№ 16
гр. Враца, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211400500562 по описа за 2021 година
Заседанието е подготвително по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 261915/31.08.2021 г. на Община
Мизия, ЕИК ***, с адрес: гр.***, представлявана от кмета В. Т. Б., против
Решение № 260080/05.08.2021 г. по гр.д.№ 528/2020 г. по описа на Районен
съд-Оряхово, с което по отношение на жалбоподателя е признато за
установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че наследниците на С. Г. В., б.ж.
на с.***, обл.Враца, поч. На 05.01.1966 г., сред които е и ищецът В. П. В.,
ЕГН **********, с адрес: с.***, обл.Враца, ***, са собственици на недвижим
имот от 2 300 кв.м., изключен от регулацията на с.***, обл.Враца и
представляващ част от поземлен имот с идентификатор 68148.20.343 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, обл.Враца, одобрени
със Заповед № РД-18-93/12.02.2019 г. на изпълнителния дериктор на АКГГ,
находящ се в м.”Край село”, с обща площ от 5655 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг
вид земеделска земя, категория на земята – пета, който недвижим имот от 2
300 кв.м. е идентичен с недвижимия имот по Нотариален акт за право на
собственост по Закона за ТПС № 579, рег.№ 2951, дело № 770/1922 г. на РС-
Оряхово, и граничи от едната си страна с имот № 338, собственост на С. И.
М..
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Въззивникът счита, че от събраните по делото доказателства
не е доказано по безспорен начин, че ищецът и неговите наследодатели са
владели и обработвали процесния имот. Навежда доводи, че от заключението
на изслушаната по делото експертиза е установено, че имотът представлява
земя по чл.19 ЗСПЗЗ, т.е. непотърсена от старите собственици.
Развиват се съображения, че от страна на Община Мизия са спазени
всички изисквания при изпълнение на административната процедура по чл.19
ЗСПЗЗ и същата е завършена с административен акт, който не е обжалван и е
1
влязъл в законна сила. Изтъква се, че в рамките на тази процедура имотът не е
заявен като собствен в законоустановените срокове, поради което на законово
основание е актуван като общинска собственост.
В жалбата се посочва, че още с отговора на исковата молба е изразено
становище, че ищецът следва да докаже всички елементи на фактическия
състав на въведения придобивен способ и признанието на предявения иск
само по себе си не води до извод за основателност на исковата претенция, а
следва да бъде преценено от съда съгласно чл.175 ЗЗД.
Въззивникът изразява несъгласие с твърденията на ищеца, че имотът
неправомерно е изваден от регулацията на града. Твърди се, че това е станало
с приемането на регулационен план от 1967 г. съгласно Заповед №
48/12.01.1967 г. на ИК на ОНС-гр.Враца. Навеждо довиди, че в рамките на
проведената процедура по чл.25 ППЗСПЗЗ и до влизане в сила на плана за
земеразделяне на землището на с.*** от 1998 г. и собствениците са имали
възможност да заявят правото си на собственост, което не е сторено по
отношение на процесния имот. След влизане в сила на плана за
земеразделяне, останалата земеделска земя след възстановяване правата на
собствениците е станала собственост на Община Мизия съгласно протоколно
решение от 26.03.2012 г. от проведено заседание на комисия по чл.19, ал.2
ЗСПЗЗ.
В жалбата се сочи, че необосноваността на съдебния акт са изразява в
това, че районният съд се позовава на трайна практика на ВКС, но без да
посочва конкретни съдебни актове, с което лишава ответника от възможност
да се запознае с тази практика и да направи преценка за релевантността й към
настоящия спор.
Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения
иск като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на деловодни
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна В. П. В..
Съдът е сезиран и с частна жалба вх.№ 262074/02.11.2021 г. на
Община Мизия против Определение № 260165/08.10.2021 г. по гр.д.№
528/2020 г. по описа на РС-Оряхово, с което е оставена без уважение молба на
жалбоподателя за изменение на Решение № 260080/05.08.2021 г. по същото
дело в частта относно присъдените в полза на ищеца В. П. В. разноски в
размер на 960,00 лв.
В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи, че са налице двете
кумулативни предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за възлагане на разноските
върху ищеца: На първо място, с поведението си Община Мизия не е дала
повод за завеждане на делото, а самият ищец като заинтересовано лице е
проявил бездействие в срока по чл.25, ал.2 ППЗСПЗЗ и не е направил писмено
възражение пред Общинската поземлена комисия по проекта на плана за
земеразделяне. На второ място, с отговора на исковата молба от ответника е
направено признание на иска, но с изричното становище, че следва да бъде
извършена проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск. Жалбоподателят изразява
несъгласие с изводите на районния съд, че с оглед спецификата на иска по
чл.124 ГПК и обстоятелството, че имотът е записан като земя по чл.19 ЗСПЗЗ,
2
стопанисвана и управлявана от Община Мизия на основание заповед на
директора на ОД "Земеделие" по чл.45в, ал.7 ППЗСПЗЗ, то същата
манифестира собственическо намерение и с това е станала причина за
завеждане на делото. Навеждат се доводи, че Община Мизия е стопанисвала и
управлявала имота, след като го е получила по силата на закона, на което не
може да се противопостави по собствена инициатива.
Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и изменение
на решението в частта относно разноските, като същите бъдат възложени на
ищеца В.В..
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба
от насрещната страна В. П. В..
При извършената проверка относно допустимостта и редовността на
жалбите съдът констатира, че същите са подадени в срока по чл.259, ал.1
ГПК, но не отговарят на изискванията на чл.261, т.4 ГПК, тъй като не са
приложени документи, удостоверяващи внасяне на дължимите държавни
такси по всяка една от жалбите. Действително жалбите са подадени от
Община Мизия, но предмет на спора е вещно право върху имот, който е
актуван като частна общинска собственост, поради което общината не е
освободена от внасяне на държавни такси, съобразно разпоредбата на чл.84,
т.3 ГПК.
Процедурата по отстраняване на посочената нередовност на жалбите
и събиране на дължимата държавна такса по всяка от тях следва да бъде
осъществена от първоинстанционния съд, който е администриращият жалбите
съд съгласно чл. 262 от ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 562/2021 г. по описа на
Окръжен съд-Враца.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Оряхово за администриране на
въззивната жалба и на частната въззивна жалба съобразно указанията, дадени
в мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3