Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
град Сливен, 14.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Сливен, Гражданско отделение, Въззивен състав, в открито съдебно заседание на
девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при
секретаря Ивайла Куманова, като разгледа докладваното от мл. съдия Толева
въззивно гражданско дело № 467 по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба с вх. № 12474 от 15.07.2020г., подадена от ищеца в
първоинстанционното производство И.Ж.И., ЕГН: ********** срещу Решение № 663 от
10.07.2020г., постановено по гражданско дело № 4480 по описа на Районен съд
Сливен за 2019г., с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от И.Ж.И.,
ЕГН: **********, адрес: *** срещу Областна дирекция на МВР Сливен,
представлявана от старши комисар Д.В., иск с правно основание чл. 187, ал. 6
вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за
заплащане на сумата от 1336,84 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за извънреден труд, положен в периода от 20.08.2016г. до 31.08.2019г. за заеманата от ищеца
длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ при Районно управление Сливен, както и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 235,37 лева обезщетение за забава. Съобразно изхода на спора ищецът е
осъден да заплати на ответната дирекция на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК сторените по делото разноски, както и да заплати на Окръжен съд Сливен
сумата от 250,00 лева – възнаграждение за изготвената по делото експертиза.
В срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство, действащ чрез процесуален представител по пълномощие, с която
първоинстанционното решение се обжалва в цялост като неправилно и необосновано.
Въззивникът навежда доводи за допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон при постановяване на първоинстанционното решение. Навежда
оплакване за неправилен анализ на събраните по делото доказателства, което е
довело и до необосновани мотиви на първоинстанционното решение. Въззивникът
счита, че при условията на пълно и главно доказване по делото са установени
елементите от фактическия състав на спорното материално субективно право, а
именно че ищецът, който работи по служебно правоотношение в ОДМВР Сливен е
полагал нощен труд през исковия период, който не е приравнен на дневен такъв
чрез преизчисляване с коефициент 0,143, съответно не му е заплатено дължимото
възнаграждение. В подкрепа на твърденията си прави анализ на приложимите,
според него, законови и подзаконови нормативни актове. Аргументира липсата на
норма в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни
актове по прилагането му, която да регламентира коефициент за приравняване на
нощния труд към дневен такъв с празнота в законодателството, а не като законово
въведена забрана. Пълномощникът на въззивника се позовава на задължителните
указания на Съда на Европейския съюз по тълкуването и прилагането на общностното законодателство във връзка с отчитането на работното време по време на
дежурство в това число и времето за спане, почивка, храна и физиологични нужди,
без да посочва в конкретика какви са тези указания. Посочва, че решенията на
Съда на Европейския съюз, постановени по преюдициални
запитвания, имат правнообвързващ характер за всички
национални юрисдикции във връзка с даденото тълкуване на правото. В тази връзка
твърди, че чл. 1, т. 2 от Директивата, без да уточнява коя точно, се прилага
относно някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа.
В заключение моли въззивния съд
да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова като
незаконосъобразно, несправедливо и необосновано. Претендира присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
е подаден отговор на въззивната жалба от ответната дирекция, чрез пълномощник,
отговарящ на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В същия срок няма
подадена насрещна въззивна жалба. Въззиваемият изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, оспорва възражението за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди че
през исковия период е действала единствено Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
която не предвижда ред за преизчисляване на часовете нощен труд, поради което
положените от ищеца часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни такива
чрез приложението на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ). Излага подробни съображения относно приложението
на Закона за министерството на вътрешните работи и подзаконови нормативни
актове по прилагането му към процесните правоотношения. В обобщение посочва, че
липсата на разпоредба в приложимите в различни периоди Наредби, които уреждат
отношенията по организацията, разпределянето и отчитането на работното време на
служителите по ЗМВР, която да предвижда преизчисляване на часовете нощен труд
към дневен такъв, не се дължи на празнота в правото, а е израз на законодателна
воля. Въззиваемият счита, че дори и положените часове нощен труд от служителите по ЗМВР да се
преизчисляват с предвидения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент 1,143, то
получените в повече часове следва да се заплащат с допълнително възнаграждение за
нощен труд, а не като извънреден такъв. В заключение въззиваемата дирекция моли
въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
В жалбата и в отговора ѝ не
са направени доказателствени искания.
В откритото съдебно заседание въззивникът не се явява лично и не се
представлява. Постъпила е молба от пълномощника му адвокат Е.П., която заявява
невъзможност да се яви в откритото съдебно заседание по делото и моли да се
даде ход на делото. Пълномощникът поддържа въззивната жалба, няма
доказателствени искания. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение като неправилно и незаконосъобразно, излага подробни съображения по
съществото на спора. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В откритото съдебно заседание въззиваемата дирекция не се явява и не се
представлява от процесуален представител по закон или по пълномощие.
Съдът се е произнесъл по направеното от въззиваемата дирекция искане за
спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във
връзка с отправено от Районен съд Луковит преюдициално запитване на основание
чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз и образуваното в тази
връзка дело C-262/2020 на
Съда на Европейския съюз, като с мнозинството от гласовете на съдебния състав
съдът е оставил искането без уважение като неоснователно по изложени в определение
№ 260017 от 21.08.2020г., държано в закрито съдебно заседание мотиви.
Окръжен съд
Сливен, действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите
на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при
условията на чл. 269 ГПК, намира следното по предмета
на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен
субект срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което
същата е процесуално допустима. Жалбата е редовна, тъй като
отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което
същата следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. При извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция
констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а с оглед обжалването му в цялост и допустимо. Проверката на законосъобразността и правилността на първоинстанционния
съдебен акт, която настоящият състав следва да извърши съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК се ограничава от наведените във въззивната жалба оплаквания.
Този състав на
въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Районен
съд Сливен е бил сезиран с предявени при условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правна квалификация чл. 187, ал. 6 вр. с ал. 5, т. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т.
3 ЗМВР
за заплащане на трудово възнаграждение за положен
извънреден труд до 70 часа за тримесечие, а именно за 201часа и 36 минути (с
оглед допуснатото от районен съд изменение на иска с
протоколно определение от 12.06.2020г.) в размер на 1336,84 лева за
периода от 20.08.2016г. до 31.08.2019г.
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба от 20.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумата и акцесорен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 235,37 лева с оглед допуснатото от районен съд изменение
на иска с протоколно определение от 12.06.2020г.) за
периода от 25.08.2016г. до 20.08.2019г.
С оглед процесуалното поведение на страните и доводите, наведени
във въззивната жалба и в отговора
на въззивна жалба, съобразно разпоредбата на чл.
269, изр. 2 ГПК, уреждащ така наречения ограничен
въззив (апелация), настоящата инстанция счита, че страните
не спорят, че: 1) между тях е
налице служебно правоотношение, по силата на което ищецът – въззивник И.Ж.И. е служител на Областна дирекция
на МВР Сливен на длъжност „старши полицай“ за исковия период, както и към настоящия
момент; 2) че в исковия период ищецът е полагал труд на сменен режим при
сумирано изчисляване на работното време на тримесечен отчетен период.
Спорен по делото е въпросът, въведен и като предмет на
въззивното обжалване, следва ли да се
прилага коефициент за преобразуване на нощните часове положен труд в дневен такъв при сумирано изчисляване на отработените часове за съответния отчетен
период, както и дали получените след преизчислението
часове положен труд, надвишаващи индивидуалната работна норма на ищеца,
представляват извънреден труд, който следва да се заплати по регламентирания в
ЗМВР начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично при петдневна работна седмица.
Работното време на служителите, които работят на 8, 12 или 24 часови смени се
изчислява сумирано за тримесечен период. Като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно осем часа за
всеки 24- часов период - чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители извън редовното работно време се определят с Наредба на Министъра на
вътрешните работи.
Преди и по време на исковия период от 20.08.2016г. –
31.08.2019г. са действали няколко
наредби, както следва: Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от
2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г); от 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която
е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.; от 02.08.2016г. действала Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г.,
в сила от 2.08.2016г.) - тя е отменена с Решение № 16766/10.12.2019г.
на Върховен административен съд по адм. дело №
8601/2019г., обн. ДВ. бр. 4 от 2020г. Към настоящия
момент действа Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020г., обнародвана в ДВ, бр. 3 от
10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г.
От всички изброени по - горе подзаконови
нормативни актове единствено в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. - в чл. 31, ал. 2 изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В последващите
цитирани по - горе три наредби липсва такава изрична разпоредба. Настоящата
инстанция намира, че липсата на такава норма в действащ подзаконов нормативен
акт, който регламентира реда и начина на разпределяне и отчитане на работното
време на държавните служители в системата на МВР, не означава, че е налице
законова забрана за преизчисляване на положените от държавните служители на МВР
часове нощен труд в дневен такъв.
Текстовете на
чл. 3, ал. 3 в първите три
наредби, които са относими към исковия период, са
идентични и гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Абсолютно идентична е и нормата на чл. 187,
ал. 3, изр. последно ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
държавните служители, които полагат труд между 22,00 и 6,00 часа се ползват със
специална закрила по Кодекса на труда. В чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда се
посочва, че нормалната продължителност на работното време през нощта при
петдневна работна седмица е до седем часа. Нормата на чл. 140, ал. 1 КТ е израз
на специалната закрила, която се изразява в отчитане тежестта на нощния труд
при полагането му като част от отработеното време при режим на работа на смени.
Трудовото законодателство дава право на работниците и служителите, които
полагат нощен труд да получат завишено почасово заплащане на нощния труд, но
също така задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и
така да съобразяват продължителността на работния ден, който не може да
надвишава осем часа на денонощие. Както вече се посочи и самият ЗМВР съдържа
забрана при полагане на нощен труд отработените часове за 24- часов период да
надвишават осем часа. Именно в случаите, в които тази продължителност е
надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде
компенсиран.
При наличие на непълнота в
специалната уредба, касаеща държавните служители на МВР
и предвид нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР към процесния случай следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г.) (за
краткост - НСОРЗ). В чл. 9, ал. 2 НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, тоест 1,143. Коефициентът 1, 143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня – 8 часа, установена чл. 136, ал.
3 КТ, се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта –
7 часа, установена в чл. 140, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива. Едно от предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и това
за положен извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Извънредният труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
От
изслушаното и прието в първоинстанционното производство заключение на
назначената съдебно счетоводна експертиза, което настоящата инстанция кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
периода от 20.08.2016г. до 31.08.2019г. ищецът
е положил 201 часа и 36 минути извънреден труд (съгласно корекцията, извършена
от вещото лице при изслушването му в откритото съдебно заседание пред районен
съд), които не са му били заплатени. Възнаграждението, което се дължи за
положените и незаплатени часове извънреден труд е в брутен размер на 1336,84
лева. Установява се, че размерът на обезщетението за забава върху незаплатеното
възнаграждение за периода от 01.09.2016г.
до 20.08.2019г. се равнява на сумата от 235,37 лева (съгласно корекцията,
извършена от вещото лице при изслушването му в откритото съдебно заседание пред
районен съд).
Този съдебен състав намира
изложените в отговора на въззивната жалба аргументи за неоснователност на исковите
претенции за необосновани.
На първо място не може да бъде споделено
твърдението на пълномощника на въззиваемата дирекция, че нормата на чл. 187,
ал. 3 ЗМВР предвижда осем часова продължителност на нощния труд за държавните
служители на МВР и се явява специална спрямо нормите на Закона за държавния
служител и Кодекса на труда. Видно от формулировката на нормата на чл. 187, ал.
3, изречение последно ЗМВР и идентичната норма на чл. 3, ал. 3 от цитираните
три наредби регламентират часовия диапазон в денонощието, през който положеният
труд се счита за нощен, аналогична е и разпоредбата на чл. 140, ал. 2 КТ.
Нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР въвежда изрична забрана
работните часове да надвишават осем часа за всеки 24 – часов период, но никъде
няма правило, което да посочва, че нощният труд по ЗМВР е с продължителност
осем часа. В този смисъл въззиваемата
страна тълкува превратно и в свой интерес нормата.
Съдът не счита за
основателно и възражението на въззиваемата дирекция за неприложимост на
относимите норми на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата и изтъкнатите в тази връзка аргументи, че липсата на
регламентация на заплащането на положените часове нощен труд в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по приложението му не се дължи на непълнота, а
е въпрос на законодателна регламентация. При наличие на празнота в специалното
законодателство относно приравняване на положените часове нощен труд в дневен
такъв следва да се приложат по аналогия съответните разпоредби на Кодекса на
труда чл. 140, ал. 1 и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ, бр.9 от 26.01.2007г.) – чл. 9, ал. 2. Конституцията на Република България утвърждава правото на труд като едно от
основните права на гражданите и гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението в
рамките, на което реализират правото си на труд, поради което всички служители,
полагащи труд, в това число и нощен такъв, следва да бъдат поставени при равни
условия.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен такъв, се явява доказана по основание и размер.
С оглед основателността на главния иск по чл. 187, ал. 6 вр. с ал. 5, т. 2
вр.с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и поради връзката на обусловеност основателна се
явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за процесния
период в размер на 235,37 лева. Изискуемостта на вземането за възнаграждение за
труд настъпва от установения при съответния работодател момент за
заплащане на трудовото възнаграждение -
в случая това е първо число на месеца, следващ тримесечието, през който трудът
е положен или 01.09.2016г. като същото се дължи до датата на предявяване на
исковата молба – 20.08.2019г.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена. Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези
на първоинстанционния, то обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, а предявените искове следва да бъдат уважени
като основателни и доказани.
По разноските:
Предвид извода
за основателност на предявените искове с право на разноски разполага ищецът.
Същият чрез пълномощника си претендира присъждане на разноски за първата инстанция - адвокатско възнаграждение в размер на
800,00 лева. Представя списък по чл. 80 ГПК. Ищецът
доказва претендираните разноски, тъй като е представил договор за правна защита
и съдействие от 19.08.2019г., в който като адвокатско възнаграждение е вписана
претендираната сума и изрично е записано, че същата е заплатена в брой, като в
тази част договорът има характера на разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 от 06.11.2013 на ОСГТК на ВКС и представлява доказателство за
заплащане на адвокатското възнаграждение. Предвид извода за дължимост на
претендираното адвокатско възнаграждение съдът следва да разгледа възражението
на пълномощника на ответната дирекция за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което възражение е своевременно заявено. Изчислено
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 (от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. (изм. ДВ бр. 68 от 31.07.2020г.), тъй като
съдебното производство е приключило след влизане в сила на изменението на
Наредбата, минималното възнаграждение с оглед размера на исковите претенции
възлиза на сумата от 340,05 лева. Тоест претендирания размер на адвокатското
възнаграждение е над минималния дължим. Съдът намира, че възражението за
прекомерност е основателно като за преценката си взема предвид обстоятелството,
че делото не представлява фактическа и правна сложност, налице са множество
такива дела с идентичен правен спор, делото е разгледано и приключило в едно
открито съдебно заседание, поради което претендираното от пълномощника на ищеца
адвокатско възнаграждение следва да се намали до минималния дължим размер от
340,05 лева. Следователно ответната дирекция следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 340,05 лева, адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Предвид изхода на спора с право на разноски за въззивната инстанция разполага
въззивникът. Последният, чрез процесуалния си представител по пълномощие, е
претендирал присъждане на сумата от 400,00 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Представен е списък по
чл. 80 ГПК. Въззивникът доказва претендираните разноски, тъй като е представил
договор за правна защита и съдействие от 15.07.2020г., в който като адвокатско
възнаграждение е вписана претендираната сума и
изрично е записано, че същата е заплатена в брой, като в тази част договорът
има характера на разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от
06.11.2013 на ОСГТК на ВКС и представлява доказателство за заплащане на
адвокатското възнаграждение. Предвид извода на съда за дължимост
на претендираното адвокатско възнаграждение на основание
чл. 273 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата дирекция следва да бъде осъдена
да заплати на въззивника сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответната дирекция – въззиваема пред Окръжен
съд Сливен следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт следните суми: 103,47 (сто и три и
0,47) лева, представляваща дължимата държавна такса и сумата от 250,00 (двеста
и петдесет) лева, представляваща възнаграждение на експерта за изготвената
съдебно счетоводна експертиза, които да заплати по сметка на Районен съд
Сливен; сумата от 51,74 (петдесет и един и 0,74) лева, представляваща дължимата
за въззивно обжалване държавна такса, която да заплати по сметка на Окръжен съд
Сливен.
С оглед цената на
предявения иск, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване –
арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен
съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
като Решение № 663 от 10.07.2020г., постановено по гражданско дело № 4480 по
описа на Районен съд Сливен за 2019г. като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи град Сливен, представлявана от
старши комисар Д.В., адрес: бул. „Ген. Скобелев“ № 5 да заплати на И.Ж.И., ЕГН:
**********, адрес: *** на основание чл. 187, ал. 6 вр. с ал. 5, т. 2 вр. с чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1336,84 лева (хиляда триста тридесет и шест и 0,84)
лева, представляваща дължимо и незаплатено
допълнително възнаграждение за положен от ищеца 201 часа и 36 минути извънреден
труд за периода от 20.08.2016г. до 31.08.2019г., получен след преизчисляване на
часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143 ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
20.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 235,37 (двеста тридесет и пет и 0,37) лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.09.2016г. до 19.08.2019г.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи град Сливен, представлявана от
старши комисар Д.В., адрес: бул. „Ген. Скобелев“ № 5 да заплати на И.Ж.И., ЕГН:
**********, адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 340,05 (триста
и четиридесет и 0,05) лева, представляваща сторените в първоинстанционното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи град Сливен, представлявана от
старши комисар Д.В., адрес: бул. „Ген. Скобелев“ № 5 да заплати на И.Ж.И., ЕГН:
**********, адрес: *** на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 400,00 (четиристотин)лева,
представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи град Сливен, представлявана от
старши комисар Д.В., адрес: бул. „Ген. Скобелев“ № 5 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Сливен на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 103,47 (сто и три и 0,47) лева – представляваща дължимата
държавна такса и сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева възнаграждение на
експерта за изготвената съдебно счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи град Сливен, представлявана от
старши комисар Д.В., адрес: бул. „Ген. Скобелев“ № 5 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Сливен на основание чл. 273
вр. с чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 51,74 (петдесет и един и 0,74) лева,
представляваща дължимата за въззивно обжалване държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: