№ 301
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000194 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
С Решение № 1457/27.11.2023 г. по гр.д.№ 952/2021 г., СГС, ТО, VI-7 състав e
осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на „П и П рент а кар“ ЕООД на основание чл.405, ал.1
КЗ сумата от 96 675 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпилото на
10.06.2019 г. застрахователно събитие – тотална щета на лек автомобил БМВ с рег. №
********, ведно със законната лихва от 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 9 337.53 лева – разноски за производството
като е отхвърлил иска по чл. 405, ал. 1 от КЗ за разликата над сумата от 96 675 лева до 167
000 лева. С решението „П и П лент а кар“ ЕООД е осъдено да заплати на ЗАД „Армеец“
АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 779.31 лева разноски за производството
съразмерно на уважената част.
Срещу това решение в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от
ЗАД „Армеец“ АД, което моли то да бъде отменено и искът срещу него – отхвърлен изцяло.
Въззивникът твърди, че съдът се е произнесъл незаконосъобразно като не е обсъди
доводите на ответника по съществото на спора относно причините, поради които водачът на
процесния автомобил е загубил управлението, което довело до настъпване на ПТП. Не били
обсъдени твърденията, че завъртането на автомобила около оста му е в причинно-
следствена връзка с предхождащо напускане на собствената лента и навлизането на
автомобила в лентата за насрещно движение. Не бил обсъден довода, че причината за
предприемане на рязката маневра, довела до завъртане на автомобила около оста му е
именно навлизането на автомобила в лентата за насрещно движение поради отклоняване на
вниманието на водача. Това отклонение на вниманието било причина автомобилът да не
успее да премине пътния участък, в който е настъпило ПТП безкритично. Съвкупността от
1
обстоятелствата, че процесния автомобил, движейки с е с превишена скорост по мокра пътна
настилка, е напуснал собственото си платно за движение, навлязъл е в пътната лента за
насрещно движение и при коригираща рязка маневра за прибиране в собственото платно, се
е завъртял около оста си върху цялото пътно платно, били от съществено значение за
установяване поведението на водача, даващо основание на застрахователя да откаже или
намали размера на обезщетението. Не бил обсъден и доводът, че само по себе си рязкото
въздействие върху волана на автомобилау който се движи със скорост над 100 км./ч. е
самонадеяно, извършено при груба небрежност. Решението било необосновано поради
противаречията между доказателствата и установените от съда факти.
Въззивникът се позовава на т.3 от ТР1/2013 от 09.12.2013 г. като моли по
преценка на съда да бъде назначена автотехническа експертиза със задача, поставена в
жалбата.
Въззиваемият „П и П рент а кар“ ЕООД оспорва въззивната жалба. Поддържа,
че е неоснователен доводът за проявена от страна на водача на процесния автомобил груба
небрежност. По отношение на установеното, че към момента на ПТП лекият автомобил се е
движил със скорост, която е превишавала допустимата поддържа, че не е установено
превишената скорост сама по себе си да е единствената причина за настъпване на ПТП.
Липсвали данни за причината, поради което лекият автомобил се е завъртял. Липсвало
законово основание, което да обоснова отказа на застрахователя да изплати обезщетение,
както и за намаляване на размера на обезщетението.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите
на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от „П и П
Рент а Кар“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за
заплащане на сумата от 167 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 0306X0455958 с период на действие 27.02.2019 г. - 26.02.2020 г.
за щетите по лек автомобил БМВ с рег. № ********, настъпили при пътно-транспортно
произшествие от 10.06.2019 г. в град Банкя на около хиляда метра преди кръстовището със
село Иваняне, по причина на самокатастрофирането му, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска до окончателното и изплащане и разноските по делото. Ищецът е
поддържал, че лек автомобил БМВ с рег. № ******** е застрахован при ЗАД „Армеец“ АД по
застрахователен договор № 0306X0455958 с период на действие 27.02.2019 г. - 26.02.2020 г.
На 10.06.2019 г. в град Банкя на около хиляда метра преди кръстовището със село Иваняне,
лек автомобил БМВ с рег. № ********, управляван от водача П. Х. Я. е самокатастрофирал,
поради усложнената пътна обстановка (дъжд, пясък, неравности), като се е ударил в
предпазната мантинела. В резултат на настъпилото ПТП автомобилът претърпял тотална
щета, а водачътпочинал в следствие на тежка съчетана травма. На 12.06.2019 г. ищецът
подал уведомление, по което била образувана щета при застрахователя съгласно
изискванията на общите условия към полицата. ЗАД „Армеец“ АД отказало да плати
застрахователно обезщетение поради това, че събитието не било покрит риск съгласно т.
14.5 от ОУ към полицата. „П и П рент а кар“ ЕООД поддържа, че не са налице основания за
отказ на застрахователя да плати застрахователно обезщетение, тъй като събитието не е
резултат от умишлени действия или груба небрежност на пострадалия. Моли съда да уважи
иска така, както е предявен.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът
депозира отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че настъпилото
събитие не е покрит риск по полицата съгласно т.14.5 от Общите условия, тъй като то е
резултат от умишлени, евентуално грубо небрежни действия на пострадалия водач, който
2
управлява МПС с несъобразена с пътните условия /мокро платно и дъждовалеж/ и
неразрешена скорост, което е довело до загуба на контрол и настъпване на
застрахователното събитие. Счита, че в случай, че автомобилът е бил управляван с
допустимата за пътния участък скорост, събитието нямало да настъпи. Водачът не се бил
съобразил с предписанията на компетентните органи – вертикалната и хоризонтална
сигнализация, сред които и за опасност от хлъзгане при дъжд и мокро платно и нарушил
чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата. На самостоятелно основание и в условия на
евентуалност ответникът е поддържал, че събитието представлява неизпълнение на
договора, което дава право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователното
обезщетение съгласно чл. 408 КЗ. Не били спазени изискванията на т.50.2, 50.3 и 50.5 от ОУ,
за опазване на МПС, за спазване на ЗДвП, което неизпълнение е съществено за интереса на
застрахователя. Евентуално се поддържа, че неизпълнението дава право на застрахователя
да намали застрахователното обезщетение с 80%, тъй като събитието настъпва
изключително в резултат на поведението на водача на застрахованото МПС. Счита, че
действителният размер на щетите е друг, тъй като от сключване на застраховката до
настъпване на събитието са били изплащани обезщетения, с които застрахователната сума
следва да се намали, евентуално е налице тотална щета, при която застрахователно
обезщетение следва да се изплати по действителната стойност към момента на увреждането
след приспадане на стойността на неувредените части.
Не се спори и от представената застрахователна полица № 0306X0455958 се
установява, че „П и П рент а кар“ ЕООД, като собственик на лек автомобил БМВ с рег. №
******** е сключило с ЗАД „Армеец“ АД договор за застраховка „Каско“ с полица №
0306X0455958, с покритие „клауза П - пълно каско“, със срок на застрахователно покритие
27.02.2019 г. – 26.02.2020 г. за застрахователната сума от 167 000 лева, срещу задължение да
заплати застрахователна премия в размер на 7 515 лева премия.
Представени са приложимите към застрахователния договор Общи условия.
Съгласно т.12 по клауза "П" (пълно каско) застрахователят покривапълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове, включени в клаузи
"М", "Ч" и "К". Съгласно т. 8 по клауза "Ч" застрахователят покрива пълна загуба или
частична щета, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни или с
други подвижни и неподвижни предмети. Съгласно т. 14.5 от ОУ към полицата,
застраховката не покрива вреди, причинени в следствие на умишлени или с груба
небрежност действия на водача на МПС, довели до настъпването на застрахователното
събитие. В т.50 от ОУ са разписани задълженията на застрахования като в т.50.2, т.50.3,
т.50.5. от ОУ е предвидено, че застрахованият е длъжен да пази и ползва застрахованото
МПС с грижата на добрия стопанин, да предприма всички обичайни и разумни
предохранителни мерки за предпазване на засхтрахованото МПС от вреди; да спазва
стриктно правилата за движение съгласно ЗДвП и подзаконовите актове за прилагането му.
А съгласно т. 50.9 от ОУ, при неспазване на някое от тези задължения застрахователят има
право да намали или да откаже да изплати застрахователно обезщетение.
Не е спорно също и от представения Констативен протокол № К-
330/10.06.2019 г. за посетено на място ПТП се установява, че на 10.06.2019 г., в град Банкя,
на около хиляда метра преди кръстовището със село Иваняне лек автомобил БМВ с рег. №
******** с водач П. Х. Я. участва в ПТП като самокатастрофира в предпазна ограда
/мантинела/, след което автомобилът се преобръща по таван в тревната площ. Като видими
щети е посочена цалостна деформация. Отразено е, че водачът е починал на място.
От представената съдебно медицинска експертиза на труп се установява, че П.
Х. Я. е починал в следствие на тежка съчетана травма.
По делото е разпитана в съдебно заседание на 14.03.2023 г. като свидетел Т. И.
А., от чиито показания се установява, че е присъствала на ПТП. Свидетелката се прибирала
3
в посока към гр.Банкя и било слънчево, но преди това бил валял лек дъжд и пътната
настилка била влажна. На завоя преди гр.Банкя видяла автомобил, който идвал от гр.Банкя и
влизал в завоя въртейки се и след което излязъл от пътното платно от страната, в която бил
автомобила, а не към отсрещната страна, и попаднал в канавката. Колата се обърнала на
покрив. Свидетелката се обадила на номер 112 и съобщила инцидента. Завъртанията на
колата били повече от едно, но не много повече от две.
По делото е изслушана съдебно авто-техническа експертиза, която не е
оспорена от страните и като компетентно извършена съдът възприема. Съгласно
заключението на вещото лице инж. И. Т. ПТП настъпило в гр.Банкя, на ул. „София“ на прав
пътен участък в близост до плавен завой и на 1000 м. от разклона за с.Иваняне в посока
гр.София. ПТП настъпило в С.та част от денонощието с добра метеорологична видимост.
Платното за движение е било покрито с асфалт и е било мокро. В района нямало поставени
пътни знаци, имащи отношение към настъпилото ПТП. Максималната разрешена скорост за
района била 90 км/ч., въведена от ЗДвП при извънградско движение. Мястото на настъпване
на процесното ПТП по широчината на платното за движение на ул. София е в дясно в
посоката на движение към гр.София и по дължината на платното за движение е на около
1000 м. преди линията на ориентира в същата посока. Процесният автомобил е напуснал
платното за движение, след като е преминал по плавен десен завой в дясно за посоката му на
движение. Лекият автомобил се е движел от гр. Банкя в посока гр. София със скорост от
около 106 км/ч. Критичната скорост на движение на процесния автомобил за преминаване
по завоя била около 181 км./ч. Вещото лице е посочило, че водачът на процесния автомобил,
движещ се със скорост 106 км./ч. е имал техническа възможност да премине по десния
завой, без да навлиза върху пътната лента за насрещното му движение. Напускането на
платното за движение не е вследствие на по-висока скорост от критичната за преминаване
на завоя. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП на водача на процесния
автомобил предстояло да премине по десен плавен завой. Автомобилът е преминал по завоя
и непосредствено след излизането от него, водачът по неустановени причини е изгубил
управлението над автомобила. В следващия момент автомобилът се е завъртял на дясно и е
продължил движението си завъртайки се на 180°, като се е отклонил на дясно и е напуснал
платното за движение. Когато автомобилът е достигнал до началото на метална еластична
ограда (мантинела), той се е движел с задната си част напред в посоката му на движение.
Настъпил е удар с първия елемент на металната ограда, като елементът е навлязъл във
вътрешността на купето на автомобила, преминал е през задна лява врата на автомобила,
достигайки до волана на автомобила. Автомобилът е продължил движението си на дясно
като е изкривил няколко елемента от металната ограда и е разрушил няколко метални
колчета, придържащи оградата. След това автомобилът се е преобърнал през таван и се е
установил на мястото, където е бил намерен. Установената скорост на автомобила
непосредствено преди завъртането му и настъпването на ПТП от 106 км/ч. е била
значително по ниска от критичната скорост за преминаване по завоя от около 181 км/ч. От
техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП е: субективните действия на водача
на лекия автомобил БМВ със системите за управление на автомобила, който е въздействал
рязко върху кормилното колело на автомобила /волана/, в следствие на което автомобилът
се е завъртял надясно. В следващия момент водачът е изгубил управлението върху
автомобила, напуснал е платното за движение в дясно, реализирайки удар в крайпътната
метална ограда и се е преобърнал по таван. Водачът е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, движейки се върху платното за движение и следвайки
посоката му. Вещото лице е посочило, че средната пазарна стойност на автомобила към
момента на настъпване на ПТП е 128 900 лева. Средната пазарна цена на материалите и
труда, необходими за отстраняване на повредата по лек автомобил БМВ с рег. № ********
към датата на ПТП, при ремонт с нови части, без ДДС е 98 553.29 лева, а с ДДС – 118 263.95
лева.
4
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение по договор за ивуществена застраховка „Каско“, обективно
съединен с иск с правно основание чл.409 от КЗ.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен
риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск;
срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната
сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните.
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за
застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не
може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в посочения в чл.405, ал.1 срок. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по
безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са
били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на
действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да
представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната
страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си
по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
изисквания, респективно Общите условия на договора.
Страните са обвързани със застрахователен договор за имуществено
застраховане по чл. 399 от КЗ, при приложими общи условия по чл. 348, ал. 1, вр. чл. 334,
ал. 1 от КЗ, с предмет собствения на ищцовото дружество лек автомобил БМВ с рег. №
********. Със заплащане на първата вноска от застрахователната премия, и съгласно на чл.
351, ал. от КЗ и уговорките между страните по договора, застрахователят е започнал да носи
риска по застраховката, съответно е започнало застрахователното покритие. Общите
условия са получени от застрахования и той е декларирал, че е запознат с тях и ги приема,
поради което същите го обвързват.
По отношение действителността на застраховката има особено значение
наличието на застрахователен интерес, който се свързва с онова имуществено или лично
благо, възможното засягане на което ще причини вреди на застрахования. Съществен
елемент от застрахователното правоотношение е и застрахователният риск, който правната
теория и съдебна практика определят като обективно съществуваща възможност от
увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. Вероятността от
настъпване на застрахователно събитие определя степента на риска, и въз основа на това
застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума,
времетраенето на договора. Затова законът – 362, ал. 1 от КЗ, задължава застраховащия,
съответно – застрахования, да обявят на застрахователя всички известни му обстоятелства,
които имат съществено значение за естеството и размера на риска. Принципът, въведен с чл.
9 от ЗЗД, на свобода на договаряне дава възможност на страните да постигнат съгласие кои
рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема
5
застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред
обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на
застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат
изпълнени допълнителни условия. Тъй като общите условия на застрахователя обвързват с
клаузите си застрахования, същите трябва да определят ясно и недвусмислено покритите и
изключените рискове, условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от
неплащането или неточното плащане, задълженията на застрахователя и на застрахования
при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване, обстоятелствата,
свързани с промяна на застрахователното правоотношение.
Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на
застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на
обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове,
застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този
случай чл. 408 от КЗ не намира приложение при увреждане, тъй като се касае за събития,
които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователното покритие по
волята на страните.
Законът предвижда редица императивни правила, с които договорът за
застраховка и Общите условия на застрахователя следва да са съобразени, като в противен
случай са недействителни. Императивни са и правилата на закона, регламентиращи правото
на застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Разпоредбата на чл. 408 от КЗ дава
възможност на застрахователя да откаже да плати в случаите, в които застрахованият или
трето ползващо се лице умишлено са причинили застрахователното събитие; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, в
други случаи, предвидени със закон. Отказът за плащане на застрахователно обезщетение по
чл. 408 КЗ е предвиден като правна възможност, а не безусловно. Застрахователят не може
да откаже да изпълни задължението си по чл. 405 от КЗ, ако поведението на застрахования,
респективно застраховащия, не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на
риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния
обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо
спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на
произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или
бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към
ограничаването им.
От друга страна не всяко неизпълнение на договорно задължение води до
изключване отговорността на застрахователя. Неизпълненото от застрахования задължение
следва да е предвидено в закона или договора и да е значително с оглед интереса на
застрахователя. Значителността се отнася както към неизпълнението, така и към самото
задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования,
което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите,
визирани в чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахованият не изпълнява задължения предвидени в
закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със
съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да
се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на
застрахователното събитие. Доказателствената тежест за установяване на това, че виновното
неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие е на застрахователя. При този фактически състав
застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение.
В случай на предписано от застрахователя определено поведение, на още по-
голямо основание - при изрично уговорена между страните договорна клауза с това
съдържание и санкция, не е необходимо обективно установяване на причинна връзка между
неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното
6
застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение
спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще е санкционируемо само за
задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахования риск и/или да
повлияе върху размера на вредите, Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от
установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно
задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед
интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
По делото не се спори и се установява, че страните са обвързани от
застрахователен договор, по силата на който ищецът е застраховал собственият си л лек
автомобил БМВ с рег. № ********.
С решение № 17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г., ТК, I ТО на ВКС
Върховният касационен съд приема, че при едновременно противопоставени възражения,
основани на "изключен риск" и на основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност, съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от
страната поредност, възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното
от застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен, по
силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове наличието на
такъв – налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за
заплащане на застрахователно обезщетение – напълно или частично, съгласно чл. 408, ал. 1,
т. 3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на чл. 411, т. 2 КЗ отм., посочена от съда / или чл. 395
КЗ.
В чл. 14.5 от ОУ от раздел IV „Изключени рискове“ ответникът застраховател
е предвидил да не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинено при или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице,
водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали
застрахователното събитие. Клаузата изрично визира членове на семейството и трети лица,
ползващи МПС, каквото е С. П..
В настоящото производство ответникът е възразил, че е налице изключението
на чл.14.5 от ОУ на сключения застрахователен договор като се е позовал на проявена груба
небрежност. Гражданското право не съдържа определения за формите на вината, но то също
познава две форми – умисъл и небрежност. В решение № 17 от 02.06.2020 г. по т. д. №
656/2019 г., ТК, I ТО на ВКС е посочено, че небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата
небрежност не се отличава по форма / според субективното отношение към увреждането /, а
по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната
дейност при подобни условия.
Вината в гражданското право, за разлика от наказателното право, не е
субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагане на
дължимата грижа. На плоскостта на застрахователния договор, при настйпване на
застрахователно събитие и изключен риск „груба небрежност“ застрахователят не следва да
отговаря, ако застрахованият, проявявайки груба небрежност или неполагайки грижата
съответна на грубата небрежност, е допринесъл за настъпването на вредите. В този случай е
без правно значение е дали застрахованият е допринесъл за увреждането си със свои
действия или със свои бездействия, които в случай, че са в причинна връзка с увреждането
имат своите последици независимо от това дали е "виновно" или "невиновно". Съгласно
уговореното в договора застрахователят не носи отговорност за щета на застрахованото
МПС, причинено при или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице,
водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали
7
застрахователното събитие. Както е посочено в решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д.№
387/2010 г. на ВКС, ГК, IV отделение, съзнаваната небрежност (самонадеяността) в
наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. В
наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и
има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен
на небрежността като гражданското право не различава формите на небрежността.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по . Грубата небрежност
също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
В решение № 348/11.10.2011 г. по гр.д.№ 387/2010 г. на ВКС, ГК, IV
отделение, при обсъждането на възможността за намаляване на отговорността на
работодателя при трудова злополука, Върховният касационен съд сочи, че при трудовата
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Пренесено на плоскостта на застрахователните правоотношения даденото разрешение
означава, че при настъпване на застрахователното събитие съпричиняването би било
следствие от груба небрежност на застрахпования в случаите, в които същият не е положил
елементарно внимание и старание и е нарушил основни правила за движение. В тази
хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага. Доказателствената тежест за
установяване на наличието на груба небрежност принадлежи на страната, която твърди да е
налице такава.
Твърденията на ответника са, че водачът на лек автомобил БМВ с рег. №
******** към момента на ПТП, по време на дъждовалеж е управлявал лекия автомобил с
неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост, което е довело до загуба на контрол
над автомобила и настъпване на ПТП, с което е действал при условията на груба
небрежност, при което е налице хипотезата на чл.14 от ОУ на сключения договор.
Неспазването на поредица /комплекс/ от правила регулиращи правилата за
движение по пътищата и несъобразяване поведението на водача на лекия автомобил с
конкретната пътна обстановка, с пътния участък, с поведението на останалите участници в
движението, в зависимост от конкретната ситуация, би могло да се прецени като неполагане
на грижа, която и най-невнимателния, най-небрежния, зает с такава дейност човек би
положил за безопасността и сигурността си /собствената, на пътуващите в автомобила и
останалите участници в движението/. Неспазването на основните правила за безопасност на
съответната дейност винаги се квалифицира като "груба небрежност".
Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но
според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост
(Решение № 184/24.02.2016 г. по т. дело № 3092 по описа за 2014 г., II ТО).
Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден
правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай,
като груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно
поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото
имущество /Определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г., ІІ т. о. и др. /
8
В процесния случай механизмът на ПТП се изяснява от събраните свидетелски
показания на свидетеля Т. А. и изслушаната по делото съдебно-авто-техническа експертиза.
Установено е, че при максимална разрешена скорост за района, в който е настъпило ПТП, 90
км/ч., въведена от ЗДвП при извънградско движение, водачът е управлявал застрахования
автомобил преди настъпване на произшествието със скорост от около 106 км/ч, което
означава, че е управлявал автомобила с превишена скорост. Тази скорост не е била
съобразена и с пътната обстановка, тъй като пътното платно е било мокро /от показанията на
св.А./ макар, че към момента на ПТП дъжд не е валял и е било слънчево /отново от
свидетелските показания/. Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че
установеното превишение на скоростта, от друга страна не е значително в подкрепа на който
извод е и цитираната практика - Решение № 50118 от 27.03.2023 г. по т. д. № 1457/2021 г., т.
к., І т. о. на ВКС. Експертизата е установила, че критичната за този участък скорост е 181
км/ч, което е значително повече от установените 106 км/ч, с които се е движел автомобила,
като вещото лице е посочило, че при движение с тази скорост водачът е имал техническа
възможност да премине по десния завой без да навлиза върху пътната лента за насрещно
движение и е посочило, че напускането на платното за движение не е следствие от по-
високата от разрешената за пътния участък скорост. Въззивния съд намира, че сама по себе
си превишената скорост не сочи на груба небрежност. Скоростта не е била от решаващо
значение за настъпване на произшествието. Вещото лице е посочило, че водачът на
процесния автомобил, движещ се със скорост 106 км./ч. е имал техническа възможност да
премине по десния завой, без да навлиза върху пътната лента за насрещното му движение.
Напускането на платното за движение не е вследствие на по-висока скорост от критичната
за преминаване на завоя. Експертизата е изяснила, че от техническа гледна точка причината
за настъпилото ПТП е: субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ със
системите за управление на автомобила, който е въздействал рязко върху кормилното
колело на автомобила /волана/, в следствие на което автомобилът се е завъртял надясно. По
делото обаче не е твърдяно и установено друго поведение на водача, което да е довело до
настъпване на ПТП. По тази причина съдът не може да направи извод за проявена груба
небрежност от страна на водача на лек автомобил БМВ с рег. № ********.
Неоснователността на възражението на ответника за наличие на изключен
риск изисква от съда да обсъди възражението за наличие на основания за отказ да се изплати
изцяло или частично застрахователно обезщетение, тъй като е налице нарушение на т. 50.2,
т.50.3 е 50.5 от ОУ - т.е налице е неизпълнение на договорно задължение от страна на
застрахованото лице, довело до настъпване на застрахователното събитие. С нормите на чл.
50.2, чл. 50.3 от ОУ са предвидени задължения за застрахования да пази и ползва
застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в
добро техническо състояние; да предприема всички обичайни и разумни предохранителни
действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди и да спазва стриктно
правилата за движение съгласно ЗДвП и подзаконовите актове за прилагането му. В
отговора на исковата молба ответникът сочи, че водачът на лек автомобил БМВ с рег. №
******** преди ПТП го е управлявал по начин да не може да го овладее и с превишена
скорост. Това давало право на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение. В условията на евентуалност твърди, че е налице основание застрахователното
обезщетение да бъде намалено.
Относно предпоставките, обуславящи правото на застрахователя по чл. 408,
ал. 1, т. 3 от КЗ; да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, е формирана
практика на ВКС с Решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/16 г. на ВКС, ТК, І т. о.,
Решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение №
32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 124/04.08.2015 г. по
т. д. № 440/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о. В същите се приема, че приложението на тези законови норми, даващи
основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е
9
обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между
неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката,
като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното
събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото". Според решение
№ 32/11.08.2014 г. по т. д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., понятието "значително" включва
такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху
обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение
биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Прието
е също, че ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и
укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху
възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до
степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че
за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или
обезщетение.
С чл. 50.9 от ОУ е предвидено, че при неспазване на което и да е задължение
на застрахования по този член застрахователят да може да намали или откаже изцяло
изплащане на застрахователно обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че фактите на които се позовава
ответника, поддържайки разглежданото възражение, не представляват основания за отказ да
се изплати застрахователно обезщетение поради нарушаване на т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5 от
ОУ, с които застрахователят изисква от застрахования да поддържа в добро техническо
състояние застрахованото МПС и да полага за него грижата на добър стопанин. Не се твърди
и не се установява процесното МПС да било неизправно технически към момента на
процесното ПТП. Превишаването на допустимата за пътния участък скорост представлява
нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП и се отнася към т. 50.5 от ОУ на договора
между страните, съгласно която точка застрахованият следва да спазва стриктно правилата
за движение, съгласно ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му.
По делото е установено, че в момента на реализиране на ПТП лекият
автомобил БМВ Х5 се е движел с превишена скорост, но е установено същевременно, че не
превишената скорост е причината на ПТП. По тази причина въззивният съд намира
възражението неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответника, че завъртането на автомобила
около оста му е в причинно-следствена връзка с предхождащо напускане на собствената
лента и навлизане на автомобила в лентата за насрещно движение. От събраните по делото
доказателства не се установява процесният автомобил да е навлизал в лентата за насрещно
двмижение. И техническата експертиза и разпитаният по делото свидетел безпротиворечиво
сочат, че автомобилът до ПТП се е движил в своята лента като приближавайки към мястото
на настъпилото ПТП, където на водача на процесния автомобил предстояло да премине по
десен плавен завой, автомобилът преминал по завоя и непосредствено след излизането от
него, водачът изгубил управлението над автомобила. В следващия момент автомобилът се е
завъртял на дясно и е продължил движението си завъртайки се на 180°, като се е отклонил
на дясно и е напуснал платното за движение, но не към лентата за насрещно движение, а
към мантинелата.
По причина, че по делото не е установено лек автомобил БМВ с рег. №
******** да е навлязъл в лентата за насрещно движение, са неоснователни възраженията, че
рязката маневра, довела до завъртане на автомобила около оста е причинена от такова
навлизане.
По изложените съображения съдът намира, че отговорността на въззивника за
заплащане на застрахователно обезщетение за процесното ПТП следва да бъде ангажирана.
Няма спор между страните, че вследствие ПТП лек автомобил БМВ с рег. №
******** е увреден до степен „тотална щета“, съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ. В подкрепа на
10
това е установеното от съдебно-автотехническата експертиза, според заключението на
която, пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП възлиза на 128 900 лева, а
разходите за възстановяването му на 118 263.95 лева с ДДС. Съдът няма основание да не
приеме оценката на вещото лице, тъй като тя е обоснована и не се опровергава от други
доказателства и обстоятелства по делото. От ищеца, докато е траело изслушването на
заключението на вещото лице, е липсвало искане да бъде назначена експертиза по чл. 200 от
ГПК, нито са били налице предпоставките да се допуска повторно заключение по чл. 201 от
ГПК – даденото заключение е било достатъчно мотивирано. Искане за повторно заключение
не е било и поддържано от ищцовата страна.
Дължимото от застрахователя в процесния случай обезщетение следва да се
определи по реда на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл.
400, ал. 2 КЗ определя като възстановителна застрахователна стойност стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Първоинстанционният съд е изчислил дължимото застрахователно
обезщетение като разлика между пазарната стойност на автомобила към настъпване на
вредите и стойността на запазените части, която е 32 225 лв., или сумата от 96 675 лева като
ищецът не е обжалвал решението..
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за прихващане
с оглед изплатените от него към застрахованото лице обезщетения по други две щети по
същата полица, тъй като дори и застрахователната сума да се намали с общия заплатен
размер на застрахователно обезщетение по другите две щети /от 167 000 лева да се извадят
3 762.37 лева/ се получава остатък от 163 237.63 лева, който значително надвишава
дължимото застрахователно обезщетение, намалено със стойността на запазените части
размера и отговорността на застрахователя не надхвърля лимита по чл.346 КЗ.
Искът по чл.405, ал.1 от КЗ е доказан по основание до размера на сумата от 96
675 лева, която сума ответникът законосъобразно е осъден да заплати ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба 01.06.2021 г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото отговорността за разноските във въззивното
производство е на въззивника, който следва да бъде осъден да заплати и тези, направени от
въззиваемия. В представения списък с разноски в съдебно заседание на 24.04.2024 г.
въззиваемият е включил и тези, направени в първоинстанционното производство, които са
били поискани за присъждане пред първоинстанционния съд и за които е бил представен
списък на разноски там. Тъй като въззивният съд потвърждава решението на
първоинстанционния съд, това се отнася и за присъдените с това решение разноски. По тази
причина тези разноски не следва да бъдат присъждани с въззивното решение, с което съдът
ще се произнесе единствено по направените във въззивната инстанция разноски.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1457/27.11.2023 г. по гр.д.№ 952/2021 г., СГС,
ТО, VI-7 състав e осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на „П и П рент а кар“ ЕООД на
основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 96 675 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за настъпилото на 10.06.2019 г. застрахователно събитие – тотална щета на лек
автомобил БМВ с рег. № ********, ведно със законната лихва от 01.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
11
Решение № 1457/27.11.2023 г. по гр.д.№ 952/2021 г., СГС, ТО, VI-7 състав в
останалата си част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Стефан
Караджа” № 2 да заплати на „П и П рент а кар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Калиманци, п.к. 9149, ПИ с идентификатор 35376.10.337, съдебен
адрес: град София, пл. Македония №1, ет. 18 – АД “В., Урдев и партньори“ на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата 9150 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12