Присъда по дело №469/2013 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 63
Дата: 18 юни 2013 г. (в сила от 4 юли 2013 г.)
Съдия: Марин Цвятков Атанасов
Дело: 20133100200469
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 април 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

 

Номер 63/18.06.2013 г.                  гр.Варна

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,           Наказателно отделение

На осемнадесети юни                    Две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

                              

           

Секретар П.П.

Прокурор ЙОРДАНКА СТАЙКОВА

като разгледа докладваното от Председателя  

НОХД № 469 по описа за 2013 г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Д.И. - роден на *** ***, български гражданин, неженен, с основно образование, ученик, неосъждан, ЕГН **********

 

ЗА ВИНОВЕН в това че:

 

На 29.11.2012 г. в гр.Варна при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота Корола" с рег.№ В 14 99 РН нарушил правилата за движение по пътищата, като водач на пътно превозно средство от категория „В" превишил разрешената скорост на движение в населено място от 50 км/ч - чл. 21 ал. 1 от , и по непредпазливост причинил смъртта на Христо Еманоилов Н., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия поради което и на основание чл.343 а, ал. 1, б."б", вр. чл. 343, ал.1, б.”в” от  НК, вр.чл.58 А, ал.1 и чл. 54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА като го признава за невинен на същата дата и място да е нарушил чл. 20, ал.1 от и го ОПРАВДАВА по това му обвинение.

 

На основание 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. 

 

На основание чл.343Г НК вр. с чл.37, ал.1, т.1 от НК ЛИШАВА подсъдимият  Т.Д.И. от правото да управлява МПС  за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс.Т.Д.И. да заплати направените по делото разноски  в размер на 362.00 /триста шестдесет и два лева/ в полза на държавния бюджет по сметка на ВОС.

 

Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                                  

 


 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Година  2013                                                                       гр.Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,          Наказателно отделение

На осемнадесети юни                    Две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ

                 

Секретар П.П.

Прокурор ЙОРДАНКА СТАЙКОВА

Сложи за разглеждане докладваното  от съдия Атанасов

НОХД № 469 по описа за 2013 г.

 

Съдът като взе предвид вида и размера на наложеното наказание, намира, че мярката за неотклонение на подсъдимия следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.309, ал.1 от НПК,

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение “ПОДПИСКА”  по отношение на подсъдимия  Т.Д.И..

 

Определението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

                                                                     

                                                                                  

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви по НОХД 469/2013г по описа на Окръжен съд Варна

Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу Т.Д.И. за това, че на на 29.11.2012 г. в гр.Варна при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Тойота Корола"с рег.№ В 14 99 РН нарушил правила за движение- чл.20 ал. 1 "водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и на чл.21 ал. 1 ЗДвП" при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава ограниченията за населено място" и по непредпазливост причинил смъртта на Хр.Ем Н., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл.343 а ал. 1, б "б" вр. чл. 343 ал.1 б. „в" от НК

По делото бяха конституирани като частни обвинители наследниците на починалия- В.Х.М. и Е.Н.М..

По искане на защитата и подсъдимия, съдът с определение обяви провеждането на съдебното следствие по реда на чл.373,ал.2 във вр. с чл.372,ал.4 от НПК.

Представителят на ВОП поддържа изцяло посоченото обвинение и го намира за доказано. Моли при определяне на наказанията съдът да съобрази тежестта на извършеното. Предлага на подсъдимия И. да се наложи наказание лишаване от свобода, под средния на  предвидено в закона по възведеното му обвинение, което да бъде редуцирано съгласно разпоредбата чл.58а от НК с оглед ползваната от процедура по чл.372,ал.4 от НПК. Мотивира становище наказанието да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, Моли да бъде и наложено наказание ”лишаване от право да управлява МПС” за по-продължителен срок без да го конкретизира.

Процесуалният представител на частния обвинител М. - адв. Друмев, подържа  обвиненията наред с прокуратурата и обоснована наказания в посочения от прокурора размер, като се определи по продължителен изпитателен срок по чл.66,ал.1 от НК.

Процесуалният представител на частния обвинител М. - адв. С., подържа  обвиненията наред с прокуратурата и обоснована наказание „лишаване от свобода” в посочения от прокурора размер, като се определи максималния изпитателен срок по чл.66,ал.1 от НК.

Защитата на подс. И. в лицето на адв. Р. намира обвинението за доказано, като се навеждат множество доводи за определяне на наказанието в минимален размер, а именно от шест месеца лишаване от свобода, като акцентира на младата възраст на подсъдимия, неговото съдействие за разкриване на обективната истина, както и че с деянието си ,той си е причинил страдание, защото починалия му е бил най-добрия приятел.

В последната си дума подсъдимия изказва съжаление за стореното.

Съдът за да се произнесе, като взе предвид самопризнанието на подсъдимия, които се подкрепя от събраните в досъдебното производство  доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият Т.Д.И. е роден на *** ***, български гражданин, неженен, към момента на извършване на деянието е бил ученик с основно образование Няма данни да е извършвал противообществени прояви, не е известен на органите на МВР. Не е осъждан. ЕГН: **********

Т.И. е водач на МПС, като притежава свидетелство за правоуправление, категория „В" от 23.10.2012г и кат. „М” от 03.05.2011г. Не е наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП

На 10.11.2012 г. родителите му заминали на работа в Кипър, след което същият започнал да управлява лек автомобил ”Тойота Корола с ДК № В 14-99 РН, собственост на майка му -свид. М.Ив..

На 28.11.2012 г. подс.И. се срещнал с приятелите си свид. К.Н. и пострадалия по-късно Христо Н.. Около 23 часа отишли на гости дома на свид. С.Л. в ж.к "Вл.Варненчик", с шофирания от него автомобил. Ницов и Н. пили бира, но И. не консумирал никакъв алкохол.

Около 01 часа решили да се прибират, като до водача седнал свид. Ницов, а на задната седалка- Христо Н..*** в посока ул. Пирин. Движението не било натоварено, пътната настилка била мокра, но не валял дъжд. В района до спирка „В и К" И., който управлявал моторното превозно средство със скорост 74.28 км/час, загубил управлението му. Задействал спирачки, но не успял да овладее колата, след което се блъснал в крайпътния бордюр, намиращ се в дясно по посока на движението му. След първоначалния удар автомобилът преминал през тротоара и със задна лява страна се ударил в осветителния стълб, след което променил праволинейното си движение и паднал в затревената площ, а след това от ската с бетонна стена на ул.Чинар. Плъзнал се по таван и се установил в това положение, като нанесъл щети и на паркирания в близост автомобил марка „Дачия Логан” с рег.№Н 6915 ВВ, управляван от св.Е.Павлов. Подс. И. и свид  Ницов излезли от автомобила и видели, че вторият пътник- Христо Н. лежи на улицата. Подсъдимият веднага се обадил на тел. 112  и помогнал да го качат с носилката в пристигналата линейка. Пострадалият бил транспортиран в Спешно отделение при МБАЛ " Св.Анна" АД, където в 04.15 минути починал. На произшествието бил изпратен и дежурен екип на ПП-КАТ Варна в състав св. В. Великов и К.Димитров. Пред Великов подсъдимия обяснил, че е изгубил контрол над автомобила. В МБАЛ „Св.Анна” гр. Варна, подсъдимия бил тестван за упойващи вещества от св.Н.Христов с техническото средство „Дрегер Друг тест 5000”/проба №026/, като уреда не отчел наличието на такива. 

На мястото на ПТП е извършен оглед, при който са фиксирани чрез описване - пътната обстановка: мокра асфалтова настилка на двупосочно пътно платно с по две ленти за движение  разделено с двойна непрекъсната маркировка, денивилацията между бул.”Цар Освободител” и ул.”Чинар” от над 3 метра, бетонна подпорна стена с височина 1,30м; разположението на трупа на пътника и автомобила управляван от подсъдимия, както и щетите по него; разположение на спирачни и отломки от автомобила.  

По делото са назначени следните експертизи:

Съдебно медицинска експертиза (л. 41 д.п) която дава заключение, че

причина за смъртта на Хр.Ем Н. е масивната аспирация /вдишване/ на кръв в белите дробове в резултат на тежката гръдна травма с множество разкъсвания на десния бял дроб, довела до силно редуциране на дихателния капацитет на белите дробове и остра дихателна недостатъчност. Травматичните увреждания са посочени като резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, изразени със значителна сила, като са могли да се получат от удари в част и детайли в кабината на катастрофиралия автомобил, както и при последващо изпадане на пострадалия от автомобила и удари в околни предмети и земната повърхност. Сьщите са в причинно-следствена връзка с настъпилия смъртен изход.

Съдебно химическа експертиза за определение концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, която дава заключение, че подсъдимия И. не е употребявал алкохол преди деянието.

Съдебно автотехническа експертиза, която дава заключение, че :

- ПТП е възникнало в резултат загубата на устойчивост на управлявания автомобил и използването на спирачки от страна на водача.

- л.а. Тойота Корола се е движил със скорост около 74,28 км/час изчислена към момента на инициалния удар в лявата мантинела.

- Опасната зона за спиране при  скоростта на движение от 74,28 км/ч възлиза на 85,43 м.

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: изцяло от показанията на свидетелите К.Н., М.Ив. В.В., Емил Павлов, С.Л.,  и Н.Хр., писмените доказателства и заключенията на съдебните медицинска, химическа и автотехническа експертизи.

Съдът кредитира, като непротиворечиви, последователни, обективни и взаимно допълващи се показанията на всички свидетели.

Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените по горе експертизи.

Подсъдимият Т.И. признава фактите изложени в обвинителния акт и самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства.

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП  на двупосочно пътно платно в гр.Варна като водач на пътно превозно средство от категория „В" превишил разрешената скорост на движение в населено място от 50 км/ч , а именно 74,28 км в час. В резултат на това навлизайки на мокър участък загубил стабилност на управлявания от него автомобил. Съдът намери, че подсъдимия не е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.1 от ЗДвП -да контролира непрекъснато управляваното МПС, тъй като това е общо правило за поведение на водача и в случая се изключва по силата на обстоятелството, че същия е нарушил специалната норма ограничаваща скоростта за движение в градски условия.

Подсъдимият като вменяем е субект на престъплението по предявеното обвинение и при управление на МПС, лек автомобил „Тойота Карола”, е допуснал умишлено нарушение на правилата за движение и с това виновно е причинил съставомерни последици по причиняване на смърт по непредпазливост.

От обективна страна е налице нарушаване правилата за движение, визирано в цитираната по-горе разпоредба на ЗДП, което нарушение е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици.

Смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на причинени тежки, несъвместими с живота увреждания.

 От субективна страна деянието, като форма на вина, е осъществено по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК в нейната разновидност "несъзнавана непредпазливост-небрежност" , тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед движението му в населено място с превишена над допустимата скорост от 50 км/ч , независимо от малкия му стаж като водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

По делото обективно е доказано, че след настъпилото ПТП починалия Н. е бил жив и подсъдимия веднага е потърсил лекарска помощ, оказал е помощ при неговото транспортиране до болничното заведение с което е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

От така събраните доказателства съдът направи единствено възможният и категоричен правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т.И. е осъществил състава на  престъпление престъпление по чл.343 а ал. 1, б "б" вр. чл. 343 ал.1 б. „в" от НК и го призна за виновен в това, че на 29.11.2012 г. в гр.Варна при управление на моторно превозно средство- лек автомобил „Тойота Корола"с рег.№ В 14 99 РН нарушил правилата за движение по пътищата, като водач на пътно превозно средство от категория „В" превишил разрешената скорост на движение в населено място от 50 км/ч - чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Хр.Ем Н., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, като го като го призна за невинен на същата дата и място да е нарушил чл. 20,ал. 1 от ЗДвП и го оправда по това му обвинение.

ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението: незачитане в достатъчна степен правилата за безопасност на движението.

При определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид

СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало, младата възраст на подсъдимия и липса на наказания по ЗДвП

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – превишаване на скоростта на движение в населено място с повече от 20 км/ч

Съдът  съобразявайки  се с действащото законодателство и разпоредбата на чл.58а от НК, доколкото това е императивно изискване на чл.372 ал.4 от НПК, подложи на преценка налице ли са условията за приложението на разпоредбата на чл.55 от НК Съгласно  чл. 58а ал. 4 НК нормите на чл.54НК и чл.5 НК не могат да бъдат приложени едновременно. В настоящия случай съдът не приема наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и при това положение определи наказанието при условията на чл.54 НК. Като взе предвид невисоката степен на обществена опасност на деянието по чл.343 а ал. 1, б "б" вр. чл. 343 ал.1 б. „в" от НК, ниската степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите вината обстоятелства над отегчаващите при условията на чл.54  от НК му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца. Това наказание се редуцира намалявайки го с една трета съгласно чл.58а, ал.1 НК и му наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК от  ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА .

Мотивиращи налагането на това наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението по които като акт на поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние, субсумиращо престъпният състав на  по чл.343 а ал. 1, б "б" вр. чл. 343 ал.1 б. „в" от НК, сочат на незавишена степен на обществена опасност на същото, въпреки  високия социален резонанс на този вид противоправни посегателства. Фактическите данни за личността на подсъдимото лице, не очертаващи формирани престъпни навици въпреки игнорирането на установения правопорядък, не обосновават нуждата от изолирането на подсъдимия от обществото за да бъде превъзпитаван и поправян в условията на затвор. Не само чистото съдебно минало, но и социалния статус на лицето, липсата на изрични лоши характеристични данни, продължаващата реализация в живота обосновават приложимост на института на условното осъждане. Прилагайки разпоредбата на чл. 66,ал.1 НК, регламентираща обсъждания институт, съдът отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да пренебрегва генералните възпитателни и предупредителни правни последици на наказателната санкция и му определи изпитателен срок от четири години.

Предвид задължителния характер на нормата на чл. 343г НК, съдът на основание чл.37,ал.1,т.1 НК наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от  ДВЕ ГОДИНИ.

Така определеното наказание е достатъчно по размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да  поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави,  да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По делото са направени разноски в размер на 362 /триста шестдесет и два/ лв, поради което на основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия  да ги заплати в полза на Държавата по сметка на ВОС.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

Мотивите се изготвиха на 20 юни 2013г.

 

 

                                                СЪДИЯ при ВОС :