РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Пловдив, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600060 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 33 НПК.
С присъда № 146/05.08.2024 г. по НОХД № 3539/2024 г. Пловдивският
районен съд, 26 наказателен състав, е признал подсъдимият Г. И. Д. за виновен
в това, че за периода от 22.03.2024г. до 29.03.2024г. в гр. *, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив – след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, и след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК, е отнел чужди движими вещи, както
следва:
на 22.03.2024 г. е отнел един брой велосипед марка и модел „Sprint Active
DD 29n48 Turq SI8481“, на стойност 380 лева, от владението на А. Р. Н.;
на 26.03.2024 г. е отнел един брой велосипед марка „ Ram“, модел „Am
two“, на стойност 400 лева, от владението на С. П. М.;
на 29.03.2024 г. е отнел един брой велосипед, неустановена марка и
модел, тъмносин на цвят, на стойност 100 лева, от владението на В. Т. Б.;
1
всичко на обща стойност 880 лева, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196
ал. 1 т. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ НК, вр.
чл. 373 ал. 2 НПК, вр. чл. 58А ал.1 НК, вр. чл. 54 ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. Б ЗИНЗС, така наложеното наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, съдът е постановил да
бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 НК, Районният съд е
ПРИСПАДНАЛ от така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВЕ ГОДИНИ времето, през което Г. И. Д. е бил задържан по реда на
ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, считано
от 05.04.2024 г. до влизане на присъдата в сила, като е зачел един ден
задържане за един ден лишаване от свобода.
С решение № 12/10.01.2025 г. по ВНОХД № 2018/2024 г. Пловдивският
окръжен съд е потвърдил присъда № 146/05.08.2024 г. по НОХД № 3539/2024
г. на Районен съд Пловдив, 26 наказателен състав.
В Апелативен съд Пловдив е постъпило искане от 17.01.2025 г. от Г. И.
Д. по реда на чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК за възобновяване на наказателното
производство по НОХД 3539/2024 г. по описа на РС Пловдив и ВНОХД №
2018/2024 г. на ОС Пловдив.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постановят атакуваните съдебни актове инстанциите по същество
са обсъдили внимателно и задълбочено, събраните по делото доказателства и
са установили правилно приетата за безспорна фактическа обстановка, която
накратко се изразява в следното:
Подсъдимият Г. Д. е осъждан многократно /л.15 НОХД/. Присъдите му
по НОХД № 234/2019 г. на РС - Пловдив, в сила от 02.05.2019 г. и по НОХД №
6819/2022 г. по описа на РС - Пловдив, в сила от 03.04.2023 г., обуславят
престъплението, за което е осъден, да бъде квалифицирано като такова,
2
извършено при условията на чл. 29, ал.1 б. А и Б НК.
Пострадалият А. Н. притежавал велосипед „Sprint Active DD 29n48 Turq
SI8480“ с тюркоазена рамка, който бил закупил на 09.03.2023 г. за сумата от
549.99 лева. Работел в офис на фирма, находящ се в сграда Б на *, бул. „*“ № *
в гр. *. Сградата била оборудвана с подземен паркинг и охранявана
посредством видеокамери. На 21.03.2024 г., около 10:00 часа сутринта,
свидетелят отишъл на работа с велосипеда си, с асансьора слязъл до
подземния паркинг, след което отишъл в дъното на паркинга, където имало
оставени и други велосипеди и оставил там собствения си велосипед, без да го
заключи, след което се качил в офиса. Вечерта си тръгнал от работа пеш и
оставил велосипеда си на съхранение на описаното място на паркинга.
На 22.03.2024 г. подс. Г. Д., около 12:25 часа, достигнал до сграда Б на *,
бул. „*“ № * в гр. *. Влязъл в нея през вход - изхода за автомобили. Харесал
велосипеда на св. А. Н. и напуснал сградата през входа, като използвал и един
от асансьорите в сградата. Всички действия на подсъдимия били записани от
поставените в сградата охранителни камери, на които добре се виждали както
дрехите и обувките, така и ползвания от него ръчен часовник.
Пострадалият С. М. живеел в жилищен комплекс, находящ се в гр. *, ул.
„*“ № *. Сградата имала обособен подземен паркинг, в който пострадалият
имал две паркоместа, които се намирали в Секция Д на подземния гараж на
сградата. Там той съхранявал и два велосипеда - единият от които бил
планински велосипед марка „Ram“, модел „Am two“.
На 26.03.2024 г., около 17:25 часа, подс. Г. Д. влязъл в паркинга на
сградата през вход - изхода за автомобили, като носел в себе си и найлонова
чанта. След като влязъл в паркинга, за да прикрие самоличността си, отново
поставил на главата си черната плетена шапка, с която бил и на извършената
на 22.03.2024 г. кражба. Разходил се на територията на паркинга около пет
минути и стигнал до ползваното от свидетеля С. М. паркомясто, като
установил оставения там велосипед марка „Ram“, модел „Am two“, който не
бил заключен по никакъв начин и го взел. Тикайки, изкарал велосипеда пред
сградата и напуснал местопроизшествието.
Пострадалият В. Б. бил служител в „*“ АД. Сградата, в която работел, се
намирала на бул. „*“ № *, като към същата имало служебен паркинг, в единия
край на който имало изграден навес, под който обичайно паркирали
служебните автомобили на предприятието. На 29.03.2024 г. В. Б. решил да
отиде на работа с велосипед. Около 07:30 часа сутринта го оставил на
паркинга. Заключил го за гумата, но оставил ключа в гнездото на катинара.
Паркингът на „*“ АД бил оборудван с видеокамери, които записвали
постоянно.
В 07:55 часа подс.Г. Д. навлязъл под навеса, отключил катинара на
велосипеда с поставения в катинара ключ и като взел велосипеда се качил на
него и управлявайки го, напуснал паркинга.
3
Работата по установяване извършителя на описаните престъпления била
възложена на свидетеля И. Б., който работел като разузнавач в сектор
„Криминална полиция“ при *. При установяване на фактологията и с оглед
конкретизиране на оперативно- издирвателните мероприятия, свидетелят
изгледал предоставените видеозаписи от трите деяния, а именно откраднатите
велосипеди на тримата пострадали и установил, че те били извършени от едно
и също лице.
Не може да се приеме за основателен основният довод, който се прави в
искането за възобновяване, че неправилно двете инстанции са приели как
подсъдимият е извършител и на трите деяния.
И Пловдивският районен съд, и Окръжният съд са приели за безспорно
установена така описаната фактическа обстановка след внимателен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Всяко едно от тях -
гласните, писмени и веществени доказателства, е било внимателно
анализирано. Всички доказателствени източници са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Изложени са достатъчно и убедителни съображения защо
въз основа на събраните по делото доказателства единственият възможен и
категоричен извод е, че подс. Г. Д. е автор и на трите деяния, извършени в
условията на продължавано престъпление.
На практика осъденият прави възражение, че в проведената
диференцирана процедура по реда на гл. 27 НПК той не е разбрал за колко
деяния се обвинява и това била причината да признае изцяло фактите,
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдебното производство е било образувано в районния съд след внесен
обвинителен акт от прокуратурата на 27.06.2024 г. Още на следващия ден
съдията-докладчик е насрочил делото за провеждане на разпоредително
заседание, което е сторено на 10.07.2024 г. В това съдебно заседание /л.26
НОХД/ подсъдимият /тогава/ изрично е направил изявление, че е получил
препис от обвинителния акт и разпореждането на съда преди повече от седем
дни. Следователно е бил спазен законовият срок да му бъде дадена
възможност той да организира в пълен обем защитата си. Действително в това
заседание е направено изявление, че той не се признава за виновен и иска
производството да се проведе по общия ред. Съдът се е произнесъл е по
направено искане за прекратяване на делото на основание чл. 24 ал.1 т.1 НПК,
като е дал възможност това определение да бъде обжалвано пред по-горна
инстанция, което не е сторено.
В следващото съдебно заседание, проведено на 05.08.2024 г., са били
призовани всички посочени в обвинителния акт свидетели. Коректно са
докладвани две молби от подсъдимия /съответно от 10.07.2024 г. и от
17.07.2024 г., очевидно изготвени преди датата на проведеното
разпоредително заседание/, в които той отново застъпва становището, че не е
автор на деянията. В това съдебно заседание обаче именно подсъдимият е
направил искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.
4
371 т.2 НПК. Нещо повече, съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл.
371 и го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното самопризнание по чл. 371 т.2 НПК ще се ползват
при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Г. Д. изрично е заявил пред съда, че разбира в какво е
обвинен, вярно е записано в обвинителния акт, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената му част и е изразил съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Законосъобразно първостепенният съд е преценил, че направеното
самопризнание от подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и на основание чл. 374 ал.4 НПК е
обявил с определение, че при постановяване на присъдата ще ползва
направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В мотивите към първоинстанционната присъда е направен подробен
анализ на гласните доказателства, те са съпоставени с показанията на
свидетелите Б. и Ц., които преглеждайки видеозаписите от охранителните
камери са разпознали подсъдимия като извършител и в трите случая. Техните
показания съвпадат с протокола за доброволно предаване /л.13 т.2 ДП/ и
протокол за оглед на веществени доказателства /л.15 т.2 ДП/ и фотоалбум /л.16
т.2 ДП/, протокол за доброволно предаване /л.22 т.2 ДП/, протокол за оглед на
веществени доказателства /л.24 т.2 ДП/ и фотоалбум /л.25 т.2 ДП/, протокол за
оглед на веществени доказателства /л.64 т.2 ДП/, протокол за оглед на
веществени доказателства /л.69 т.2 ДП/, протокол за оглед на веществени
доказателства /л.76 т.2 ДП/.
Гласните доказателства са съпоставени с веществените доказателства по
делото и заключенията на техническите експертизи.
Според експертизата, изготвена от вещото лице Ж. Г. /л.80 т.1 ДП/,
вероятно заснетото лице е осъденият Г. Д.. Якето, което носи лицето има
идентични общи признаци - външен вид, цвят, наличие на тънък, светъл
хоризонтален кант в областта на гърдите.
Според допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Ж. Г. /л.97 т.1 ДП/, вероятно лицето, заснето на видеозаписите е
Г. Д.. Якето, шапката и часовникът, които носи имат идентични общи
признаци – външен вид, цвят, материя.
Поради това Пловдивският апелативен съд, без да навлиза в преценка
обосноваността на присъдата, обсъждането на която е извън предмета на
настоящото касационно производство, счита че изводите на инстанциите по
същество, досежно това, че именно осъденият е автор и на трите деяния,
включени в състава на продължаваното престъпление по обвинението срещу
него са правилни.
Разпоредбата на чл. 372 ал.4 НПК не изисква всички надлежно събрани
5
и проверени в хода на досъдебното производство доказателства да подкрепят
самопризнанието, а е достатъчно от тяхната съвкупност по несъмнен начин да
се установят факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати от подсъдимото лице /Р 202-2021-I н.о./.
Пред въззивната инстанция и защитникът, и подсъдимият са развили
доводи единствено, свързани с твърдение за явна несправедливост на
наказанията. Пловдивският окръжен съд е изпълнил задължението си,
регламентирано в хипотезата на чл.314 НПК и изцяло е проверил
правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните
и е дал ясен и убедителен отговор на направените от тях възражения.
Освен всичко изложено по-горе, досежно направените оплаквания в
искането за възобновяване, Пловдивският апелативен съд намира за
необходимо да посочи и следното:
При процедурата по чл. 371 т.2 НПК правното значение на изявлението
на подсъдимия не се свежда единствено до реда за определяне на наказанието
при постановяване на осъдителна присъда. То е свързано и с лишаване на
подсъдимия от възможността впоследствие да оспорва фактите, които е
признал, тъй като това признание е еднозначно обвързано с доброволен негов
отказ от гаранциите, които дава състезателния процес /Р 215-2018 I н.о./.
Разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по чл.
371 т.2 НПК изключва възможността на подсъдимия пред касационната
инстанция да прави изявление, с което да оспорва авторството си в
инкриминираното от обвинението деяние /Р 137-2018 III н.о./.
При законосъобразно проведена процедура по чл. 372 ал.4 вр. чл. 371 т.2
НПК, страните не могат да оспорват пред въззивната инстанция /още по-
малко пред касационната/ приетите по делото факти.
При така установената безспорна фактическа обстановка
законосъобразно е преценено, че Г. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 196 ал.
1 т. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ НК,
понеже за периода от 22.03.2024 г. до 29.03.2024 г. в гр. Пловдив, при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив – след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, е отнел чужди
движими вещи, както следва:
на 22.03.2024 г. е отнел един брой велосипед марка и модел „Sprint Active
DD 29n48 Turq SI8481“, на стойност 380 лева, от владението на А. Р. Н.;
на 26.03.2024 г. е отнел един брой велосипед марка „ Ram“, модел „Am
6
two“, на стойност 400 лева, от владението на С. П. М.;
на 29.03.2024 г. е отнел един брой велосипед, неустановена марка и
модел, тъмносин на цвят, на стойност 100 лева, от владението на В. Т. Б.,
всичко на обща стойност 880 лева, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Не може да бъде споделено възражението в искането за възобновяване,
поддържано като алтернативна позиция, за явна несправедливост на
наложеното наказание. Двете инстанции по същество внимателно са обсъдили
наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Към отегчаващите отговорността обстоятелства с основание са взети
предвид изключително обремененото съдебно минало на Г. Д., извън
квалификацията на настоящото деяние. Този подсъдим е търпял многократно
наказания „лишаване от свобода“. Правилно като смекчаващи вината
обстоятелства са отчетени сравнително ниската стойност на отнетите вещи,
която към момента на извършване на деянията е била под една минимална
работна заплата за страната, а така също и изказаното съжаление за
извършеното.
Поради това с основание е преценено, че целите на наказанието, както
на генералната, така и на специалната превенция, регламентирани в чл. 36 НК,
могат да се постигнат чрез наказание в размер малко над минимума, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ТРИ ГОДИНИ.
След задължителната законова редукция с 1/3, с оглед диференцираната
процедура, по която е протекло производството, същото законосъобразно,
предвид нормата на чл. 373 ал.2 НПК вр. чл. 58а ал.1 НК, е определено в
окончателен размер от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Поради изложеното и доводът за явна несправедливост на наложеното
наказание не може да бъде споделен.
Законосъобразно, на основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.Б от ЗИНЗС така
наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е
постановено да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. И. Д. за
възобновяване на ВНОХД № 2018/2024 г. с решение 12/10.01.2025 г. на
Пловдивския окръжен съд и НОХД № 3539/2024 г. с присъда №
146/05.08.2024 г., по описа на Пловдивския районен съд.
7
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8