,че смъртта на *** П. е настъпила в резултат на ПТП
на 22.03.2014г. , причинено вследствие на виновното и противоправно поведение
на Г.М.В.,който при управление на л.а. „******„
с ******в нарушение на правилата за движение по пътищата е реализирал въпросното ПТП.
- не е спорно ,че
починалият при ПТП –то *** П. е брат на
ищците по делото.
Върху
ищците е доказателствената тежест да
докажат пред съда претенцията си по основание и размер ,като установят твърдяната трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия , както и вида ,
обема , интензивността и продължителността на претърпените от всеки от
ищците болки и страдания.
Върху ответника е
тежестта да докаже твърдяното от него съпричиняване на вредите от починалият ***
П.,като в т.см. съдът е приел ,че отразеното в мотивите към присъдата по
н.о.х.д.№755/2014г. на ПлОС относно такова съпричиняване не е достатъчно за да се приеме то за безспорно установено.
На първо място
следва да се отбележи ,че договорът за задължителна
застраховка „гражданска отговорност „ на автомобилистите,учредена с полица *******,относно л.а. „******„ с ******е сключен на
24.07.2013г. ,поради което и съгласно §22 от ПЗР на новия КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./ за този договор се прилага част четвърта от
отменения КЗ,доколкото няма твърдения , а и доказателства страните да се
договорили нещо друго след влизане в сила на новия КЗ. Поради това според съда при решаване на
настоящия правен спор изобщо не е приложима
нормата на чл.493а от новия КЗ
,която в своите ал. 3 и 4 създава за
пръв път законово разграничение между
две категории пострадали лица,които подлежат на обезщетяване по различен начин
.Не следва да намира според съда приложение и нормата на §96 от ДР на Закона за
изменение и допълнение на КЗ / в сила от 7.12.2018г./ ,която е пряко свързана и
препраща именно към посочената норма на чл. 493а от новия КЗ.
В т.см. според съда
ограничението до 5000 лв. в размера на обезщетението за неимуществени вреди за
определена категория пострадали лица изобщо не е приложимо при определяне
размера на дължимото обезщетение ,произтичащо от наличието на застрахователен договор ,който е сключен
преди влизането в сила на новия КЗ / в сила от 01.01.2016г./
Безспорно е , обаче ,че при настоящия
правен спор следва да бъде съобразено ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на
ВКС според което „материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата посочени
в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на
Пленума на ВС , и по изключение всяко друго лице ,което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговото смърт продължителни
болки и страдания ,които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени“. Според настоящия съд
въпросното ТР е вътрешно противоречиво ,тъй като веднъж в него се приема че „ в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите
,съответно бабите /дядовците и внуците ,са част от най-близкия родствен и
семеен кръг …“ ,което разбиране предполага извеждането на оборима презумпция ,че лицата от този кръг поначало
търпят неимуществени вреди от смъртта на починалия си родственик и вече е само
въпрос на конкретно доказване какъв е размера на тези болки и страдания , а
заедно с това по-нататък пък се приема ,че такова обезщетение се дължи само по
изключение –когато претендиращия обезщетение докаже ,че е изградил с починалия
особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и
страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.Също така
въпросът дали търпените от ищците болки и страдания са значителни е въпрос не по основанието на иска за обезщетение на
имуществени вреди , а е въпрос по неговия размер и по тази причина критерият
значителност на вредите не би следвало да бъде от значение при преценката за
това дали изобщо ищецът има право на
обезщетение, а следва да се отрази само върху неговия размер . Сходни съображения важат и по отношение на
възприетия в ТР критерий продължителност на търпените болки и страдания,който
би следвало да рефлектира само върху размера на дължимото обезщетение , а не
върху това дали такова обезщетение изобщо се дължи или не.
Тъй като ,обаче , въпросното
ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС е задължително за настоящия съд
,то се налага изследването на въпроса дали в конкретния случай между
ищците и починалия е била изградена
толкова близка и трайна житейска връзка ,която да надхвърля формалната връзка
на родство ,че поради загубата на родственика ищците да търпят значителни
морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във
времето.
Безспорно е ,че
ищците Д.П.И. ,Т.П.П. и Д.П.П.
са съответно първата от тях сестра , а другите двама са братя на починалия при
ПТП *** П.П..
Според съда , от
показанията на разпитаната като свидетел *******се установява ,че между
починалия *** П.П. и неговите двама братя и една
сестра / ищците по делото / са били установени именно такива близки и трайни житейски връзки
,характеризиращи се с взаимна близост,доверие и взаимопомощ ,които са се
проявявали ежедневно в продължение на повече от две десетилетия. Вярно е ,че всеки от тези родственици е имал отделно,при това многочислено семейство / всяко семейство е с по пет деца
според свидетелските показания /,но това само по себе си не изключва наличието
и поддържането на близки емоционални
взаимоотношения в родствения кръг
на братята и сестрата ,които са
запазили връзката помежду си дори след като са се отделили да живеят в различни
къщи със своите семейства. Поддържането на такава близка и продължителна връзка
безспорно е било улеснено от обстоятелството ,че всички те са продължили да
живеят през цялото време в едно и също населено място ,което е позволявало
почти ежедневно те да се събират заедно и да се подкрепят взаимно. Братята и
сестрите непрекъснато през посочения период от 20-25 години са продължили да си
ходят на гости , да си помагат един на друг ,когато някой от тях е имал работа
по имота си , а така също се установи ,че починалият *** П.П.
е помагал и финансово на своите родственици с дребни
суми ,когато са изпадали в нужда. При това търпените от ищците болки и
страдания в резултат на загубата на техния брат са с продължително проявление
във времето ,тъй като загубата му е настъпила още през 2014г. ,а както установява свидетелката *****
ищците продължават „ да преживяват
тежко липсата „ на своя брат и
досега ,като те се притеснени от това ,че брат им го няма ,че не могат да си
приказват ,да си общуват с него ,както и
че плачат за брат си .Тези проявни форми на търпените
от тях болки и страдания и тяхната значителна продължителност според съда
обосновават в достатъчна степен нуждата от обезщетяването им чрез присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Като съобрази вида , обема и интензитета на търпените от ищците болки и страдания ,съдът намира ,че адекватния размер за
тяхното обезщетяване е по 10 000 лв. за всеки един от тримата ищци.
При това , обаче
съдът съобрази и направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредите от самия *** П.П.,което възражение според съда беше успешно доказано от ответника в хода на процеса чрез
заключенията на допуснатите и приети по делото съдебна автотехническа
експертиза и съдебно-медицинска експертиза. Заключението на в.л. инж. В.И. /
САТЕ / е категорично в смисъл ,че „пешеходецът *** П. е имал техническата възможност да
възприеме процесният лек автомобил , управляван от Г.В.
на достатъчно голямо разстояние като
форма, посока и направление на движение на МПС ,да спре на тротоарната площ в
дясно по посока на движение на автомобила ,да го пропусне с което да
предотврати ПТП „ . Пешеходецът , обаче не е предприел посочените от вещото
лице разумни и адекватни на пътната обстановка действия ,причина за което му
поведение е било обстоятелството ,че
същият е употребил преди ПТП алкохол и според експертното заключение на
СМЕ „ се е намирал в състояние на средна
степен на алкохолно опиване ,фаза на елиминация ,при което лицето несъмнено е
повлияно и са нарушени всички функции на изследваното лице ,налице е подчертана
емоционална лабилност ,повлияните са раздразнителни ,реагират импулсивно и
неадекватно ,самоувереността се повишава ,като в същото време са понижава вниманието
, а правилната оценка на обстановката е затруднена и неточна„. Именно това
състояние на алкохолно опиване в което пострадалият се е
поставил сам , е допринесло за
неадекватното му поведение/ да застане нарочно на пътя на автомобила / , което в равна степен заедно с поведението на прекия причинител на
вредата - Г.М.В. е довело до
настъпване на процесното ПТП вследствие на което пък
е настъпила смъртта на *** П.. Поради приетата от съда равна степен на
съпричиняване на вредата , следва размерът на обезщетението да бъде редуциран наполовина ,т.е . до размер на 5000 лв. за
всеки от ищците . Именно в този размер следва да бъде уважена претенцията на
всеки един от тримата ищци ,като за разликата до претендираните от всеки от тях
50 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед този изход на
делото и като се има предвид ,че оказаната на ищците правна помощ от адв. Н.Д.
е била безплатна на осн.
чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА ,то следва в негова полза да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказаната на всеки от тримата доверители безплатна правна помощ в размер на 580лв. съгласно чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредба
№ 1 / 09.07.2004г. за размера на адвокатските възнаграждения,като поради
наличието на регистрация на адв.Н.Д. по ЗДДС/ доказателство за това има на л. 81 от делото / следва да се начисли и 20 % данък върху тази
сума или сумата за адвокатско възнаграждение става в размер на 696 лв. за всеки
от тримата ищци.
Ищците не следва
да бъдат осъждани да заплащат на ответника направени от него деловодни разноски
,тъй като те са освободени от такси и
разноски в този процес на осн. чл. 83, ал.1 т. 4 от ГПК. Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания „*****, ***– гр.*******„
№ 51Д на осн.
чл. 226,ал.1 от КЗ/ отменен/ във вр. с § 22 от ПЗР на
Новия КЗ и във вр. с чл. 52 и с чл. 45
от ЗЗД да заплати на Д.П.И. ,ЕГН-********** *** сумата 5000/ пет хиляди лева / лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
вследствие смъртта на брат и *** П.П. ,настъпила в резултат на ПТП от 22.03.2014г. в гр.******на ул. ****„ с л.а. „******„ с ******,управляван
от
Г.М.В. , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата
на деликта - 22.03.2014г. до окончателното и
изплащане, като за РАЗЛИКАТА до
претендираните 50 000 лв.,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „*****, ***– гр.*******„ № 51Д на осн. чл. 226,ал.1 от КЗ/ отменен / във вр. с § 22 от ПЗР на Новия КЗ и във вр. с чл. 52 и с чл. 45 от ЗЗД да заплати на Т.П.П., ЕГН-********** *** сумата 5000/ пет хиляди лева / лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му *** П.П. настъпила в резултат на ПТП от 22.03.2014г. в гр.******на ул. ****„ с л.а. „******„ с ******,управляван от Г.М.В. ,ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на деликта- 22.03.2014г. до окончателното и изплащане ,като за РАЗЛИКАТА до претендираните 50 000 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „*****, ***– гр.*******„
№ 51Д на осн. чл.
226,ал.1 от КЗ/ отменен / във вр.
с § 22 от ПЗР на Новия КЗ и във вр. с чл.
52 и с чл. 45 от ЗЗД да заплати на Д.П.П.,с ЕГН-**********
*** сумата 5000/ пет хиляди лева / лв.
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
вследствие смъртта на брат му *** П.П. настъпила в
резултат на ПТП от
22.03.2014г. в гр.******на ул. ****„
с л.а. „******„ с ******,управляван
от Г.М.В. ,ведно със законната
лихва върху тази сума , считано от датата на деликта-
22.03.2014г. до окончателното и изплащане ,като за РАЗЛИКАТА до претендираните 50 000 лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Застрахователна компания „*****, ***– гр.*******„ № 51Д на осн. чл. 38 , ал.2 във вр. с ал. 1, т.2 от ЗА да заплати на
адвокат Н.Н.Д. *** ,четвърти полуетаж , офис № 4 общо
сумата 2088лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от него
безплатна правна помощ на тримата ищци .
Решението е
постановено при участието на Г.М.В. като
трето лице-помагач на страната на ответника.
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН
СЪД :