Определение по дело №497/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 604
Дата: 24 октомври 2017 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20173000500497
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

604

 

                                               24.10.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 24.10.2017 г. в закрито заседание в следния състав:

  Председател: Милен Славов

         Членове: Петя Петрова                              

                       Мария Маринова

                                                                     

като разгледа докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 497 по описа на Апелативен съд Варна за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано след като преди това образуваното по жалбите на страните в.гр.д. № №256/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е било прекратено с определение № 326 от 02.06.2017 г. и върнато на окръжния съд за преценка необходимостта и евентуално провеждане на производство по чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1458/21.11.2011 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 207 от 23.02.2017 г. на ВОС по същото дело, както и за  отстраняване на нередовности във въззивните жалби на страните. С решение № 1219 от 13.07.2017 г., окръжният съд след като е провел производство по чл. 247 от ГП, е поправил допусната очевидна фактическа грешка в решение № 1458/21.11.2016 г., поправено с решение № 207/23.02.2017 г., което не е обжалвано от страните. Във връзка с указания за поправяне на недостатъците на двете въззивни жалби, страните са депозирали нови уточняващи молби.

Предмет на настоящото въззивно производство са три жалби, както следва:

- Въззивна жалба вх. № 34054/09.12.2016 г., поправена с последваща въззивна жалба вх.№ 24918/05.09.2017 г. от Е.Г.С., подадена против решение № 1458/21.11.2016 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на ВОС, поправено с решение № 207/23.02.2017 г. и решение № 1219 от 13.07.2017 г. по същото дело В ЧАСТТА, с която съдът е определил начална дата на дължимост на законната лихва върху присъдената главница от 08.03.2016 г. Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението на първата инстанция в посочената му част, като е изложил съображения за дължимост на законната лихва от 23.04.2014 г. – датата на която ответниците пожелали да си върнат владението на имота, евентуално от 15.10.2015 г. – датата на възстановяване владението на имота, като е молил за отмяна на решението в тази част и присъждане на законната лихва от 23.04.2014 г.

Въззиваемите Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х., чрез адв. Ж.К. и адв. Н.С., са подали писмен отговор, с който са оспорили жалбата и са настоявали за оставянето й без уважение и присъждане на сторените по делото разноски.

 

- Въззивна жалба вх.№ 34242 от 12.12.2016 г. на Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х., подадена чрез адв. Ж.К. и адв. Н. С., уточнена с последващи молби вх.№ 21834/27.07.2017 г. и вх. № 23203/14.08.2017 г., против решение № 1458/21.11.2011 г. по гр.д. № 459/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 207/23.02.2017 г. и решение № 1219 от 13.07.2017 г. по същото дело В ЧАСТТА, с която Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х. са осъдени да платят на Е.Г.С. сума, получена на отпаднало правно основание - по развален предварителен договор от 16.01.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот ЗА ГОРНИЦАТА над 85 825,01 лв. – до присъдените 103 393,65 лв., КАКТО И изцяло в частта на присъдените законни лихви върху 103 393,65 лв. от датата на исковата молба 08.03.2016 г. до окончателното й изплащане, като са настоявали за отмяна на решението в обжалваните му части с отхвърляне на иска в размера на обжалваната част и отхвърляне изцяло на искането за законните лихви, евентуално за присъждането им от 08.03.2016 г. до 05.05.2016 г. Молили са за присъждане на разноските по делото за двете инстанции. Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Окръжният съд подложил на повторна преценка въпроса за основанието на плащането от ищеца на сумата от 4000 евро на 25.02.2014 г. и за дължимостта на тази сума, при наличието на влязло в сила решение и забрана за пререшаемост на спора за същата, както и изобщо не обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с приетото за разглеждане по делото възражение за прихващане и не изложил мотиви за отхвърлянето му за горницата над сумата от 4 177 лв., като са навели и подробни съображения за основателност на възражението им за прихващане в неуважената му част. Доколкото признали част от вземането на ищеца, те не били в забава и не дължали законните лихви от исковата молба.

Е.Г.С. е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и е молил за отхвърлянето й. Посочил е, че след постановяване на решението на първата инстанция и в противовес на същото, на 26.09.2017 г. ответниците му възстановили сумата от 51 000 евро, като си прихванали сумата от 4 000 евро., като приложил и копие от платежно нареждане. С молба вх. № 25629/15.09.2017 г. е признал  възражението за прихващане на насрещната страна за сумата от 4 741 лв., представляващи присъдени разноски на ответниците по гр.д. № 1142/2014 г. и издаден изпълнителен лист от 21.03.2016 г., като е настоявал за прихващането й от дължимата му от насрещната страна сума.

 Молили са за отмяна на решението и в частта на разноските и за възлагане на разноските за двете инстанции в тежест на ищеца.

Решението на окръжния съд не е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част за сумата от 4 177 лв. и  от ответниците в осъдителната му част до размер на сумата от 85 825,01 лв.

- Частна въззивна жалба вх. № 6755/07.03.2017 г. на Н.А.Х. и С.Н. Р. –Х., подадена чрез адв. Ж.К. и адв. Н. С., против решение № 207/23.02.2017 г. по гд.д. № 459/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата им по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 1458/21.11.2016 г. по същото дело в частта му за разноските. Сочили са, че обжалваното решение по чл.248 ГПК е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, необосновано е и противоречи на утвърдената съдебна практика. Изложили са подробни съображения за наличието на предпоставките на 78, ал.2 от ГПК и за погрешна преценка на окръжния съд за липсата им в настоящия казус. Настоявали са за отмяна на решението по чл. 248 от ГПК и за уважаване на молбата им за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на същите в тежест на насрещната страна.

Е.Г.С. е подал писмен отговор, с който е оспорил частната въззивна жалба и е молил за отхвърлянето й.

Въззивните жалби и частната жалба са подадени в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните обжалвани части и на определението за разноските и след поправяне на нередовностите, са редовни и допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства, но към отговора на Е.С. от 09.10.2017 г. е приложен платежен документ за връщане от Н.Х. на сума по развален предварителен договор в размер на 51 000 евро, поради което и съдът следва да даде възможност на страната, в срок до съдебното заседание да посочи дали желае този документ да бъде приет като ново доказателство и евентуално да завери същия.

С оглед изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено на 29.11.2017 г. от 9   часа, за която дата да се призоват страните, като Е.С. лично (оттеглил е пълномощията на адвоката си) на посочения от него личен адрес.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника Е.С. в срок до провеждане на съдебното заседание да посочи дали желае приложения от него към отговора от 09.10.2017 г. документ – платежно нареждане от 26.09.2017 г. да бъде приет като писмено доказателство по делото и евентуално да завери същия за вярност с оригинала.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: