Решение по дело №13794/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1306
Дата: 27 април 2017 г.
Съдия: Зоя Иванова Богданова
Дело: 20165330113794
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1306                      27.04.2017 година                 град Пловдив

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

    На двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година

    В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЗОЯ БОГДАНОВА

Секретар  Каменка Кяйчева

като разгледа докладваното от съдията  

гражданско дело номер 13794 по описа за 2016 година.

     Производството е образувано по предявен от В.Р.А. ЕГН**** ******  и А.В.А. ЕГН**********,двамата с адрес *** против Н.К.К. с адрес *** ****** иск с правно основание в чл.59 ал.1 ЗЗД.

     Ищците твърдят, че са съсобственици на апартамент, находящ се в ****** на основание договор за покупко-продажба, сключен на **.**.****г. с нот акт№*** том **,дело *****/****. наследствено право приемство от Д. А. и извършен отказ от наследство от А.В.А. при следните квоти ¾ ид части за В.А. и ¼ ид част за А.А.. /съгласно уточняв. молба на л.139-140/.Твърди се още,че  по гр. д. №9442/ 2014г. по описа на ПРС на ответницата Н.К. и двете й малолетни деца като привременна мярка било предоставено правото да ползват собственото на ищците жилище, представляващо апартамент, находящ се на адрес: ********. Ищците твърдят, че на 30,03,2015г. предали клю човете на двете входни врати от жилището на ответницата, като останала заключена едната стая която обитавал ищецът А.. Твърдят, че на 08,04,2015г. връчили на ответницата нотариална покана за заплащане на месечен наем за ползваната от нея част от жилището без едната стая в размер на 250лв., считано от 01,04,2015г. Твърдят, че по този начин ответницата лишила ищците от правото да ползват самостоятелно соб ственото им жилище или да извличат облаги от него като го отдават под наем, за което същата им дължи обезщетение в размер на средно пазарния наем на имота. Твърдят, че за периода 01,10,2015г. – 30,09,2016г. ответницата им дължи обезщетение за ползване в размер на 113 лв месечно от общо дължимия месечен наем от 340лв. от който се прис пада 2/3 от сумата за двете деца или ответницата дължала обезщетение общо в размер на 1356лв. от които,както следва сумата от 1017лв. на ищеца А. и сумата от 339лв на ищцата А. /уточняваща молба на л.139-140/Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на всеки от ищците гореописаните суми, представляващи обезщетение за ползване без основа ние за периода: 01,10,2015г. – 30,09,2016г. на собствения им недвижим имот,находящ се в ********  , ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплаща не.Претендират се разноски.

Ответницата оспорва така предявения иск. На първо място счита същия за недопустим, тъй като относно размера на месечния наем ищците се позовават на експер тиза, изготвена по гр. д. №13215/2015г. по описа на ПРС което е обжалвано и не е влязло в законна сила, имащо същия предмет, но касаещо предхождащ посочения в настоящата искова молба период. В случай, че съдът приеме иска за допустим по същество оспорва ищците да са й осигурили безпрепятствен достъп до имота след постановяване на съдебните определения. Твърди, че на 05,01,2015г. ищците и техният родственик А.А. сменили патроните на двете входни врати на жилището и лишили ответницата и малолетните деца от пълен достъп до жилището. Твърди, че за периода: 05,01,2015г. – 12,01,2015г. била принудена да нощува заедно с децата в хотел, тъй като ищците и съпругът й отказали да й осигурят достъп до жилището. Твърди още, че на 12,01,2015г. наела жилище на адрес: ********, в което останала дад живее заедно с децата до 13,06,2015г. Твърди, че в периода: 12,01,2015г. – 13,06,2015г.заплащала месечен наем за жилището в размер на 350лв., като за посочения период ответницата заплатила сумата от общо 2100лв. месечен наем за наетото жили ще. Прави възражение за прихващане на вземанията на ищците, предмет на настоящия иск  с дължимото от тях обезщетение, съставляващо разходи за заплащане на месечен наем, в периода: 12,01,2015г.–12,06,2015г. общо в размер на 2100лв., както и на сумата от 108лв.,представляваща разходи направени за подмяна на уреди и за заплащане такса за управител на етажната собственост, през периода: 01,01,2015г.–31,12,2016г. от които 72лв. месечна такса за управител за 24 месеца,7лв. за закупуване и монтаж на нов топло мер в банята и 29лв. за закупуване на водомер за топла вода в банята, както и за сумата от 300лв. представляваща разходи за наемане на хотел в периода: 05,01, 2015г. – 12,01,2015г.В резултат на извършеното прихващане счита, че не дължи обезщетение за ползване По изложените съображения настоява за отхвърляне на иска.Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Няма спор по делото,а и видно от представените в тази връзка писмени доказателства /л.5-8/ ищците са собственици на апартамент, находящ се в сграда на админ адрес: ********, при следните квоти ¾ ид части за В.А. и ¼ ид. част за А.А..Няма спор също така, че гореописаното жилище,което е собственост на трети лица е предоставено за ползване на ответницата К. и двете малолетни деца като привременна мярка,с определение от 05.03.2015г постановено по  делото за развод на ответницата със сина на първия ищец и брат на втората ищца,образувано под №9442/2014г. по описа на ПРС, като с последващо  определение на съда от 19.05.2015г. ползването на жилището било предоставено само на ответницата.Не е спорно също така,че за исковия период жили щето е ползвано от ответницата и децата.Затова тези обстоятелства са приети за без спорни между страните с определение от проведеното на 16.02.2017г съдебно заседа ние.

           Формираният  спор е за присъждане на обезщетение, основанието за дължимост на което е доказаният факт на неоснователното обогатяване:ответникът да ползва чужда вещ, без да възмезди нейния собственик за това ползуване,в резултат на което се обогатява до размер на пазарния наем,който иначе би платил ако ползването е  догово рено.

Представените по делото (л.14,15) нотариални покани.,с които ищците са пока нили ответницата да им заплаща обезщетение за това, че ги е лишила от ползването на притежаваната от всеки от тях ид. част от процесния имот,връчени на ответницата при условията на отказ са ирелевантни за възникване на задължението за заплащане на обезщетение за ползването на чужда вещ без основание,доколкото не съществува зако ново изискване за писмена покана.Следователно ползващият чужда вещ дължи обез щетение на нейния собственик съобразно притежаваните от него права и без да е необходимо да е писмено поканен да стори  това.

Предвид на изложеното следва да се приеме, че ищците са лишени от ползване то на  съпритежавания от тях недвижим имот за исковия период.

Относно размера – обезщетението за ползите, от които ищците са лишени, след ва да е в размер на средния пазарен наем на  имота,  ползвана от ответницата.Както се посочи по-горе,жилището е обитавано от ответницата и от нейните деца. Следователно от размера на обезщетението следва да се приспадне такава част, която отговаря на обезщетението за площта,ползвана от ненавършилите пълнолетие деца по аналогия с разпоредбата на чл.57, ал.2  СК, в която изрично изрично е предвидено, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ в хипотезите по чл.56, ал.1,2,3 и 5 от СК. При това положение обезщетението следва да се определи като се раздели размерът на обезщетението на броя на лицата,които го ползват или ответницата дължи обезщетение равняващо се на 1/3ид.част от среднопазарния наем на процесния имот.

Съгласно заключението на експертизата този наем за  периода от 01,10,2015г. – 30,09,2016г възлиза на сумата от 3992 лева. От тази сума следва да се приспадне такава част, която отговаря на обезщетението за площта ползвана от ненавършилите пълноле тие деца или сумата от 2661,33лв

С оглед на изложеното припадащата се на ответницата 1/3 ид част от обезще тението,което последната дължи за ползването без основание на притежаваните от  всеки от ищците ид части от правото на собственост върху процесния апратамент за исковия период възлиза,както следва:за ищеца В.А.-сумата от 998лв. за ищцата А.А. сумата от 332,67лв.Върху посочената сума се дължи   законната лихва за периода от датата на предявяване на исковете-13.10.2016г. до окончателното им изплащане, като за разликата над посочените размери до пълните претендирани такива съответно от 1017 и 339лв исковете следва да се отхвърлят като недоказани по размер следователно-неоснователни

          По направеното възражение за прихващане:

            Ответницата твърди, че е извършила разходи за заплащане на хотелско на станяване периода: 05,01,2015г. – 12,01,2015г и наем за периода 12,01,2015г. до 13,06,2015г., тъй като ищците и бившият й съпруг отказали да й осигурят достъп до процесното жилище.Действително от събраните по делото гласни доказателства-пока занията на свидетелката К. се установява,че на 05.01.2015т ищцата не успяла да влезе в жилището поради това, че бил сменен патронът на входната врата на апар тамента в резултат,поради тази п ричина ответницата заедно с децата била принудена да нощува на хотел до 12.01.2015,а след това заживяла под наем на квартира до 13.06.2015г.,за ползването на която плащала наем в размер на 230лв.Тези обстоятелства се потвърждават и от представените по делото хотелска сметка от 06.01.205г./л.49/ фискален бон издаден на 05.01.2015г. от Хотел **** ***** на стойност 45лв и фактури /л.50,51,52 от делото/  за извършени разходи за заплащане на хотелско настаняване в периода 06-10.01.2015г. на обща стойност 345лв.Представен е и договор за наем сключен на 12.01.2015г по силата на който С. С. като наемодател  е предо ставила на Н.К. като наемател за временно възмездно ползване апартамент находящ се на адрес ******** срещу наемна цена в размер на 230лв месечно или за периода на ползването- 12.01.2015г.-12.03. 2015г.ищцата е платила наем в размер на 690лв.

       Видно от представеното съдебно решение постановено по гр. д.№34/2015г.  по описа на ПРС,което е влязло в законна сила –обстоятелство служебно известно на съдията докладчик, молбата на К. срещу В.Р.А.  по реда на ЗЗДН е уважена,като на последния е наложена мярката поп чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие  спрямо К. и децата й,като по отношение на ищцата А. молбата по ЗДНН е отхвърлена като неоснователна.

        За да уважи молбата решаващият състав е приел,че извършеното от В.А. домашно насилие  на 05.01.2015 се изразява в смяна на патрона на апартамента и недо пускането на К. в семейното жилище. Предвид на изложеното съдът приема за установени предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на ищеца В.А.-налице е противоправно поведение от негова страна,установено с влязлото в сила ре шение,което е задължително за настоящия състав, причени в разултат на това вреди и причинна връзка между поведението и вредите,равняващи се на платения от ответ ницата суми за хотелско настаняване  и наем общо в размер на 1035лв. Вярно, ищецът е отправял покани до ответницата за напускане на процесното жилище /л.74 и л.79 от делото/, но след като същата е отказала  предприетите от А. действия по смяна на бравата и недопускане на К. в семейното жилище са противоправни..

      Предвид на изложеното съдът приема че са налице предпоставките на чл.103 ал.1 от ЗЗД и следва да се извърши прихващане между двете насрещни вземания на ищеца и ответницата до размера на по- малкото от тях.В резултат на извършеното прихващане  вземането на ищеца А. предмет на настоящия иск  е погасено изцяло

Ето защо исковата претенция на ищеца В.А. като неоснователна следва да се отхвърли.

     От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи ищцата А. да е препятствала по някакъв начин достъпа на ответницата до жилището. Следователно не е налице противоправно поведение от нейна страна поради което възражението за прихващане в тази му част е неоснователно.По отношение на останалите възражения за прихващане на вземанията на ищцата А. с напра вените разходи от ответницата във връзка с процесния имот също са неоснователни Видно от представеното на гърба на л.53 от делото писмено докалателство разходите по доставката и монтажа на топломер на процесния апартамент на стойност 47лв са платени от ищцата на 30.01.2016г. т.е. в период, в който тя е ползвала жилището пре доставена й по силата на определението за привременните мерки . Наред с това не е налице обогатяване на ответниците с тази сума, тъй като топломерът не е трайно прикрепен и може да се демонтира 

     По отношение на направените разходи в размер на 29лв за закупуване на водомер:По делото не се събраха доказателства ищцата да е направила такива разходи.Видно от представения в тази връзка  на л.54 от делото фискален бон сумата от 29лв е направена като разход за закупуване на строителни материали и няма данни да е заплатена стойността на водомер.По отношение на разходите ,направени от ищцата за заплащане на месечна такса за управител в продължение на 24месеца също не е налице неоснователно разместване на блага, тъй като   видно от представената на л.88 от делото служебна бележка ,издадена от домоуправителя на ******** ,издадена от домоуправителя на ******** * А. Д. ищецът А. е заплатил за месеците февруари март април и май 2015г разходите за управител.освен това разходите  са свързани с ползването на  жилището, а ползата от тях е настъпила и за ответницата, която заедно с децата е обитавала имота  по силата на определените привременни мерки.

Ето защо, съдът намира, че възражението за прихващане е неоснователно по отношение на ищцата А.  и следва да се отхвърли,а искът на А. срещу ответницата следва да се уважи за  сумата от 332,67лв.Върху посочената сума следва да се п рисъди законната лихва за периода от датата на предявяване на иска-13.10.2016г. до окончателното й изплащане, като за разликата над посочения размер до пълния претендиран такъв от 339лв искът следва да се отхвърли  като неоснователен.

   На осн чл.78 ал.3 от ГПК ищецът В.А. следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 500лв разноски за заплащане на адв възнаграждение съгласно представен списък.

Ищцата А. не претендира разноски поради което такива не следва да й се  присъждат

 Водим от горното, съдът   

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от В.Р.А. ЕГН ********** с адрес *** иск за осъждане на  Н.К.К. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, Д. да му заплати  сумата от 1017лв, представляваща обезщетение за неосно вателно обогатяване от ползването на притежаваните от него  ¾ ид части от  **********, за периода от 01,10,2015г.–30,09,2016г., поради извършено прихващане на дължимото от К. обезщетение по чл.59 от ЗЗД в размер на  998лв с насрещното задължения на А.  към К. в размер на 1035лв представляващо обезщетение за вреди при чинени от самоволното недопускане на К. на 05.01.2015г. в жилището на гр. П., Д.,равнявящи се на направените от последната разходи за заплащане на хотелско настаняване в периода 06-10.01.2015г. и наем за периода 12.01.2015г.-12.03.2015г.

ОСЪЖДА Н.К.К. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, Д. да заплати на А.В.А. ЕГН **********,  с адрес ***,   сумата 332,67 лв.,представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на притежаваната от нея 1/4 ид част от  апартамент **********, за периода от 01,10,2015г. – 30,09, 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2016г.. до окончателното й заплащане, ,като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до пълния предявен такъв от  339лева, като неоснователен.

 ОТХВЪРЛЯ предявеното от Н.К.К. ЕГН ********** с постоянен адрес ***, Д. против А.В.А. ЕГН **********,  с адрес *** възражение за прихващане на дължимото от К. обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД, с вземанията  против А. от които, както следва:сумата от  2100лв. месечен наем за наетото жилище. включваща разходи за заплащане на месечен наем, в периода: 12,01,2015г.–12,06,2015г., както и на сумата от 108лв., представляваща разходи направени за подмяна на уреди и за заплащане такса за управител на етажната собственост на апартамент **********, през периода: 01,01,2015г.–31,12,2016г. от които 72лв. месечна такса за управител за 24 месеца,7лв. за закупуване и монтаж на нов топломер в банята и 29лв. за закупуване на водомер за топла вода в банята, както и за сумата от 300лв. пред ставляваща разходи за наемане на хотел в периода: 05,01, 2015г. – 12,01,2015г.,  на апартамент **********, като неоснователно.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Плов дивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./ З.Б.

 

Вярно с оригинала.

КК