Решение по дело №1599/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на П. Н. Н. с адрес: [населено място], ***, против Заповед № 1030з-433 от 04.07.2024г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, с която е отказана пререгистрацията на мотопед „Балкан 50“, с идентификационен номер рама 084506, собственост на П. Н. Н..

Жалбоподателят намира оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. В съдебно заседание посочва, че действително е взел рама от друг мотор, управлява мотор с друга рама, двигателят е същият, но рамата е друга, като не си спомня кой му е дал. Посочва, че участва в състезания. Старата рама, която е била на неговия мотопед е била с ръчни скорости, после е сложил рама със закрачни скорости. Претендира отмяната на оспорената заповед. Не претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна. Претендира потвърждаване на оспорения административен акт. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.

Съдът от фактическа страна установи следното:

Мотопед „Балкан 50“ с рег. № ***е собственост на жалбоподателя от 09.08.1973г.

На 08.05.1991г. мотопедът е пререгистриран като е даден нов регистрационен номер ***, със същите идентификационни номера на рамата и двигателя.

Административното производство е стартирало по повод заявление с рег. № 103000-9826 от 21.05.2024г. подадено от П. Н., с която се иска мотопедът му да бъде пререгистриран.

В хода на административното производство е извършено експертно изследване. От експертна справка с № 1319 на сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ към ОД на МВР-Пловдив се установява, че наличният на мотопеда номер на рама е със съдържание – 226323, като същият е набит с оригинален шрифт, на обичайното място за марката на модела. По знаците на този номер рама няма следи от поправки и заличавания. На обичайното място не е открита производствена табела. Номерът на двигателя е 07879. По площадката за набиване на номера няма следи за поправка или заличавания.

Установено е, че представеният от П. Н. мотопед „Балкан 50“ с рама 084506 е бил регистриран в КАТ Пловдив през 1969г. и пререгистриран с нов рег. номер със същия идентификационен номер рама през 1991г. Прието е, че при поисканата пререгистрация през 2024г. Н. е следвало да представи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив мотопед „Балкан 50“ с [номер на рама], а е представил мотопед с рама – 226323, който номер на рама е различен от този представен през 1991г.

В съдебно заседание свидетелят Н. Б. К., в качеството му на служител от група „Регистрация“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, участвал в обработката на представените документи от П. Н., обяснява, че цялата рама е сменена с друга и номерът е друг. Взета е от друг мотопед и МПС не може да бъде пререгистрирано, съгласно Наредбата за възстановяване на идентификационни номера на пътни превозни средства.

Съдът кредитира събраните гласни доказателства, тъй като същите се подкрепят от доказателствата по делото, а и самият жалбоподател в съдебно заседание, проведено на 17.10.2024г., заявява, че не оспорва различният номер на рама към настоящия момент. Старият номер към 1991г. е бил 084506, сега номерът е друг -226323.

Във връзка с установената фактическа обстановка Съдът формира следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 2 от приложимата Наредба І-45/24.03.2000 г, а именно началникът на съответното структурно звено по регистрация "Пътна полиция" при ОД на МВР-Пловдив. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона - да не се допусне движението на пътни превозни средства, които не носят поставен от производителя ИН като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените стандарти

Следва да се посочи, че транспортът е една от най-стратегическите общи политики на ЕС, която е уредена с член 4, параграф 2, буква ж) и дял VI от Договора за функционирането на Европейския съюз, поради което в настоящия случай Правото на ЕС намира приложение. Относимата към настоящия случай уредба е тази по Регламент (ЕС) № 19/2011 на Комисията от 11 януари 2011 година относно изискванията за одобрение на типа на поставяните от производителя задължителни табели и на идентификационния номер на превозното средство за моторни превозни средства и техните ремаркета, и за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях. В член 2, т. 1 и 2 на Регламент № 19/2011 е дадена легална дефиниция на "задължителна табела на производителя" и на "идентификационен номер на превозно средство" (VIN). "Задължителна табела на производителя" означава пластина или етикет, поставен от производителя върху превозното средство, съдържащ основните технически характеристики, необходими за идентификация на превозното средство, и предоставящ на компетентните органи съответната информация за максимално допустимите маси в натоварено състояние, а "идентификационен номер на превозно средство" (VIN) означава буквено-цифров код, присвоен на превозно средство от производителя, за да гарантира правилната идентификация на всяко превозно средство.

В приложение І "Технически изисквания" на Регламент № 19/2011, част А "Задължителна табела" са регламентирани изискванията към задължителните табели: 1.) задължителната табела се състои или от правоъгълна метална пластина или от правоъгълен самозалепващ етикет, като металните табели трябва да бъдат закрепени с нитове, а етикетите трябва да позволяват проверка на целостта, да бъдат защитени от неправомерна манипулация, да не позволяват подправяне и да се самоунищожават при опит за отстраняване; 2.) информацията, която трябва да съдържа: наименование на производителя; целият номер на одобрението на типа на превозното средство; идентификационният номер на превозното средство; технически максимално допустимата маса в натоварено състояние; технически максимално допустимата маса в съчленено състояние; технически максимално допустимата маса на всяка от осите, изброени отпред назад, като височината на шрифта на идентификационния номер трябва да не е по-малка от 4 мм, а останалата информация - от 2 мм. В допълнение на приложение І са дадени четири образеца на задължителна табела на производителя, одобрени в съответните държави. В приложение І "Технически изисквания" на Регламент № 19/2011, част Б са регламентирани изискванията към "Идентификационен номер на превозното средство (VIN)": 1.) поставянето му от производителя по уникален и недвусмислен начин, на шасито или на превозното средство, когато то напусне производствената линия, като производителят гарантира проследимост за период от 30 години; 2.) състав на номера с пояснение на значението на отделните сектори и буквено-цифрови знаци, изисквания към вида и големината на буквите и цифрите и разстоянието между тях. В приложение ІІ "Изисквания за местоположението върху превозното средство", част А, е посочено, че задължителната табела на производителя трябва да бъде здраво закрепена на видно и леснодостъпно място, подбрано така, че частта, върху която е поставена, да не подлежи на подмяна при употреба. В част Б е посочено, че идентификационният номер трябва да се обозначи чрез щамповане или набиване върху шасито, рамата или друг подобен елемент, като могат да се използват и други техники, за които е доказано, че предлагат същото ниво на защита срещу подмяна или поправяне, както и че трябва да бъде на видно и леснодостъпно място от дясната страна на превозното средство, но подбрано така, че номерът да не може да бъде заличен или повреден.

Съгласно националното законодателство - § 6, т. 61 от ДР на ЗДвП, "идентификационен номер на превозното средство" е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му, а разпоредбата на § 2, т. 9 от ДР на Наредба № І-45/2000 г. допълва към така даденото определение, че ИН отговаря на изискването на българските стандарти БДС ISO 3779 и БДС ISO 4030.

Според чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя ИН на рамата (шасито) на превозното средство. С ал. 2 на същата правна норма законодателят е установил забрана за изменение, подмяна или заличаване на ИН на рамата (шасито) на превозно средство, а в ал. 3 е регламентирано императивното правило, че пътно превозно средство с подменен, заличен или повреден ИН не се регистрира, докато не бъде установен автентичният ИН, поставен от производителя. В доразвитие на цитираните законови положения, чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират. Но забраната за регистрация на ППС в цитираните хипотезите е приложима само при абсолютна невъзможност да се открие автентичният идентификационен номер, поставен от производителя.

Анализът на приложимата европейска и национална правна уредба показва, че целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни при повреден подправен, заличен или повреден номер, установяването следва да бъде направено.

От доказателствата по делото и от обясненията на жалбоподателя се установи, че номерът на рамата е различен към настоящия момент от този, който е поставен на мотопед „Балкан 50“, регистриран през 1969г. и пререгистриран през 1991г. След като жалбоподателят е сложил рама от друг мотопед, то няма как ИН да съвпадат, налице е променен идентификационен номер, безспорно доказан и с резултата от извършеното на 06.06.2024г. експертно изследване. Наведените оплаквания от жалбоподателя за извършен над него побой и представеното Постановление за спиране на наказателно производство от 28.02.1995г. на РП-Стара Загора са ирелевантни за настоящия правен спор.

Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че е налице визираната в закона пречка за пререгистриране на ППС – заличен и променен оригинален идентификационен номер, поставен от производителя, поради което компетентният административен орган законосъобразно е отказал пререгистрация на автомобила. При това положение жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Независимо от постановения отказ за регистрация, жалбоподателят може да сезира компетентния административен орган с искане за възстановяване на ИН на притежавания от него мотопед с рег. № *** по реда на Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018 г. В случай, че административният орган постанови възстановяване на номера, може да бъде отправено ново искане за регистрация, тъй като ще бъдат налице нови обстоятелства, които не са преклудирани от настоящото съдебно решение.

Ответникът не претендира разноски и съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Н. Н. с адрес: [населено място], ***, против Заповед № 1030з-433 от 04.07.2024г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.