Присъда по дело №1196/2012 на Районен съд - Стара Загора

                                         П Р И С Ъ Д А  N

град  Стара Загора

28.06. 2012 г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

 

 

на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ ЮНИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТА година в открито съдебно заседание, в състав:

 

Председател:             Росен Чиликов

 

Съдебни заседатели:          

                                   

 

при секретаря М. Г. в присъствието на  прокурора Р. Минчев като разгледа докладваното от председателя Чиликов наказателно дело ОБЩ характер № 1196 по описа за 2012 година.

 

 

 

                                            П Р И С Ъ Д И:

 

 

 

   ПРИЗНАВА ПОДС.  А.В.Т. родена на *** ***.Стара Загора, жител и живущ ***, български гражданин, неграмотна неженен, неомъжена, осъждана, ЕГН – ********** ЗА ВИНОВНА  в това, че на 07.08.2011 г. в град Стара Загора отнела чужди движими вещи на стойност 163,22 лева от владението на другиго –С.К.Р. -  без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, кат случаят е маловажен , поради което и на основание чл. 194, ал. 3 във вр. к ал. 1 НК и чл. 54 във вр. с чл. 58 А, ал. 1 НК я ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки :

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичнст два пъти седмично.

Задължителни периодични спрщи с пробационен служител за срок от една година.

 

 ОСЪЖДА подсъдимата А.В.Т. *** направените по делото разноски в размер на 250 лева.

 

              Присъдата подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от днес пред Окръжен Съд град Стара Загора.

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

              

 

 

 

                                      М   О   Т   И   В   И

 

              Обвинението срещу подс.. ПОДС.  А.В.Т. е по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК за това, че на 07.08.2011 г. в град Стара Загора отнела чужди движими вещи на стойност 163,22 лева от владението на другиго –С.К.Р. -  без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, кат случаят е маловажен.

 

                       Подсъдимата в с.з. се признава за виновна. Защитникът и – адв. Й.– пледира за налагане на минмално наказание.

 

             Граждански иск не е предявен.

 

 

            Представителят на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа обвинението срещу подсъдимата.

 

     

             Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК – съкратено съдебно следствие.

 

      От направеното самопризнание на подсъдимия в с.з. и събраните на досъдебното производство доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :      

 

       ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.

 

 

 

 

         На   07.08.2011г  около   19,00  часа   постр.   С.   К.    Р.        влязла  в   закусвалня  „На   пазара” ,  намираща  се  на   ул.  „Пазарска” №   29   в      гр.  Стара   Загора.Докато   изчаквала  зад   щанда   ,  пострадалата  провела   разговор  по  мобилния  си   телефон,  след  което,  за  да   може   да   плати и  прибере    покупките  си   ,     оставила   телефона  си-   марка  „Нокия   Х 2” –черен  на  цвят,в  в   черно     калъфче,   върху   щанда  на   закусвалнята.След   като  платила   покупките  ,си  тръгнала,    оставяйки  телефона  си   върху   щанда. Това   било   забелязано      от    подс.  А.   В.    Т.,   която     се  намирала  по  това  време   непосредствено  до  пострадалата..Подсъдимата Т.    взела    незабелязано   телефона и    излязла    от  заведението.Няколко   минути  по-късно,     постр.   Р.    установила  липсата  на  телефона  си и  се  върнала   в   закусвалнята  да  го  потърси,но  не  го  намерила.От  другия  си-  служебен  телефон , се   опитала  да   набере  своя  телефонен   номер ,но  не   успяла,  тъй  като  същият  бил   изключен.   Тогава    оставила  на   служителките  в   закусвалнята     телефона и   адреса  си  ,надявайки  се   ,че   ако   някой  клиент е  намерил  телефона и,  ще  го  предаде.Междувременно   обаче   подс. Т.  ,извадила  от   телефона   СИМ-картата  на  постр.   Р. и я   изхвърлила  на   улицата.,а  в  телефона  сложила  своята   СИІМ-карта  „Прима”-  с   телефонен   номер  0885/947-691,  регистрирана  на  името  на   обвиняемата.  Около   20.00  часа   провела  няколко   разговора  с   телефона и  изпратила  няколко   текстови  съобщения,  след  което    продала  телефона  на  неустановено  при  разследването  лице.

 

   До приключване на съдебното следствие не са възстановени причинените имуществени щети на пострадалия.

 

 

          Описаната фактическа обстановка, която съответства на изложената  в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от самопризнанията на подс. Т. в с.з., които се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство и установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите Р. , разпечатки от разговори на мобилни оператори, експертни заключения.

 

Видно      от    заключението   на      оценъчната експертиза стойността  на   вещите предмет на претъплението е 163,22 лева.

 

        Следователно цитраните до тук доказателствени средства дават основание на съда да направи единствено възможният извод относно главният факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подс. А.Т. е автор на процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

 

       Имайки предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК.

 

 

 

          ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.       

 

 

       Подс. Т. е осъществила изпълнителното деяние отнемане в двете му части –прекратила е фактическата власт на собственика  върху вещите предмет на престъплението и е установила трайна фактическа власт върху тях / имала е възможност да се разпорежда с отнетите  вещи като със свои така както намери за добре, което е  и направила/.

 

 

         Вземайки предвид ниската стойност на предмета на престъплението съдът приема че извършеното престъпление е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, което дава осонвание да се приеме, че случаят е маловжен по смисъла на чл. 93 т. 9 НК.

 

       От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимата следва извода, че към момента на деянието е действала с пряк умисъл.

 

       Подс. Т. е съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала е обществено опасните последици и е искала настъпването им. Тя е съзнавала всички обективни признаци от състава на престъплението, преследвала е една конкретна пряка цел, която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успяла да реализира.

 

        Имайки предвид изложените до тук мотиви и на основание чл. 194, ал. 3във вр. с ал. 1 от НК съдът намира, че подс. Т. следва да бъде призната за виновна и наказана.

 

 

 

 

          ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА

 

   

 

          При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – оказанато съдействие на органите на досъдебното производство и в с.з. за разкриване на обективната истина , критичното отношение към извършеното деяние, тежкото иимотно положение станло мотив за извършване на престъплението,  а като отегчаващи – обстоятелството, че е осъждана.

 

         Следователно на подсъдимата следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства съответно на извършеното престъпление  и с оглед постигане целите на чл. 36 НК –ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки :

Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичнст два пъти седмично.

Задължителни периодични спрщи с пробационен служител за срок от една година.

 

             Наложеното наказание е различно от лишаване от свобода и няма законова възможност за редукция на основание чл. 58 А, ал. 1 НК.

                      Предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.

 

 

          

 

          РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ

 

 

           На осноавние чл. 189, ал.  3 НПК направените по делото разноскив размер на 250 лева / възнаграждение за вещите лица / следва да се заплатят на РС град Стара Загора от подс. Т..

 

       Причини – Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.

       Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

      

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ