РЕШЕНИЕ
№ 1192
гр. Пловдив, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330118120 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79 ЗС, предявен от И. Л. Ш., ЕГН ********** и С. И. Ш., ЕГН
********** срещу Г. Л. Ш., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици в режим на СИО
на сграда с идентификатор 06505.501.1013.1, със застроена площ от 113 кв.м.,
брой етажи: ***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с
идентификатор 06505.501.1013.2, със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи:
***, с предназначение: постройка на допълващото застрояване и сграда с
идентификатор 06505.501.1013.3, със застроена площ от 120 кв.м., брой
етажи: ***, с предназначение: постройка на допълващото застрояване, които
сгради са построени в поземлен имот с идентификатор 06505.501.1013, с
адрес: ***. Твърди се, че гореописаните сгради са построени от ищците в
периода от *** г. до *** г. със собствени средства и труд, въз основа на
Разрешение за строеж №***/***г., издадено от *** г. от ОбНС ***, кметство
*** *** съгласно одобрени проекти от *** г. от ОбНС *** за изграждане на
жилищна сграда в парцел ***-***, квартал *** по плана на *** ***.
Посочва се, че разрешението за строеж било издадено при следната
1
фактическа обстановка:
С Протокол № ***/*** г. от заседание на стопанския съвет на ССП
„***“ било взето решение парцел ***-***, кв. *** по стария план на *** ***,
респ. парцел ***-***, кв. *** по новия план на *** ***, на основание договор
да се предаде на ищеца И. Л. Ш..
На *** г. между НПСК „*** ***“ и И. Л. Ш. бил сключен договор,
съгласно който И. Л. Ш. се задължил д. р. в п. н. о. г. в н. о. п. на НПСК с. з.
на НПСК д. п. п. ***-***, кв. *** по плана на *** *** на *** *** народен
съвет – *** ***, за да бъде учредено от общината в п. н. И. Л. Ш. п. н. с. в. и..
Със Заповед № *** от *** г. на г.. д. на НПК „*** ***“ имотът бил
предаден безвъзмездно на Общински народен съвет *** ***, а със Заповед №
*** от *** г., изд. от ОбНС „***“ – *** било отстъпено правото на строеж на
И. Л. Ш. – безвъзмездно и на Г. Л. Ш. – срещу сумата от 846 лева.
Въз основа на заповедта от *** г., на *** г. бил сключен Договор за
отстъпване правото на строеж за строителство на предвидената по квартално-
застроителния план жилищна сграда, вписан на *** г.
С оглед гореизложеното, ищците заявяват, че са собственици на ½
идеална част от процесните имоти на основание учредено по време на брака
им в полза на ищеца И. Л. Ш. и на ответника Г. Л. Ш. право на строеж, като
посочват, че са в граждански брак от *** г. Заявяват, че от завършване на
строителството през *** г. до датата на депозиране на исковата молба, в
продължение на повече от 30 години владеят сградите, като ползвали същите
по предназначение, стопанисвали ги и плащали данъчните задължения.
Владението им било непрекъснато, явно и необезпокоявано, придружено и от
демонстрация на собственическо отношение към сградите. При снабдяване
със скица и удостоверение за данъчна оценка за имотите, ищците установили,
че ответникът бил вписан в кадастралните регистри като съсобственик и на
негово име била открита данъчна партида в общ. ***.
Предвид изложените твърдения молят да бъде установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на ½ ид. ч. от процесните
сгради на основание давностно владение, продължило от *** г. до датата на
депозиране на исковата молба. Молят за присъждане на сторените по делото
разноски.
2
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и безспорно от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че въз основа на заповед от *** г. на
ОбНС *** и Договор от *** год. на ищеца И. Л. Ш. и ответника Г. Л. Ш. е
отстъпено правото на строеж върху парцел ***-***, кв. *** по стария план на
с. ***, респ. парцел ***-***, кв. *** по новия план на *** ***. Установява се
и че на *** год., въз основа на одобрен на *** год. от ОбНС *** проект е
издадено Разрешение за строеж № *** за жилищна сграда в посочения имот.
Предвид гореизложеното, безспорно се установява и че върху построените в
парцела сгради: сграда с идентификатор 06505.501.1013.1, със застроена площ
от 113 кв.м., брой етажи: ***, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; сграда с идентификатор 06505.501.1013.2, със застроена площ
от 14 кв.м., брой етажи: ***, с предназначение: постройка на допълващото
застрояване и сграда с идентификатор 06505.501.1013.3, със застроена площ
от 120 кв.м., брой етажи: ***, с предназначение: постройка на допълващото
застрояване, е възникнала съсобственост при равни квоти по ½ ид.част между
И. Ш. и Г. Ш.. Доколкото обаче видно от удостоверение за граждански брак
от *** год на посочената дата И. Ш. е сключил граждански брак с ищцата С.
Ш. и предвид нормата на чл. 63 от ЗС, то собствеността върху ½ ид.част от
съсобствените сгради ищецът Ш. е придобил в режим на СИО със С. Ш..
С протоколно определение от 30.01.2023 год. съдът е отделил като
безспорно и ненуждещо се от доказване обстоятелството, че от момента на
построяване на процесните имоти държането на същите, с изключение на
тримесечен срок в периода ***-*** год., се е осъществявало от ищците.
Спорно между страните е дали ищците са придобили по давност и
другата ½ ид.част от процесните имоти, която е и предмет на предявения от
тях срещу Г. Л. Ш. иск.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и
след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е
установено владение следва да се вземат предвид характеристиките на
владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.
3
81 от ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта
като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
В мотивировъчната част на ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело №
1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при спор за придобиване по давност
на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на
въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По
начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава
такава и на останалите съсобственици /какъвто безспорно е настощия случай,
тъй като съсобствеността е възникнала въз основа отстъпено право на строеж
на ищеца И. Ш. и ответника Г. Ш./, то го прави държател на техните идеални
части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава,
за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да
са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане
на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец
се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна
давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
В настоящия случай обаче, не се установиха обстоятелства, които да
доведат до извода, че ищците са извършили действия, с които са преобърнали
държането на чуждите идеални части във владение, което да са
манифестирали спрямо ответника. Нито едно от действията, установени в
процеса не е от такъв характер, та да "обърне" държането на чуждите идеални
части във владение. Построяването на имота, каквито твърдения се навеждат,
само от единия носител на правото на строеж не е годно правно основание да
4
го направи собственик на целия имот, както и да го превърне във владелец на
идеалната част на другия съсобственик. Плащането на данъци и
консумативни разноски за имота, извършването на ремонти в имота също не
са такива действия, защото съгласно чл. 31 от ЗС всеки съсобственик е
длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а
когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ може да иска от
останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която
съответства на техния дял в съсобствеността. Фактът, че разноските за даден
имот са поети само от един от съсобствениците, сам по себе си не означава,
че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици. В този
смисъл - решение № 635/ 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405/ 2009 г. на ВКС, I г.о.,
както и цитираните в него.
Обстоятелството, че ответникът не е живял в процесния имот, с
изключение на три месеца в периода между *** - *** год. не би могло да
доведе до загубване на притежаваните от него идеални части. Правната
теория и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че правото на
собственост не се изгубва поради неупражняването му.
Не се установи ищците да са отблъснали владението на ответника като
например да не са го допускали до имота. Фактът че ответникът Ш. е заявил
пред с.. Д. и Д. К., че няма да допусне б. с. в имота не води до извод на
отблъскване на владение, тъй като от показанията на с. не се установява това
изявление да е доведено до знанието на Г. Ш., а не се се установява и кога във
времете е направено. Единствено от показанията на с. М. Т. и Л. Ш., които
съдът кредитира, тъй като макар и заинтересовани лица, живеещи в едно
домакинство с ответника, сочат неизгодни за него факти, а и се подкрепят от
показанията на с. К. за отношението на ищеца И. Ш. към ответника, може да
се изведе демонстиране на собственическо намерение лично пред ответника,
доколкото тези с. сочат, че ищецът Ш., е заявил на ответника, че няма да му
даде имота и по-скоро ще го запали. С. обаче посочват, че к. м. б. е н. и р. с. и.
с. *** год., което пък от своя страна не изпълва изискването за десеттгодишно
давносно владение.
С оглед всичко изложено, съдът счита, че предявеният иск за
установяване право на собственост върху ½ идеална част от процесните
имоти въз основа давностно владение следва да бъде отхвърлен като
5
неоснователен.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва
да бъдат задължени да заплатят на ответника сторените от последния
разноски в хода на настоящото производство, съгласно представения договор
за правна помощ и съдействие за заплатено а. в. в размер на 1100 лева. Съдът
не следва да присъжда разноските от 400 лева, за които е посочено, че са
платени на 30.01.2023 год., на основание Наредба № 1 и наименовани
окончателна такса за делото, тъй като не става ясно каква такса и на какво
основание е платена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от И. Л. Ш., ЕГН ********** и С. И. Ш., ЕГН
********** иск ЗА ПРИЗНАВАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на
Г. Л. Ш., ЕГН **********, че И. Л. Ш., ЕГН ********** и С. И. Ш., ЕГН
********** са собственици на основание давностно владение на ½ идеална
част от следните недвижими имоти: сграда с идентификатор
06505.501.1013.1, със застроена площ от 113 кв.м., брой етажи: ***, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор
06505.501.1013.2, със застроена площ от 14 кв.м., брой етажи: ***, с
предназначение: постройка на допълващото застрояване и сграда с
идентификатор 06505.501.1013.3, със застроена площ от 120 кв.м., брой
етажи: ***, с предназначение: постройка на допълващото застрояване, които
сгради са построени в поземлен имот с идентификатор 06505.501.1013 по КК
и КР ***, с адрес: ***, с площ 818 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***, съседи
06505.52.335, 06505.501.1012, 06505.501.1011, 06505.501.2126,
06505.501.1616, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. Л. Ш., ЕГН ********** и С. И. Ш., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Г. Л. Ш., ЕГН ********** сумата от 1100.00 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски за а. в..
6
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
7